В Сандъците намерихме тази статия от 1937 г., която запознава читателя с това какво е телевизия.

За по-автентично съхраняваме, доколкото е било възможно, тогавашния правопис. Редактирана е единствено буквата ,,е двойно“.

,,Още преди да беше открита възможностьта, посредствомъ електрическия токъ да се превежда човешкиятъ говоръ на далечно разтояние, занимаваха се тогава много учени съ кар­тинното предаване по електрически начинъ.

Презъ 1861 год. Филипъ Райсъ откри основниятъ принципъ на телефонниятъ апаратъ, който се изнесе предъ научниятъ святъ въ 1873 год. отъ Грамъ Белъ. Тридесеть години по- рано (1843 г.) Алсксандъръ Байнъ даде основниятъ принципъ- на електрохимическия картиненъ телеграфъ, по който прин­ципъ работятъ дори и днешните модерни електрохимически образни приемателни апарати. Електрическата картинна теле­графни стана едно необходимо средство на съвременната съоб­щителна техника. Днесъ почти всички големи европейски вест­ници, както и полицията употребяватъ редовно тази образна телеграфна служба. Големите световни ежедневници притежаватъ собствена предавателна и приемателна станция, съ помощьта на която те са въ състояние презъ всяко време да извършватъ една интернационална смяна на снимки. Така, напримеръ, ако днесъ се състои въ Америка някоя боксова борба, която държи въ напрежение всички спортисти, то може още утре да се поместятъ снимки отъ мача, предадени по електрически начинъ. Западно-европейските образни централи притежаватъ няколко линии, по които предаватъ отъ целия святъ фотографии, картини, чертежи, ценни документи, чекове и др. Съвсемъ друго е съ телевизията — далечното виждане. Идеята да се изнамери електрическа телевизия е толкова стара, колкого и тази за картинна телеграфия. Реализирането обаче на тази идея е много по-трудно и дори до днесъ не е още усъвършенствувана напълно.

Картинната телеграфия —картинната безжична телеграфия и телевизията, са за техниката три различни понятия. При кар­тинната жична, или безжична телеграфия, имаме едно преда­ване подобно на телеграмите, само че вместо морзовите знаци, или днесъ както си служиме направо съ букви, се предава някоя оратография, чертежъ или документъ. Въ случая приема­телната станция получава едно копие, подобно на оригинала, изпращанъ отъ предавателната станция. Времето, употребено при предаване на една снимка, е безъ значение. Дали тя ще бъде предадена за 10 секунди или за една минута, отъ тех­ническа гледна точка, това не играе голяма роля. Отъ значе­ние е обаче, че картината требва да бжде ясна и на пръвъ погледъ лесно различима. И така, при картинната телеграфия имаме едно предаване на неподвижни образи. Когато полици­ята желае да предаде по телеграфа образа на некой избегалъ затворникъ, поставя се портрета му въ предавателниятъ апаратъ, който изпраща по жиците образа до всички участъци, свързани съ централата.

При телевизията — далечното виждане се предава чрезъ радиовълните, както звукътъ, така сжщо и живите образи на музикантите или артистите. Отъ направените дълги опити, радиоинженерите са дошли до заключението, че едно такова далечно виждане е възможно само по принципа на кинема­тографа. За да не се забележатъ отделните движения при киното, апарата движи филмовата лента съ една скорость отъ 24 образа въ секунда. Същото става и при телевизията. Всеки единъ образъ требва да се предаде за 1/24 часть отъ секундата, за да ни се даде сжщата илюзия както при киното. Тази е именно и разликата между картинната телеграфия и далечното виждане. Предаването на отделните картини не- може да стане наведнажъ, а само на части. Тукъ се случва тъкмо онова, което се случва и при клишетата на вестниците: образа е толкова по-ясенъ, колкото по-многобройни са точиците, на които той е разложенъ. Образите, превърнати посредствомъ нипковиятъдискъ въ електрични трептения се пренасятъ нрезъ етера, посредствомъ радиовълни. За да се предаде, напримеръ, една пиеса или единъ футболенъ мачъ, насочва се обектива на предавателя направо върху сцената, която ще бъде предавана. Когато предаването става на от­крито, предавательтъ е монтиранъ въ специаленъ телевизенъ автомобилъ (долната фигура).

Обективътъ приема разиграващата се сцена, филмира я, последната се бърже проявявя, фиксира автоматически и следъ 15 до 20 секунди започва да се предава. Както сега имаме радиорепортажъ, който хроникьора предава на радиослушателите, презъ време на играта, така сжщо застава и телеоператора, който едновременно ни предава и образа на събитието. При телевизията разиграващата се сцена ще я видите няколко секунди по-късно, отколкото въ самата действителност Приемането на образите се извършва отъ Брауновата тръба (долната фигура) открита отъ професоръ Фердинандъ Браунъ, въ 1897 год.

Предъ широкиятъ край на тази тръба се поставя едно малко екранче, върху което се прожектиратъ образите. Телевизниятъ приемникъ е комбиниранъ отъ два апарата, които работятъ едновременно. Единиятъ отъ тяхъ приема образите, а другиятъ звукътъ (първата илюстрация) и съ това даватъ на радиолюбителите по-големи преживявания, виждайки отъ дома си делата картина на предаването.“

Източник: сп. Наука и живот г. ІХ, кн. 4-5 (1936-7).