В днешната лекция на Сандъците – Sandacite във фокуса са български апарати за електролечение.

По-конкретно, ще се спрем на два от тях: апаратът са масови лечебни процедури Импулсатор и уредът Хидростат, предназначен за захранване на четирикилийни и частични водно-електрични бани.

Свойството на мускулите и нервите да реагират силно на импулсните токове се използва широко и в съвременната лечебна медицина, за да се стимулират функциите на редица външни и вътрешни органи на човешкото тяло. Установени са методи за електростимулация не само на мускулите от опорно-двигателния апарат, но и на мускулите на вътрешни органи (сърце, пикочен мехур, матка и др.), на диха­телните мускули (диафрагма и др.), на мус­кулите, които командват перисталтиката, и т. н.

Импулсните токове се използват не само за местно въздействие върху периферната нервна система, но също и за общо въздействие върху организма с помощта на четирикилийните бани. С електроди, разположени в областта на глав­ния мозък, се въздейства специфично върху централната нервна система. Към този метод спадат също електрошоковата терапия и електронаркозата.

И такаа, да започваме по същество!

Апаратът за електролечение Импулсатор е плод на усилената конструкция и производство на електромедицинска апаратура в България  през 1950-те години. Тогава още не е бил открит Заводът за електромедицинска техника и затова този уред е произведен в Слаботоковия завод в София.

Фиг. 1. 1 — регулатор за силата на постоянния ток и импулсните амплитуди; 2 — избирач за режимит ; 3 — смесител на постоянен с импулсен ток (регулатор за съотношението им); 4 — превключвател за поляритета на пациентните клеми (5); 6 — главен ключ със сигнална лампичка; 7 — превключвател за обхватите на милиамперметър; 8 — механичен накъсван за импулсите; 9 — мрежов трансформатор ; 10 — токоизправителна лампа 5Ц4С; 11 и 12 – волтажен разпределител и мрежов предпазител

Импулсаторът се използва като източник на постоянен ток и на осем комбинации от право­ъгълни къси токови импулси (фиг. 2), уста­новени чрез опитни физиологични изследвания. Импулсните токове се получават посредством механично устройство (фиг. 1 (8) — дискова контактна шайба, задвижвана от малко електромоторче), което накъсва постоянния ток и след това го съчетава електрично чрез двугалетен многостъпален избирач (2). Потребното постоянно напрежение се получава от двупътен лампсв изправител и филтър за намаляване на пулсациите под 1 %. Апаратът дава въз­можност чрез регулатора (3) да се смесват на пациентните клеми постоянен и импулсен ток, като се мени плавно амплитудата на наслое­ните импулси от 0 до макс. В този случай сборното напрежение на пациентните клеми остава практически непроменено, както е нагла­сено с регулатора (1) на изходящия потен­циометър.

Импулсаторът е предназначен за масови про­цедури на електролечение в малките периферни лечебни заведения. Поради това електричното и механичното му устройство са опростени; той е преносим и се обслужва просто. Техническите му параметри са: максимален пациентен ток  50 милиампера ; мак­симално непрежение на пациентните клеми 100 волта при съпротивление на пациента 10 килоома и 60 волта — при 1,5 килоома, конфигурации на импулс­ните токове — по фиг. 2. С апарата могат да се осъществяват и други импулсни конфи­гурации, като се постави контактна шайба с променено разпределение на контактите.

Фиг. 2. Комбинация от токови импулси в Импулсатор

Апаратът за електролечение може да се включва на промен­ливотокови мрежи с напрежения от 110 до 220 в, 50 хц. Консумацията му е ~30 вт. Конструктивно е оформен панелообразно (фиг. 1); всички командни и кон­тролни органи са съчетани на лицевата му пло­ча. Размерите на апарата са ~ 330 х 185 х 185 мм, а теглото му — ~7 кг.

Апаратът Хидростат също е производство на Слаботоковия завод в София от средата на 50-те години. Хидростат е предназначен да за­хранва както четирикилийни, така и частични водно-електрични вани. Той е комбиниран из­точник на галваничен и импулсен ток с въз­можности да се смесват и накъсват на серии. Импулсните токове се получават от мултивибратор, построен с двойна лампа ECL82 (Л₂), с честоти 25 – 150 импулса-сек-¹ (регулатор 2). Тяхната форма може да се мени от правоъгълна до триъгълна, като се включват различно го­леми капацитети (3) успоредно на веригата анод – катод на последната лампа. Друг мултивибратор, построен с третата лампа (също ECL82), дава възможност да се накъсва пациентният ток на серии от импулси с честоти 25 –   150 Hz (4).

Фиг. 3. Апарат за електролечение Хидростат: 1 — превключвател за работните режими ; 2 — избирач за честотата на импулсите ; 3 — регулатор за формата на импулсите; 4 — превключвател за серии от импулси; 5 – потенциометър за пациентния ток; 6 — смесител за галваничен с фарадичен ток; 7 — превключватели за поляритета на пациентните клеми

Електричните параметри на апарата са: галваничен ток — максимално напрежение на празен ход 120 в, максимален пациентен ток— 150 милиампера, максимална амплитуда по ток на импулсите — 30 милиампера.

Пациентните клеми са включени към анод­ното товарно съпротивление на последната лампа; това съпротивление същевременно е свър­зано последователно в пациентния кръг при ре­жим на галваничен ток. Товарното съпротивле­ние е потенциометърът (5), който регулира силата на пациентния ток. При положение IV (смесване на галваничен с импулсен ток) на из­бирана на работните режими (/) се включва последователно вторият потенциометър (3), кой­то регулира смесването. Четирите пациентни клеми (за четирите крайника) имат самостоя­телни превключватели (7) за поляритета. Апара­тът за електролечение Хидростат притежава не само достатъчна постояннотокова мощност, но дава възможност и за изследователска работа с импулсни токове или серии от импулси.

Фиг. 4. Схема на апарата за електролечение Хидростат

Апаратът може да се включи към променливотокови мрежи с напрежения от 110 до 220 волта (честота 50 херца) и има консумация ок. 35 вата. Конструктивното му оформление е панелообразно, като всички команди и контролни органи са събрани върху лицевата плоча. Външно апаратът за електролечение Хидростат наподобява някои други и има размери ~ 540 х 350 х 360 мм и тегло ~ 15 кг.

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Карадимов, С. Електромедицински апарати. София, Техника, 1960.