Радиоусилвателна уредба ТУУ-100

За радиоточките и радиовъзлите – статия

Днес в Sandacite.BG разглеждаме радиоточките и радиовъзлите! Елате с нас.

Радиоусилвателна уредба ТУУ-100
Радиоусилвателна уредба ТУУ-100

През втората половина на 40-те г. в България ударно навлиза т.н. жична радиофикация. Това е метод за предаване на радиосигнал по жичен път. За разлика от обикновеното безжично радиопредаване и приемане, при които имаме предавател и приемни антени, при жичното радиосигналът се разпространява по т.н. радиовъзел, подобен на електрическата мрежа. Възелът се състои от радиоцентрала (източникът на звука) и множество свързани с нея високоговорители, наричани радиоточки.

Радиоточката представлява високоговорител, свързан към радиомрежата. Има само 1 потенциометър – за силата на звука. Точката не е радиоприемник и слушателят няма възможност да търси различни станции и т.н. Затова каквото се излъчва по радиоцентралата, това ще звучи и по говорителите – няма възможност за избор. Радиоточката се нарича още абонатен високоговорител. Този начин на радиопредаване е широко развиван в България от властта преди 1990 г. Радиофицират се селища, болници, училища, заводски и административни сгради, гари, площади, паркове, салони, стадиони и т.н. Даже от първата половина на 50-те на предвидени места в стаите на сградите се оставят специални ниши с мрежа отпред и там се монтира високоговорител за озвучаването, обикновено в горната част на помещението. По-късно жилищните блокове се оборудват с отделен контакт за радиоточка в хола – там, където всички да се събират да слушат.

Озвучаване на заводско помещение
Озвучаване на заводско помещение

Има няколко причини да се разпространи бързо този начин на радиопредаване. Напр. отпада нуждата от закупуване на скъп радиоприемник, който може да стане още по-скъп заради повреди на дефицитни части в него. Жичната радиофикация се оказва удобна, когато властта започва да търси начин да разпространява радиопредавания в селища, където хората нямат радиоприемници или едва току-що е прекарано електричество. А радиоточките изразходват незначителна част ел. енергия от радиоцентралата. Предаването на сигнала от нея е много чисто, защото липсват атмосферни и други смущения. А когато централата препредава към точките някоя национална станция напр., качеството на звука също е много високо, защото уредбата разполага с по-чувствителен приемник, антена и т.н.

В селата радиоцентралата обикновено стои в кметството, а в сградите – в специална стая. Централата се състои от огромен дървен или метален шкаф, в който удобно са поместени радиоприемник, грамофон, микрофон и няколко усилвателни стъпала за усилване на сигнала, преди той да бъде предаден по жицата. Тези части са фиксирани един под друг във вид на блокове, монтирани върху вътрешни релси. Демонтират се също отвън. Целта е лесно и бързо да може да се извади за ремонт някой от блоковете, ако се повреди, или да се замени с друг.

Радиоцентралата е наричана още транслационна усилвателна уредба или радиоусилвателна уредба. Тези устройства се планират според това какви помещения и площи ще се озвучават. След като се определят видът, броят и мощността на високоговорителите, се предвиждат усилвателни стъпала с нужната за точките мощност, като се оставя и известен резерв. Съобщение до абонатите може да се направи по микрофона, музика ще се пусне по грамофона, а някоя радиостанция ще се препредава чрез вградения в уредбата радиоприемник.

Първите масово произвеждани български радиоусилвателни уредби датират още от втората половина на 30-те г., а най-често срещаните ни радиоточки са от първата половина на 50-те, с мощност 0,25 вата. Произвеждат се в Слаботоковия завод в София, който пуска няколко различни бакелитови кутии с еднакви високоговорители вътре. Едва в края на 70-те кутиите стават пластмасови, произвеждани в Завода за пластмасови детайли в Белица.

Радиоточка Тонмайстор
Радиоточка Тонмайстор

В България радиоточките по селата служат напр. да се свери на обяд часовникът, защото е предавана справката за точно време. Полезни са и ако кметът на населеното място трябва да направи съобщение. Трябва да може хората да се информират бързо за местните новини. Съобщават напр.: ,,Говори радиовъзелът на село еди-кое си, еди-кой си окръг. Дядо Петко е загубил кравата – бяла на черни петна. Който я види, да му се обади“ или кога, къде и с какво ще се пръска против вредители. Радиоточковият начин на известяване е важен и в случай на аварийна ситуация или природно бедствие. Тогава няма Интернет и GSM … :) Разбира се, има и неудобството, че каквато станция се избере от уредбата или каквато музика се пусне от грамофона ѝ, само това ще се слуша по всички радиоточки.

Радиоточките се превръщат в социален феномен – преди 1990 г. всеки е слушал такава. Има и политически причини за разпространението им в България – по тях се чува само онова, което е ,,правилно“ за слушане, и няма личен избор на станции. За тези малки високоговорителчета се носят легенди, особено в съветския градски фолклор – някои хора са се страхували, че ги подслушват по радиоточките.

Днес намирането на радиоусилвателна уредба за експонат е събитие, а такива като тази ТУУ-100 най-отгоре (от 1955 г.) са изключително редки.

Ето и повече за нея:

Българска радиотранслационна уредба ТУУ-100

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *