Как се правят грамофонни плочи

Тази публикация ще ни отведе в завода на Балкантон през един работен ден на 1982 г., за да видим

как се правят грамофонни плочи.

А на снимката виждате сградата на Балкантон на ул. Хайдушка поляна в София.

Може би само книгоиздаването може да съперничи на грамофонната фирма по отговор­ността, която носи за своята продукция. Наред с грижата за високото техническо ниво, което да отвори пътя към световните пазари, върху плещите на производителя лежи и огромната отговорност за естетическото възпитание. То­ва впрочем е и била причината комбинатът Балкантон да бъде пряко подчинен на Комитета за култура. А, от друга страна, същият този Балкантон е предприятие с многомилионно масово производство, което трябва да отгова­ря на изискванията за качество и ефективност.

Да направим кратка разходка из този необик­новен „завод за музика“. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че записът на една музикална творба не се ражда в звукозаписното студио или в заводските цехо­ве, а в тишината на редакторския кабинет. Защото редакторът трябва да подбере произве­денията, които след това ще се включат в тематичния план и каталога, той трябва да по­мисли и за най-доброто им изпълнение. Редак­торът участва и при осигуряване на изпълнителите. Понякога това е трудна задача — не е никак лесно да се „откраднат“ няколкото дни, необходими за записа, от запълнената вече го­дини напред програма, особено когато става дума за някой от тези, които разнасят славата на България по световните оперни и концерт­ни сцени. Но работата на редактора не свършва и дотук — той остава в „екипа“ на записа до са­мия му край —неведнъж ще има нужда от ком­петентната му помощ. Не случайно върху ети­кета на различни марки грамофонни плочи например наред с имената на изпълнителя и звукорежисьора стои и името на редактора.

През 1982 г. комбинатът не разполага със собстве­но звукозаписно студио — записите се извърш­ват най-често в зала „България“. Трудно би могло да се желае нещо по-добро по отноше­ние на акустиката, но това е, все пак. концертна зала, непригодена за записи. И регистрирането на всяка нова творба у нас се превръща в поре­дица от няколко безсънни нощи — само тогава в залата може да се осигури необходимата ти­шина, несмущавана от външни шумове. Но от следващата година Балкантон ще има вече и собствена звукозаписна база — предви­дено е до края на тази година да бъде завършено строи­телството на специален комплекс-студия — едно голямо и едно по-малко, камерно. Разби­ра се, те ще бъдат обзаведени по последната дума на звукозаписната техника — иначе не може и да бъде, ако искаме българските грамофонни плочи да бъдат наистина високо качество.

За оркестрантите записът например на една Брамсова симфония завършва, когато те изля­зат от студиото. Но за диригента, звукорежисьора и редактора той още не е приключил — те преминават в монтажната кабина, където от записаните по няколко изпълнения на всяка част и всеки по-труден пасаж се избира най- доброто, за да се обедини в един завършен запис.

Готовата лента от тук отива на рекордера. Това е, ако може така да се каже „огледалният образ“ на грамофона. Тук трепти не иглата, която снема звуковата информация от модули­раната бразда на плочата, а специален резец, който нанася тази бразда върху гладък лаков диск, наречен „фолио“. Все още сме много далеч от бъдещата плоча, но вече можем да си съставим достатъчно определена пред­става за нивото на техниката, с която се работи тук. Достатъчно е да кажем, че записът на микро- и стереоплочите на ХХ век е гра­виран с гъстота 100 бразди на сантиметър, така че отделната бразда има широчина само ня­колко микрона, а изискванията, предявявани към плочите като звуконосители, от ден на ден стават все по-сложни и по-строги.

В галваничния цех най-добре можем да се уверим, че производството на грамофонната плоча е един дълъг и сложен процес. Тук „фолиото“ се подлага най-напред на спе­циална обработка, целяща премахването на случайните омазнявания и създаване на повърх­ностен електророводящ слой. След това по­върхността му се покрива с тънък слой сребро и от така подготвения изходен диск се снемат последователно три галванични копия. Пър­вото от тях е негативно — това е така нарече­ният „баща“, второто — позитивно — „май­ка“, от която пък се ражда третото, отново негативно копие — „синът“. Следва щателна проверка на качеството: от всеки първи „син“ се отпечатва една единствена плоча — така наречената „плоча-образец“. Тя се оглежда и прослушва най-внимателно — дефектите, про­пуснати тук, след това могат да се появят в милионен тираж. И ако всичко е наред, се про­извеждат останалите никелови „синове“, с които след това се отпечатват плочите.

Заводът за грамофонни плочи няма грижата поне за материала — той се получава в готов вид от химическите заводи. Но това съвсем не означава, че в Балкантон не обръщат вни­мание на материала. Усилията тук са насочени към използването му с максимална ефектив­ност. През 1970-те години в комбината са разработени и внедрени 20 теми, свързани с усъвършенстване организацията на труда и управлението, модернизацията на машините, подобряване на технологичните процеси и качеството. От тях е реализиран икономически ефект над 1,8 милиона тогавашни лева — това е и икономията на 318 тона ценна сурови­на (така наречената пресмаса), и спестения за народното стопанство внос на 640 килограма никелови аноди.

Ръководствата по механичен звукозапис са лаконични: материалът на грамо­фонната плоча през ХХ век е поливинилхлорид (PVC), към който се добавят специални прибавки. Но изисквания­та към този поливинилхлорид са твърде висо­ки — от качествата на изходния материал до голяма степен зависят качествата и на самата плоча. Ето причината за голямото внимание, което се отделя в Балкантон на сложните и многостранни въпроси, свързани с материала на плочата.

Пресовият цех е може би единственото място на завода, в което безрезервно господствуват индустриалните норми — в равномерния ход на неговите автоматични, бързодействуващи преси лесно може да се долови задъхания ри­тъм на едросерийното производство. Отнача­ло материалът се подготвя в така наречените „предпластификатори“, от които отива на пресите. След като се свалят от пресата, плочите се натрупват на специални масивни метални плоскости със шишове. В този вид те остават цяло денонощие в специално по­мещение. Целта на това „лагеруване“ е да се премахнат термичните напрежения, водещи след време до твърде неприятното „изкорубване“, което може да направи плочата направо негодна. 

Разходката ни из завода не може да завърши и в пресовия цех. Грамофонната плоча от 80-те години е един колкото съвършен, толкова и капризен звуконосител. Враговете й са няколко: високите температури, механичните повреди, прахът. . . Нека да не се спираме под­робно на тях — правилата за поддържане на ед­на добра дискотека трябва да бъдат предмет на отделен разговор. Важното в случая е, че пло­чата, вече пресована и лагерувана, все още не може да тръгне към купувача — тя трябва да бъде „обезопасена“ по някакъв начин и докато машините на пресовия цех пулсират равномер­но, в други цехове на завода се подготвят необ­ходимите и неизбежни нейни добавки — въ­трешни и външни пликове, албуми, кутии. В завода се мисли и по този въпрос: предстои създаването на нова полиграфична база — така плочите ще спечелят и по отношение на външ­ния си вид. Предстои влизането в експлоатация на „кауфакс“ — машина за херметично опаковане на плика в специално найлоново фолио. Мина времето, когато любителят на музиката ценеше главно записа и се задоволя­ваше с каквато и да е опаковка.

Едва когато всички елементи на бъдещата грамофонна плоча се съберат в „последната инстанция“ — отделението за окончателен контрол и опа­ковка — пред нас се появява така дълго очак­ваната плоча. От тук нататък тя вече попада в ръцете на търговците. Понякога тяхното за­бавяне напълно унищожава плодовете на ен­тусиазма, с който работят стотиците работни­ци и специалисти.

Изходът от това неприятно положение беше очевиден. Да дадем думата на заслужилия артист Александър Йосифов — директор на завода:

Комбинатът Балкантон започва да открива свои фирмени магазини.

Това е една наша стара мечта и едно начало за осъществя­ването на програмата за новата ни система на разпространение, целяща преди всичко музи­кално-естетическото възпитание в сериозните жанрове. Предстои и издаването на общ ката­лог.“ Ясно е, че така комбинатът ще може не само да произвежда, но и да разпро­странява своята продукция „на ниво“.

Днес от висотата на постигнатото, е трудно дори да си представим старата сграда на ъгъла на столичните булеварди „Христо Ботев“ и „Сливница“, където с остарелите и износени машини на национализираното бившо акционер­но дружество „Симонавия“ през 1950 година започна първото производство на грамофонни плочи в социалистическа България. А две години по-късно „заводите“ за радиоапара­ти и плочи се разделиха, в Радиопром оста­наха 17 души, които успяваха да дадат до 950 000 плочи годишно. Само 16 години по- късно производството на Балкантон достиг­на цифрата 4 милиона годишно! И това далеч не беше всичко: в новите, просторни и светли цехове на днешния комбинат производството се удвои отново. Няма да открием тайна на фирмата, ако съобщим, че през второто полу­годие на 1982 г. ще започне производството и на касети със записи. Така още повече ще се разшири кръгът на онези любители ка музиката, които ще се обръщат към Балкантон, за да задово­лят своите естетически интереси.

Не закъсняха и успехите: през 1972 година френската Академия за звукозапис „Шарл Кро“ присъди на нашите записи оценка 9 за интерпре­тацията и 8 — за техническото ниво на записа (при десетобална система). На следващата годи­на записът на „Хованщина“ вече имаше оценка 9 и за техническото си ниво. Радио Брюксел даде на българските грамофонни плочи своята специална награда, отново емблемата на Балкантон беше и върху плочата, която преди няколко години получи световната награда за най- добър запис на оперна музика. От нашето про­изводство се заинтересуваха такива световно известни фирми като „Хиз мастърс войс“, „Дойче грамофон“, ,,Колумбия“, „Хармония мунди“; над 60 програми се изнасят ежегодно в Испания, Япония, САЩ, Италия, Франция. Днес български грамофонни плочи могат да се видят в магазините на Москва, Будапеща и Прага.

---

Използувана литература:

Инж. Г. Константинов – сп. НТМ – 1982 г.