Етикет: Sandacite

Родното чудо СМ 1605 М1 в Сандъците – Sandacite!

Както писахме в една по-ранна статия, от втората половина на 70-те г. в България започва да се въвежда отдалечена обработка на информацията чрез едновременно и споделено (между няколко потребители) използване на ресурсите на голям и мощен компютър. Това е т.н. телеобработка. Този метод (или по-точно съвкупност от методи – хардуерни и софтуерни) е бил застъпен в всички дейности, където е необходима обработка на данни — планиране, счето­водство, изследователска дейност, обра­зование, автоматизация на производ­ството и управлението в институти, за­води, министерства и др.

Основната част от апаратите, необходими за осъществяването на това начинание, са произвеждани в Завод за запаметяващи устройства Велико Търново.

Тук ще Ви запознаем с едно от техните изделия, използвани в системата (показано на първата снимка).

Личният терминал на служител СМ 1605 М1 е предназначен за събиране на цифрова информация, за ней­ното редактиране и обмен на комутиращи и некомутиращи ка­нали, за връзка с електронноизчислителна машина (ЕИМ) посредством процесор за предаване на данни. Изработен е на базата на микропроцесорна структура и вътрешно-програмно осигуряване.

Информацията се въвежда с помощта на цифрова клавиа­тура, служебна клавиатура, устройство за въвеждане с перфожетони (поддържа се въвеждане на десетразрядни десетични числа с код ВПК 12) и устройство за въвеждане с перфокарти (за въвеждане на стандартни перфокарти). Получаването на информацията се извършва с помощта на цифрова индикация и цифрово печатащо устройство.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

режим на работа — асинхронен (старт/стоп);

скорост на обмен на данните — до 300 bit/s;

скорост на обмен па четирипроводна физическа линия до 9600 bit/s с използване на интерфейс 20 mА на разстояние до 1500 м;

тип на съобщителната лента — иекомутируем телефонен канал или четирипроводна линла;

режим на обмена на данни — полудуплексен;

възможност за многоточкова връзка.

Захранването е с мрежово напрежение 220 V + 10 / – 15 %

при честота 50±1Hz;

консумирана мощност — 35 VA.

Телетайпи, терминали, мултиплексори и ЕСТЕЛ

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Как работи солуксовата лампа? Цъкнете в Сандъците – Sandacite!

Преди няколко седмици започнахме серия публикации, посветени на неизвестни или малко познати образци българска електромедицинска техника. Сега отново обръщаме поглед към тази тема.

Солуксовите лампи са вид електромедицинска апаратура.  В началото на 1960-те г. започва производството и разпространението им и в България. Тези лампи се използват за лечебни на­гревни при ушни, носни, зъбни и гърлени заболявания.

При тях като светлинен из­точник се използват електрически крушки с нажежена жичка с мощ­ност от 300 до 1000 W. Те дават излъчване, богато на инфрачервени и видими светлинни лъчи и бедно на ултравиолетови лъчи.

На фиг. 1 и 2 са показани солуксови лампи, произвеждани у нас и се наричат Хеллукс-300 и Хеллукс-1000. Те са продукция на Слаботоковия завод в София. Както се вижда от фигурите, електрическите крушки са монтирани в реф­лектор (метален отражател) и тубус, свързани подвиж­но с метален статив. На тубуса са може да се поставят чер­вени или сини стъклени фил­три. На долната фигура е показана схема на лампата Хеллукс- 1000. Лампата Л се включ­ва направо към мрежата, а с ключа К може да се регули­ра стойността на тока на три стъпала чрез включване на съпротив­ленията R1 и R2.

Елтерм – лечение с високочестотни токове

See more

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

 

Една бая стара автоматична телефонна централа в Сандъците – Sandacite!

Както е известно, градските автоматични телефони централи (АТЦ) са предназначени за автомати­зация на телефонните съобщения в населените места. Техният капа­цитет (броят на абонатните постове) е неограничен. Тези централи да­ват възможност за райониране. Връзката между отделните районни централи се осъществява с помощта на комплект от релета за съедини­телните линии.

На фиг. 2 е дадена скелетната схема на градска АТЦ, производство на Слаботоковия завод — София от началото на 1960-те години. Поначало, преди основаването на Завода за телефонна и телеграфна техника в София, българските АТЦ и телефоните са се произвеждави в Слаботоковия завод.

Градските АТЦ са стъпкови и работят с непосредствено задействане на изкачващо-въртящите се и въртящите се избирачи. Връзката между абонатите се осъществява напълно автоматично с помощта на I пред- избирач, II предизбирач, I групов избирач, II (III) групов избирач и линеен избирач. Заемането на избираните от отделните степени се из­вършва с достатъчно голяма скорост, така че абонатът може незабавно след вдигането на микротелефонната гарнитура да избира желания но­мер. Връзката с избрания абонат се осъществява веднага след наби­рането на последната цифра.

Градската автоматична телефонна централа се състои от следните основни елементи: въртящи се избирачи, изкачващо-въртящи се избирачи и плоски нормални ре­лета. Избираните се монтират на отделни станоци, конто се разполагат в комбинирани редове. Всеки ред станоци се закрепва на обща рамка (фиг. 1). Рамката се поставя на чугунени подложки.

Захранващото напрежение е 60 V. Съпротивле­нието на абонатната верига не трябва да бъде по-голямо от 2 x 500 омa. Работни вериги с по-голямо съпротивление (дължина) се включват към градската АТЦ чрез специални захранващи мостове. Изисква се изолационното съпротивление на абонатната верига да бъде не по-малко от 20,000 ома. Честотата на избирателните импулси е от 9 до 11 Hz. Захранването на разговорните вериги е двустранно. Разединява ­нето на разговорните вериги става едностранно. В случай на повик­ване от междуградската централа заетият абонат може да бъде осво­боден принудително, за да води междуградски разговор.

Към една двупроводна линия могат да се включат два телефонни поста с помощта на специална касетка (дуплекс). В този случай абона­тите имат различни номера. Предвидена е възможност за отброяване на разговорите и за включване на монетен телефонен автомат.

Тайната на телефонните разговори във всички случаи е напълно осигурена.

Повиквателният нискочестотен променлив ток и звуковите сиг­нали («свободно» и «заето») се произвеждат от два сигнално-повиква­телни генератора, монтирани на специални станоци. Честотата на по­виквателния ток е 25 Hz, а честотата на звуковите сигнали – 450 Hz.

Правилното действие на отделните съоръжения в градската автоматична телефонна централа и отделните повреди в тях се сигнализират посредством звукови и светлинни сигнали на всеки станок поотделно, а също така и на спе­циален общ сигнален станок.

А ето туй знаете ли го? :)

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

See more

Едно произведение на Сандъците – Sandacite!

---

Литература:

Георгиев, Милан Стойков,  Мерджанов, Иван П.,  Георгиев, Георги Миланов. Телефонна техника :. Учебник за Практ. п. т. т. и р. училище при Министерство на транспорта и съобщенията /. София :, Техника,, 1959., 360 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :

Халачев, Васил Илиев. Телефонна техника :. Учебник за студентите от Машинно-електротехническия институт. 2. изд.. София :, Техника,, 1960-.#

 

В Сандъците – Sandacite Ви разясняваме автоматичното регулиране на усилването.

Известно е, че приемането на далечни радиопредаватели се из­вършва винаги чрез вълни, отразени от йоносферата и достигащи до приемната антена по различни пътища. Знае се също така, че при тези условия на приемане винаги се получава явлението фадинг (затихване), който се проя­вява като неравномерно усилване и отслабване на приемания сигнал. Една такава бърза промяна на силата на приемането и често пъти в твърде големи граници (няколко хиляди пъти) е нежелателна. За да се поддържа постоянно напрежението, подадено на високоговорителя, а следователно и силата на приемането, трябва да се стои непрекъснато до радиоприемника и постоянно да се регулира усилването според пристигащите сигнали. Такова регулиране е крайно неудобно, а в много случаи при бързи изменения — даже невъзможно. Поради тези причини по-късните лампови суперхетеродинни приемници имат устройство за автоматично регулиране на усилването (АРУ). Автоматичният регу­латор на усилването поддържа почти постоянно напрежението на из­хода на приемника, макар че входното напрежение от антената може да се изменя в известни граници.

Принципната схема на автоматичен регулатор на усилването е дадена на фиг. 2. В случая е използвана лампа двоен диод, като първата диодна система 1 се използва за демодулация, а втората 2 — за АРУ.

Фиг. 2

Чрез кондензатора С високочестотното напрежение се подава от първия кръг на втория междинен трансформатор на анода на втория диод, където се извършва демодулация (изправяне). Вследствие на изправителното действие на диода през положителните полупериоди протича ток през лампата и през съпротивлението R. Както знаем, при демодулирането се получава и известен постоянен ток. В съпротивлението R се полу­чава падение на постоянно напрежение с означения на схемата поляритет. Полученото постоянно напрежение се подава чрез филтърната група R₁C₁ като решетъчно преднапрежение на междучестотната усилвателна лампа. Тази лампа има характеристика с изменяема стръмност и усилването й зависи от нейното преднапрежение (фиг. 3).

Фиг. 3

Ако пристигналият високочестотният сигнал е слаб, на втория анод се подава ниско напрежение и точката А става слабо отрицателна. Решетката на междучестотната усилвателна лампа получава малко отрицателно напрежение, работната точка P₁ е в стръмната част на характеристиката и усилва­нето на лампата е максимално. Ако пристигне силен в.ч. сигнал, точ­ката А става по-отрицателна, решетката на лампата също става по- отрицателна, работната точка Р₂ слиза ниско в по-малко стръмната част на характеристиката и лампата намалява усилването си.

По такъв начин високочестотното напрежение, което се подава на анода на първия диод, се поддържа почти постоянно, следователно изходнотонапрежение, което се подава на високоговорителя, е също почти по­стоянно. За по-голяма ефикасност регулирането се извършва обикно­вено в няколко усилва­телни лампи, като м.ч. усилвателна лампа, сме- сителната лампа и в.ч. усилвателна лампа. За АРУ не се използва никога отделна лампа, а комбинирана. Поня­кога се използува двоен диод, какъвто е даден на схемата, но най-че­сто се използува двоен диод-триод, като еди­ният диод е за демодулация, другият за автоматичното регулиране на усилването, а триодът за усилване на н.ч. напрежение.

Приемниците с обикно­вено АРУ имат един основен недостатък — те никога не могат да достигнат нормалното си усилване, понеже и при слаби сигнали АРУ действа и нама­лява усилването.

А тази статийка на Сандъците – Sandacite чели ли сте я? :)

Как работи електронната лампа

See more

---

Литература:

Пенков, Пенко Василев,  Тонева, София Илиева,  Бончев, Николай Г. ред.. Обща радиотехника :. [Учебник за студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията] /. София :, Техника,, 1965, 320 с. :

Сокачев, Ангел Иванов. Радиоремонтно дело :. Учебник за IV курс на специалността „Радиоапарати и радиоуреди“ при техникумите по електротехника /Ч. 1.. , 1955., 125 с. , 24 с. ил. :

Тодоров, Тодор Димитров,  Илиев, Максим Димитров. Слаботокова техника :. Учебник за IV курс на техникумите по електротехника, силнотокови специалности /. София :, Техника,, 1962., 212 с. :

 

Знаете ли какво означават думите магическо око при радиоприемниците? Прочетете в Сандъците – Sandacite!

За осигуряване на стабилно приемане и избяг­ване на затихването (фадинга) по-съвършените лампови радиоприемници са с автоматично регулиране на усилването (АРУ) на приетия сигнал. АРУ в тези радиоприемници изисква точно настройване, тъй като в противен случай се по­лучава изкривяване на приетия сигнал. Такава точна настройка обаче трудно се постига на слух. Ето защо за улесняване на настройването повечето радиоприемници имат електронна лампа, която играе ролята на оптичен индикатор (показател) на настройката, наричан още магическо око.

Електронната индикаторна лампа е в същност малка електроннолъчева тръба с опростена конструкция и малък екран, който обикновено свети със зелена светлина. На тази фигура е показана една такава лампа.

