Етикет: Sandacite

Книга за интересни български компютърни програми в Сандъците – Sandacite.

Тази книга с автор К. Янев е издадена от ДИ Народна младеж през 1987 г. Тя съдържа 20 програми, написани на езика БЕЙСИК, съобразени с апаратните и програмни изисквания за работа с българския персонален компютър ПРА­ВЕЦ 82 — програми, които биха могли да бъдат видоизменени по подходящ начин за работа и с друг микрокомпютър. Бързам да добавя, че след усвояване на програмния материал ще бъде възможно да се конс­труират програми, които впоследствие ще могат да се използуват и за решаването на някои реални проб­леми. Всъщност това е и основната цел на предлага­ната книга, която, естествено, не е предназначена за специалисти.

Част от предложените забавни компютърни програми-игри са оригинални, други вероятно няма да бъдат изненада за някои. Извършеното унифициране и адаптиране, както и представянето им в по-опростен вид е напра­вено с цел адресирането към по-широка аудитория. Повечето от програ дите са съобразени с евентуалното използване на цветен видеомонитор, което безспорно ще ги прави по-атрактивни, но нищо не пречи следе­нето им и на черно-бял екран.

Тук е направен опит за представяне на програмите н единен структурен формат. Това обстоятелство, както и някои пояснения при „разсекретяване“ на по- важните променливи и фрагменти в програмите, ве­роятно ще допринесе за по-бързото ориентиране и би било, добра предпоставка за по-задълбоченото „сприятеляване“ с компютъра. Описанието на всяка програма е реализирано в следния ред:

• цел
• начин на работа •листинг на програмата
• някои по-важни променливи
• някои по-важни елементи на програмата
• •някои лесни промени в програмата.

Книгата можете да изтеглите ето оттук ==> Забавни компютърни програми

А ето и още много интересни и безплатни книги в Сандъците – Sandacite: ЛИТЕРАТУРА

Изтеглете книжката Теория на електронните схеми от Сандъците – Sandacite.

В учебника Теория на електронните схеми с автори проф. Йордан Боянов и доц. Елена Шойкова са дадени основите на съвременната теория и методите за ана­лиз и синтез на електронни схеми, работещи с непрекъснати сигнали. Разгледа­ни са свойствата на двуполюсниците и многополюсниците като съставни елементи на активните електронни схеми, както и техните математически и физически мо­дели. Застъпени са главно матричните методи за анализ на активни електронни схеми. Дадени са зависимостите за определяне на предавателните функции на схемите. Засегнати са основните етапи на синтеза и по-специално особеностите на синтеза на активни филтри с операционни усилватели.

Учебникът съответства на едноименната дисциплина от учебния план на специалността електронна техника при ВМЕИ „В. И. Ленин“. Разглежданите въп­роси са основа за изучаване на схемотехническите дисциплини и на дисципли­ната автоматизация на проектирането в електрониката. Учебникът може да бъде използван от студенти от други електронни специалности и от инженери, рабо­тещи в областта на електронната техника.

Книгата можете да изтеглите оттук ==> Й. Боянов, Е. Шойкова – Теория на електронните схеми

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР

Глава I. Въведение

• Проектиране в електрониката — особености и етапи ……. 5
• Видове електронни елементи и схеми ……………………………………………………….. 9
• Основни понятия и зависимости в теорията на електронните схеми. 17
• Методи за анализ на електронните схеми ………………………………………… 23

Глава II. Модели на електронните елементи

• Моделиране и класификация на моделите . ……………………………………………….. 28
• Модели на активни четириполюсници……………………………………………………….. 31
• Универсален нелинеен модел на биполярен транзистор …… 42
• Променливотокови линейни модели на биполярен транзистор … 45
• Линейни модели на полеви транзистори . …………………………………………… 63

2.6. Линейни макромодели на операционни усилватели . . . …………………………………. 65

2.7. Статистически модели…………………………………………… 68

Глава Ш. Матричен анализ на електронни схеми

• Компонентни уравнения и матрици на схемите…………………………………………… 78
• Елементи на топологията на схемите………………………………………………………….. 80
• Топологични матрици и топологични уравнения на схемите …. 83
• Координатни системи и определяне на напреженията и токовете в кло­ните чрез тях  88
• Уравнение на напреженията на сеченията и метод на възловите на­прежения 91
• Контурно уравнение и метод на контурните токове …….. 96»
• Принцип на дуалността ……………………………………………………………………………… 101
• Матрици на схеми със зависими източници на ток тип yU ….. 102
• Матрици на схеми със зависими източници на напрежение тип г/ 107
• Матрици на многополюсници . . . ……………………………………………………………… 111
• Матрици на проводимостите на триполюсник …………………………………………….. 118
• Обобщени F-параметри на транзисторите……………………………………………………. 124
• Обобщен метод на възловите напрежения…………………………………………………… 125
• Матрица на съпротивленията на транзистора и обобщени 2-лараметри 130
• Обобщен метод на контурните токове …………… 135
• Матрици на схеми с взаимни индуктивности……………………………………………….. 138
• Метод на многополюсните подсхеми …………………………………………………………. 144

Глава IV. Предавателни функции на електронните схеми

• Основни зависимости и определения……………………………………………………… 148
• Определяне на вторичните параметри от матрицата на проводимостите 153
• Определяне на вторичните параметри от матрицата на съпротивления­та   160

$.4. Вторични параметри на схеми без общ възел между входа и изхода 167

• Определяне на четириполюсните и вторичните параметри на схемите от техните матрици  174

• Условия за съгласуване на входа и изхода иа схемите………………………………… 180
• Активност на електронните елементи и схеми…………………………………………….. 184
• Основни схеми за свързване на активните елементи …………………………………… 186
• Метод на сигналните графи……………………………………………………………………….. 191
• Метод на ненасочените графи…………………………………………………………………… 195
• Таблични методи…………………………………………………………. . . . . i . . . . 200

Глава V. Чувствителност на електронни схеми

• Основни понятия и определения. Видове чувствителност…. 202
• Методи за анализ на чувствителността на електронните схеми . . . 205

Глава VI. Синтез на електронни схеми

6.1.     Въведение, основни понятия   и определения……………………………………………. 229

• 6.2. Предавателни функции на схемите и начини за тяхното представяне 234
• 6.3. Реализуемост на схемните функции…………………………………………………….. 244
• 6.4. Нормиране и денормиране…………………………………………………………………………… 246

-6.5. Честотни характеристики, обусловени от основните типове полюси и нули . 248

6.6.     Преобразуване      на честотата ……………………………………………………………… •    • 258

• 6.7. Апроксимация……………………………………………………………………………………… • • 261

6.8.      Реализация. …………………………………………………………………………………………. •      270

Литература ………………………………………………………………………………………………. •        307

Ето и още една книжка от ценната библиотека на Сандъците – Sandacite:

Нова книга: К. Симеонов – Позистори

See more

Изтеглете легендарната книжка Малки хладилници от Сандъците – Sandacite!

В книгата Малки хладилници – монтаж, експлоатация и ремонт (ДИ Техника, 1965) са описани малките хладилни машини и съо­ръжения, употребявани в търговската мрежа и домакинството в България през 1960-те години, и са разгледани въпросите, свързани с техния монтаж, експлоатация и ремонт. Отделено е и място на първите два български хладилника – Мраз 75 и първият вариант  на Мраз 80.

Част I обхваща въпросите, отнасящи се до малките хладилници в търговската мрежа.

В глава I са разгледани физическите основи за получаване на из­куствен студ, принципите на действие на хладилните машини и свой­ствата на хладилните агенти и студоносители.

В глава II, III и IV са дадени сведения за устройството и дей­ствието на хладилните машини, търговските хладилници и автоматич­ните прибори, употребявани за регулиране и управление.

Монтажът на малките търговски хладилници е разгледан в глава V. В глава VI са дадени указания по обслужването и експлоатацията им, а в глава VII — причините за неизправната им работа и начини за от­страняването им.

Част II обхваща същите въпроси по отношение на домашните хладилници.

В глава I са дадени принципи на действие и описания на хладил­ници, в глава II е разгледан монтажът, в глава III – начинът на екс­плоатация и обслужване, а в глава IV — ремонтът.

Част I, глави I, II, III, IV и V са написани от инж. К. Калчев.

Част I, глави VI, VII и част II изцяло са написани от инж. Т. Гачилов.

Във второто издание на книгата са внесени редица допълнения и изменения — главно по отношение на монтажа, експлоатацията и ре­монта на хладилните херметични фреонови компресори, агрегати и до­машни хладилници. Обновени са всички технически данни ,на измене­ните в периода между двете издания хладилници и се дават данни за най-последните модели, произведени у нас или предстоящи да се пус­нат в производството. При преработката бяха взети пред вид редица препоръки и забележки, направени от хладилните монтьори и техници по отношение на първото издание.

Книгата е предназначена за хладилни техници и монтьори в об­ластта на монтажа, експлоатацията и ремонта на търговските и домаш­ните хладилници и за широк кръг читатели, интересуващи се от хла­дилници.

Изтеглете книгата безплатно оттук ==> Малки хладилници – монтаж, експлоатация и ремонт

Ето още едно четиво от богатата база данни на Сандъците – Sandacite:

Нова книга – А. Чучулов и др. – Наръчник на електромонтажника

See more

Изтеглете Справочник по диоди и транзистори от 1962 в Сандъците – Sandacite!

Справочникът с автори П. Хинков и А. Атанасов, издаден от ДИ Медицина и физкултура през 1962 г.,  съдържа пълни спра­вочни данни на най-разпространените и из­полвани полупроводникови диоди и транзи­стори в България през този период. Би Ви бил полезен, ако съживявате доста архаичен радиоприемник например. :) Поместените сравнителни таблици поз­воляват бързо и точно да се определя екви­валентът на даден диод или транзистор. Наред със справочните данни тук е отделено място и за всички основни сведения и формули, не­обходими при проектирането и изчислението на транзисторна апаратура. На края са дадени описания на практически схеми от почти всички области на радиотехниката.

Справочникът е предназначен за ползуване от подготвени радиолюбители, а също така и от инженери и техници, работещи в областта на транзисторната техника.

Ето откъде да го дръпнете ==> Справочник по диоди и транзистори

СЪДЪРЖАНИЕ

Условно обозначение на параметрите на полупроводниковите диоди и транзистори                 

Първа глава

Типове полупроводникови диоди и транзистори                 и техният принцип на работа…………………………………………………………………………………………… 1

1. Основни изходни материали за направа на диодите и транзисторите 1
2. Принцип на работа на диода и транзистора………………………………………….. 1
3. Типове полупроводникови диоди и транзистори                 …………………………………. 3

1. Диоди…………………………………………………………………………………………. 3
2. Точкови диоди…………………………………………………………………………. 3
3. Плоскостни диоди…………………………………………………………………… 3

Б. Транзистори……………………………………………………………………………………. 4

1. Точкови транзистори………………………………………………………………… 4
2. Плоскостни транзистори………………………………………………………….. 4

а.    Нискочестотни……………………………………………………………………. 5

б.    Високочестотни ………………………………………………………………….  б

1. Фотодноди и фототранзистори……………………………………………………… 8

Втора глава

А

Характеристики и параметри на полупроводниковите диоди и транзистори                  …..  10

1. Характеристики на полупроводниковите диоди……………………………. 10
2. Статични волтамперни характеристики…………………………………… 10
3. Максимално допустими характеристики на диодите……………… 11

а.    Максимални токове…………………………………… •………………… 11

б.    Максимални напрежения………………………………………… 11

в.    Максимална разсеяна мощност……………………………….. 12

1. Характеристики и параметри на транзисторите…………………………………… 12
2. Основни схеми на свързване на транзисторите………………. 12
3. Графични статични характеристики на транзисторите ….    14
4. Параметри на транзисторите……………………………………….. 17
5. Допълнителни характеристики на транзисторите…………… 19
6. Максимално допустими характеристики……………………….. 22
7. Начини за определяне параметрите на транзисторите ….    23
8. Еквивалентни (заместителни) схеми……………………………… 25

Трета глава

Транзисторите в радиотехническите схеми……………………………………………………… 27

1. Установяване режим на работа на транзистора………………………………… 27
2. Избор на работна точка . 27
3. Режим на фиксиран поляризиращ ток……………………………. 28
4. Автоматично регулиране на режима……………………………………. 28
5. Стабилизиране на работната точка………………………………………. 29
6. Стабилизи ане на работната точка с термосъпротивление (термистор)………………………………………………………………………… .           31

И. Усилвателни схеми с транзистори……………………………………………………. 32

А. Нискочестотни усилвателни схеми…………………………………………………. 32

1. Видове схеми…………………………………………………………………………. 32
2. Изчисление на основните нискочестотни схеми………………………… 34

а.    Крайно противотактно    стъпало……………………………………….. 35

б.    Еднотактно стъпало………………………………………………………. 36

в.     Драйверно стъпало…………………………………………………………… 36

г.     Изчисление на изходен трансформатор ………      37

д.    Пример за изчисление   на мощно крайно стъпало ….        37

Б. Високочестотни усилвателни схеми………………………………………………… 38

,       1. Лентови усилватели………………….. •……………………………………….. 38

• Транзисторни генератори за синусоидални напрежения…………………. 41

1. Типове генератори…………………………………………………………………. 41
2. Схеми на генератори……………………………………………………………… 41
3. Импулсни схеми………………………………………… ■…………………………… 46
4. Особености на схемите, изпълнени с транзистори…………………. 46
5. Мултивибратор…………………………………………………………………….. 47
6. Чакащ мултивибратор……………………………………………………………. 49
7. Тригер…………………………………………………………………………………. 49
8. Блокинг-генератор………………………………………………………………… 51
9. Преобразователи на напрежение………………………… . . . . 51

Четвърта глава

Практически схеми, изпъднени с диоди и транзистори                  . •                       52

1. Правила при работа с диодите и транзисторите . . ……………… 52
2. Определяне на местата за монтаж на транзисторите и диодите 52
3. 0|ъване и изолиране на изводите……………………………………………… 53
4. Спойка на диодите и транзисторите…………………………………………. 53
5. Особености при измерване на постояннотоковия режим на транзисторите …………………………………………………………………………  55

1. Схеми на нискочестотни усилватели……………………………………………… 56
2. Прост нч усилвател за детектор………………………………………………… 56
3. Двустъиален нч усилвател………………………………………………………. 56
4. Двутактен нч усилвател………………………………………………………… 57
5. Средномощен нч усилвател 2 вт…………………………………………….. 59
6. Мощен нч усилвател 10 вт……………………………………………………. 60
7. Микрофонен усилвател за въгленов микрофон…………………………. 61
8. Микрофонен усилвател за кристален микрофон……………………….. 62
9. Магнетифонен усилвател……………………………………………………….. 63

• Схеми на приемници…………………………………………….. f 63

1. Прост приемник за приемане на местната станция…………………. 63
2. Регенеративен приемник с феритна антена…………………………… 64
3. Регенеративен среднонълнов приемник с външна антена . . 65
4. Рефлексен джобен приемник за ДВ………………………………………. 65
5. Приемник с вч RC усилвател……………………………………………….. 66
6. Джобен рефлексен приемник „Рекорд 3“……………………………… 67
7. Свръхрегенеративен приемник……………………………………………….. 69
8. Свръхрегенеративен приемник за 6-метров обхват . . , . . 70
9. Суперхетеродинен приемник за къси и средни вълни …. 71
10. Схеми на токозахранващи устройства …………………………………………. 73
11. Маломощен повдиган на напрежение…………………………………… 73
12. Мощен повдиган на напрежение 25 вт………………………………… 74
13. Изправител за стабилизирано отоплително напрежение … 74
14. Схеми на предаватели…………………………………………………………………….. 75
15. Миниатюрен безжичен микрофон……………………………………………. 75
16. Безжична грамофонна мембрана……………………………………………… 75
17. Предавател за 7 и 14 мгхц………………………………………………………. 76
18. Предавател за 144 мгхц………………………………………………………….. 77
19. Приемо-предавател за 28 мгхц . . . •…………………………. . . 78
20. Схеми на измервателни апаратури…………………………………………………… 78
21. Волтметър за постоянно и променливо напрежение………………….. 78
22. RC тонгенератор……………………………………………………………………. 80
23. Мултивибратор…………………………………………………………………….. 80
24. Честотомер…………………………………………………………………………… 80
25. Измерител на транзистори…………………………………. . . . . 82

Пета глава

Параметри на полупроводникови диоди и транзистори                  . .                    83

1. Полупроводникови диоди……………………………………………………………… 83
2. Съветски диоди……………………………………………………………………… 83
3. Чехословашки диоди Tesla……………………………………………………… 89
4. Унгарски диоди Tungsram………………………………………………………. 96
5. Диоди WBN (ГДР) . . . . . .                                                  96
6. Полски диоди . . .         .» /*…………………………………………………. 98
7. Диоди от фирмата Jntermetall (ГФР)……………………………………….. 101
8. Диоди от фирмата SAF (ГФР) ……………………………………………….. 106
9. Диоди от фирмата Siemens (ГФР)…………………………………………… 107
10. Диоди от фирмата Telemnken (ГФР)……………………………………….. 109
11. Диоди от фирмата TeKaDe (ГФР)………………………………………… 111
12. Диоди от фирмата Valve (ГФР)…………………………… …. 113
13. Диоди от фирмата CSF (Франция)………………………………………….. 116
14. Сравнителна таблица на американски диоди спрямо диодите на фирмата Telefunken…………………………………………………………… 118

1. Транзистори…………………………………………………………………………………… 120
2. Съветски транзистори……………………………………………………………. 120
3. Чехослов шки транзистори Tesla…………………………………………….. 133
4. Унгарски транзистори Tungsram…………………………………………….. 137
5. Транзистори WBN (ГДР)………………………………………………………… 140
6. Транзистори от фирмата AEG (ГФР) . ……………………………………. 143
7. Транзистори от фирмата Jntermetall (ГФР)………………………………. 143
8. Транзистори от фирмата Siemens (ГФР)…………………………. . 150
9. Транзистори от фирмата Telefunken (ГФР)…………………………….. 153
10. Транзистори or фирмата TeKuDe     . . . •………………………………. 156
11. Транзистори от фирмата Valvo…………………………………………….. 159
12. Транзистори от фирмата CSF (Франция)………………………………. 167
13. Сравнителна таблица на транзистори, произведени в различ­ни страни……………………………………………………………………………… 172

13. Сравнителна таблица на американски транзистори спрямо транзистори Telefunken………………………………………………………….. 174

Азбученуказател…………………………………… 176

Литература…………………………………………. 184

Ето още една книжка, която можете да изтеглите безплатно от базата данни на Сандъците – Sandacite:

Нова книга: К. Симеонов – Позистори

See more

Всичко за българския токоизправител Универсал в Сандъците – Sandacite!

Токоизправителят Универсал се произвежда от началото на 70-те години в завод Оргтехника Силистра.

А. ПРЕДНАЗНАЧЕШЕ:

Комбинираният токоизправител Универсал е предназначен за захранване на транзисторни радиоприемници и други битови елект­ронни уреди със захранващо напрежение 4,5 ¥, 6Y, 9Y и консумация не пс-голяма от 0.06 А за всяко напрежение.

Б. НАЧИН НА РАБОТА:

Преди включване на токоизправителя към мрежата посред­ством мрежовия шнур е необходимо:

а/ Да се отвие винтът, закрепващ основата на токоизпра­вителя и се извади капака.

б/ Да се развие винтът, който затяга превключвателя и се премести същия срещу съответно обозначеното напрежение 4.5 V, 6 V и 9 V,/напрежението на което работи консуматорът/, cлед което се затяга винтът на превключвателя и се монтира основата.

в/ Включването на радиоприемника към токоизправителя става посредством два проводника с дължина 30 + 50 см. /по желание на клиента/. Същите се запойват към съединителя, който е комплект с токоизправителя. Драгите краища на съединителните проводници се запойват към щепсела на радиоприемника /някои радиоапарати като VEF и др. имат такива/. Прибори, които нямат вход за външен токоизточ- ник е необходимо да им се монтира такъв в радиосервиз. По време на монтажа на съединителните проводници към щепсела е необходимо да се спазва обозначения поляритет /“+“ на токоизправителя о „+“ на радио­приемника и на токоизправителя с на радиоприемника/.

В случай на късо съединение на изхода на токоизправителя автоматично ое задейства електронна защита. За да заработи наново токоизправителя е необходимо да се премахне късстс съединение, да се извади за момент мрежовия шнур oт контакта 220 V и се включи отново в контакта, след което се включи прибера към токоизправителя. По съ­щата причина при работа с токоизправителя е необходимо винаги първо да се включи токоизправителят към мрежата, а едва след това да се включи захранваният консуматор.

При обратния ред на включване, електронната схема ое блокира и на изхода няма напрежение.

При всички манипулации със свалена основа на токоизправителя е нужно предварително да го изключите от ел. мрежата.

Заводски токоизправителят е пригоден за напрежение 4,5 волта. Ако включваният към него консуматор е аза друго напрежение, то е нужно да извършите превключването по точса Б б.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

1. Захранващо напрежение 220 V – 15 % + 10 % – 50 Нz
2. Изходящи стабилизирани напрежения 4,5 V, 6 V, 9 V
3. Тсчнсст на стабилизация + 7 %
4. Пулсации 10 mV при 0.06 А
5. Консумиране на прав ток ст изхода не повече ст 0,06 А
6. Габарити 140 х 62 х 58 мм
7. Тегло 560 гр

Ето и схемата на токоизправителя Универсал:

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

See more

Подробно в Сандъците – Sandacite за различните индикатори за настройка.

За естественото и качествено възпроизвеждане на приеманата програма на даден предавател е необходимо радиоприемниците да не внасят линейни и нелинейни изкривявания и да бъдат точно настроени на носещата честота на този предавател. Най-голямо усилване без изкривявания се получава, когато трептящите кръгове на приемника са точно настроени в резонанс на носещата честота на предавателя.

Тъй като се предполага, че сме сайт за стара техника, тук ще разгледаме нещата от гледна точка на типичен лампов радиоприемник.

При ламповите радиоприемници с АРУ точната настройка на слух не винаги е възможна поради това, че когато трептящите кръгове не са настроени точно в резонанс на носе­щата честота на предавателя. АРУ влиза в действие и усилването е толкова, колкото е и при резонанс. Освен това, когато приемникът се пренастройва от един на друг предавател, смущенията нарастват, по­неже АРУ не действа и лампите имат максимално усилване. Поради тези причини в радиоприемниците се вграждат индикатори на настройка.

Съществуват няколко вида индикатори на настройка: глимлампа, милиамперметър, електронна лампа и др.

Глимлампите се използват рядко. Милиамперметърът се включва в анодната верига на една автоматично регулирана лампа. Когато прием­никът е настроен точно на носещата честота на даден йредавател, по­лученото в.ч. напрежение в трептящите кръгове е максимално. В този случай АРУ действа, регулираните лампи намаляват усилването си и стрелката на милиамперметъра се отклонява слабо. Когато приемни­кът не е настроен на даден предавател, усилването на регулираните лампи е максимално и стрелката на милиамперметъра се отклонява силно. За по-голям ефект стрелката на милиамперметъра се замества с пластинка, която се осветява от малка електрическа крушка. Сян­ката, хвърлена от тази пластинка, служи за показател на настройката.

На фиг. 3 е дадена прин­ципната схема на електронен инди­катор на настройка.

Когато треп­тящите кръгове са настроени точ­но в резонанс на носещата често­та на даден предавател, на пър­вия диод се подава сравнително високо напрежение и през него протича ток. В потенциометъ­ра R се получава падение на напрежение с означения на схе­мата поляритет. Следователно точка Б става отрицателна. Чрез филтърната група R_lC₁ отрицателното напрежение се филтрира (из­глажда) и се подава като преднапрежение на решетката на триодната част на индикаторната лампа. Понеже решетката е отрицателна, анод­ният ток на триодната част силно намалява и падението на напрежение в съпротивлението R_a става съвсем малко. По такъв начин потенциалът на анода става почти равен на потенциала на екрана. Понеже управляващите електроди са свързани с анода А, техният потенциале равен на потенциала на анода и почти равен на потенциала на екрана. Електроните падат почти върху целия екран и той свети (фиг. 4 а).

Когато приемникът не е настроен на даден предавател, на първия диод не се подава поч­ти никакво напрежение и през него не проти­ча ток. Точката Б става по-малко отрицателна; по-малко отрицателна става и решетката на триодната част. Анодният ток на триодната част става по-силен и в съпротивлението R_a се получава по-голямо падение на напрежение. Следователно потенциалът на анода и на уп­равляващите електроди става по-малък от по­тенциала на екрана, електроните заобикалят управляващите електроди и от екрана свети по-малка част (фиг. 4 б).

 

Стойностите на отделните елементи на ин­дикатора на настройка са: R₁ = 1-3 мегаома, С₁ = 0,1 микрофарада и R_a = 1-2 мегаома. В практиката се използват следните видове електронни индикаторни лампи: съветската лампа 6Е5С и европейските лампи EMI, ЕМ4 и ЕМ80. Лампите ЕМ4 и ЕМ80 са с двойна чувствителност и се използуват най-често.

---

Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :

Инфо за инфрамервената сигнализация от Сандъците – Sandacite.

