Вижте в Sandacite.BG как София се борис мръсния въздух по царско време.

30-те години на ХХ век често са наричани ,,златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерния европейски град, за който един френски учен, когато го посещава, казва, че ,,София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета“, а един гост лондончанин е сигурен, че вероятно има „много щастие за хората, които живеят тук“.

За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…

Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече пришълци от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават жителите на София. Освен това, нароилите са множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата, фабрики са все големи обекти.

За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по времето, за което говорим, то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е, защото горивото за зимата някъде трябва да се складира. И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.

В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в член 73 ще прочетем, че ,,инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.

По-късно – 22.ІХ.1936 – излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации. За ,,по-големите и силно димящите“ той е до 1.Х.1938 г., а за останалите – 31.ХІІ.1939.

До март 1938 г. за ,,бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:

Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталации са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-долнокачествени въглища.

Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т, което ясно говори за икономиите. Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.

А на нас ни остава да ви питаме за следния въпрос, който става особено важен именно в нашия сайт: показаната на снимката парна инсталация българска ли е? Ех, да се четеше поне онази метална табела горе високо на рамката…