Съществуват най-различни конструкции на електронни индикаторни лампи. При някои от тях екранът е кръ­гъл, а светлинният образ върху него има форма на четирилистна де­телина. Когато приемникът се настрои точно на желаната станция) светлите листенца на детелината стават най-големи:

Такива са лампите EM1, ЕМ11 и др. При други индикаторни лампи светлинният образ върху екрана се състои от два тъмни и два светли кръгови сектора:

 

Когато се приемат слаби сигнали, еди­ният от тъмните сектори намалява, а когато се приемат силни сигнали, намалява другият тъмен сектор, т. е. тези лампи имат двойна чувстви­телност. В тях е избягнат недостатъкът на лам­пите с единична чувствителност, които при прие­мането на слаби сигнали почти не реагират, а при приемането на силни сигнали светлите листенда на детелината изпълват целия екран и не може да се следи точността на настройката. От лампите  с два тъмни сектора най-разпространена е ЕМ4. От схемата на тази лампа по-долу се вижда, че тя има индикаторна част, която се състои от катод, решетка, отклонителни пластинки Х₁ и Х₂ и анод-екран Е-А и усилвателна част, състояща се от два гриода, чиито аноди А₁ и A₂ са свързани с отклонителните пластинки. В зависимост от големината на протичащия аноден ток се изменя потен­циалът на пластинките X₁ и Х₂ спрямо ек­рана и по такъв начин се мени големината и на светлите сектори върху екрана.

В радиоприемниците от началото на втората половина на ХХ век широко се използват ин­дикаторните лампи с елиптичен екран. Вър­ху този екран са разположени ветрилооб­разно два светли и един тъмен сектор. Та­кава е например електронната лампа ЕМ80.

Цокли за електронни лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Ако не знаете как работи електронната лампа, вижте в Сандъците – Sandacite!

През 1883 г. известният Томас Едисон, като извършвал опити с осветителна лампа, забелязал следното. Ако се постави една метална плочка в балона на лампата и тази плоч­ка се съедини с положителния полюс на източник на постоянно напрежение (ба­терия), а отрицателният полюс на бате­рията се съедини с единия край на светещата жичка, през включения милиамперметър протича електрически ток (долната схемичка). При размяна на полюсите на батерията, т. е. ако се свърже отрицателният полюс е плочката, а положителният — със светещата жичка, стрелката на ми- лиамперметъра не се отклонява, т. е. не протича електрически ток. Едисон не е могъл да обясни това явление и дълго време на него се е гледало като на интересен факт — протичане на ток през «отворена» електрическа верига.

По-късно, след откриването на катодните лъчи (чрез опитите на Крукс), това явление бива обяснено напълно. Било е установено, че при загряване на телата електроните, изграждащи атомите на тези тела, започват да се движат с по-голяма скорост по своите орбити. Когато тем­пературата на жичката в осветителната лампа се повиши и тя започне да свети, част от външните електрони, изграждащи нейните атоми, до­толкова увеличават скоростта си, че излизат вследствие на центробеж­ната сила в по-външни — по-отдалечени слоеве. Някои електрони из­лизат от структурата на атомите и образуват т. нар. електронен облак около светещата жичка. С излизането от състава на жичката на един или на няколко електрона тя се зарежда положително (има недостиг от електрони), поради което започва да привлича отделилите се елек­трони. Под действието на тази привличаща сила електроните се връщат към жичката, пак излитат от нея и т. н.

Този процес прилича много на кипяща вода, от която постоянно излизат капки вода и пак падат в нея. При поставянето на плочка, свързана с положителния полюс на батерията, електронният облак около светещата жичка се привлича от плочката — протича електрически ток. При свързването на плочката с отрицателния полюс на батерията електроните около жичката се отблъскват от плочката и ток не протича.

Такова е било устройството на първата двуелектродна лампа или, както по-късно е била наречена, диод или диодна лампа. Тя се състояла, както видяхме, от два електрода — нагрявана жичка — катод, и метадна плочка — анод, свързана с положи­телния полюс от батерията.

Ако между катода и анода се постави допълнителен електрод (на­дупчена метална плочка) — решетка Р, чрез прилагане на нея на по­ложително или отрицателно напрежение от друга батерия (схемата по-горе) може да се командва анодният ток. Потокът от електрони, какъвто е анодният ток, когато преминава около метална плочка, ако тя е положи­телно заредена, се привлича, а ако е от­рицателно заредена, се отблъсква. По та­къв начин чрез променяне на напреже­нието на решетката на лампата може да се намалява или увеличава нейният аноден ток. Електронни лампи, които имат три електрода — катод, решетка и анод, се наричат триелектродни или триоди

В съвременната радиотехника се изпол­зват лампи, в които има повече от една решетка. Решетките се разполагат в пространството между катода и анода и действието им е аналогично на първата решетка. Чрез прилагане на различни на­прежения на тези решетки се получава подходящо регулиране (командване) на анодния ток, необходимо за различните функции, които изпълнява електронната лампа.

