Български понижаващ трансформатор

Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

Вижте в Sandacite.BG как са се ползвали електроуредите у нас след прехода от 150 към 220 волта напрежение!

Български понижаващ трансформатор
Български понижаващ трансформатор

Така, значи каква е работата… Всички, които четете нашия сайт, със сигурност сте забелязали, че голяма част от българските електроуреди от 50-те г. са произвеждани за работно напрежение 150 волта, а за някои казваме, че имат и 220-волтови версии (отоплителната печка ЕПОЛ напр.). Причината това да е така е, че наистина 150 волта е било напрежението на битовата електрическа мрежа по времето, когато тези уреди са пускани на пазара. Просто това е стандартът, въведен от белгийското ,,Електрическо дружество за София и България“, което от 1908 г. откупува концесия от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Белгийците електрифицират София-град и някои царски резиденции (като Царска Бистрица) заедно с курорта Боровец. Стойността 150 волта е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 волта. Едва по-късно се появяват и лампи от същия вид, които могат да работят и с по-високо напрежение. И така дълго време битовото електричество на някои места у нас е с напрежение 150… Не навсякъде обаче, защото напр. във Варна има 120 волта за осветление в домовете и 210 волта за ателиетата. Отделно пък, че в някои градове е имало даже и 220 волта още от 1920-те години. Затова е най-правилно да кажем, че в България до 1960-те различните градове са имали различни напрежения в зависимост от избрания производител на електроцентралата.

След 1944 г. настъпва време на ускорена електрификация на страната, строят се много ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, развива се изключително много градоустройството – усвояват се нови, незастроени дотогава територии, а това влече след себе си много консумация на електроенергия. Затова в органа ,,Енергохидропроект“ решават, че е необходимо вече недостатъчното битово напрежение 150 В да се замени с 220 и 380-волтово, което и завършва до 1964 г. Това е само свръхкратко изложение на електрификационната история на столицата ни от този период – само колкото ни е необходимо, за да пристъпим към същината на историята. Повече можете да намерите в специализираните книги по темата.

Всичко това добре, но през 50-те г. хората са накупили вече немалко количество електроуреди, които не биха могли да работят с новото по-високо напрежение – то ще ги извади от строя веднага. Е, какво – да ги изхвърлят ли? Нищо подобно, разбира се!

Признаваме си, че винаги сме се интересували как точно се е ползвала Първата българска пералня, да речем (1953 г.) след преминаването на новото напрежение. Още отдавна разбрахме, че с трансформатор, но какъв точно?… Един рядък късмет ни помогна да си отговорим докрай на нашите въпроси.

Български понижаващ трансформатор
Български понижаващ трансформатор

Това е понижаващ трансформатор, пуснат в производство от ТПК Строител София и предназначен специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди с новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а в останалото свободно гнездо с надпис ,,150″ включвате кабела на любимото си старо нещо – тостер или каквото е там (така де, те са го наричали ,,сухарник“ тогава). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

Български понижаващ трансформатор
Български понижаващ трансформатор

Досега не сме виждали такъв, обаче серийният номер сочи, че този  е 2690-ият произведен – което значи, че със сигурност ги е имало много. Просто след това са поизчезнали явно… Този тежи няколко килограма и си има отгоре удобна дръжка да се носи. :) Не загрява особено при работа, а си конструкторите са се постарали да го охладят – я колко вентилационни отвори си има!

Имало е и други методи за понижаване на напрежението до 150 волта, така че да може да се ползва от по-старите уреди. Един такъв е да се включи кондензатор между два края на кабела, която разделя кабела, включен в контакта, от този на устройството. Има и специална формула, по която се изчислява какъв трябва да е капацитетът на кондензатора – често над 40 микрофарада. обаче това е бил рядко използван метод, защото цялото това представлява открита инсталация и опасността от токов уред е съвсем истинска.

А на вас известни ли са ви други методи, които хората са използвали, за да употребяват своите 150-волтови уреди?

Този траф дойде в комплект с едно друго чудо, за което тия дни ще Ви разкажем, само да свършат  едни патаклами, с които се занимаваме. Чао засега! :)

История на осветлението в София отпреди Освобождението

Share this post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *