Потопете се в ежедневието на столичните таксита през 1936 г. с новата статия в Sandacite.BG.

Винаги сме казвали, че много обичаме ровенето в стари исторически документи за българската техника. Невинаги можем да разказваме всичко, а пък понякога излизат истински бисери и находки отпреди 80 – 90 г., които само чакат да бъдат прочетени от заинтересовани хора като нас. Едно такова чудо имаме точно сега тук пред нас – статия, която обсъжда какви са проблемите пред софийските таксиметрови коли през 1936 г., но и предлага пътища за тяхното разрешение.

Тя е отпечатана в сп. Автомобилист“ през март 1936 г., в брой 3 от І годишнина на списанието. То излиза в само три броя през тази година и след това спира. Издание е на Организацията на автомобилистите в България. Какво е съдържанието на този брой, можете да видите долу вдясно:

Първият опит за организиране на професионална таксиметрова служба в София (а най-вероятно и в България) е от 1912 г., но истинското начало е на 5.ІХ.1925 г., когато официалният вносител на автомобилите ,,Ситроен“ в България – дружеството ,,Галия“ – основава редовни таксиметрови превози, които се изпълняват, естествено, само с коли ,,Ситроен“. Тази дейност обаче престава в края на 1927 г., защото превозите се виждат скъпи на софиянци, а и заради силната конкуренция от страна на трамваите. По-късно такси колите в София се предпочитат главно от марката ,,ФИАТ“.

А през 1936 г. авторът Продан Кръстев е написал следното интересно четиво, което сега ще Ви приведем изцяло, без да съкращаваме или променяме нещо.

,,Положението на таксиметрите в София е повече от плачевно. Работата е така намаляла, че собственици и наемни шофьори, заангажирани в таксиметровия превоз, с право могат да се считат ,,работящи безработни“. На някои пияци голяма част  от колите прекарват 24 часа без един даже курс. Работата е повече случайна. А на случайността да се разчита за посрещане за­дълженията за купената кола, плащане разни такси, разноски за масло, бензин, гуми, поправки, запла­та на шофьора и най-после издръжка на собстве­ното семейство, е немислимо. От друга страна, из­лезлите нови и луксозни коли чувствително отнеха работата на останалите. Това положение предиз­вика напоследък едно раздвижване между соб­ствениците на таксиметри. Търсят се начини за из­лизане или поне смекчаване на отчаяното положе­ние, в което се намират днес стотици хора, вложили своите спестявания, последни пари или направили тежки задължения с едничката надежда, че ще изкарат коравия залък хляб за себе си и своите семейства.

Все по същата причина в Дирекцията на по­лицията, отделение ,,Превозни средства“, се работи някаква наредба, която вероятно цели подобрение на съществующето положение.

Цельта на настоящата статия е да се нахвърлят известни мнения, оформяващи между силно засегнатите собственици на таксиметри, да се предоставят на критиката на всички компетентни и заинтересовани, и по такъв начин,с общи уси­лия да се намерят и посочат най-целесъобраз­ните мерки, които трябва в най-скоро време да се вземат. Безспорно, никой не бива да си прави илюзията, че с отделни или чисто администра­тивни мерки може да се очаква някакво чувстви­телно подобрение на положението. При все това, обаче, не бива и няма да се откаже и най- малкото подобрение, което може да се постигне и по този път.

Кои са причините за това силно намаление, бих казал даже, спиране на работата на такси­метрите в Столицата? Те са много.

Първата, и безспорно най-съществената при­чина, е голямата стопанска и економическа криза, която потиска целия свят и особено болезнено се чувствува у нас. Да се направи нещо в това отношение само за България, е немислимо.

Втората и не по-малко важна и съществена причина ся големите тежести, с които днес е обременен автомобилният превоз. В целия свят днес се признава голямото значение на автомо­била в стопанския и економически живот на държавата. Не по-малко значение ще има той и във време на война, когато върху него ще легнат не­подозирани, може би, важни и отговорни за­дачи, решителни даже за щастливия изход на бор­бата. И когато днес виждаме, че в другите дър­жави се създават най-благоприятни условия за подобрение и насърдчение на автомобилизма, ко­гато се хвърлят стотици милиарди само за авто­мобилни пътища, у нас все още не се прави нищо, или това, което се прави, е много малко и далеч недостатъчно. Когато в други държави целта е всеки гражданин да притежава автомобил,у нас той е „лукс“. Автомобилният превоз, спе­циално таксиметровият, е много скъп и почти недостъпен за по-скромните, даже средни кесии. Так­ситата са такива, каквито бяха преди 7 — 8 години, въпреки голямото поскъпване на парите нап следък.

Явна е нуждата от едно намаление на такси­метровата такса даже с 50 %. Това намаление притежателите на таксиметри не могат да дадат на гражданството – не че не желаят, но външни и независещи от тях причини не позволяват това. Днес държавата е отрупала автомобила с толкова данъци, акциз, такси и берии, които правят не­възможно и най-малкото намаление на превоз­ната цена.

Трета причина за намалението на работата е голямата конкуренция, която правят няколко нови коли, които излязоха напоследък на пиацата. Без­спорно, при една и съща цена клиентът предпо­чита луксозната кола, гдето возенето е много по-приятно, даже с музика. Тези няколко нови коли почти вземат цялата работа за себе си. Конку­ренцията на тези нови коли не може да се избегне, понеже разноските им, и тези на другите коли, са почти еднакви.

Конкуренцията се увеличава и от много за­можни, даже богати хора, с няколко хиляди лева сигурни месечни доходи, които купуват коли за собствено удоволствие, а през „свободното’ време колата работи на пиацата, за да изкара разноските за удоволствията на техните притежатели. По този начин се отнима хляба на тези, които единствено от своята с мъка купена кола и денонощен труд се мъчат да изхранят себе си и своите семейства.

И най-сетне, с въвеждането на редовната рей­сова отобусна служба до близките околности на София, когато срещу малка такса се получава комфортно пътуване, таксиметрите останаха изклю­чително за къси разстояния из града. Разширената и редовна трамвайна служба и въведената напо­следък градска отобусна служба отнеха и тази възможност  за съществувание на таксиметрите, оставайки ги на случайните нужди или възмож­ности на малцина богати граждани.

Какво може и трябва да се направи?

Преди всичко е необходимо едно чувствително намаление на всички данъци и такси, които държавата е наложила върху собствениците, колите, гумите, бензина, маслата и пр. и което ще позволи намаление на превозните такси.

Това намаление е възможно напр. като за таксиметрите се продава специален бензин, масла и прочие,т като държавата намали или съвсем премахне съответния им акциз.

Конкуренцията може да се намали чрез ре­дица мерки, малко или много удобни и приложими. Ето някои от тях:

• За луксозните коли да се предвидят спе­циални лукс-пиаци и като таксите се чувствително различават от тези на обикновените коли. Пър­вото не е много приложимо, а второто е почти на­ложително необходимо.
• Да се фиксира числото на таксиметрите, като за таксиметър се допуска кола, която из­ключително служи за прехрана на собственика й. Да се отнеме правото за експлоатация на всички онези, които имат определено занятие или сигурен доход и чиято кола за лични нужди и удоволствия „работи“, за да изкара разноските на собственика й.
• Да се типизират таксиметрите, като за та­кива се допускат коли, даващи не толкова лукс и удоволствие, колкото бърз и сигурен превоз. Типизирането на таксиметрите, обаче, може да бъде цел на по-далечно бъдеще.
• Да се въведат свободни пияци т. е. да застава всеки където намери място. По този на­чин ще се избегне излишния километраж и ще се улесни намалението на тарифата. От тази мярка, обаче, не може да се очаква голям резултат, по­неже повечето коли работят с свои клиенти, които ги търсят на определено място.
• Малко може да се очаква и от въвежда­нето на тоя ред в пиаците, при който на работа отива първата кола. Никой не може да наложи на клиента да се качи на първата кола, когато позна­тият или приятел шофьор е на по-задно място.
• Ясно изниква нуждата от едно обединение, от едно уеднаквяване на интересите на собствен- ниците на таксиметри. Това уеднаквяване може да се постигне само чрез коопериране, като всички таксиметри в столицата или по пиаци образуват кооперативни сдружения, където колите и разнос­ките ще бъдат общи, а и приходите ще се разпределят съответно на вложения труд и капитал.

Безспорно, че разрешението на таксиметровия въпрос в София зависи преди всичко от нас, но още повече от държавата, която трьбва ак­тивно да се намеси и с цената на нькои финан­сови жертви да подпомогне разрешаването на въпро­са. Иначе рискуваме да присътстваме на нера­достната картина в едно близко бъдеще, когато таксиметровият превоз ще бъде унищожен или сведен до минимум, стотици коли ще ръждясват,ще се разрушават,или ще се продават на безце­ница, а хиляди семейства на добри и примерни граж­дани ще останат без елементарни условия на съществуване.“

Това беше. Със сигурност статията носи много ценна информация за таксиметровите превози в България. Тя фиксира картина от началния им момент, когато по улиците виждаме борбата между едноличните таксиметрови предприемачи, които возят цял ден със своя собствена кола, и други икономически субекти, които вече имат развита стопанска дейност в друга област и в един момент започват да се занимават и с таксиметрови услуги.

Прави впечатление и че някои от мерките изобщо не са приложени в последвалите десетилетия от историята на България, та дори и досега – напр. предложението за ,,специалните лукс-пиаци“. А Вие как мислите, щяло ли е да има ефект от всичко това?

За ,,редовната отобусна служба“ и с какъв подвижен състав е работела тя, можете да прочетете пък тука:

[1936] Български автобуси ХЕРКУЛЕСЪ