Още по време на Втората световна война e приложено в редица случаи сигнализиране чрез невидими лъчи. За целта най-често се из­ползват инфрачервени лъчи. Както е известно, тези светлинни лъчи са невидими за чо­вешкото око. Инфрачервената сигнализация е била осъществена по следния начин.

За източник (предавател) на невидимите лъчи служи електриче­ска лампа, която излъчва инфрачервени лъчи. Такива са например електрическите лампи с цезиеви пари. Излъченият сноп от инфрачер­вени лъчи от цезиевата лампа се насочва чрез огледален рефлектор и прониква добре в тъмнината. За приемник на инфрачервените лъчи се използва фотоклетка. Под действието на светлинните лъчи фото­клетката намалява съпротивлението си и през електрическата верига, в която е включена, протича по-силен ток. Ако се прекъсне светлинният сноп, фотоклетката остава неосветена, увеличава съпротивлението си и токът намалява. Именно тази зависимост се използва за създаване на устрой­ства за сигнализиране с невидими лъчи.

Ще разгледаме накратко действието на инфрачервено сигнално устройство от средата на ХХ век, което служи за нощно охраняване на даден район, т. е. изпълнява ро­лята на невидим пазач. На заглавната фигура е показан общият вид на това устрой­ство. Светлинният източник (лампата Л) е закрит с филтър, който про­пуска само инфрачервените лъчи. Тези лъчи се концентрират и насоч­ват чрез огледалния рефлектор O1, а с помощта на огледалата O се на­сочват така, че да обхванат целия охраняван район. По такъв начин светлинният сноп, след като обиколи очертаните граници на района, достига до фоторелето, което се състои от фотоклетка, усилвател и електромагнитно реле. Под действието на инфрачервените лъчи през фотоклетката протича ток, който се усилва от усилвателя и задейства електромагнитното реле, т. е. релето привлича котвата си и контакт­ните му пера се разединяват. Когато контактите на релето са отворени, веригата за захранване на сигналния звънец, поставен в стаята на дежурния пазач, е прекъсната. Ако някой обаче пресече очертаните от невидимите лъчи граници на района, снопът от инфрачервени лъчи ще бъде прекъснат за момент. През това време фотоклетката ще остане не­осветена, ще увеличи съпротивлението си и ще предизвика силно нама­ляване на работния ток на електромагнитното реле. Релето ще отпусне котвата си, ще включи контактните пера и захранващата верига на звънеца Зв ще се затвори. Сигналният звънец Зв ще започне да звъни, което показва, че някой е преминал границите на охранявания район или че светлинният сноп се е прекъснал поради повреда в сигналното устройство и трябва да се вземат необходимите мерки от дежурния пазач.

Ето и още нещо любопитно в Сандъците – Sandacite:

Българска автоматична телефонна централа

See more

---

Литература:

Йовчев, Борис Енчев. Далекосъобщителна техника : Учебник за Държавния полувисш институт на съобщенията / Борис Йовчев, Владимир Харизанов, Христо Драгански. –  София : Техника, 1959. – 440 с. : с черт. ; 24 см.

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :

Отново българска кварцова лампа в Сандъците – Sandacite.

Кварцовите лампи са луминесцентни източници на силни ултравиолетови излъчвания. Основният елемент в тях, който преобразува електрическата енергия в ултравиолетови лъчи, е т. нар. кварцова горелка. Кварцовата горелка е стъклена или кварцова тръба, от която е изтеглен въздухът. Тръбата е изпълне­на с живачни пари и аргон. Горелката за­вършва на двата края с метални изводни електроди. На фиг. 2 е показана под­ковообразна горелка, а на фиг. 3 — права горелка.

Ако на изводните електро­ди на горелката се включи определено напрежение, получава се тлеещ електри­чески разряд, който с увеличаване на плътността на тока преминава в по­стоянен дъгов разряд, т. е. горелката се запалва и започва интен­зивно излъчване на ултравиолетови лъчи. За улесняване на за­палването върху стъклената тръба на горелката е поставена тънка ме­тална лента, свързана с един от електродите. Тази лента играе ролята на външна арматура на кондензатор, а йонизираният газ в горелката представлява вътрешната му арматура. При включване на тока най- напред се зарежда металната лента, а след това вътрешната арматура, т. е. зареждането предизвиква активизиране на газовите йони и улес­нява запалването на горелката. На фиг. 4 е показана принципната схема на кварцовата лампа Ултравиолукс-500, произвеждана в България в началото на 1960-те години. Тази лампа има подковообразна горелка с мощност 500 W и с помощта на автотрансформатора АТ може да се превключва да работи при мре­жови напрежения 110, 127, 150 и 220 V.

Това вероятно е първата българска кварцова лампа.

Тъй като при запалването на горелката токът е близо два пъти по- голям от стационарния ток, обикновено последователно на горелката се включва дросел или омично съпротивление, които предпазват го­релката от претоварване. При лампата Ултравиолукс ролята на дро­села се изпълнява от вторичната намотка на трансформатора, който ра­боти в режим на насищане на магнитопровода, и с помощта на маг­нитни мостове може да се регулира режимът на работа на горелката. Кондензаторът 1 микрофарад, който се включва с помощта на бутона Б, и съпро­тивлението 2 мегаома, свързано с металната лента, служат за осигуряване на запалването на горелката. На заглавната фигура е показан общият вид на кварцовата лампа Ултравиолукс-500. Тя се състои от монтирана върху три колелца основа с цилиндър, в който са монтирани мрежовият трансформатор-дросел, кондензаторът, съпротивлението, волтажният разпределител, бутонът и мрежовият ключ. Горната част на лампата, свързана с основата посредством метална тръба, се състои от два peфлектора, изводни клеми и горелка. Лампата има трижилен шнур и щепсел със заземена клема. Включването й става, като се завърти мрежовият ключ в положение І. Ако горелката не се запали, натиска се и се отпуска неколкократно бутонът, който включва кондензатора 1 микрофарад.

