Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937

Как София се бореше с мръсния въздух преди 80 години

Вижте в Sandacite.BG как София се борис мръсния въздух по царско време.

Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937
Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937

30-те години на ХХ век често са наричани ,,златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерния европейски град, за който един френски учен, когато го посещава, казва, че ,,София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета“, а един гост лондончанин е сигурен, че вероятно има „много щастие за хората, които живеят тук“.

За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…

Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече пришълци от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават жителите на София. Освен това, нароилите са множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата, фабрики са все големи обекти.

За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по времето, за което говорим, то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е, защото горивото за зимата някъде трябва да се складира. И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.

В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в член 73 ще прочетем, че ,,инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.

По-късно – 22.ІХ.1936 – излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации. За ,,по-големите и силно димящите“ той е до 1.Х.1938 г., а за останалите – 31.ХІІ.1939.

До март 1938 г. за ,,бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:

Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в София
Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в София
Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в София
Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в София

Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталации са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-долнокачествени въглища.

Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937
Бедимна отоплителна инсталация срещу мръсния въздух в София, 1937

Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т, което ясно говори за икономиите. Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.

А на нас ни остава да ви питаме за следния въпрос, който става особено важен именно в нашия сайт: показаната на снимката парна инсталация българска ли е? Ех, да се четеше поне онази метална табела горе високо на рамката…

 

 

 

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


SEO