Проверка и измерване на радиолампи

Добре известно е, че съмнението за годността на една радиолампа се потвърждава или отхвърля в зависимост от резултата, получен при нейната проверка и измерване. Измерването, което трябва да бъде направено и което ни ин­тересува при ремонта на лампови радиоприемници, телевизори, усилватели и т.н., не е цялостно лабораторно изследване на лампата. Достатъчно е то да бъде само установяване на състоянието й за годност за по-нататъшна употреба. За тази цел трябва да се из­вършат серия проверки.

Разгледаните в тази статия от Сандъците – Sandacite методи за проверка и измер­ване на радиолампи с малки изменения и допълнения са за­стъпени в почти всички обикновени фабрични лампомери. Ползването на даден лампомер става съгласно с инструкцията, предписана от произво­дителя.

1. Проверка на изправността на отоплителната жичка.

За проверката на изправността на отоплителната жичка на радиолампите съществуват много начини. Най-простият от тях е този с омметър. При прекъсната жичка стрелката на уреда не се отклонява. По-сигурен начин, който освен горното изпробване позволява още и да се провери късото съединение в отоплителната жичка, е показан на фиг. 2-14. Образува се верига от милиамперметъра, регулиращото съпротивление R и подходящ токоизточник Б, като милиамперметърът се нагласява да показва известна стойност, съобразена с тока на из­пробваната лампа.

Ако паралелно на уреда се включи отоплителната жичка на изпробваната лампа, могат да се констатират следните ре­зултати:

• При редовна отоплителна жичка — показанието на уреда на­малява.
• При прекъсната отоплителна жичка — показанието на уреда не се изменя.
• При късо съединение в отоплителната жичка — стрелката на уреда се връща в ну­лево положение.

Ако резултатът от тази проверка е отри­цателен, т. е. отоплителната жичка е прекъс­ната, по-нататъшно изпробване не се прави, тъй като лампата е 100 % негодна. Ако е въз­можно дефектът да се поправи, след извършването на поправката радиолампата се проверява повторно.

2. Проверка на късо съединение между електродите.

Всички методи за подобни из­пробвания се свеждат до съставянето на верига, както в предшестващия случай, при която евентуално съществуващото късо съединение би дало изменение в показанията на милиамперметъра. Схеми за подоб­ни проверки са показани на фиг. 2-15.

И тук, ако резултатът от изпробването е отрицателен, по-ната­тъшно изпробване не се провежда.

3. Измерване електронната емисия на радиолампата.

Това измерва­не дава възможност да се определи степента на годност, т. е. добра (70 %), отслабнала (30 %) и изтощена (под 30 %). Емисията може да бъде измерена по няколко начина. Естествено, че ако чрез съставяне на подходяща схема радиолампата се постави в нормален статичен режим (на съответните електроди се подадат предписаните по характеристиката напрежения), отчетеният от милиамперметъра аноден ток ще бъде указание за състоянието на лампата. Този начин, макар действително най-сигурен, в повечето случаи е труден за из­пълнение и е неподходящ за практически цели (нерентабилен). Най подходящ метод за измерване емисията на радиолампите при ремонта на приемниците е начинът чрез измерване на протичащия ток през лампата при нормално нагрята отоплителна жич­ка. На всички останали електроди (с изключение на катода), свързани накъсо, се подава ниско промен­ливо напрежение (до 15 V). Полученото показание на милиамперметъра се сравнява с показанието от измерването на редовна лампа от същия вид. Този метод на измерване е лесен и бърз, но не съвършен. Той дава груба представа за състоянието на лампата като детектор, но не и за ней­ните електрически показатели, специфични за даден тип. Въпреки всичко този метод е доста­тъчен за практически цели.

4. Изследване действието на управляващата решетка.

За да се провери регулиращото действие на управляващата решетка, радиолампата се свързва по схемата, показана на фиг. 2-16.

На решетката се по­дават постепенно различни отрицателни преднапрежения, като за всяка стойност се отчита съответният аноден ток. Анодното напре­жение U_a(ако лампата е пентод — също и напрежението на екра­ниращата решетка U_g2) се подава съгласно с предписаните данни, взети от таблиците за радиолампите. Стръмността на радиолампата може лесно да се определи (и се съпостави с предписаната) по формулата

където

I`a и I„a са две последователно отчетени стойности на анодния ток (в ма) при съответните преднапрежения U_g и U„g (във V) на ре­шетката.

5. Изпробване състоянието на вакуума  в радиолампата.

Лошото състояние на вакуума (присъствието на газ) в лампата се отразява зле върху правилното функциониране на електронния поток в неяи Това предизвиква появяване на нежелателен решетъчен ток. Вакуум­ното състояние се проверява чрез измерване, при което лампата се свързва по схемата на фиг. 2-17. Режимът на лампата е нормален (статичен) съгласно с данните, посочени в таблиците.

При отворен ключ К и намален вакуум през съпротивлението R (1—2 мегаома) протича ток с означения поляритет, вследствие на което анодният ток нараства. При редовен вакуум в лампата промяна на анодния ток не настъпва.

6. Изпробване на изолационното съпро­тивление между отоплението и катода.

Свързването на радиолампата за такова измерва­не е показано на фиг. 2-18. То се извършва при нормално отоплително напрежение в загря­то състояние на радиолампата. На останалите елек­троди (катода и всички решетки, които се свързват накъсо, се подава ниско напрежение (около 20 V). При положение 1 на ключа К през милиамперметъра протича известен ано­ден ток. При превключване на същия ключ на положение 2 и ако изолационното съпро­тивление между отоплението и катода е нор­мално, милиамперметърът не трябва да показва отклонение. В противен случай изолационното съ­противление е лошо.

7. Проверка за прекъснати електроди.

За да се извърши това изпробване, свързването се пра­ви, както е показано на фиг. 2-16, с тази раз­лика, че на отделните решетки се подава после­дователно високо отрицателно напрежение. При редовна връзка в електродите анодният ток на­малява значително и обратно, при прекъснат елек­трод — анодният ток остава постоянен.

---

Литература:

Мартулков, С., Ал. Ведър. Радиопоправки. София, Техника, 1959.

Завод за ел табла Добрич

Ето това вече е много важен завод, завод-легенда! Май във всяка втора българска сграда има негово електрическо табло! :)

Заводът за електрически табла Добрич е бил специализиран в производството на апаратура за високо напрежение за нуждите на енергетиката в страната и в чужбина. Произвежданите изделия са с високо качество и с много добри технически па­раметри — на равнището на произвежданите от водещите производители в тази област. В края на 80-те години над 90% от продукцията на завода се изнася.

По-важните изделия от производствената листа на Завода за ел. табла Добрич към 1987 г. са:

комплексни трансформаторни подстанции — КТП-3 и КТП-ЗС (табл. 1, фиг. 1), с въздушен вход за номинално напрежение 6, 10/0,4 kV, мощ­ност 100, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен извод. Конструкцията е съобразена с изисквания­та за лесно преместване на различни обекти при минимален разход на време и труд. Предназначе­ни са за захранване на отдалечени обекти— в строи­телството, в нефтопроучвателните и геологопроуч­вателните предприятия, за захранване на обекти в отдалечени райони. Работят нормално при температура от —40 до +40°С.

Произвеждат се и други модификации: унифи­цирана серия комплексни трансформаторни под­станции – КТП 6, 10, 20/0,4 kV, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен вход, с въздушен и с кабе­лен извод; комплексни трансформаторни подстан­ции модулен тип за повишена мощност — 20/0,4 kV, 400, 630 kVA (фиг. 2) — за нуждите на енер­гетиката в страната.

Заводът за ел. табла Добрич е бил единствен производител в страната на електрически табла за горивна техника от типа АКТ — за управляване на нафтови и мазут- ни горелки (с разход на гориво от 16 до 120 1/h). Голяма част от тях са предназначени за износ.

 

Произвеждали са се и всички видове силови и ре­лейни електрически табла (по схеми на клиента) за промишлени и жилищни обекти в страната.

Усвоено е производството на шкаф за управление на високомоментни задвижвания, предназначени за управлението на каруселни стругове.

Към 1987 г. е предстояло производството на комплектни полу­проводникови устройства за защита, автомати­ка и управление на енергийни обекти за високо на­прежение — електрически мрежи, трансформато­ри, електродвигатели за високо напрежение и пре­димно за включване в комплектни разпределител­ни устройства за напрежение до 20 kV, производ­ство на Комбината за апарати високо напрежение, също в Добрич.

Комплектните полупроводникови устройства имат следните експлоатационни характеристики:

Защита:

земна напреженова (ЗН), земна токова (ЗТ), земна посочна (ЗП).

Автоматично повторно включване (АПВ) Автоматично включване на резервата (АВР) Автоматично честотно разтоварване (АЧР).

Автоматично честотно повторно включване (АЧПВ).

Разработва се преносима комплексна трансфор­маторна подстанция ПКТП 6,10/0,4 kV, 160, 250,400 kVA с маслен и сух трансформатор, с въз­душен и с кабелен вход и с възможност за присъе­диняване към пръстеновидна схема. Има следните предимства: възможност за бърз монтаж и демон­таж, възможност за транспортиране с шейна, ремарке и с въздушен транспорт. Конструкцията е изцяло обновена с висока степен на защита. Год­на е за работа в райони с температура от —50 до +40°С.

През 1987  г. в Завода за ел. табла Добрич е предстояло разработването на подстанции за по-големи мощности — ПКТП 630, 1000 kVA; двутрансформаторни комплексни трансформаторни подстанции (2 x 400 и 2 x 630 kVA). Също – разработването на градски трансформаторни постове с конструкция от лек бетон или полиуретан, а също и на комплексни трансформаторни подстанции за малки мощности — 40 и 63 kVA. Ускорена е била работата по олекотяване и поевтинява­не на конструкциите чрез въвеждане на пласт­масите като заместители на металните елементи. Работело се и за въвеждане на пластмасово покритие.

А за поздрав от Сандъците – Sandacite ето и това старо, но култово електрическо табло, което и досега служи вярна служба в не един панелен блок! :)

Понастоящем правоприемник на завода е предприятие, също с името Завод за ел. табла Добрич.

 

 

Българските термопомпи

Да започнем с простото въпросче: а що е то термопомпа?

Когато специалистите трябва да изразят сбито предимствата на термопомпата, те обикновено привеждат примера, че от нея може да се получи толкова топлинна енергия, колкото от три електрически нагревателни печки, а консумираната елек­троенергия е равна на тази, която харчи едната от тях. С една дума топлим сe с три печки, а плащаме електричеството само на едната. Възможно ли е това? Пър­воначалното любопитство, породено от този факт, прераства в изумление, щом се разбере, че к.п д. на термопомпата сред­но е 3, а може да достигне 5, 7 дори 10? Как така. след като е известно от тео­рията. че по принцип всяко съоръжение може да има к.п.д. максимум 1?

Не, няма противоречие със законите на термодинамиката. В това може да се убе­ди всеки, след като се запознае с кон­струкцията на термопомпата. Тя се съ­стои основно от изпарител, компресор и кондензатор. Те образуват затворена сис­тема, в която циркулира флуид (течност) с ниска температура на кипене, например фреон. В изпарителя под действието на темпе­ратурата на околната среда, флуидът се изпарява, парите се засмукват и сгъстя­ват в компресора, след което постъпват в кондензатора. Тук се втечняват и по­етата от флуида топлина при изпарение­то се отдава на отопляваното простран­ство. Ако изпарителят се монтира отвън на прозореца, а кондензаторът вътре в стаята, термопомпата ще затопля по­мещението за сметка на енергията на въ­ншния въздух. При това. поради ниската температура на кипене на работния флуид, новата ,,печка“ ще топли дори когато температурата навън е пад нулата Това на пръв поглед е парадоксално — да ни отоплява студът! Но е толкова реално, колкото високият к.п.д. Впрочем, дайте да обясним и неговите ,,странни“ стойности.

Известно е, че к.п.д. представлява отно­шение между получената и вложената енергия в едно съоръжение В нашия случай в числителя е придобитата топлинна елек­троенергия, а в знаменателя — поетата енергия от външния въздух и енергията, необходима за задвижване на компресора (например електрическа). В тази формула обаче първата съставка на знаменателя може да се задраска, защото не харчим пари за нея. И ето че числителят се оказва 2, 3 и повече пъти по-голям от ,,олекналия* знаменател. Така тайната е разбулена. Разбира се, във формулата пренебрегнахме с лека ръка енергията на външната среда, но на практика трябва да се съобразяваме много внимателно с нея, ако искаме тер­мопомпата да работи ефективно. За да черпи нашата нова печка топлина, нейното количество очевидно трябва да е непрекъснато неогра­ничено там, откъдето я взима. Удобни енергийни източници могат да бъдат технологичните води на пред­приятия, термалните води, изходящи­те газове от мини и топлинни цен­трали, и, разбира се, околният въздух. В зависимост от вида на средата, от която термопомпите извличат топлина, и вида на средата, на която я отдават след това, те биват: въздух-въздух“, .въздух-вода“, ,,вода-вода“ и ,,вода-въздух“. Например термопомпата, монтирана на прозореца и отопляваща помещението за сметка на енергията на външния въздух и тогава е ,,въздух-въздух“ – такива са например домашните климатици. Ако обаче тя предава топлината на воден резервоар – да кажем бойлер – то тогава термопомпата ще бъде от тип ,,въздух-вода“.

В началото на 80-те г. започва разработката на именно на български термопомпи.

Това е логично предвид повишаването на цените на горивата през 70-те години и желанието да се догонват изясняващите се световни насоки към използване на алтернативни енергийни източници. Но роди тогава, независимо от добрите си параметри, термопомпите остават сравнително сложни съ­оръжения, следователно скъпи. За собственика е много по-изгодно да си купи неколкократно по-евтината електрическа печка. Наистина тер­мопомпата е скъпа, но тя пък консумира неколкократмо по-малко енергия.

И така, създавани ли са термопомпи в България? Отговорът е положителен. Нещо повече, още през 1983 г. разработките са в такъв стадий, че се очаква серийно производство през следващата 1984 година. По-конкретно става дума за кон­струкции тип ,,въздух-въздух“, предназ­начени за монтиране на прозорци и за отопление на жилищни и административ­ни помещения. Те са създадени в Инсти­тута по електротехническа промишленост ,,Никола Белопитов“ — София, под ръководството на доц. Евтим Найденов и ст.н.с. Любомир Рафаилов.

Ето някои подробности за двата модела български термопомпи ТП-2,8 (втората снимка) и ТП-4,0 (първата снимка), които са показани пред публика на Пролетния панаир в Пловдив през 1983 година: в температур­ния диапазон от минус 5 до плюс 14 гра­дуса при първата електрическата мощ­ност варира от 1 до 1,3 кВт, а топлинната — от 2,6 до 4,5 кВт, т. е. к.п.д. е от 2,6 до 3,4. За типа ТП-4,0 съответните стой­ности на мощностите са: електрическа от 1,5 до 1,8 кВт и топлинна от 3,5 до 5,6 кВт (к.п.д. от 2,3 до 3,1). Във всяка от помпите са монтирани по два вентила­тора — аксиален и центробежен. Първият стимулира топлоотдаването в изпари­теля, а центробежният ускорява проце­сите в кондензатора. Предвидени са две скорости за вентилация, което дава въз­можност да се подбира съответна интен­зивност на отопляване. В качеството на работен флуид термопомпите използват фреон-12 (по-малката) и фреон-22 (по­мощната). Неприятното обледеняване на изпарителя, което настъпва в течение на работата и понижава топлообмена, се отстранява чрез насочване на струя топъл въздух от кондензатора към изпарителя.

Предвидено е било двете български термопомпи да се произвеждат от Завода за електропещи в Балчик. Очак­вало се е всяка от тях при среден к.п.д. 2,5 да реализира годишна икономия близо 5000 кВт електроенергия.

Един колектив намира интересно приложение на термопомпи­те. Под ръководството на проф к.т н. Гарабед Мумджиян във ВМЕИ ,,Ленин“ — София през 1983 г. е създа­дена слънчева инсталация за получаване на топла вода за битови нужди, в която е вградена термопомпа тип „въздух-вода“. Схемата е така изградена, че двата „топлоизточника“ — слънчевите колектори и термопомпата – работят в автономен ре­жим. Принципът на действие на инста­лацията е следният. Слънчевата радиация се улавя от колекторите и придобитата топлина се отдава на циркулираща вода. Едновременно с това термопомпата по­ема топлина от околния въздух и също п отдава на загряваната вода За отбеляз­ване е, че термопомпата работи и в ча­совете, когато няма слънце, стига да е достатъчно топло времето. В инстала­цията са използвани два топлинни аку­мулатора (водни резервоари — нискотемпературен и високотемпературен).

На снимката: комбинирана функционална схема на построената през 1983 г. слънчева инсталация в къмпинг Градина. Тя съчетава действието на слънчевите колектори с възможностите на термопомпата.

Описаната комбинирана система за под­гряване на вода за битови нужди дори е реали­зирана в къмпинг Градина край Созо­пол. За основа е използвана съществува­щата електрическа инсталация с бойлер, подаваща топла вода към душовете. Употребени медни плоски слънчеви колек­тори и термопомпа с херметичен компре­сор от серията КК, серийно производство на ХЗ ,,Антон Иванов“ и накрая два топлинни аку­мулатора, както и система за регулиране и контролиране работата на инсталация­та. Процесите в различни точки от инсталацията са следени и записвани. Какви изводи са направили анализаторите?

Добавянето на термопомпа към класи­ческата слънчева инсталация повишава нейната ефективност. По-конкретно ста­ва възможно да се намали значително бротя на колекторите, което от своя страна позволява да се заменят по-евтините, но корозионно неустойчиви стоманени аб­сорбери с медни, характеризиращи се с много по-дълъг живот и представляващи предпоставка за изграждане на директни схеми за получаване на топла вода. Не е без значение и фактът, че термопомпата загрява водата и когато няма слънце — например в края на деня и дори в топлите нощи. Оптимистичните резултати от действието на инсталацията стимулира­т изграждането на втора инсталация ~ също на Южното Черноморие.

Показаните начинания са показателни за начеващите усилията на 80-арска България да оползотворява дори нетрадиционните за тогава енергийни източници.

Сандъците – Sandacite