Ново двайсе от Sandacite.BG – управление на помпени станции чрез уредбата ТУПС!

В миналата статия Ви разказахме за ДУУРС`62 – първата българска система за далечно командване на помпени станции, чието приложение започва от 1962 г. Не щеш ли, малко след това конструкторите разработват нова система, наречена ТУПС – ,,телемеханична уредба за помпени станции“ – която мислим да Ви представим тук.

ТУПС-ът е експериментиран при реални условия на бункерни помпени станции в системите за водоснабдяване на Варна и Добруджа. А по принцип приложението на телемеханиката е възможно само тогава, когато е въведена пълна ав­томатизация на помпените станции, но към края на 60-те г. все повече такива в България са автоматизирани. за да се автоматизира една помпена станция, освен с необходимия релеен комплект тя трябва да бъде обзаведена и с първични елементи на автоматиката — като шибъри с електрозадвижване, подходящи прекъсвачи и др. При телемеханизирането телемеханичната апаратна част се присъединява към съществуващата автоматика и се създава канал за връзка между помпената станция и диспечерския пункт. Успехът на автоматиката и телемеханиката зависи от сигурността на елементите на ав­томатиката.

Тя е разработена в два варианта: ТУПС 1 и ТУПС 2 – според това дали станцииите са с един агрегат или за  два агрегата (в който случай единият от които е работен, а другият — резервен).

ТУПС винаги се състои от два полукомплекта: диспечерски пункт (горната снимка) и подчинена страна (долната). Такъв телефон също имаме – произвеждане в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ през 50-те и в Телефонния завод в Белоградчик през 60-те г.

Уредбата почива на полярно-амплитуден принцип. За връзка между диспечерския пункт и помпената станция се използува физикална линия — един проводник. Също както при предшественика ДУУРС, възможно е да се използва съществуващата телефонна линия чрез симултаниране, при което телефон­ният и телемеханичният тракт могат да се употребяват едновременно, без да си пречат. От инженерна гледна точка интригуващо е решен въпросът за сигнализацията на различните аварийни случаи.

Техническите възможности на двата варианта на уредбата са следните:

ТУПС 1

От диспечерския пункт към помпената станция могат да се изпратят две команди: за включване и за изключване на агрегата.

От помпената станция в диспечерския пункт пък се получава информацията:

1. Агрегатът е изключен;
2. Агрегатът е включен;
3. Агрегатът е аварийно изключил;
4. Липсва вода в смукателната шахта;
5. Липсва напрежение в станцията;
6. Линията за връзка между диспечерския пункт и помпената станция е повредена — скъсана или заземена.

ТУПС 2

Освен изброените възможности, от диспечерския пункт може да се управлява и резерв­ният агрегат, след като той се е включил автоматично при авария в работещия.

За да стане това, първо в диспечерския пункт се регистрира аварията на първия агрегат. Поведението на вто­рата помпа (работното състояние и аварийното изключване) също се регистрират.

Също така, най-вероятно тези две устройства са произвеждани в някогашния Завод за автоматика и телемеханика в София. Освен ако не идем да оберем някоя помпена станция обаче, няма май изгледи да си намерим някоя такава уредба…

А ето сега и четиво за едни други важни станции…

Какви бяха българските бензиностанции през 1963 г.