Марките радиоапарати в Царство България
В Сандъците – Sandacite Ви представяме най-пълния списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati2-205x300.jpg)
В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. ,,радиоработилница и радиолаборатория“ ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.
През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. „Мария Луиза“ № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души „упражняващи“ самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. „Царица Йоана“ № 39.
До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.
През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – „Филипс“ – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че „Филипс“ поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че „български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров“. (В 1935 г. „Филипс“ има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)
И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес, и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-4-300x225.jpg)
Списъкът разрешава продажбите на:
„Агнезе“ (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;
„Блаупункт“ — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;
„Бош — Америкен“ — същиият вносител — 4, 6 и 7 лампи;
„Грасман“ — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;
„Детрола“ – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);
„Емерсон“ – същият вносител — 3 лампи;
„Екселсиор“ (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;
„Зайбт“ — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;
„Зенит“ — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;
„Империал“ (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;
„Империал“ (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;
„Интернационал“ – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;
„ИРА“ (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;
„ИРО“ (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-3-300x225.jpg)
„Кадет“ — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;
„КВ“ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;
„Капрони“ АД „Български капрони“ — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;
„Колониал“ — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;
„Кросли“ — същият вносител 4 лампи;
„Кьортинг“ Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;
„Лоренц“ А. Д-во „Филадос“, София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;
„Луксор“ — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;
„Менде“ — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;
„Макс Браун“ — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;
„Мийд Йист“ — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;
„Мийд Уест“ Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;
„Нипофон“ (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;
„Нордмарк“ — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;
„Ню Йорк“ А. Д-во „Лис“, София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи; „Олимп“ (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;
„Пакард-Бел Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи; „Родно радио“ — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;
„RCA — Victor“ — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-2-300x233.jpg)
„Саба“ — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи; „Силвания“ (бълг. произв.) „Радиовести“, О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;
„Сонора“ (бълг. произ.) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;
„Стюард Уорнър“ А. Д-во „Машина“ — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;
„Стандарт“- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи; „Телевизия“ (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;
„Телефункен“ — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;
„Терма“ (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;
„Тефаг“ — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи; „Трой Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи; „Универсал“ — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи; „Уникум“ — Конст. Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи; „Филипс“ — Българско А. Д-во „Филипс“, София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук „Филипс“ има явна конкуренция с „Телефункен“ като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);
„Филко“ — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;
„Халсон“ — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;
„Херц“ (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи.
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-1-300x81.jpg)
„Шампион“ А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи; Асен Попов — ул. Виктор Григорович“ № 11 — 3 и 4 лампи; Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;
Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;
Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;
Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;
Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;
Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори; Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;
Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи; Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;
Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;
Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);
Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;
Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati3-194x300.jpg)
Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:
„Електрон“ (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во „Електрон“, София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;
„Филипс“ — А. Д-во „Филипс“, София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;
„Маркони“ — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;
„Блаупункт“ – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;
„Телефункен“ — нови модели;
„Ултрамор“ — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во „Трактория“ — Русе;
„Телефункен“ — Братя Възелови, Разград;
„Радиоелектрик“ — Хана Фишер, Пловдив;
„Филипс“ — Трифон Трифонов, Пловдив;
„Ширичитер“ — В. Мойсеев, Плевен;
„Андреа“ — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.
През януари 1937 г. списъкът се разширява с:
„Лиловски“ (бълг. произв.) — Дим. Лиловски, Габрово;
„Лира“ — Пловдив (бълг. произв.) Георги Даракчиев;
„Тулан“ — коронните модели на бургазлията Пренеров;
„Бралт“ — Братя Алтимирски, Русе;
Стоян Александров (бълг. производител) София.
Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е „мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят“. Рекламата е душата на търговията!
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-1-1-216x300.jpg)
През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.
От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).
През 1939 г. има повече български имена: „АСТА“ — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; „Алкона“ — Бончо Бе-ленски, ул. Врабча 15, София; „Вит“ — Илия Кисьов, Плевен; „Миткоц“ Димитър Иванов заедно с Коцев, София; „Бекоп“ — Н. Белопитов и Коцев, София; „Бешко“ — Иван Бешков, София; „Адмирал“ — ф-ка „Родно радио“, София; „Веста“ Константин Смилов, София; „Радио Есперанто“ — Петър Василев, Пазарджик; „Б.П.Е“ — Ненчо Ненчев, Велико Търново; „Калъч“ — Братя Кълъчеви, Плевен.
Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките ,,Ерфи“, ,,Клингзор“ (Димчо Ст. Кишмеров София), ,,Национал„, Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък ги има в нашата колекция. :)
В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на „Филипс“. След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите „Тунгсрам“, продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена „Е“ серия радиолампа „Филипс“ Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите „Филипс Миниват“ са изписани на балона на лампата.
![Марки радиоапарати Marki radioaparati](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/marki-radioaparati-212x300.jpg)
Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са „запазена марка“. Вестник „Радиосвят“ съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло „Особено тържество“ — юбилей — 100 милиона радиолампи на „Телефункен“ (Първата лампа на „Телефункен“ е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.
А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът „Онтарио“, който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.
През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една месечна средна заплата.
Самите радиолампи носят обозначение, като всяка цифра и буква е конкретна, съкратена информация. Тези символи от букви и цифри дават главната характеристика на лампите. Повече за това можете да прочетете тук:
Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника!
Comment (1)
Чичо ми Тошо беше конструктор в самолетната фабрика „Български Капрони“ – Казанлък. И неговото семейство, и нашето, имаше радиоприемници „КАПРОНИ“ (линеен, със средни и дълги вълни). Кутията беше изработена от дърво, от което са се произвеждали самолетните витла. Не видях тази марка в списъка.