Лампите с четири електрода — катод, анод и две решетки – се наричат четириелектродни или тетроди, лампите с три решетки — петелектродни или пентоди,     лампите с четири, решетки — хексоди, лампите с пет решетки — хептоди и и лампите с шест решетки – октоди.

Видове електронни лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Нещичко  за моторните масла Емера в Сандъците – Sandacite!

Ако някога срещнете произведени едно време партиди моторни масла Емера, то знайте че, те са от експлоатационно ниво Е и са мас­ла Серия 3. Те удовлетворяват изискванията на спецификацията MIL-L-45199. Класификацията API—Onorm—2014 препоръчва из­ползването им при двигатели, работещи при условия DS.

Маслата Емера са предназначени за мазане на ди­зелови двигатели, на които техническите параметри и употребя­ваното дизелово гориво създават условия, спомагащи силно за образуване на отлагания, предизвикват корозия при износването или работят при изключително неблагоприятни условия.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Моторните масла Емера се произвеждат в четири вискозитетни класа:

Емера 6W/8 (M-6W/8E) — използването му се препоръчва при температура на въздуха от 18 до 0° С.

Емера 10 (М-10Е) — употребата му се препоръчва при темпе­ратура на въздуха от 0 до 32° С.

Емера 16 (М-16Е) — използва се при температура на въздуха от 0 до 32°С.

Емера 20 (М-20Е) — използването му се препоръчва в двига­тели, изискващи масла с такъв вискозитетен клас през летния сезон.

Транспортира се в жп. или в автоцистерни.

А може би сте използвали тези масла?

Български моторни масла Велана

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

 

Български моторни масла Велана – инфо от Сандъците – Sandacite.

Произвежданите моторни масла в България до 1990 г. и малко след това са подредени в четири възходящи по качество експлоа­тационни нива: В — Велана, С — Селена, Д — Диона и Е — Емера. Всяко ниво има четири вискозитетни класа: 6, 8, 10, 16 и 20. Съответстват на БДС-9784—72.

Означенията на тогавашните наши масла се образуват от името на маслото и число, показващо вискозитетния клас или буквата М (моторно масло) и число, показващо вискозитетния клас и латин­ска буква, която означава експлоатационното ниво. Например: М68В, Ml ОС, M16D, М-20Е.

За моторните масла Велана важно е да се знае следното:

Тези от експлоатационно ниво В са масла HD (Heavy Duty). Те удовлетворяват изискванията на специ­фикация MIL-L-2104 A (DEF-2101 С). Класификацията API-Onorm — С-2014 препоръчва използването им при двигатели, работещи при условия ML, ММ и DG.

Моторните масла Велана са предназначени за смазване на:

— карбураторни двигатели, работещи при средно и кратко­временно, при високо натоварване;

— дизелови двигатели, работещи при средни натоварвания.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Моторните масла Велана се произвеждат в четири вискозитетни класа:

ВЕЛАНА 6 W/8 (М-6 W/ 8 В) — използва се при температура на въздуха от —18 до 0° С.

ВЕЛАНА 10 (М-10В) — използването му се препоръчва при температура на въздуха от 0 до 32°С.

ВЕЛАНА 16 (М-16В) — препоръчва се за употреба при тем­пература на въздуха от 0 до 32° С.

ВЕЛАНА 20 (М-20 В) — препоръчва се за употреба в дви­гатели, изискващи масла с такъв вискозитетен клас през летния сезон.

Моторните масла Велана се заменят с моторни масла Се­лена от същия вискозитетен клас, без да съществува опасност от увреждане на двигателя или на маслото в случай на доливане.

Транспортират се в добре почистени жп или автоцистерни. За нуждите на собствениците на лични моторни превозни сред­ства маслото е можело да се разфасова в пластмасови опаковки от 1 и 3 литра.