Кварцовите лампи имат широко приложе­ние. Те се използват при лекуване на ревма­тизъм, кожни заболявания, носно-гърлени заболявания, ишиас, астма, малокръвие и др.

Ето още нещо по темата, което може би ще Ви е интересно:

https://www.sandacite.bg/кварцова-лампа-слънце-ръководство-за/

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Всичко за моторните масла Диона в Сандъците – Sandacite!

Българските моторни масла Диона са произвеждани през 70-те и 80-те години и малко след това. Те са от експлоатационно ниво Д и са Серия 2. Удовлетворяват изискванията на специфика­цията MIL-L-2104B. Класификацията API — Onorm 2014 пре­поръчва използването им при двигатели, работещи при условия MS, DE, ДМ.

Моторните масла Диона са предназначени за мазане на:

— дизелови двигатели, работещи при високи натоварвания или неблагоприятни условия;

—карбураторни двигатели, работещи при особено неблаго­приятни експлоатационни условия.

Моторните масла Диона се произвеждат в четири виско- зитетни класа:

Диона 6 W/8 (М-6 W/ 8Д) — използва се при температу­ри на въздуха от —18 до 0° С.

Диона 10 (М-10Д) — препоръчва се за употреба при темпе­ратура на въздуха от 0 до 32°С.

Диона 16 (М-16Д) — препоръчва се за употреба при темпера­тура от 0 до 32° С.

Диона 20 (М-20Д) — употребява се в двигатели, изискващи масла с такъв вискозитетен клас през летния сезон.

Ето и техническите характеристики на маслата:

Освен това е произвеждан и вариантът Диона супер – всесезонно моторно масло. То е предназначено за мазане на бензинови и дизелови двигатели без свръхпълнене. Маслото не е предназначено за авиационни и двутактови бензинови двигатели.

Това масло се получава от селективно рафи­нирано базово масло марка 6W/8, отговарящо на изискванията на БДС 9784-72 г., чрез легиране с композиция от прибавки. Установява се една марка масло от експлоатационно ниво Д и от вискозитетен клас 6W/16. Маслото се е транспортирало в жп. или автоцистерни. На бензи­ностанциите се е продавало разфасовано в бутилки по 1 и 3 литра.

Техническите му характеристики са ето тези:

Моторното масло Диона супер се произвежда и в момента.

А тези знаете ли ги?

Български моторни масла Селена

See more

---

Литература:

Пеянков, Петър,  Желев, Цоню Пеев,  Ненчев, Иван. Справочник по автомобилния транспорт /. София :, Техника,, 1974, 220 с. :

Лични познания :)

Знаете ли как се означават електронните лампи? Прочетее в Сандъците – Sandacite!

Съществуват три системи за означаване на лампите: европейска, съветска и американска. В България като че ли най-разпространени са европейските лампи, поради което най-напред ще се за­познаем с европейската система за означаване. По тази система се означават лампите, произвеждани предимно в Германия, бивша Чехосло­вакия, бивша Югославия, Полша, Унгария и Италия, а напоследък и лампи от други страни.

Европейската система на означаване се състои от три елемента: първият (буква) означава вида на отоплението на лампата, вторият (една или повече букви) — вида на лампата (диод, триод, пентод и т. н.) и третият (цифра) — вида на цокъла и поредния номер на лампата от дадена серия.

Буквите от първия елемент имат следните означения:

А — 4 V, променлив ток, паралелно свързване;

В — 180 mA, индиректен катод;

С — 200 mA, индиректен катод, постоянен и променлив ток, серийно свързване; D— 1,25 или 1,4 V, батерийни лампи с директен катод;

Е — 6,3 V, променлив ток или постоянен ток от акумулатор, индиректен катод; F — 13 V, автомобилен акумулатор;

G — 5 V, променлив ток;

Н—4 V, батерийни лампи;

К — 2 V, батерийни лампи, директен катод;

Р — 300 mA, променлив ток, индиректен катод;

U — 100 mA, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване; V — 50 mA,, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване

Буквите от втория елемент имат следните значения;

А — диод;

В — двоен диод;

С — триод;

D — краен триод;

Е — тетрод;

F — високочестотен пентод;

Н — хексод;

К — октод;

L — краен пентод

М — индикатор за настройка (око);

Н — тиратрон;

Р — лампа с вторична емисия;

Q—детектор за честотна модулация;

W — газов диод (еднопътен изправител);

X — газов двоен диод (двупътен изправител);

Y — вакуумен диод (еднопътен изправител);

Z — вакуумен двоен диод (двупътен изпра­вител).

Цифрите от третия елемент имат следните значения:

От 1 до 9  — лампи с дълбок (аладинсв) цокъл с 5 или 8 крачета (с едно уточнение – лампите от тази серия U с тези цифри имат октален цокъл)

от 11 до 19 — лампи с цокъл с 5 + 3 крачета (метална серия);

от 21 до 29 — лампи с локтален иглен цокъл с 8 крачета;

от 30 до 39 — лампи с октален цокъл;

от 40 до 49 – лампи  с римлоков цокъл;

от 60 до 69 – с 9-щифтов цокъл и без цокъл (свръхминиатюрни);

от 70 до 79 – с локтален цокъл;

от 80 до 89 — лампи с цокъл «новал» с 9 крачета «пико 9»;

от 90 до 99 — лампи с цокъл със 7 крачета «пико 7»

от 170 до 179 — лампи с цокъл «гном»;

от 801 до 809 — лампи – с цокъл «новал».

Пример: АС2 — лампа с променливо отопление 4 V, триод с аладинов цокъл; EL11 — лампа с променливо напрежение за отопление 6,3 V краен пентод с цокъл от метална серия; UY21 ,— лампа с отоплителен ток 100 mA, серийно свързване, вакуумен еднопътен изправител с иглен цокъл ; EL84 — краен пентод с отоплително напрежение 6,3 V и цокъл «новал».

При старите руски лампи, произведени по времето на Съветския съюз, се използва друга система за означаване. Тя се състои от четири елемента.

Първият елемент означава:

а) при приемно-усилвателните и токоизправителните лампи — закръгле­ната стойност на отоплителното напрежение (цифра);

б)  при осцилографните и телевизионните тръби — размерите на екрана (цифра);

в)  при генераторните лампи, отбелязвани с буква Г — най-високата честота, на която може да работи лампата (ГК — до 25 MHz; ГУ—до 600 MHz; ГС — над 600 MHz).

С една или две букви се означават специалните лампи: Ф — фотоклетки, рр — газотрони с живачни пари, СГ — стабилизатори на напрежение, ГМ — мо- дулаторни лампи, ТР — тиратрони с живачни пари и др.

Вторият елемент означава:

D     — диод;

Ж    — екраниран пентод;

X     — двоен диод;

А — преобразувателни лампи;

С    —   триод;

Г   — триоди с един или два диода;

Б — пентод с един или два диода;

Э — тетрод;

П — краен пентод, лъчев тетрод;

К — пентод с изменяема стръмност;

Н — двойни триоди;

Ф — триод-пентоди;

Е — индикатори на настройката (око);

Ц — кенотрони за приемници;

ЛО — осцилографни тръби с електростатично отклонение;

ЛМ — осцилографни тръби с електромагнитно отклонение;

ЛК — телевизионни тръби с електромагнитно отклонение;

Ц — фотоелементи с цезиев катод;

С    — фотоелементи с антимоно-цезиев катод.

Третият елемент е цифра, която означава поредния номер на лампата. Четвъртият елемент е буква, която означава при приемно-усил­вателните лампи вида и размерите на балона или вида на цокъла. Когато няма означение, се разбира метален балон.

С — стъклен балон;

П —миниатюрни (палчикови) лампи;

А — свръхминиатюрни лампи с диаметър 6 мм;

Б —- свръхминиатюрни лампи с диаметър 10 мм;

Л — лампи с ключов цокъл;

Ж — лампи «желъд».

Пример: 6ПЗ — краен лъчев тетрод с отоплително напрежение 6,3 V; 5Ц4 — кенотрон за приемници и усилватели с отоплително напрежение 5 V.

Американската система за означаване също се състои от 4 елемента.

Първият елемент (цифра) означава закръглената стойност на отоплителното напрежение.

Вторият елемент (буква) няма определено значение. Към втория елемент се поставя буквата S, която означава, че лампата няма «качулка» — всички електроди са изведени в цокъл.

Третият елемент (цифра) означава свързаните крачета на цокъла без едно.

Четвъртият елемент (буква) означава вида на балона и цокъла (без означение — метален балон).

G — стъклен балон, GT — стъклен балон, намалени размери, октален цокъл.

LM; LT — стъклен балон, локтален цокъл;

MG — стъклена лампа с метален цилиндър;

MS — стъклена лампа с външна метализация;

X — керамичен цокъл;

Y — специален цокъл

Пример. 6А7 — метален балон, отоплително напрежение 6,3 V, 7 свързани крачета; 6А8 — стъклен балон, отоплително напрежение 6,3 V, 8 свързани крачета; 6SA7G — както 6А7, но без «качулка» и със стъклен балон.

При проектирането и строева на различните радиоапаратури се използват схеми, съдържащи символично отбелязани всички елементи, които участват в апаратурата, както и тяхното взаимно свързване. Лампите са основни елементи в тези апаратури и се означават в схемите със символични знаци. Тези знаци съ­държат броя и вида на електродите на лампата. Знаците на различните видове лампи са дадени на фигурата по-долу. Това означаване е прието от всички държави.

Ако сте любознателни и искате да научите повече (включително и как са означени много древни електронни лампи), можете да увеличите една по една следните скенирани страници:

 

 

Ето още едно четиво, което може би ще Ви е полезно:

Видове електронни лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

---

Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :