Радиоприемник Тенор + схема и описание

Тенор е български транзисторен радиоприемник, влязъл в производство през 1973 г. в Завод за радиоприемници Велико Търново. Той е приносим и е предназначен за радиоразпръсквателни станции от средновълновия и късовълновия обхват. В него са използвани осем гер­маниеви транзистора, един диод и един селенов стабилизатор. Тенор е първият български радиоприемник, в който се използват тънкослойни интегрални схеми.

В единия тип са интегрирани елементите,кои­то определят постояннотоковия режим на работа на отделните стъпала на  междинночестотния усилвател, а в другия тип — пасивните елемен­ти на детектора.

Тенор е комплектован е с кожен калъф.

Основни технически данни:

Честотни обхвати:

СВ—520-1600 kHz КВ—5,8-5-12 MHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB:

СВ—1 mV/m КВ—70 µV

Избирателност по съседен канал: 30 dB

Избирателност по огледален канал: СВ—26 dB; КВ—8 dB

Изходна мощност: 0,25 W

Междинна честота: 468 kHz

Точки за настройка:

СВ—600 kHz и 1540 kHz КВ—6 MHz и 11,8 MHz

Захранване: 6 V (четири батерии тип R 14)

Размери: 233 x 124 x 52 mm

Тегло без батериите: 1 kg

Забележка: При настройка и измерване на къси вълни проводникът, свързан към телес­копичната антена, се отпоява и към него през кондензатор с капацитет 8 pF се подава напре­жение от сигнал-генератора.

Кутията на радиоприемника е изработена от удароустойчив полистирол. През прозрачния прозорец на кутията се виждат скалата и стрелката, които са закрепени към гетинаксо- вата плочка. Върху последната са монтирани всички детайли на радиоприемника, скалният механизъм и скалата. Към кутията са монтира­ни високогорителят, леглото за батериите и те­лескопичната антена.

Феритната антена служи и за двата обхвата. Бобините са поставени в двата края на ферит­на пръчка с диаметър 10 mm и дължина 200mm. Феритната пръчка е от материал „Manifer 340“.

Високоговорителят е с диаметър 75 mm. Импедансът му е 4Q , а номиналната му мощност — 0,5 W.

Схемата на радио Тенор –