И както се казва в рекламите – това не е всичко! В следващите дни очаквайте още материали за български моторни масла!

---

Използвана литература: книгата най-горе + лични познания :)

Чували ли сте за безшумни пишещи машини? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Въпросът за безшумната работа на пишещите машини е занимавал техните изобретатели, като Мителхофер, Прогин, Брокс, Джаксън и други. Правени са най-различни приспособления за намаляване на работните шумове на съществуващите тогава машини, но първият сериозен опит за производството на безшумни пишещи машини е бил направен през 1924 год. от американската компания ,,Ремингтон“ с модел ,,Ремингтон Нойслес“ (на първата снимка). След това са произвеждани безшумни пишещи машини и от други фирми, предимно в САЩ. В Европа само заводите на „Континентал“ са произвеждали през 1934 г. безшумно пишещата машина „Континентал-Силента“.

При изследване работните шумове на една пишеща машина се установява, че най-характерният и силен шум се получава от удара на буквените чукчета върху гумения вал. Другите типични шумове се получават от спирането на шейната, от сътресенията на цялата ма­шина и от трептенията на всички останали подвижни и неподвижни части.

Скоростите и ускоренията, които има буквеното чукче в момента на удара, са от порядъка на десетки сан­тиметри в секунда за скоростите и десетки хиляди см/сек² за уско­ренията. Доведеното до такава скорост буквено чукче при удара в гумения вал намалява внезапно скоростта (кинетичната си енергия) си на нула. При това енер­гията на буквеното чукче се трансформира в налягане върху гумения вал и в трептения на буквения лост; шейната, носеща гумения вал и останалите части на пишещата машина. Следователно, за да се избяг­нат тези трептения, е необходимо да се намали скоростта на букве­ния лост, без да се промени налягането върху гумения вал. Ето защо буквената лостова система при безшумните пишещи машини  има устройство, коренно различно от устройствата на буквените ло­стове на всички останали системи пишещи машини.

При безшумните пишещите машини буквените лостове се носят от сложни лостови системи. При тях има съчетанието на два фактора, влияещи върху работата на буквеното чукче. Първият фактор разре­шава въпроса за скоростта на буквеното чукче, а вторият разрешава въпроса за налягането на буквеното чукче върху гумения вал. Тук е използван принципът на коляно-мотовилковия механизъм. Известно ни е, че въртеливото движение на коляното в един коляно-мотовилков меха­низъм, което при нашия механизъм приемаме за равномерно, се транс­формира от мотовилката в праволинейно. От диаграмата на скоро­стите на точката от мотовилката (показана на чертежа по-долу), която се движи в паралелите, се вижда, че когато коляното на механизма сключва 90° с мотовил­ката, скоростта на точката Б има своя максимум, след което настъпва нейното постепенно намаляване. Когато точката А₁, оста на въртене 0 и точката В₁ лежат върху една права, скоростта е равна на нула. Ясно е, че за да има безшумно писане, скоростта на буквеното чукче в момента на удара върху гумения вал трябва да бъде много малка. Следователно този механизъм се явява удо­бен за случая.

За да се извърши отпечатване обаче, е необходимо налягане на буквеното чукче върху гумения вал. Налягането при буквената лос­това система на безшумните пишещи машини се получава от допъл­нителен чуков лост. Неговото разположение в буквената лостова ве­рига е такова, че в мо­мента, когато буквено­то чукче достига гуме­ния вал, той притежава максимално ъглово ус­корение и инерционна­та му сила се трансфор­мира в натиск на букве­ното чукче върху гу­мения вал.

За да се избегне рязкото спиране на шейната, острите и удари и създаване на го­леми сътресения в машината, опорните точки на транспортния блок са многопластинчати пружинни възглавнички. Такива пружинни въз­главнички могат да бъдат поставени и на други части, подложени на удари от части с по-голяма маса и движещи се със сравнително по-голяма скорост. По отношение на останалите механизми на без­шумните пишещи машини освен подбиране на подходящи конструк­ции обръща се особено внимание върху всички съединения и тяхната плътност. Тук се прави всичко възможно при сглобките да се по­стигне минимум хлабина и все пак максимум свобода при движение на частите.

А ето и как пишещите машини преместват лентата, докато човекът работи:

Лентите за пишещи машини

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!