Как изглеждаха  старите кошове за мотоциклети

Всички ние сме виждали – или наживо, или по снимки и филми – стари мотоциклети с кошове. В днешно време мотоциклетният кош обикновено не се използва, макар че и той има своите почитатели. В тази статия на Сандъците – Sandacite ще Ви разкажем защо са монтирани кошовете, как се употребяват, какви са техните особености и на какво трябва да обръщаме внимание при работа с тях.

Кошовете се окачват към мотоциклети със средни и по-големи мощности с цел да се увеличи товароспособността им и се пригодят за по-разнообразни транспортни нужди. Кошовете се окачват вляво или вдясно успоредно на рамата за временно или постоянно пол- зуване. Те се състоят от: носеща конструкция и каросерия, която от своя страна бива пътническа или товарна.

Конструкцията (фиг. 1) се състои от: триъгълна рама, напра­вена от тръби или стоманени прътове, съединителни обтежки, ос с колело и ресори.

Рамата на носещата конструкция се свързва с мотоциклета обик­новено в три, а понякога и в четири точки (фиг. 1).

Чрез стягата кошът се захваща за задната вилка, а с обтежките — към кръстовището на кормилото и към кръстовището на рамата под седлото. С оглед да се ограничи вредното влияние на коша върху мотоциклета се употребяват три вида гъвкави съединения:

• с кръстачка и две вилки;
• с глава и кръстачка;
• с фланци и каучуково каре

Фиг. 1. Рама на коша: 1 и 4 – ябълковидни съединения; 2 и 3 – съединителни обтежки

За да може външната гума на колелото на коша да се заменя с другите две гуми, колелото е еднакво по размери с тях и се върти успоредно със задното колело на мотоциклета на два ролкови или сачмени лагери. Към рамата се захващат ресорите. Те са различни по вид и служат за смекчаване на ударите от неравностите на пътя. Кошовете имат листови или спираловидни ресори.

Каросерията на коша е вибрираща и разположена ниско до земята, тя се изработва от дърво или стоманена ламарина, а дървеният й скелет се облицова с шперплат или друга материя. Каросерията има продълговата аеродинамична форма и е с една или две седалки за пътници, които са разположени по-близо до задната ос, за да се даде по-голяма устойчивост на коша и се увеличи сцеплението на задното колело с пътя.

На предната част на мотоциклета се поставя прозрачен щит, а за покриване отвора на коша при лошо време — каучукова, ко­жена или брезентова покривка.

Фиг. 2.

При обикновено устройство колелото и оста на коша са свързани направо с рамата. В мотоциклетите от 50-те години напр. тази връзка е напра­вена еластична (подобна на връзката в автомобилите) посредством усукващ се (торсионен) ресор.

Също така, понякога през 50-те г. на ХХ век при мотоциклетите над 500 см³ кошовото колело посред­ством специално устройство е приспособено като двигателно и може да бъде включено при нужда за движение на мотоциклета по хлъз­гави, -заснежени и разкаляни места.

Монтиране на коша. При закрепване на коша към мото­циклета (фиг. 3) се препоръчва ъгълът на наклона на плоскостта на мотоциклета към вертикалната плоскост да бъде равен на 2°.

Фиг. 3. Закрепване на коша на мотоциклет М-72: 1 – каросерия на коша; 2 – рама; 3 – задно коляново лостче

Наклонът на колелата облекчава управлението на мотоциклета, тъй като кошът се стреми да го „отведе“ встрани.

Наклонът на колелата се регулира с помощта на две наклонени обтежки. За регулиране на наклона трябва да се разедини в горната част закрепването на накрайника, да се отвие контрагайката и като се навиват или развиват накрайниците, да се нагласи мотоциклетът на наклон 2°. Наклонът може да се провери в движение.

При правилно регулиране наклона на колелата мотоциклетът не трябва да се стреми да завива встрани.

„Събиране“ на колелата на мотоциклета и коша

Поради наличието на луфт в закрепването на коша и в лагерите на колелата през време на движение колелата на мотоциклета, получа­вайки натоварване, загубват своята усноредност. Това увеличава износването на гумите и особено затруднява движението на мотоци­клета по лош път.

Колелата се поставят така, че големината на „събирането“ на плоскостите им при дължина на базата на мотоциклета да не бъде повече от 10—12 мм. Едно време измерването е ставало с дъсчици, които отна­чало се поставят към обиколката на предното колело, а след това към джантата на задното колело и колелото на коша.

Разликата в измерванията на предното и задното колело не трябва да бъде повече от 10—12 мм. От само себе си се разбира, че при това предното колело трябва да лежи в една плоскост със задното.

Регулирането на „събирането“ на колелата се извършва с помощта на коляновото лостче на задното долно свързване на коша към мотоциклета.

При регулирането трябва да се направи следното: 1) да се разе­динят наклонените обтежки за свързване на коша към мотоци­клета; 2) да се отпуснат двата задържащи болта, които стягат зад­ното коляново лостче; 3) да се измъкне или вмъкне лостчето от напречната тръба до необходимото „събиране“ на колелата; 4) да се затегнат задържащите болтове за закрепване на лостчето (фиг. 3).

---

Литература:

Марков, Йордан. Мотоциклет. Устройство, експлоатация и обслужване. София, ДВИ при МНО, 1956.

Тимчев, Григор,  С. Гайдаров. Управление и обслужване на мотоциклет. София, ДОСО, 1955.