Вижте в Sandacite.BG новия ни ЕКГ селектор от завод Дружба във Враца.

Завчера се разходихме до едно старо таванче да видим вътре нещо. Поначало бяхме отишли със съвсем друга цел, ама като влязохме, видяхме на един рафт една стара рекламна дипляна. Попитахме дали се продава, но направо ни я подариха. Документът разказва за стар български ЕКГ селектор Е-1 от средата на 70-те г., произвеждан във вече несъществуващия Завод за медицинска апаратура Дружба във Враца.

Електрокардиограмата – това е крайният резултат от електрическата активност на сърцето. Тя се получава така: електропроводимостта на сърцето създава напрежение, което се измерва на различни точки по кожата чрез електроди и се записва на лента или се гледа на монитор. А има и устройства, които извършват анализ на сърдечната дейност чрез автоматичен анализ на електрокардиограмата. Именно такава джаджа изпадна от онова таванче. Сега ще ви я покажем, а горе я виждате как изглежда.

Този апарат извършва предварителен анализ на ЕКГ сигнала и има светлинна индикация за следни­те нарушения:

• наличие на брум с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на дрейф с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на аритмия, ако разликата в продължителността на текущия и предидущия R-R интервал е по-голяма от 12 %;
• и също така при сърдечен ритъм извън границите 50 – 120 удара/мин.

Е-1 прави и действителен анализ на амплитудите на отделните възли на електрокардиограмата и има светлинна индикация при следните случаи на нарушение:

• при отклонение от нормата за Q-вълната;
• при отклонение от нормата за R-вълната;
• при отклонение от нормата за S-вълната;
• при отклонение от нормата за Т-вълната;
• отклонение от нормата за ST сегмента, отклонение в отношението Q/R;
• отклонение в отношението S/R

Врачанският селектор има светлинна индикация за няколко неща: за всеки R-R интервал; за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала и за появата на нарушение в най-малко три R—R интервала от из­мервателния цикъл.

Апаратът, има светлинна индикация за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала.

Самото изследване на ЕКГ-сигнала се прави в четири стандартни отвеждания – II, III, V¹ и V⁵. Анализи­рат се 5 последователни R-R интервала и ако се появи нотклонение в най-малко три от петте из­следвани R—R интервала, това се регистрира като нарушение и апаратът го показва със светлинен сигнал.

Ся… вижте. Ние поначало не разбираме от ЕКГ, ама знаем, че на баба ни го правеха. Затова ще дадем тука още малко характеристики на това чудо, но не сме извършвали тази процедура никога. Важното обаче  е, че спасихме информацията за апаратчето, нали така? :)

Е-1 има чувствителност 0,1 mV и честотна лента 0,32 – 33 Hz. Входното му съпротивление е 2 х 30 милиома. Коефициент на режекция на ЕКГ-усилвателя – 80 децибела.

Иначе устройството се захранва със стандартното напрежение 220 волта и консумира 80 вата мощност. Габаритните му размери 120 х 350 х 480 мм.

Сигурно навремето по болниците е имало много такива, но вече са битирдисани. Бил е изнасян много и в бившия СССР, разбрахме. Мхм, това е. Един спомен от поредния несъществуващ български завод. А можеше да бъде друго…

Ето пък и рентгенов апарат за зъболекари, който е дори по-стар от ЕКГ-то:

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те