Комбинат за радиотехническа апаратура Велико Търново

Тази статия ще Ви отведе в производствените халета на прочутия Комбинат за радиотехническа апаратура Велико Търново, и то не кога да е, а в една от най-плодотворните му години – 1986 г. – когато всяка година от конвейерите са слизали стотици хиляди устройства. Това предприятие има огромна роля за това ние от  – сандъците да има какво да събираме – толкова много български телевизори, радиоапарати и аудиотехника е била изработвана тук!

Приятно четене! :)

,,Расте интересът на българина към про­дукцията на родната битова електроника. Причина за повишения интерес са не само увеличените покупателни възможности, но и подобреното качество, разнообразие­то на стоките, които му се предлагат. Ти­пичен пример в подкрепа на това твърде­ние ни дава Комбинатът за радиотехниче­ска апаратура във Велико Търново. Негови­те първи изделия, появили се на бял свят преди 25 години, бяха със скромни възмож­ности и в доста продължителен период имахме съмнение, че така ще бъде винаги. За щастие, песимистичните прогнози бяха опровергани. И какво по-силно опроверже­ние за случая от оценката „К“, която за­служиха проектираните и произвеждани тук цветни телевизори Велико Търново’84?

Разбира се, до последните успехи се стигна не с лозунги и с „ура“, а с ускорено внедряване на множество научно-техниче­ски постижения. В цеховете масово навле­зе високопроизводителна модерна техни­ка — роботи, автоматизирани линии и ра­ботни места, машини с цифрово-програм­но управление, въведоха се нови техноло­гии, а други бяха усъвършенствувани. Осъ­ществяването на тези промени бе свърза­но до голяма степен със създаването (през 1979 година) и укрепването на Института по радиотехническа апаратура към комби­ната. Ето какво сподели неговият дирек­тор инж. Божидар Крайчев:

,,Институтът не възникна на празно място — преди това съществуваше база за развитие и внедряване. Но оформянето на неговата пълноценна структура даде възможност да бъде цялостно обхванат процеса на обновление. За нас крайната цел на една разработка не е изготвянето на опитни образци. Успоредно с тяхното създаване проектираме необходимото не­стандартно обзавеждане, създаваме тех­нологичната документация за усвояване на производството.

Всред безспорните постижения на спе­циалистите от института и целия ком­бинат в последните години са утвържда­ването на микроминиатюризацията, чувствителното обновление на произвеж­даната апаратура и нейния-дизайн, забеле­жимото намаляване на ръчния труд (сега той е под 25 процента). Особено важно значение се придава на мерките за повиша­ване надеждността на продукцията — прекрачената граница на 3000-те часа вече не задоволява, усилията са отправени към петте хиляди. Впрочем, изпитанията по специални методики показват, че и те са достигнати от някои изделия.“

,,Ние все още се чувствуваме длъжни­ци пред своите купувачи по отношение на разнообразието и качеството, независимо от постигнатите успехи — каза главният директор на комбината Димо Йончев. – През деветата петилетка ни предстои много работа. Чрез чувствителното об­новление на продукцията (с 58 процента годишно) ще се стремим значително да съкратим съществуващото засега изос­таване от водещите световни фирми. Предвиждаме и коренни промени в изпол­зуваните технологии. До края на 1987 го­дина ще влезе в действие гъвкава автома­тизирана система за производство на ме­ханични детайли. Това ще бъде фактически завод на XXI век — с роботи, автоматизи­рано складово стопанство, прецизна из­числителна техника и минимален обслуж­ващ персонал. На принципно нова основа ще бъдат поставени и монтажните опе­рации. При тях също широко ще навлезе автоматизацията — за целта сме във връзка с наши и съветски учени. Автома­тизирано ще се извършват и обработката на печатните платки, галваничните по­крития, бояджийските работи…

В стремежа си да подобрим използува­ната елементна база сме се насочили към усвояване производството на хибридни интегрални схеми, на различни радио и те­левизионни възли и детайли на световно равнище. Ръководим се от критериите на февруарския пленум, на XIII партиен конг­рес, а те изключват самоуспокоението, липсата на взискателност и самовзиска­телност.

Има на кого да се опре ръководството на комбината в осъществяването на свои­те амбициозни планове. Колективът на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново е ви­сокообразован, но тепърва явно ще има още много да се учи. Затова е добре дошъл фактът, че повече от половината хора тук са младежи. В условията на научно- техническата революция трябва да бъдат гъвкави не само производствените систе­ми, а и производителите. Гъвкави и в съ­щото време консервативни до немай къде по отношение на едно: високо качество на продукцията, без никакво право на комп­ромиси. Та нали в последна сметка именно качеството определя ефективността на сторените крачки, то е единственият критерий, признаван от купувачите.

НОВИТЕ ИЗДЕЛИЯ

Телевизор Велико Търново

След най-високата оценка за първия цве­тен телевизионен приемник на Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново, може да се смята за сигурен и успе­хът на втория. Той е с диагонал на екрана 52 сантиметра. В него са вградени 13 ли­нейни интегрални схеми. Приемникът въз­произвежда висококачествен образ по сис­темите „PAL“ и „SEKAM“ и звуков съпро­вод по стандарти CCIR и OIRT.

Превключването им става автоматично в зависимост от комплексния телевизионен сигнал. Настройката на приемника е електронна с възможност за запомняне на 8 програми. Велико Търново’85 има за­щитена с авторско свидетелство систе­ма за автоматична донастройка на често­тата на хетеродина. Към него могат да бъдат включени видеомагнитофон и дома­шен компютър. Заслужава да се отбележи и малката консумирана мощност — само 65 вата.

ПРЕНОСИМ СТЕРЕОфОНИЧЕН РАДИОМАГНИТОфОН РМС 323

Това изделие навярно ще се радва на особе­на почит сред младежта. То има широки възможности. Приема програми в обхва­тите на дълги, средни, къси и ултракъси вълни. В обхватите на УКВ (по стандар­тите OIRT и CCIR) се възпроизвеждат и стереофонични предавания и има система за автоматична донастройка на честота­та. Лентодвижещото устройство на ка­сетофона е унгарско производство. При записите (върху нормални или хромдиоксидни ленти) е възможно ръчно или ав­томатично регулиране на нивото на сиг­нала от вградените радиоприемник и електретни микрофони, както и от вън­шни звукоизточници. Светодиодната стълбица показва (освен нивото на запис) точната насФройка и напрежението на за­хранващия източник. РМС 323 има автостоп и система за разширяване на стереобазата. Към него могат да се включват колони, стереослушалки и външна антена.

СТЕРЕОФОНИЧЕН РАДИОГРАМОфОН РГС 221

Това е първият радиограмофон от втори клас, произвеждан в Комбината за радиотехническа апаратура Велико Търново. Шасито му е производство на чехословашката фирма „Тесла“ Той също има обхвати ДВ, СВ, КВ, УКВ—1 и УКВ—2, система за автоматична донастройка в ултракъсовълновите об­хвати. Изходната му мощност е 2 х 10 ва­та. Размерите на озвучителните тела са 366 х 190 х 180 милиметра.

СТЕРЕОфОНИЧЕН МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР МЦ 221

Тук вече са събрани в едно радиоприемни­кът, касетофонът и грамофонът. При­еманите радиопрограми са в същите об­хвати, както описаните досега. Изходната мощност е 2 x 10 вата. Възпроизвеждана­та честотна лента на грамофона е 63-И 2 500 Херца, на нормална лента — 80-^10 000, а на хромдиоксидна 80-12 500 Херца. Музикалният център има индика­тори за нивото на сигнала, за запис, за стерео сигнал и за типа на лентата, ав­томатична донастройка на честотата, шумов филтър и т. н. Теглото му е 10 ки­лограма.

ГАМА ПРЕНОСИМИ РАДИОПРИЕМНИЦИ

Радиоприемниците от тази гама са с раз­лични размери и възможности Например РПМ 411 има размери 174x100x41 мили­метра, тежи 0,4 килограма и се захранва с 4 батерии от по 1,5 Волта. С него могат да се прослушват програми на дълги и средни вълни. РПМ 311 тежи повече— 1,5 килограма, но затова пък приема в диапа­зоните ДВ, СВ, КВ и УКВ, има вградена те­лескопична антена, може да се захранва и от електрическата мрежа с напрежение 220 Волта. Всеки от останалите предста­вители на гамата се отличава със свои ха­рактерни особености, които го правят приемлив за един или друг вкус.

---

Източник: сп. НТМ 1986 г., автор – инж. Борислав Кинков