Етикет: Sandacite

Усилвателна уредба УВО-50 в Сандъците – Sandacite!

Усилвателната уредба за външни озвучавания УВО-50 е българско производство от 1964-5 г. Тя служи за усилване на говор и музика от микрофон, грамофон и линия. Тя е предназначена за озвучаване на митинги, тържества и други. Качест­вените показатели на уредбите са следните:

1. Номинална изходна мощност 50 W при номинално изходно на­прежение 120 или 240 V.
2. Входове:

• четири входа за микрофон с чувствителност 1 mV при входен импеданс 600 Ω; входовете са симетрични;
• един грамофонен вход с възможност за превключване на две чувствителности — 50 mV и 20 mV, и входни импеданси съответно 70 kΩ и 150 kΩ;
• един вход за линия също с възможност за преключване на две чувствителности — 50 mV и 775 mV и входни импеданси съот­ветно 70 kΩ и 520 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 10 000 Hz при неравномерност на честотната характеристика ± 2
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честотите от 40 до 100 Hz и от 3000 до 10 000 Hz, по-малък от 5 %, а при често­тите от 100 до 3000 Hz — по-малък от 2,5%.
5. Ниво на собствения шум :

• за микрофонните входове — 42 dB;
• за останалите входове 50 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

• при 40 Hz ± 10 dB;
• при 10 kHz ± 10 dB.

Уредбата е оформена в два сандъка. Единият обхваща мощностния блок, а другият — предусилвателя.

МОЩНОСТЕН БЛОК (фиг. 1)

Този блок съдържа крайното стъпало и две други стъпала. Крайното стъпало е с четири лампи EL 34 в двутактна схема (свързани две по две паралелно). В решетъчната верига на лампите е свързано съпро­тивление 2 kΩ, което служи за предотвратяване на нелинейните изкривявания при протичането на евентуален решетъчен ток. Стъпалото работи в режим AB₁. Преднапрежението е смесено: автоматично с две катодни съпротивления по 16 Ω и постоянно с възможност за регу­лиране поотделно във всяко рамо чрез два потенциометра по 50 kΩ за симетриране на анодните токове на рамената.

Крайното стъпало получава анодното си напрежение от токоизправителна група с две лампи 5ЦЗ. Напрежението на екраниращите решетки се взима от същата токоизправителна група, но след допъл­нителна филтрация, осъществена от ZC-филтър. Освен това напреже­нието е стабилизирано с помощта на лампа EL 84.

Изходният трансформатор е навит грижливо с цел да бъде нама­лена до минимум индуктивността на разсейване. В трансформатора има специална намотка за отрицателна обратна връзка, която обхваща освен самия трансформатор още и крайното стъпало, драйверното стъпало и преддрайверното стъпало. Напрежението на отрицателната обратна връзка се подава на катода на преддрайверното стъпало чрез съпротивление 450 Ω.

В първичната страна на изходния трансформатор са свързани па­ралелно ограничители на високите честоти, състоящи се от конден­затор с капацитет 5000 pF и съпротивление 1000 Ω.

Предкрайното стъпало е RС-стъпало с лампа ЕСС82. То е с раз­пределен товар в анода и катода поради необходимостта от дефазирани сигнали за задействуване на крайното двутактно стъпало. Преднапрежението на предкрайното стъпало се получава автоматично с помощта на съпротивление със стойност 1,2 kΩ.

Другото стъпало е също ДС-стъпало с втората половина на лам­пата ЕСС82. Напрежението на управляващата решетка се получава от потенциометър със стойност 50 kΩ, свързан на вторичната страна на входния трансформатор.

Входът на мощното стъпало е симетричен благодарение на вход­ния трансформатор. Входното съпротивление е 2 kΩ. Вторичната страна на трансформатора е шунтирана освен от потенциометъра, по­даващ напрежението на управляващата решетка, още и от съпротив­лението със стойност 2 kΩ.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 2)

Предусилвателят съдържа пет стъпала. Първото стъпало е с лампа ЕСС82 с общо свързване на анодите. Лампата се задейства от напрежения, получени от четирите микрофонни входа. Входовете са с трансформатори с феритни черупкови магнитопроводи. Тези магнитопроводи представляват същевременно магнитен екран за транс­форматорните намотки. Входният сигнал се регулира с помощта на четири потенциометъра по 50 kΩ. За да се избегне шунтирането на микрофоните при поставяне на плъзгача на потенциометрите в поло­жение на минимално усилване, последователно във веригата на плъзгача са включени съпротивления по 20 kΩ. За подобряване на честот­ната характеристика на входните трансформатори вторичните страни на трансформаторите са шунтирани със съпротивления по 100 kΩ.

Микрофонната лампа получава преднапрежението си автоматично от съпротивление 1,2 kΩ, шунтирано с електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. Сигналът се прехвърля на второто стъпало с по­мощта на кондензатор с капацитет 10000 pF. Тук се намира втори потенциометър, който има стойност 50 kΩ и служи за общо регули­ране на усилването на сигнала от микрофонните входове.

Първото стъпало е също RС-стъпало с автоматично преднапрежение, което се получава с помощта на съпротивление със стойност 1,2 Ω, шунтирано от електролитен кондензатор с капацитет 30 µF. И на това стъпало анодите са свързани заедно, а вторият триод служи за усилване на сигналите, получени от грамофонния вход и входа от линия Усилването на тези сигнали се регулира с два потенциометъра по 5 kΩ. С тези схеми се осъществява смесването на сигналите от различните входове. По-нататък сигналът.се прехвърля на трето стъ­пало също с лампа ЕСС82. Първият триод на тази лампа се изпол­зува за тонкорекция. За целта в неговия катод са свързани два по­тенциометъра по 50 kΩ, единият от които е в серия с кондензатор с капацитет 10000 pF, а другият — в серия с дросел и кондензатор 4 µF. Чрез дълбоката отрицателна обратна връзка по ток се изменя усилването при най-ниските и при най-високите честоти. Загубата на усилване, която се получава вследствие на тонкорекцията в това стъ­пало, се компенсира от следващото стъпало с другия триод на лам­пата ЕСС82. То е обикновено RC-стъпало с автоматично преднапрежение. В неговата решетка се намира потенциометърът R₃₅ със стой­ност 50 kΩ, който служи за общо регулиране на усилването.

Крайното стъпало на предусилвателя е също с лампа ЕСС82 и двутактна схема. Второто рамо се задействува с помощта на дели­теля на напрежение, образуван от потенциометъра R₄₂ и съпротивле­нието R₄₁. Преднапрежението си крайното стъпало получава автома­тично с помощта на катодното съпротивление 500 Ω.

Всички триоди от предусилвателя получават анодното си напре­жение от обща токоизправителна група с германиевите диоди Д7Ж по схема с удвояване на напрежението. Филтрацията се извършва от филтърна група, съставена от два електролитни кондезатора по 50 µF и дросел.

Изходният трансформатор на крайното стъпало на предусилва­теля е навит също грижливо за намаление на индуктивността на раз­сейване. На вторичната му страна е свързана радиолампата — опти­чески индикатор ЕМ80. Това се налага в случаите, когато не може да се извършва непосредствен акустически контрол ра предаваната програма поради опасност от микрофония вследствие на близостта на микрофоните.

Връзката между предусилвателя и мощното стъпало се осъщест­вява с помощта на мек многожилен кабел и съединители. За намале­ние на собствените шумове на усилвателната уредба се препоръчва разстоянието между предусилвателя и мощното стъпало да бъде по- голямо, тъй като силното магнитно поле, създавано от мрежовия трансформатор на мощното стъпало, влияе на чувсителните микрофонни входове, а също така и на останалите стъпала на предусилва­теля, особено на стъпалото, осъществяващо тонкорекцията.

Усилвателната уредба УВО-50 е лека и удобна за пренасяне.

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

Айде в Сандъците – Sandacite за уредбата У-25Т и схемата й!

Транзисторната усилвателна уредба У-25Т е производство на завод Електроакустика Монтана от първата половина на 1960-те години.

Тя служи за усилване на говор и музика от грамофон, микрофон, магнитофон и радиоприемник Уредбата е използвана за озвучаване на ресторанти, дансинги, кул­турни домове, както и за домашни нужди.

Качествените показатели на уредбата У-25Т са следните:

1. Номинална изходна мощност 25 W при асиметричен изход и номинални изходни импеданси 4 Ω и 16 Ω.
2. Чувствителност на входовете:

микрофон — 1 mV при входен импеданс 2 kΩ;

грамофон — 100 mV при входен импеданс 200 kΩ;

магнитофон — 250 mV при входен импеданс 500 kΩ; радиоприемник — 25 mV при входен импеданс 200 kΩ.

3. Честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност на че­стотната характеристика ± 2 dB
4. Коефициент на нелинейни изкривявания при честоти от 40 до 100 Hz и до 3000 до 12 000 Hz, по-малки от 6 %, а при честоти от 100 до 3000 Hz, по-малки от 3 %
5. Ниво на собствения шум:

за микрофонния вход — 50 dB;

за останалите входове — 55 dB.

6. Възможности за тонкорекция:

при 40 Hz +15 dB;

при 12 kHz ± 15 dB.

7. Захранване от мрежа 220 V или от акумулаторна батерия 12 V.

Транзисторната уредба може да работи в температурни граници 263 —308° К (от —10 до +35° С) при относителна влажност до 65%. Тя има малки размери и тегло и е снабдена с подходящ калъф за удобно пренасяне.

Усилвателят е с 10 транзистора, българско производство от Комбината в Ботевград. Всички стъпала в усилвателя работят по схема със заземен емитер. Приложени са отрицателни обратни връзки, които имат локален характер, вслед­ствие на което опасността от самовъзбуждане вследствие на лоши фазови характеристики на стъпалата е намалена до минимум.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Това стъпало е с транзистори SFT-214. То е двутактно и работи в дълбок режим АВ. Благодарение на малката стойност на тока на покой стъпалото има голям к. п. д. — 70 %.

За да се получи номиналната зададена мощност 25 W, на транзи­сторите SFT-214 трябва да бъде приложено колекторно напрежение U_K = 35 V. При обикновена двутактна схема това е недопустимо, тъй като общото напрежение, което се получава за един транзистор, е 2U_к = 70V, а за транзистора SFT-214 U_{к доп} = 40 V. Поради тази причина е използвана схемата с разпределен товар в емитерната и колектор­ната верига (фиг. 1).

При тази схема при режим на покой напрежението в прехода ко­лектор-емитер е равно на колекторното напрежение поради незначи­телното падение на постояннотоковата съставяща в половината на пър­вичната намотка на изходния трансформатор. При сигнал емитерът е повдигнат по отношение на земята на такъв потенциал, че напрежението в прехода колектор — емитер остава постоянно и равно на напреже­нието при покой (36 V).

За да се получи най-малка индуктивност на разсейване в из­ходния трансформатор, той е навит с четири проводника паралелно. Трансформаторът играе същевременно ролята и на автотрансформатор, тъй като товарната права има наклон, който осигурява из­ходен товар на стъпалото, равен на 16 Ω. При използване на висо­коговорител с импеданс 4 Ω е предвидена специална намотка.

Крайното стъпало работи с ток I_{к макс} = 2,2 А, при което се полу­чава консумация на постоянен ток само от него I_{к ср} = 1,4 А.

При схемата с разпределен товар в емитерната и колекторната верига се получава дълбока отрицателна обратна връзка, която из­мества ниската гранична честота на крайния транзистор SFT-214 при схема със заземен емитер от 1300 Hz на 22 kHz. Освен това отрица­телната обратна връзка е локална, поради което се намалява опас­ността от самовъзбуждане вследствие на лошата фазова характери­стика на изходния трансформатор. Отрицателната обратна връзка също така дава възможзност за замяна на крайните транзистори без специален подбор.

Температурната стабилизация на крайното стъпало е осъществена едновременно от товара в емитерната верига и делителя, съставен от съпротивленията със стойност 300 Ω и 1 Ω, с които се увеличава екви­валентното стабилизиращо съпротивление в границите от 263 до 318°К (от —10 до 45° С).

ДРАЙВЕРНО СТЪПАЛО

Необходимата входна мощност на крайното стъпало е 400 mW. Драйверният трансформатор е със сравнително малък к. п. д. (0,6) с оглед да бъдат намалени неговите размери. Това от своя страна из­исква от драйверното стъпало по-голяма мощност, а именно 730 mW.

Драйверното стъпало е с транзистор SFT-132. То работи в режим A. За да не се превишат допустимите колекторни загуби, тран­зисторът е поставен на радиатор с охлаждана площ 50 mV което уве­личава разсеяната мощност до 1 W при температура на околната среда до 318° К (45° С).

Коефициентът на трансформация на драйверния трансформатор е единица. За по-добро прехвърляне при ниските честоти при сравни­телно малките размери на трансформатора в него е предвидена ком­пенсационна намотка, която компенсира 50% от постояннотоковото подмагнитване на първичната намотка.

Драйверното стъпало работи също в схема с разпределен товар в емитерната и колекторната верига, като по този начин се получава възможност да се работи с колекторно напрежение, по-високо от ½ U_{к доп.}

Тъй като входът на драйверното стъпало е нискоомен (300 Ω), свързването с предусилвателя трябва да бъде чрез емитерен повторител. Емитерният повторител е с галванична връзка. Стабилизацията на работната точка на драйверното стъпало и на емитерния повто­рител (преддрайверното стъпало) става посредством съпротивле­нието 560 kΩ.

Мощностният възел, съставен от крайното стъпало, драйвера и емитерния повторител, представлява функционален блок и се задейст­ва с променливо напрежение 6,5 V.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₆ осигурява усилване на напрежение 26 dB, което се постига благодарение на високоомния вход на емитерния повторител Т₇. Този предусилвател работи с ко­лекторно напрежение 32 V. Стабилизацията е осигурена от делителя на напрежение, съставен от съпротивленията 100 kΩ и 10 kΩ.

Предусилвателното стъпало с транзистор Т₅ осигурява усилване на напрежение 20 dB. Входното съпротивление на този предусилвател е съобразено с изходното съпротивление на тонкоректорната група преди него.

Тонкоректорната група има честотна характеристика с ветрило­образен вид. Тя дава общо затихване 20 dB, което се компенсира от стъпалото с транзистор Т_ъ. За правилното действие на тонкоректора е необходимо стъпалотo, свързано на входа на тонкоректора, да бъде с нискоомен изход. Това е реализирано чрез стъпалото с транзистор T₄, свързан в схема на емитерен повторител.

Стъпалото с транзистор Т₃ работи с колекторно напрежение 12,5 V и дава усилване 32 dB, тъй като работи без емитерно съпро­тивление. Стабилизацията на работната точка се осъществява чрез от­рицателна обратна връзка, реализирана със съпротивление 56 kΩ.

Смесването в уредбата се осъществява посредством два потен­циометъра по 10 kΩ и логаритмично действие. Влиянието между два потенциометъра е намалено чрез съпротивленията по 1,5 kΩ.

Микрофонният вход има чувствителност 1 mV и входно съпро­тивление 2 kΩ. Микрофонното стъпало е с транзистор ОС603. За да се намалят шумовете, това стъпало работи с намалени колекторно на­прежение и колекторен ток. Тъй като в случая сигналът е много слаб и няма опасност от нелинейни изкривявания, отрицателната обратна връзка по ток е премахната, което спомага при сравнително ниското колекторно напрежение 9 V да се получи усилване на напреже­ние 20 dB.

Високоомните входове за грамофон, магнитофон и радио са свър­зани с отделно стъпало с транзистор T₂, работещо като емитерен повторител.

В изхода на стъпалото Т₃ е включен делителят 330 kΩ — 60 kΩ от който се взема необходимото напрежение за магнитен запис.

Всички входове са изведени направо на съединители. Смесването се извършва при включени източници на входовете с помощта на по­тенциометрите по 10 kΩ, като комутация на отделните входове няма.

ТОКОЗАХРАНВАНЕ (фиг. 2)

Захранването на транзисторната уредба се осъществява от токозахранваща група, състояща се от токоизправител и електронен ста­билизатор. Токоизправителят е конструиран по схемата на Грец с гер­маниевите диоди SFR-106. Максимално допустимият изправен ток е 1,2 А.

Електронният стабилизатор е съставен от три транзистора SFT-214, SFT-131 и SFT-353, от които първият е регулиращ и с до­пустима мощност на разсейване 40 W. Стабилизаторът е изчислен за максимален изправен ток 1,5 А, като поддържа стабилизирано напре­жение 36 V.

За да може крайното стъпало да отдаде номиналната, си изходна мощност, необходимо е захранващото напрежение да не се изменя с повече от +1 %. С помощта на електронния стабилизатор захранва­щото напрежение се изменя много малко, а именно от 36 V при режим на покой то става 37,7 V при максимален сигнал и изходна мощност 30 W.

Изглаждането на пулсациите на изхода на изправителя, който е същевременно вход на електронния стабилизатор, се извършва от електролитен кондензатор с капацитет 1000 µF. Освен това за същата цел на изхода на електронния стабилизатор е включен кондензатор с ка­пацитет 500 рF. В схемата на електронния стабилизатор е включен ценеров диод Д811, осигуряващ опорно напрежение 11 V. В изхода на стабилизатора е предвиден делител на напрежение, състоящ се от две съпротивления и един потенциометър, с помощта на който се устано­вява режимът на маломощния транзистор SFT-353. Това е необходимо, тъй като ценеровите диоди Д811 имат опорно напрежение, изменящо се в границите от 10 до 12 V за различните екземпляри.

Конструктивното оформление на транзисторната усилвателна уредба У-25Т е такова, че с него се осигурява значително топлоотдаване чрез естествена вентилация. За целта транзисторните радиатори имат голяма повърхност и са отдалечени един от друг на достатъчно раз­стояние. Охлаждащите повърхности са монтирани във вертикално по­ложение и са оцветени в черно, за да се намали коефициентът на из­лъчване на лъчистата енергия по посока радиатор — околна среда. Тези участъци от радиаторите обаче, които са. подложени на непо­средствено инфрачервено облъчване от трансформатора, са неоцветени и полирани.

Основен конструктивен елемент на уредбата е рамка, върху която са монтирани трансформаторите, охлаждащите плоскости и печатните платки. Платките са три, като цялостната електрическа схема е разде­лена на три главни функционални блока: предусилване, мощностен блок и токозахранващо устройство. Рамката заедно с всички монти­рани върху нея елементи се поставя в метална перфорирана кутия, снабдена със стойка, която осигурява свободното преминаване на въздуха през усилвателя.        .

Лицевата част на усилвателя е пластмасова рамка. Съединителите за различните източници на сигнал са на задната страна на усилва­теля. На същата страна е изведен и превключвателят за мрежовите напрежения.

Отворите на перфорираната кутия са кръгли с диаметър около 2 mm с цел да се предотврати попадането на проводящи тела във вътрешността на уредбата.

Работното напрежение е 36 V. Напрежение, по-високо от работ­ното, съществува само във веригата на мрежовото захранване, съ­стояща се от първичната намотка на мрежовия трансформатор, пре­късвача и волтажния разпределител.

А ето и друга една уредбичка, пак монтанска… :)

Радиотранслационна уредба ТУУ-1

See more

И уредбата ТУУ-5 е на предна линия в Сандъците – Sandacite!

Днес на ред за изследване е българската уредба ТУУ-5, произвеждана в завод Електроакустика Монтана от средата на 1960-те години.

През този период за нуждите на развиващата се жичната радиофикация на България са произведени няколко десетки радиотранслационни уредби с мощност 5 kW.

Радиотранслационната уредба ТУУ-5 има следните качествени показатели:

• номинална изходна мощност 5000 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа 5 V;
• честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност + 2 dВ;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 5 %;
• ниво на собствените шумове, с —60 dB по-ниско от номиналното изходно напрежение:
• промишлен к. п. д. над 45 %;
• коефициент на разтоварване (повишаване на изходното напре­жение при изключване на товара) под 2

Уредбата е оформена в два станока — единият на крайното стъпало и другият на драйвера. Всяка уредба се комплектува с две крайни стъпала, от които едното е действащо, а другото — резервно.

В станока на крайното стъпало е монтиран изправителят за пред- напрежение на крайното стъпало, изправителят за високото напрежение на крайните лампи й самото крайно стъпало.

В станока на драйвера са монтирани предусилвателят, драйверното стъпало и захранващото устройство на тези стъпала.

Както всички уредби за жична радиофикация, и уредбата ТУУ-5 е обхваната във всичките си стъпала от дълбока отрицателна обратна връзка по напрежение, която осигурява високите качествени пока­затели.

Като команден станок на уредбата се използва командният станок, познат ни от уредбата ТУУ-100.

Уредбата се захранва с електрическа енергия посредством захран­ващо табло, което има главни предпазители и прекъсвач. Усилвателният комплект е приспособен да работи при температури от 283 до 303° К (от 10 до 30° С). Охлаждането става посредством естествена вентилация, като за целта станоците трябва да бъдат най-малко на 1 m от стената, а между страничните стени на уредбата разстоянието трябва да бъде 20 cm. При превишаване на посочените температури се налага използуването на вентилационна система.

Уредбата е осигурена с блокировки съгласно действащия тогава Правилник за охрана на труда, които изключват високото напрежение при отваряне на вра­тите на станока на крайното стъпало.

Включването и изключването на уредбата става с помощта на бутон, който задействува контакторите на отоплението и високото на­прежение. Самото включване и изключване може да стане от място или дистанционно.

Крайното стъпало има автоматика, която осигурява:

1. Изключване на анодното напрежение в случай на асиметрия в рамената на крайното стъпало.

2. Изключване на високото напрежение при прекъсване на пред- напрежението на крайното стъпало.
3. Изключване на анодното напрежение в случай на претоварване по каквато и да било причина на високоволтовия изправител.

Специална измервателна система дава възможност за контрол на статичния и на динамичния режим на крайното стъпало.

Схемите на драйвера (фиг. 1), на крайното стъпало (фиг. 2) и на пусковата автоматика (фиг. 3) на радиотранслационната уредба ТУУ-5 са дадени поотделно.

Фиг. 1

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Предусилвателят съдържа две стъпала за предусилване и драйверно стъпало (фиг. 1). Първото стъпало е усилвател на напрежение с активен товар в анодите на двете лампи 6ПЗ, свързани в двутактна схема. За товар служат две съпротивления по 5 kΩ. Екранната решетка на лампите е заземена високочестотно с два кондензатора по 1 µF. В общата катодна верига на стъпалото последователно на катодното съпротивление е свързан дросел, чиято задача е да потисне евентуално появилите се четни хармонични. На решетките на първото стъпало чрез две съпротивления по 24 kΩ се подава напрежението на отрица­телната обратна връзка. Това напрежение се взема от делители на напрежение, свързани в анодите на крайните лампи. Входът на стъпа­лото е симетричен с трансформатор. На вторичната страна на транс­форматора са включени паралелно два кондензатора по 375 pF и две съпротивления по 20 kΩ, които имат за задача да коригират честотната характеристика. Първото стъпало получава анодното си напрежение, както и напрежението на екранните си решетки от отделна токоизправителна група с един кенотрон 5ЦЗ и филтър, съставен от два електро­литни кондензатора и дросел. Напрежението за екранните решетки се подава през развързваща група от съпротивление със стойност 40 kΩ и два кондензатора по 1 µF. Напрежението на изправителната група може да си измерва с волтметър.

Второто стъпало е с две лампи ГМ70, свързани в двутактна схема. Напрежението на сигнала се подава от първото стъпало на второто през два кондензатора със стойност 4 µF. Пред решетките на лампите са поставени ограничители на ниските честоти, които представляват комбинация от съпротивление със стойност 100 kΩ и кондензатор с капацитет 0,1 µF. Групата на ограничителите е свързана последователно.

Стъпалото получава преднапрежението си от специална изправи­телна група, която от своя страна захранва делител — жично съпро­тивление, от което с помощта на плъзгач се взема преднапрежението. Преднапрежението може да се измерва с волтметър. Стъпалото полу­чава анодното си напрежение от газотронна изправителна група с лампите RG-250/3000. Стъпалото е с дроселен товар в анодната верига, тъй като е необходимо да се получи по-голяма амплитуда на усиления сигнал с оглед да се осигури задействуването на следващото стъпало, което е катоден повторител. Двете половинки на анодния дросел са шунтирани със съпротивления със стойност по 10 kΩ, което е напра­вено за коригиране на честотната и фазовата характеристика.

Сигналът се подава на драйверното стъпало посредством два свързващи кондензатора по 2 µF. Драйверното стъпало е също с дву­тактна схема като катоден повторител. Използуването на катоден пов­торител в случая се налага, за да се осигури малко изходно съпро­тивление на стъпалото, тъй като крайните лампи работят в режим с решетъчен ток. Товарът в катода е дроселен. Преднапрежението на лампите се взема от същия токоизправител, който дава преднапрежение на преддрайверното стъпало. В решетките на драйверните лампи са включени ограничители на високите честоти, образувани от съпротив­ление 5,1 kΩ и кондензатор с капацитет 1950 pF, свързани последова­телно. Цялата група е свързана паралелно на утечното съпротивление в решетъчната верига на драйверните лампи. Драйверното стъпало получава анодното си напреженае 1200 V от същата токоизправителна група, която дава анодно напрежение на преддрайверното стъпало.

КРАЙНО СТЪПАЛО

Крайното стъпало (фиг. 2) е с четири лампи ГМ100, свързани две по две паралелно в двутактна схема. Крайното стъпало получава преднапрежението си от специална изправителна група с делително жично съпротивление. Преднапрежението се измерва с волтметър.

Фиг. 2

Филтърна група, съставена от два електролитни кондензатора и дросел, осигурява изглаждането на преднапрежението на крайните лампи. Дели­телят за преднапрежението захранва осигурително реле, което с помощта на контактите си позволява включването на високото напре­жение само тогава, когато има преднапрежение.

Анодната верига на крайното стъпало е защитена посредством предпазители. Паралелно на първичната намотка на изходния транс­форматор са включени ограничители на високите честоти. Изходният трансформатор е със специална схема, при която се получава минимална индуктивност на разсейване с цел да бъдат избягнати преходните процеси при работата на стъпалото в дълбок режим. Трансформаторът е защитен от свръхнапрежения посредством рогови разрядници. Въз­душната междина между върховете на разрядниците трябва да бъдат от 4 до 6 mm.

В анодите на крайните лампи е включен делител на напрежение, съставен от високомощностни съпротивления, тъй като постояннотоко- вата съставяща на анодното напрежение е 5000 V.

Решетъчният ток в крайното стъпало може да се измери с ампер­метър, включен последователно във веригата, подаваща преднапре­жението. Токът във всяко рамо на крайното стъпало също може да се контролира с амперметър.

Високото напрежение на крайното стъпало се получава от три­фазен изправител по схемата на Ларионов с шест лампи ВГ-236.

Фиг. 3

Изходният трансформатор е с електростатичен екран между пър­вичната и вторичната намотка, за да се предотврати евентуалното прехвърляне на високото напрежение към абонатните линии при про­бив в трансформатора. Включването на линиите към изходния транс­форматор става с помощта на електромагнитен контактор.

Станоците на предусилвателя и на крайното стъпало се включват и изключват поотделно. За целта се натискат бутони, означени с над­писи „Пуск.“ и „Стоп“ — „Отопление“ и „Пуск“ и „Стоп“ — „Анодно напрежение“. Включването и изключването на анодното напрежение е блокирано така, че ако не е включено отоплителното напрежение, високото напрежение не може да се включи. Освен това изключването трябва да става по обратен път — първо се изключва анодното напре­жение и след това — отоплителното. Общо изключване на уредбата, т. е. едновременно изключване на анодното и отоплителното напре­жение, може да стане чрез изключване на мрежовото напрежение от общото захранващо табло.

Защитната автоматика на крайното стъпало съдържа три релета. Първото реле А е диференциално (фиг. 2). Неговите навивки са бифилярни и са включени последователно в катодите на крайните лампи. Релето А има предназначението да изключи високото анодно напрежение, когато се появи асиметрия в крайното стъпало. Второто реле, наречено В, е предназначено да изключи анодното напрежение, когато поради някаква причина крайните лампи останат без преднапреже­ние. Това реле се захранва от същия делител на напрежение при изпра­вителната група, осигуряваща преднапрежението на крайните лампи.

Третото реле, наречено С, прекъсва високото напрежение, когато високоволтовият изправител се претовари. То е включено последова­телно във веригата на високото напрежение след дросела на филтъра.

В драйверния станок има вградени още две осигурителни релета. Релето Е (фиг. 1) прекъсва анодното напрежение на драйверното и преддрайверното стъпало, когато те останат без преднапрежение поради каквато и да било причина. Релето Д изключва високото напрежение на драйвера и преддрайвера при претоварване на последния, при което протича силен аноден ток.

Радиотранслационна уредба ТУУ-600

See more

---

Литepaтypa:

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :

Вече и ТУУ-1 е на линия в Сандъците – Sandacite!

Продължаваме със серията статии, посветени на българските радиотранслационни уредби. Днес на ред е ТУУ-1, произвеждана в завод Електроакустика Монтана вероятно след 1965 г. Единственото, за което се извиняваме, е, че поне за момента не можем да ви покажем нейни снимки, понеже не разполагаме с такива. Но пък, в случай че си я имате, можете да прочетете подробното й техническо описание, та да знаете какво да бъзикате по Вашата, ако сметнете, че не пее добре. :)

1. ОБЩО ОПИСАНИЕ И БЛОКОВА СХЕМА

Уредбата има следните качествени по­казатели :

• номинална изходна мощност 1200 W при номинално изходно напрежение 240 V;
• чувствителност на входа от 0,775 до 1,5 V;
• честотен обхват от 40 до 12000 Hz при неравномерност ± 2 dB;
• коефициент на нелинейни изкривявания под 2,5%;
• ниво на собствените шумове, с -60 dB по-ниско от номинал­ното изходно напрежение;
• промишлен к. п. д. 35-40%.

Тази уредба превъзхожда разгледаните уредбите ТУУ-100 и ТУУ-600 както по отношение на качествените показатели, така и по отношение на експлоатацион­ните възможности.

ТУУ-1 е в станочно оформление с две врати, заключващи се със секретна брава. В станока има шарнирно закре­пена отваряща се рамка, на която са монтирани отделните стъпала. Шаситата на стъпалата са оформени на шини за вертикален монтаж. Електрическите връзки между отделните шасита се осъществяват по­средством ножови съединители. На задната вертикална стена на станока върху две площадки са монтирани изходният трансформатор, кондензаторите от филтърнита група на изправителя за високо напре­жение и кондензаторите от ферорезонансния стабилизатор. На задната стена на станока са закрепени още електромагнитните контактори и отоплителните трансформатори за крайните лампи. В долната част на станока върху шейни са монтирани ферорезонансният стабилизатор (вляво), изправителят за високото напрежение (в средата) и филтър­ната група на изправителя за високо напрежение (вдясно).

В горната част на станока е монтирано командно-измервателното табло. Лицевата плоча с измервателните уреди е шарнирно закрепена и се отваря.

На крака на станока са монтирани клемите за всички външни връзки на уредбата.

Отварянето на която и да е от двете врати задейства блоки­ровка, която изключва уредбата от мрежовото напрежение.

Новата уредба не съдържа радиоприемник, грамофон, предусилвател-смесител, и т.н.. Предвижда се тя да се комплектува със спе­циален смесителен пулт, който съдържа всички тези апарати и чието производство е предстоящо. Междувременно уредбата може да се комплектува с командния станок, познат от уредбата ТУУ-600.

За осигуряване на редовна работа при нестабилно напрежение на електрическата мрежа в уредбата има вграден ферорезонансен стаби­лизатор, който захранва отоплението на всички лампи и изправителя за преднапрежението на крайните лампи.

Сигналът от командния пулт, станок или линия постъпва в ампли­туден ограничител, който ограничава евентуалните свръхнапрежения, превъзбуждащи входа, като същевременно не допуска нарастване на нелинейните изкривявания, които са неизбежни при премодулиране на входа. След това следва тристъпален предусилвател, чиято задача е да осигури необходимата амплитуда за задействане на крайното стъ­пало. Това стъпало работи в режим В₂. Цялата усилвателна уредба е обхваната от отрицателна обратна връзка с дълбочина 20 dB, която осигурява стабилност на изходното напрежение при вариации на товар­ното съпротивление от номиналната стойност до безкрайност.

Включването на уредбата става с една команда, след която в про­дължение на няколко минути при едновременно действуващ визуален контрол от лампички се задействуват всички части в правилна после­дователност, която се осигурява от специална вътрешна автоматика. Независимо от това съществува възможност за ръчно включване на ви­сокото напрежение. Ако обаче поради някаква причина на крайните лампи не се подаде необходимото преднапрежение, включването на високото напрежение се блокира. Въпреки всички тези мерки крайното стъпало има още една защита посредством максималнотоково реле и диференциално реле, изключоащи автоматично цялата уредба при се­риозни нарушения в нейния режим, които са с продължителност над 2 s.

Цялата усилвателна уредба е с двутактна схема със симетричен вход и изход. Симетрията между рамената на двутактната схема се осъществява посредством едновременно действаща положителна и отрицателна обратна връзка. Освен това съществува възможност за ръчно статично и динамично симетриране на рамената на крайното стъ­пало, което обстоятелство позволява използването на двойка крайни лампи със значителни отклонения на параметрите им. Динамичното симетриране от своя страна осигурява стабилна работа при пълна мощ­ност при честоти под 50 Hz.

В усилвателната уредба има вградена измервателна система, с по­мощта на която може да се извършва контрол на всички стъпала и през време на работа на уредбата. Това става с помощта на един кому­татор и един измервателен уред с цветен маркировъчен знак. По този начин може бързо да се открие повреденото стъпало. Освен това съще­ствува възможност за измерване на анодния ток на крайното стъпало поотделно във всяко рамо или общо. Има възможност и за регулиране на преднапрежението на всяко рамо на крайното стъпало при едновре­менно отчитане на анодните токове, както и за регулирането на всички анодни напрежения едновременно.

Блоковата схема на уредбата ТУУ-1 е показана на горната фиг. 1. От схемата се вижда, че всички звена на уредбата могат да се групи­рат в четири основни групи: усилвателна част, силова част, измерва­телен блок е командно поле и автоматика.

2. УСИЛВАТЕЛНА ЧАСТ

Усилвателната част се състои от амплитуден ограничител, предусилвател токозахранване на предусилвателя, крайно стъпало и защита на крайното стъпало.

АМПЛИТУДЕН ОГРАНИЧИТЕЛ

Амплитудният ограничител е за­щитно устройство, ограничаващо увеличението на нелинейните изкри­вявания при превъзбуждане на входа на усилвателната уредба. По такъв начин се предпазва, от една страна, самата уредба от свръхна­прежения, а от друга страна, се предотвратяват авариите в изхода на уредбата вследствие на претоварването му.

Амплитудният ограничител работи като автоматичен регулатор, задействащ се от променливо напрежение, взето от изхода на драйверното стъпало. Той се състои от управляваща част и регулиращо стъпало (фиг. 2). При повишение на променливото напрежение на изхода на драйверното стъпало към основното преднапрежение на упра­вляващото стъпало се подава допълнително преднапрежение. По такъв начин коефициентът на усилване на управляващото стъпало намалява и напрежението на изхода остава постоянно независимо от превъзбуждането на входа.

Входът на амплитудния ограничител е симетричен и има чувстви­телност от 0,775 до 1,5 V. Регулирането на чувствителността се из­вършва с потенциометър 1500 ома, чиято ос е с шлиц. Преводното от­ношение на входния трансформатор е 13:1.

Управляващата част е двустъпална. В първото стъпало са използу­вани две лампи ЕСН81, имащи експоненциална характеристика, до­пускаща изменение на стръмността на лампата в големи граници чрез изменение на преднапрежението на управляващата решетка. Основното си преднапрежение стъпалото получава автоматично чрез общото катодно съпротивление 100 ома. (На схемата е означено още едно последователно свързано съпротивление R_изм, което не оказва влияние на преднапреже­нието, тъй като има стойност под 1 ом и служи за измерване на тока на стъпалото.) Допълнителното преднапрежение за регулиране на кое­фициента на усилване се подава последователно на основното посред­ством RС-групата 1 МΩ— 0,47 µF. Тази RС-група същевременно фил­трира изправеното напрежение, което постъпва от регулиращото стъ­пало и определя времето на възстановяване на ограничителя, което е приблизително равно на 1,5 s.

Когато ограничителят се задейства и преднапрежението на лам­пата ЕСН81 се увеличи, токът на екранната й решетка се намалява. Това от своя страна предизвиква нарастване на напрежението на самата екранна решетка и тенденция да не се намалява коефициентът на усилване на стъпалото. По такъв начин степента на ограничение се на­малява значително. За избягване на този недостатък напрежението на екранните решетки на двете лампи е стабилизирано чрез стабилизаторната лампа StR 85/10 и баластното съпротивление 10 kΩ.

Отоплението на лампите от първото стъпало е постояннотоково, което се постига с помощта на германиевите диоди ДГЦ-22 и филтри­ращите кондензатори по 1000 µF. Постояннотоковото отопление се на­лага с оглед намаляването на нивото на бръмчене на лампите ЕСН81, което е доста високо, тъй като изолационното им съпротивление между отоплителната жичка и катода е малко (тези лампи са високочестотни). Пак за ограничаване на бръмченето входният трансформатор е екра­ниран магнитно.

От анодната верига на първото стъпало сигналът постъпва във второто стъпало, което е катоден повторител с лампи ECC81. Това стъпало има за задача да трансформира високоомното вътрешно съпро­тивление на предното стъпало. Напрежението на изходните клеми се подава чрез контактите на закъснителното реле А и оттук на първич­ната намотка на входния трансформатор на предусилвателя. Катодният повторител получава своето преднапрежение автоматично чрез двете съпротивления по 100 ома в катода на всяко рамо плюс активното съ­противление на съответните половини на първичната намотка на вход­ния трансформатор, чиято среда е заземена. Когато релето А не е за­действувано още, за да бъде запазен режимът на катодния повторител, активното съпротивление на половините на първичната наметка на входния трансформатор е заменено с две съпротивления по 100 ома, които същевременно служат като товар на катодния повторител.

Релето А се задейства след включване на високото напрежение на крайните лампи. По такъв начин се избягват силните токови удари в анодната верига на крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение, ако същевременно на крайното стъпало е подаден сигнал. Времеконстантата на закъснение на релето А се обуславя от RС-групата 390 ома — 1000 µF.

Пак с цел да бъдат избягнати токови удари в крайното стъпало, които биха се получили при включване на високото напрежение чрез веригата на отрицателната обратна връзка, релето А включва със за­къснение чрез контакта си и анодното напрежение на първото стъпало на предусилвателя. Съпротивлението 33 kΩ е изкуствен товар за токозахранването, еквивалентен на натоварването, което създава първото стъпало на предусилвателя. Този изкуствен товар не позволява изменения на захранващите напрежения преди и след задействането на релето А.

На входа на амплитудния ограничител чрез комутатора на пър­вичната намотка на входния трансформатор може да се подаде мре­жово напрежение (50 Hz) от порядъка на 1 V, необходимо при настрой­ване на прага на задействане на ограничителя.

Регулиращото стъпало доставя регулиращото допълнително преднапрежение на управляващото стъпало. Регулиращото стъпало пред­ставлява двупътен изправител с двоен триод ЕСС81, свързан като диод. Напрежението за изправяне се взема от изхода на драйверното стъпало. Изправеното напрежение се получава в съпротивлението 1 MΩ и се филтрира от кондензатора 0,47 µF. Комутаторът К₂ дава възможност да се изключи регулиращото напрежение.

Нормално изправителната лампа е запушена с напрежение, което се взема от анода на стабилизаторната лампа и се дозира с потенциометъра Р₃. Докато амплитудата на сигнала, подаван на катодите на лампата — двупътен изправител, не е надхвърлила стойността на запушващото напрежение, в съпротивлението 1 МΩ не се получава напрежение. Когато обаче амплитудата на този сигнал надхвърли стой­ността на запушващото напрежение, изправителната лампа се отпушва, през нея протича ток и в съпротивлението 1 MΩ се получава напре­жение.

Амплитудният ограничител пропуска честотна лента от 30 до 18 000 Hz при неравномерност, по-малка от 1 dB. Напрежението на собствените му шумове е 0,15 mV (—80 dB). При нормална работа (без да работи като ограничител) коефициентът на усилване е 1,2. Намалението на коефициента на усилване е до 7 -8 пъти.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ (фиг. 3).

Предусилвателят е тристъпален и има предназначение да усили сигнала, подаден от амплитудния ограничител до степен, достатъчна за задействане на крайното стъпало. Общият коефициент на усилване на предусилвателя е 66 dB (2000).

Входният трансформатор е навит върху магнитопровод от пермалой, за да има малки размери, тъй като се намира в силното разсеяно поле на ферорезонансния стабилизатор. Двете половини на неговата вторична намотка са свързани последователно със съпротивленията по 22 kΩ, на които се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Пара­лелно на тези половини са включени съпротивлението 10 kΩ и конден­заторът 510 pF, които служат за корекция на фазовата и честотната характеристика на пред­усилвателя.

Първото стъпало е двутактен RC-усилвател с лампа ЕСС81. В неговия катод е включен дросел, който силно задълбочава от­рицателната обратна връзка по ток за четните хармо­нични.

Между първото и второто стъпало са включени ограничители на ниските и на високите чеcтоти.

Второто стъпало е с две лампи EL34 с индук­тивен товар в анода. Тук анодният дросел е поставен с цел да се получи по-голяма амплитуда на сигнала, която е необходима за за­действане на следващото стъпало драйвера). Дросе­лът е шунтиран от съпро­тивленията по 47 kΩ за подобряване на фазовата характеристика.

Третото стъпало е катоден повторител с индуктивен товар с лампи EL 34. За компенсиране на променливото напрежение на екранните ре­шетки на лампите на двете рамена постоянното напрежение за тези решетки се подава през специални намотки на катодния трансформатор. Индуктивността на разсейване между намотките на трансформатора се шунтира от кондензатор 0,1 µF. Съпротивленията в анодите на лампите служат за получаване на контролни напрежения за измервателния блок, контролиращ режима на всяко рамо.

КРАЙНО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Това стъпало е с две лампи VRS-331, които имат директно отопляван катод от ториран волфрам. То работи в режим В₂. В анодната верига на всяко рамо е включено тампонно съпротивление от няколко ома с цел да се предпази стъпалото от въз­никване на УКВ генерация, към каквато са склонни крайните лампи поради голямата си стръмност (14mA/V)

Отоплителната верига на всяка лампа се захранва от отделен трансформатор, монтиран до самата лампа и захранван от своя страна от ферорезонансния стабилизатор.

Напрежението за отрицателната обратна връзка се взима от де­лители, включени в анодите на всяка лампа и компенсирани честотно с кондензатори. Делителят е със стойности 1 kΩ и 550 kΩ, а компен­сиращите кондензатори— съответно с капацитет 0,05 µF и 75 pF. Самият делител е за голяма мощност, съставен от последователна и паралелна комбинация на няколко елемента. Това се налага поради високото на­прежение, което се получава в тази точка — 2400 V постоянно напре­жение и 2100V променливо напрежение.

В катода на крайните лампи е включено последователно по едно съпротивление със стойност 10 Ω, а след него още едно със същата стойност. Напрежението, получено в тези съпротивления от анодния ток на лампите, захранва максималнотоковата и диференциалната релейна защита на крайното стъпало. Освен това тези напрежения служат като контролни за измервателния блок, като с тяхна помощ се измерват общият аноден ток на стъпалото и токът във всяко рамо поотделно.

Режимът на работа на крайното стъпало се определя със след­ните данни:

• постоянно анодно напрежение — статично 2500 V, динамично 2400 V;
• амплитуда на променливата съставяща 2100 V;
• преднапрежение от —235 до —245 V;
• аноден ток без сигнал 2 x 100 mA;
• аноден ток при сигнал 2 по 450 mА;
• максимална анодна загубна мощност на рамо в номинален режим 480 W;
• к. п. д. на анодната верига 58 %

Прави впечатление, че загубната анодна мощност в номинален режим превишава максимално допустимата мощност, която е 450 W. Това превишение се отнася за условия в импулсен режим. За кратките интервали, през които трае претоварването, анодът е инертен и в него се установява една средна температура, отговаряща на по-малка раз­сеяна мощност. Това зависи, разбира се, и от околната температура и охлаждането на лампите.

Номиналното напрежение на изхода на трансформатора е 240 V Номиналният товар е 48 Ω, а номиналният ток —5 А.

ЗАЩИТА НА КРАЙНОТО СТЪПАЛО (фиг. 4)

Защитата на край­ното стъпало има предназначението да предпази неговите лампи от претоварване и разрушение. Тя се състои от две релета, монтирани в стъпалото „Релейна защита и автоматика“, и захранване с напрежение, което се получава в съпротивленията по 10 Q, включени последователно в катодната верига на лампите. Релетата са шунтирани от електролитни кондензатори със стойност по 1000 pF за пропускане на променливо­токовата съставяща. Релето ДД’ извършва диференциалната защита. Неговите две еднакви намотки са навити противопосочно и при еднакви катодни токове релето не се задействува. При асиметрия на двата тока релето се задейства и по този начин предпазва от претоварване едната лампа, която е поела напълно или отчасти товара на другата поради нарушен режим, повреден елемент или друга причина. Котвата на релето има настройващ винт, който позволява регулирането на прага на задействане в зависимост от допусканата асиметрия. Нор­мално релето е настроено да реагира при асиметрия 50 %.

Релето С извършва максималнотоковата защита. То е включено в общата катодна верига на двете лампи. При нарастване на общия ток над определена стойност то се задейства. Неговата котва също има регулиращ винт. Нормално релето се задейства при ток от 1,5 до 1,6 А.

След задействането си релетата затварят със своите контакти токовата верига на аварийното реле (І), което от своя страна поема защитните функции. Аварийното реле се задейства от импулси с продължителност от 1,5 до 2 s, т. е. закъснително. Закъснителното дей­ствие не позволява изключването на уредбата от случайни кратки им­пулси. При по-кратки импулси, следващи един след друг, системата действа интегриращо и ако първоизточникът за появата на импул­сите не изчезне, уредбата се изключва.

ТОКОЗАХРАНВАЩА ГРУПА ЗА ПРЕДУСИЛВАТЕЛЯ (фиг. 5).

Токозахранващата група за предусилвателя съдържа изправител за преднапрежението на крайното стъпало и изправител за захранване на анодните вериги на предусилвателя и амплитудния ограничител.

Изправителят, доставящ преднапрежението на крайното стъпало, е с кенотрона GZ 34 и трансформатор, който от своя страна се захранва от ферорезонансния стабилизатор. С това се постига стабилност на преднапрежението на крайното стъпало. Изправителят е натоварен капацитивно с електролитен кондензатор 32 pF през съпротивление 50 Ω. Следва LС-филтър и товарен делител, направен от съпротивление 2650 Ω и два паралелни потенциометъра по 1500 Ω. Делителят обуславя про­тичането на значителен ток, тъй като с оглед на стабилизацията на преднапрежението трябва да се запази нискоомността на решетъчната верига на крайните лампи. Преднапреженията за двете рамена се вземат от два потенциометъра с цел да се осигури възможност за отделното им регулиране. Кондензаторите по 16 µF, включени между плъзгачите на тези потенциометри и катодите на крайните лампи, имат за задача да свържат променливотоково тези катоди с катодите на драйверните лампи.

Пускането на изправителя в действие се сигнализира от глимлампа, монтирана на командно-измервателното табло.

Вторият изправител е двоен и е също с кенотрони GZ 34. Едната от тези лампи доставя изправено напрежение, което, сумирано с на­прежението на изправителя за преднапрежение на крайните лампи, за­хранва анодната верига на драйверното стъпало. Това сумиране на на­преженията от двата изправителя е резултат на галваничната връзка между изхода на драйверното и входа на крайното стъпало. Изправи­телят е натоварен капацитивно, след което следва ТС-филтърна група. Другата изправителна лампа осигурява постоянно напрежение за анодните вериги на лампите на амплитудния ограничител и предусилвателя. Това напрежение е значително по-високо. Този изправител има за товар Г-образен ТС-филтър с индуктивен вход. Следват още два LC и два RC Г-образни филтъра. От отделните филтри се вземат необходимите из­правени и филтрирани напрежения.

Първичната намотка на трансформатора е с повече изводи и по­зволява ръчното регулиране на напрежението в зависимост от напре­жението на електрическата мрежа. Комутаторът е разположен на лице­вата плоча на командно-измервателния блок и е свързан с комутатора, регулиращ напрежението в първичната намотка на трансформатора за високото напрежение на крайните лампи. Специален волтметър служи за контрола на напрежението.

Отоплителните напрежения за всички лампи от амплитудния огра­ничител, предусилвателя и двата кенотрона GZ 34 се доставят от транс­форматор, захранван от ферорезонансния стабилизатор. Включването на този трансформатор към мрежовото напрежение се сигнализира от лампичка, разположена на командно-измервателния блок.

3. СИЛОВА ЧАСТ

Силовата част се състои от: главен предпазител, блокировка, пусково устройство, ферорезонансен стабилизатор, електронно релейно устройство, изправител за високото напрежение.

ГЛАВЕН ПРЕДПАЗИТЕЛ

Той има за задача да изключи уредбата от мрежата при продължително претоварване. Предпазителят предста­
влява двоен комбиниран електромагнитен и термичен предпазител. Тер­мичното изключване настъпва при ток 25 А.

Главният предпазител е монтиран в командно-измервателния блок.

БЛОКИРОВКА

Блокировката обезопасява уредбата съгласно из- искванията за охраната на труда. Тя се cъстои от две малки ключета, свързани последователно във веригата на бобината на главния магни­тен контактор. Към всяка врата на уредбата е монтиран по един пре­включвател и при отваряне на коя да е от вратите се прекъсва веригата на бобината на главния магнитен контактор и цялата уредба се изключва.

Когато се налага работа при отворени врати (ремонт или измерване), блокиров­ката може да бъде изключена чрез шунтиране на превключвателите. Гнездата, в които се поставя шунтът, са монтирани под ко­мандно-измервателния блок. Към шунта е прикрепена голяма предупредителна плоча с надпис. Вратите може да се затварят само при изключена деблокировка (изва­дена предупредителна плоча).

ПУСКОВО УСТРОЙСТВО

Пусково­то устройство се състои от главен магни­тен контактор, бутон „Вкл. отопление“ и бутон „Изкл.“. С включването на главния магнитен контактор от мрежата се подава напрежение на ферорезонансния стабили­затор, на електронното реле за закъсни- телно включване на високото напрежение, на изправителя за анодните вериги на амплитудния ограничител и предусилвателя и на допълнителния магнитен контактор за включване на изправителя за високото напрежение.                        ‘

Изключването на уредбата става чрез натискане на бутона „Изкл.“.

ФЕРОРЕЗОНАНСЕН СТАБИЛИЗАТОР

Ферорезонансният стабилизатор служи за захранване със стабилно напрежение на всички отоплителни трансформатори. Той се състои от автотрансформатор Др_х и паралелно включена кондензаторна група, образуваща с автотрансформатора резонансен кръг. Към този автотрансформатор се подава само част от входното напрежение поради падението на напре­жение, което се получава в намотката w_s на дросела Др₁. Това паде­ние се компенсира с помощта на автотрансформаторното изпълнение. Автютрансформаторът Др₁ работи в наситен режим, а дроселът Др₂ има немагнитен процеп и работи в ненаситен режим. Дро­селът Др₂ е компенсиращ елемент. Той се състои от две намотки — основна (w₈) и компенсационна с няколко извода. Действието на стабилизатора е следното. На входа се подава мрежово напреже­ние. Една част от това напрежение се пада на основната намотка на Др₂, а останалата част — на намотката w₉ на Др₁. Протеклият ток създава в Др₁ наситен магнитен поток. Чрез компенсационната намотка на Др₂ напрежението се подава на изхода на консумато­рите. При повишение на напрежението на мрежата се увеличава то­кът през w₈ на Др₂ и w₉ на Др₁. Увеличението на магнитния поток, създадено от намотката w₉ на Др₁ не може да се затвори през магнитопровода поради неговата наситеност и се затваря през въздуха. По този начин напрежението в автотрансформаторните изводи се изменя незначително. Независимо от това незначителното нарастване на напре­жението се компенсира в компенсационната намотка на Др₂, която има противоположна фаза. Малкият прираст на изходното напрежение, който все пак се получава, увеличава тока в компенсационната намотка на Др₂ и тъй като тя е в противофаза с основната намотка, в резултат се получава още едно компенсиращо действие чрез w₈. Подобно е положението и при понижение на напрежението на мрежата. Магнит­ният поток в Др₁ намалява, но състоянието на наситеност се поддържа от резонансния кръг, настроен на честотата на мрежата.

Изходното напрежение може да се регулира чрез автотрансфор­маторните изводи на Др₁. Чрез изводите на компенсационната намотка на Др₂ се регулира степента на стабилизацията.

Мощността на стабилизатора е около 700 VA.

ЕЛЕКТРОННО РЕЛЕЙНО УСТРОЙСТВО (фиг. 7)

Електронно релейно устройство (фиг. 7). Електрон­ното релейно устройство служи за автоматично включване на високото напрежение на крайните лампи със закъснение, което е необходимо за загряването на газотронните лампи. То е конструирано на принципа на зареждането на кондензатор през съпротивление, като тази RC-група има определена времеконстанта. При подаване на напрежение на първич­ната страна на трансформатора последователно свързаните съпроти­вления от по 3  kΩ и релето Е на вторичната страна се получава из­правено от диода D напрежение. Релето Е се задейства и затваря двойния си контакт, чиято предпазна роля ще бъде разгледана допъл­нително. Напрежението върху релето Е и едно от съпротивленията 3 kΩ се подава през паралелно свързаните съпротивления по 68 kΩ на кондензатора с капацитет 2 µF, който се зарежда. Решетката на вто­рата половина на двойния триод ЕСС82 получава отрицателен потен­циал спрямо катода и лампата се запушва. Анодното си напрежение този триод получава от изправителя за преднапрежение на крайното стъпало. Тъй като напрежението е отрицателно, то се подава на катода на триода, а анодът е заземен. Междувременно първата половина на лампата, свързана като диод, зарежда кондензатора с капацитет 10 µF през съпротивлението със стойност 10 МΩ. Напреженията върху двата кондензатора 2 µF и 10µF са в противофаза и в момента, когато се изравнят, триодът се отпушва и от протеклия ток се задейства ре­лето Е. Неговият контакт затваря веригата на изпълнителното реле Н, което получава напрежение + 24 V от специален изправител, намиращ се в стъпалото за релейна защита и автоматика. Релето Н има няколко контакта. С един от тях то се самозадържа. С втори контакт се за­тваря веригата на мрежовото напрежение към трансформатора за висо­кото напрежение, а трети (спокоен) контакт изключва от мрежата първичната намотка на трансформатора на електронното релейно устройство.

Зареждането на кондензатора 10 µF е бавно, тъй като се извършва в течение на единия полупериод на мрежовото напрежение през едно- пътния изправител с лампа ¹/₂ ЕСС82. През другия полупериод този кондензатор се разрежда частично през двете съпротивления по 10 MΩ. По такъв начин се получава голяма времеконстанта на RС-групата, състояща се от елементи, които нямат големи стойности.

Зареждането на кондензатора 2 µF е също забавено от паралелно свързаните съпротивления 2 x 68 kΩ. Това е направено с цел напре­жението върху кондензатора да бъде пропорционално на ефективната стойност на напрежението на мрежата, а не на амплитудната му стой­ност. По такъв начин се осигурява нормална работа на електронното релейно устройство при захранването му с несинусоидално напрежение, каквото може да се получи при претоварен трафопост или при захран­ване от ферорезонансен стабилизатор.

При включване на мрежовото напрежение релето F не се задей­ства, тъй като в първия момент то е шунтирано от спокойния кон­такт на релето G. Релето G се захранва от изправителя за преднапре­жение на крайните лампи. При евентуална повреда на този изправител и липса на преднапрежение, при което положение не трябва да се по­дава високо напрежение на крайните лампи, релето G не се задейства и със своя двоен контакт не включва веригата, подаваща мрежово напрежение на бобината на контактора; следователно контакторът не включва трансформатора за високото напрежение. Също така са взети мерки да не се допусне включване на високото напрежение при повреда в електронното релейно устройство. За тази цел служи релето Е, което при повреда в диода Д или в някое от съпротивленията на вторичната страна на трансформатора чрез предпазния си двоен контакт осуетява включването на изпълнителното реле Н.

За осигуряване на едно и също време на включване конденза­торите 2 µF и 10 µF са херметично затворени. Времето за задействане на електронното релейно устройство е 1,5 мин ± 30 сек. Съществува въз­можност това време да бъде увеличено до няколко минути чрез пре­местване на делителния отвод, свързан с кондензатора 2 µF, в друга точка на делителя от съпротивленията по 3 kΩ на вторичната страна на трансформатора.

ИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ (фиг. 8)

Изпра­вителят за високото напрежение захранва анодната верига на мощното крайно стъпало. Изправянето е двупътно. Първичната намотка на транс­форматора за високото напрежение е изпълнена автотрансформаторно, което позволява регулирането на напрежението в значителни граници с помощта на комутатора, монтиран на лицевата плоча на измервател­ното табло. На същата плоча е монтиран волтметър за контролиране на напрежението. Магнитопроводът, както и размерите и материалите на трансформатора са еднакви с тези на изходния трансформатор. Отделна намотка на трансформатора захранва лампичка с означение „ВН“, монти­рана на измервателното табло, като по този начин се сигнализира, че високото напрежение е включено.

Като вентили са използвани газотроните G 10/4 d, чиито отопли­телни вериги се захранват от отделен, специално предвиден отопли­телен трансформатор. Този трансформатор се захранва със стабилно напрежение от ферорезонансния стабилизатор. Освен това отоплител­ното напрежение може да се регулира чрез първичната намотка на отоплителния трансформатор. Това позволява допълнително използване на газотроните с още 500-600 часа чрез отопляването им с пови­шено напрежение.

Филтърната група е с индуктивен вход, въпреки че индуктивно­стта е включена в точка в нисък постоянен потенциал. Изходът на изправителя е шунтиран от разрядна съпротивителна верига, образувана от 10 съпротивления в паралелно-серийна комбинация с резултантно съпротивление 550 kΩ.

Високоволтовият изправител осигурява номинален ток 0,9 А при напрежение 2500 V, вариращо при разтоварване със 100 V. Той е по­местен долу в станока върху плъзгаща се рамка-шейна. Вдясно, също върху рамка-шейна са поместени двата дросела на филтър­ната група, а кондензаторите са монтирани на площадката зад въртя­щата се рамка. Разрядната съпротивителна верига е монтирана върху задната страна на станока зад въртящата се рамка.

4. ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК С КОМАНДНО ПОЛЕ

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок служи за контро­лиране на режима на всички усилвателни стъпала, както и на всички токоизточнипи, подаващи различни напрежения. Към него спадат кому­таторът за контрол на режима, поместен в средата на лицевата плоча, измервателната система и комутаторът, който се използва при измер­ване на анодния ток на крайното стъпало.

С помощта на комутатора с надпис „Контрол на режима“ се включва измервателният уред в различните точки, подлежащи на контрол. При положения от 1 до 6 на комутатора контролът се провежда посредством измерване на токовете на съответните вериги. Уредът е амперметър с шунтове, монтирани на съответните места. Комутаторът превключва амперметъра към съответните шунтове. Шун- товете са оразмерени така, че да се получава едно и също отклонение на стрелката на амперметъра независимо от стойността на измервания ток. Това отклонение е маркирано с жълто поле, в чиито граници се до­пуска вариране на съответното показание. По този начин се осигурява бързото локализиране на повреди в усилвателния тракт или токозахранването на уредбата. Измерванията могат да се провеждат и през време на редовната работа на уредбата. Положенията на комутатора от 7 до 12 позволяват измерване на напрежението в различни контролни точки, като към системата се превключват различни предсъпротивле- ния. Тук отклоненията са различни и Са маркирани с различни цветни знаци.

За предпазване на лагерите на измервателния уред от разбиване, особено при използуването му за индикация на изходното напрежение, времеконстантата на подвижната система е увеличена изкуствено чрез шунтиране с кондензатор.

Различните измервания, които могат да се извършат с превключ­ването на комутатора, са следните:

Положение 1. Измерва се катодният ток на първото стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 2. Измерва се катодният ток на второто стъпало на амплитудния ограничител. Маркировката е жълто поле.

Положение 3. Измерва се катодният ток на първото стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 4. Измерва се катодният ток на второто стъпало на предусилвателя. Маркировката е жълто поле.

Положение 5. Измерва се катодният ток на едното рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 6. Измерва се катодният ток на другото рамо на драй- верното стъпало. Маркировката е жълто поле.

Положение 7. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за преднапрежение.

Положение 8. Измерва се напрежението, получавано от изправи­теля за анодно напрежение на драйвера.

Положение 9. Измерва се напрежението, получавано от изправителя за анодно напрежение на предусилвателя.

Положение 10. Измерва се напрежението, получавано от ферорезонансния стабилизатор.

Положение 11. Измерва се изходното напрежение.

Положение 12. Измерва се режимът на крайното стъпало. При това са възможни повече отчитания, понеже се осъществяват измер­вания при липса на сигнал и със сигнал. За целта се използва и до­пълнителният комутатор с надпис „Аноден ток на мощно стъпало“. Този комутатор има три положения. При липса на сигнал и поло­жение I на този комутатор се измерва анодният ток на покой на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е червен триъгълен знак, съответстващ на ток на покой 90 mА. При липса на сигнал и приложение II на комутатора се измерва анодният ток на покой на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При сигнал и поло­жение I на комутатора се измерва анодният ток на едното рамо на крайното стъпало. Маркировката е бяла точка, съответстваща на 500 mА. При сигнал и положение II на комутатора се измерва анодният ток на другото рамо на крайното стъпало. Маркировката е същата. При положение I + II на комутатора се измерва общият ток на двете рамена. Маркировката е със зелен цвят.

Всички тези данни за измервания са дадени в таблица, поместена на вътрешната страна на лявата врата на уредбата.

КОМАНДНО ПОЛЕ

Това поле съдържа всички командни съоръже­ния и контролни сигнали, поместени на лицевата плоча на измерва­телния блок, както следва:

Главен автоматичен предпазител с термично и електромагнитно действие.

Бутон за ръчно включване на високото напрежение.

Комутатор, означен с надписа „Мрежа — изправител ВН“, който служи за поддържане на високото напрежение при мрежово напреже­ние, вариращо в границите от 190 до 240 V.

Измервателна система с волтметър за контролиране на високото напрежение по косвен начин. Волтметърът е включен на първичната страна на високоволтовия трансформатор. Номиналната стойност на на­прежението е маркирана на скалата с червен знак.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Отопление“, който сигна­лизира при включено отопление на всички лампи.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Авт. вкл. ВН“, който сигнализира за предстоящо автоматично включване на високото на­прежение. При несветещ сигнал високото напрежение се включва ръчно, което трябва да стане със закъснение от 2-3 мин посредством бутона, означен с надписа „Ръчно вкл. ВН“. Автоматичното или ръчното включгане на високото напрежение се определя предварително посред­ством ключ, монтиран в стъпалото за релейна зашита и автоматика.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „ВН“, сигнализиращ влючването на високото напрежение.

Бял светлинен сигнал, означен с надписа „Изход“, сигнализиращ включването на изходните линии към изхода на уредбата.

Червен светлинен сигнал, означен с надписа „Авария“, сигнализи­ращ в случай на авария.

Светлинен сигнал от глимлампа, означен с надписа „Преднапрежение“, сигнализираш наличието на преднапрежение на крайните лампи.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надписа „Вкл. отопление“, служещ за включване на уредбата.

Бутон с бял светлинен сигнал, означен с надпис „Изкл.“, служещ за изключване на уредбата. До включването на уредбата нейното състояние на готовност за работа се сигнализира от този светлинен сигнал, който изгасва след включването.

4. АВТОМАТИКА

Автоматиката е предназначена да изключи цялата уредба при ава­рия в крайното стъпало или в част от захранването и при желание да включи автоматично втори резервен усилвател от същия тип. Освен това с нейна помощ уредбата може да се командва дистанционно с постояннотокови импулси.

Автоматиката е монтирана в стъпалото, в което е поместена и защитата на крайното стъпало. Тя се състои от аварийно реле, изключ­ващо уредбата, респ. включващо резервната уредба.;

Ето и едно по-обзорно историческо четиво по темата за българските НЧ усилватели:

Български нискочестотни усилватели до 1983 г.

See more

---

Литература:

Bълчeв, Ивaн Й.. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Учeбниĸ зa ІІ, ІІІ и ІV ĸypc нa тexниĸyмитe пo cлaбoтoĸoвa eлeĸтpoтexниĸa, cпeциaлнocт Hиcĸoчecтoтнa тexниĸa / Coфия : Texниĸa, 1966. 500 c., 1 л. чepт. :

Гaнчeв, Ивaн Πoпoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли : Зa cтyдeнтитe oт Maшиннo-eлeĸтpoтexничecĸи инcтитyт / 3. пpepaб. и дoп. изд. Coфия : Texниĸa, 1965. 443 c. :

Koвaчeв, Гeopги Ивaнoв. Hиcĸoчecтoтни ycилвaтeли / Coфия : Texниĸa, 1961. 128 c., 4 л. чepт. :

Българската уредба ТУУ-600 в Сандъците – Sandacite.

Уредбата е произвеждана вероятно след 1961 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Тя е следващият модел след ТУУ-100.

Тази уредба притежава високи качествени показатели за времето си и големи експлоата­ционни удобства съобразно епохата си. Усилваният честотен обхват е от 50 до 10 000 Hz при честотни изкривявания под 2 dB. Коефициентът на хармоничните е по-малък от 2,5 %, а при честотите под 100 Hz — до 4 %,_. Нивото на собствения шум на уредбата е — 55 dB. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишле­ният к. п. д. на уредбата е по-голям от 30 %. Уредбата ТУУ-600 е всъщност само усилвател на мощност, който се комплектува с команден станок, представляващ уредба ТУУ 100 без двата усилвателя по 50 W. Уредбата е монтирана в станок на панели по същия начин, както ТУУ-100. Отделните панели съдържат следните групи: крайно стъпало с изходен трансформатор и изправителна група за преднапрежението, драйверно стъпало заедно с преддрайверното стъпало и усилвателя на напрежение, захранващи групи и автотрансформаторна група. Из­правителната група за високото напрежение е монтирана най-отдолу върху винкелова стоманена конструкция, прикрепена подвижно към станока.

Схемата на уредбата е дадена на долната фигура. Стъпалото за предусилване е със съпротивително капацитивна връзка с лампата 6Н8 (двоен триод), работеща в режим А. Преддрайверното стъ­пало е с лампи 6ПЗ, работещи в режим AB₁ с дросел в анода. Драйверното стъпало е катоден повторител, за да може да пропусне значителния решетъчен ток на крайното стъпало. Изпол­зуваните лампи са Р27/500 в режим АВ₁ с автоматично преднапрежение. Крайното стъпало е с четири лампи ГМ7 свързани две по две в противотактна схема и работещи в режим АВ₂. От из­хода на крайното стъпало се взема чрез делители напрежение за от­рицателната обратна връзка, което се подава на решетките на лам­пите от първото стъпало.

Захранването на драйверното, преддрайверното и предусилвателното стъпало става от две токозахранващи групи, едната от които е с две лампи 5Ц4 — за анодните вериги на лампите Р27/500 и 6ПЗ, а другата с една лампа 5Ц4 — за веригите на екранните решетки на лампите 6ПЗ и анодните вериги на 6Н8. Двата изправителя получават напрежение от общ мрежов трансформатор, от който се получава и отоплителното напрежение на лампите. Характерно е, че отрицателният край на източника на напрежение на драйвера е с потенциал — 220 V спрямо шасито на уредбата. Това се получава поради обстоятелството, че същата точка е свързана с решетките на крайните лампи, получа­ващи преднапрежение — 220 V по отношение на катода, който е свър­зан с шасито.

Крайното стъпало се захранва посредством отделен изправител с газотронни лампи ВГ236. Трансформаторът за високото напрежение е навит специално, за да има малка индуктивност на разсейване и малко активно съпротивление. Това е направено с цел да бъде намалено вът­решното му съпротивление и по този начин да се избягнат вариациите на високото напрежение. Филтърът на изправителната група е с индуктивен вход и резонансна група за честота 100 Hz. Преднапре- жението за лампите се получава от отделен токоизправител с лампа 5Ц4. За да се стабилизира това преднапрежение, изправителят е на­товарен с нискоомно съпротивление. Мрежовият трансформатор на този изправител се използува за получаване на отоплително напреже­ние за крайните лампи. За регулиране на тези напрежения в първич­ната страна на трансформатора е включено изменяемо предсъпротивление. Такова изменяемо предсъпротивление има и в трансформатора за отоплително напрежение на газотронните изправителни лампи ВГ236.

Уредбата има автотрансформатор за регулиране на мрежовото напрежение в граници от 180 до 230 V с превключ­ване през 10 V. При повишаване на мрежовото напрежение над 230 V електронно реле от същия вид, както при уредбата ТУУ-100, изключва токозахранването.

Пускането на уредбата в действие става с помощта на бутони, които задействуват релето. Наличието на захранващо напрежение за първите три стъпала се сигнализира чрез светване на контролна лампа. Във веригата на преднапрежението за крайните лампи е включена глимлампа като индикатор.

През 1963-5 г. уредбата ТУУ-600 е преработена с цел да се повиши мощността й. Крайните лампи ГМ70 са заменени с други, по-мощни — вместо четири лампи ГМ70 са поставени две лампи VRS331. Тъй като отоплителното напрежение на лампите VRS331 е 12,6 V, заменена е и бобината на трансформатора за отопление и преднапрежение на крайните лампи. Сменени са и двете бобини на трансформатора за високо напрежение, като новите бобини осигуряват високо напрежение 2000 V вместо 1500 V. При тези изме­нения и при отрицателно преднапрежение на крайните лампи — 225 V изходната мощност на уредбата е 1000 W.

В началото на 70-те години е разработен и транзисторен вариант на ТУУ-600, наречен ТУУ-600Т.  Той вече е произвеждан в завод Електроакустика Михайловград. Неговите характеристики, особености и предимства можете да разгледате тук:

Сандъците – Sandacite Ви повеждат на разходка из старите жилищни кооперации.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 116, 19 май 2017 ==> httрѕ://www.fіbаnk.bg/uрlоаdѕ/_FіbаnkNЕWЅ/dосѕ/FіbаnkNЕWЅ_2017-110.рdf.)

Тук предлагаме разходка из добрите „стари кооперации“, които ни радват от близо век в центровете на най-големите градове в България.

Началото на многоетажното жилищно строителство у нас е около 1924 г. Групи хора, желаещи да живеят в центъра на града, осъзнават, че поради скъпата земя най-изгодно ще бъде да се обединят и да сключат договор с предприемач за строеж на т.н. съпритежателски дом. Огромна роля изиграва все по-силното навлизане на стоманобетона като строителен материал след 1920 г., а и въвеждането в сградите на такъв скелет след изводите от Чирпанското земетресение (1928). Дотогава сградите са 3-4 етажни, с малки, но много на брой изящни релефни елементи по фасадата. Стоманобетоновият скелет позволява разцвет на високи здания с едри форми – големи балкони и еркери, които раздвижват фасадата и увеличават жилищната площ. През 1937 обаче Столичната община решава, че еркерите представляват „заграбване на обществено улично пространство“ и ги забранява.

При  ранните масивни стоманобетонови сгради на почит все още са стиловете късен сецесион и германски модерн. Прозорците са тесни, високи, двукрили и с дебели рамки 40-45 мм, а всяко крило се състои от малка и голяма част една над друга. Продължава изящната релефна украса по фасадата (примерно над Fibank офис Народен театър). До 1929 големи прозорци няма – тази архитектура обича малки отвори, а при безскелетните сгради стените трябва да са плътни, за да носят етажа отгоре. Прозорците в старите български къщи също са тесни и високи.

Стоманобетонът позволява по-широки отвори и през 30-те прозорците стават многокрили (4, 6, 10) и понякога изпъкнали пред фасадата – да има зимна градина. Стига се и до лентовидни и ъглови прозорци за максимално осветяване, както е напр. в кооперацията на бул. Витоша 59 (1937 г.) или в тази над Fibank офис Народно събрание ІІ (1936). През 1931-4 г. лентите се подчертават и от лентовидна релефна мазилка отвън между прозорците на помещенията – ако е кафява, прилича на шоколадена глазура. Тънкото 2-2,5 мм стъкло изисква укрепващи напречни летви (шпроси). Те изчезват едва след удебеляването му 1934, а и заради намалената до 2,90 м таванска височина, която прави прозореца по-нисък. След „еркерното вето“, за да не стане фасадата скучна, се въвеждат френските прозорци – обикновено на хола. Облицовката е разнообразна – с гладка или грапава мазилка (1931-5) или плочи от врачански камък (по-късно).

Ако парцелът е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Стремежът е поне един от прозорците на жилището да гледа към улицата (поне холът), но понякога просто няма място и си имаме гледка към дворчето.

Разпределението сменя различни концепции. Ако собствениците имат домашна прислуга, към жилището може да има отделно помещение за нея и два входа – официален и сервизен. Най-често антре води към неосветен вестибюл. От едната страна има врата към стая, а от другата – широк портал от тъмно дърво към осветения хол. Порталът има 2, 3 или 4 крила, които се отварят и така се печелят пространство и представителност… а дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. Ако има още стаи (най-много 7), към тях се стига през коридор. Баните са малки – рядко над 1,5 м², но кухните са големи, понякога също с място за прислуга.

Отначало етажите са максимум 4, за да не се затъмняват тесните улици от прекалено високи сгради. Партерът и мансардата (ако я има) обаче не се броят за етажи! След навлизането на асансьора етажите стигат 6… но реално може да са 8 и да гледаме София от високо. Асансьор (горната илюстрация) се монтира само при над 5 етажа и то невинаги. Обикновено е швейцарски, Шиндлеръ, с хармоника и дървен салон. Ако той заседне, от бутона на снимката може да „повикате прислугата“ да помогне.

Някъде след 1938 г. предприемачите вече строят почти еднакви готови апартаменти с цел продажба или даване под наем. Изчезват нестандартните решения. Прозорците са 3- или 4-крилни, неутрално разположени; мазилката е варовикова, гладка, тъмносива. Кооперациите стават все по-масови, симетрични, с еднообразен, но евтин строеж. Обаче това не ги прави по-малко магнетични.

Неслучайно около старите кооперации се намират толкова много места за градски събития, изкуство и идеи. В тези домове са живели блестящи личности от българската култура, наука и история. Уличките се уютни, а високите помещения дават въздух, широта и простор.

Старите кооперации излъчват мъдро спокойствие и сигурност (когато не се кандилкат). Ако са поддържани или умело обновени, човек се усеща различен само защото е там.

А не след дълго идва ред и на една друга епоха…

Пакетно повдигани плочи – що е то

See more

Всичко за уредбата ТУУ-100 в Сандъците – Sandacite!

 

Тази уредба е разработена през 1955 г.  и е произвеждана в Слаботоковия завод Климент Ворошилов София. Тъй като е една от първите (а може би и първата?) българска радиотранслационна уредба от този тип, а сведенията за нея са доста апокрифни, ще дадем подробно техническо описание.

Схемата й е с дълбока отрицателна обратна връзка, а следователно и с високи за времето качествени показатели, удоб­ства в експлоатационно отношение и икономична работа. Усилваният честотен обхват е от 60 до 8000 Hz при честотни изкривявания под 3 dB. Коефициентът на хармоничните изкривявания е под 4 %, а при честотите под 100 Hz — до 10 %. Нарастването на изходното напрежение при пълно изключване на товара е под 2,5 dB. Промишленият к. п. д. на тази уредба е по-голям от 25 %.

Уредбата ТУУ-100 се използва като команден станок към радио­транслационната уредба ТУУ-600.

Уредбата ТУУ-100 е монтирана в стоманен шкаф-станок на панели, които могат да се изваждат без разпойването на каквито и да било връзки. Връзките между панелите се осъществяват с помощта на ножови кон­такти в залната страна на всеки панел. Предвиден е блокиращ кон­такт, който прекъсва токозахранването на уредбата при изваждането на кой да е панел. Блокиращи контакти има и на задните капаци на уредбата. Изключение прави панелът на автотрансформаторната група.

Напрежението на този панел обаче може да бъде прекъснато чрез предпазителите.

Уредбата съдържа радиоприемник, предусилвател, грамофон, два усилвателя по 50 W, измервателен блок, линейно табло и автотрансформаторна група.

Отначало радиоуредбата ТУУ-100 е произвеждана с радиоприемник Родина, а след това с Орфей.

Изходното напрежение на приемника е достатъчно, за да задей­ства направо усилвателя на мощност, така че предусилвателят при приемане с радио не се включва в работа.

ПРЕДУСИЛВАТЕЛ

Схемата на предусилвателя е дадена на долната фигура. Предусилвателят има два несиметрични микрофонни входа с входно съпротивление по 600 ома. Чувствителността на входовете е 1 mV. Входът за грамофон е несиметричен с входно съпротивление 50 kΩ и чувствителност 200 mV.

Има и вход за линия, който е симетричен със съпротивление 200 ома. Предусилвателят дава възможност за смесване на сигналите от отдел­ните входове. Изходното съпротивление е 200 ома, а номиналното на­прежение — 5,5 V. То може грубо да се контролира с помощта на индикаторна лампа — око.

За намаляване на собствените шумове от токозахранването отопле­нието на микрофонните лампи е постояннотоково, осигуреност от­делна селенова изправителна група с добра филтрация. Отоплението на останалите лампи е променливотоково, но заземено посредством ентбрумер. Въведена е и отрицателна обратна връзка към отделните стъпала.

ГРАМОФОН

Панелът на използувания грамофон може да се изважда частично, което дава възможност за по-удобно манипулиране. Грамофонът е със стандартните скорости 78, 45 и 33 1/3 об/мин. Могат да се прослушват и бакелитови, и винилови грамофонни плочи.

УСИЛВАТЕЛ 50 ВАТА

Електрическата схема на усилвателя е дадена на долната фигура. Чув­ствителността на входа на този усилвател е 5,5 V при входно съпро­тивление 500 ома. На входа е включен потенциометър за изравняване на чувствителността на двата усилвателя, тъй като към тях се подава  общо напрежение от предусилвателя. Напрежението на изхода може да бъде 30 или 120 V. Превключването от едното напрежение на другото става чрез последователно или паралелно свързване на чети­рите четвъртинки на вторичната намотка на изходния трансформатор.

Крайното стъпало на усилвателя работи без решетъчен ток и поради това драйверното стъпало не е катоден повторител. Преднапрежението на крайното стъпало се взема от специална токоизправителна група.

ИЗМЕРВАТЕЛЕН БЛОК

Измервателният блок дава възможност да се правят следните из­мервания :

• измерване на изолационното съпротивление на включените ра­диотранслационни линии;
• измерване на входния импеданс на тези линии;
• измерване на нивото на изходното напрежение чрез подаване на постоянен сигнал на входа на радиотранслационната уредба от специално вграден в уред­бата н.ч. сигналгенератор
• измерване на затих­ването по радиотрансла­ционните линии.

Измервателният блок се състои от лампов волт­метър, н. ч. сигналгенера­тор и токозахранваща гру­па. Блоковата схема на свързването им е дадена на долната фигура. При положе­ние R на ключа се измерва изолационното съпротивле­ние. За измерване на входния импеданс ключът се превключва в поло­жение Z Z₁ е за обхват От 10 до 100 Q, a Z₂ — за обхват от 100 до 1000 ома. При положение V ламповият волтметър измерва нивото на из­ходния сигнал.

Ламповият волтметър е конструиран с двойния диод 6X6 като еднопътен  изправител (долната фигура). Отчитащият уред е свързан паралелно на втория диод. Когато не се подава външно напрежение, нагласяването на нар. електрическа нула на уреда се извършва чрез потен­циометъра 2, свързан последователно в анода на втория диод. Чрез него се регулира началният диоден ток.

Изолационното съпротивление се измерва при постоянно напре­жение 60 V. В този случай стрелковият уред служи като амперметър, обаче скалата е разграфена в омове. Лампата 6X6 не е необходима при това измерване, затова двата й диода се свързват паралелно на уреда като високоомен шунт, без да намаляват чувствителността му. Постояннотоковият източник, уредът и измерваната линия са свързани последователно през земя. След предварителното нагласяваме на елек­трическата нула на уреда, която за измерването на изолационното и входното съпротивление е показание ∞, се нагласява показанието 0.

Това става с бутона 8, чрез който измерваната линия се свързва на­късо (заземява се) и след това се регулира протичащият ток с по­мощта на реостата 5. При отпускане на бутона 8 стрелката на уреда показва върху скалата изолационното съпротивление на линията в омове.

Входният импеданс на линията се измерва по метода на замест­ването (долната фигура). Ламповият волтметър се включва най-напред към еталонното съпротивление R_е и стрелката на уреда се нагласява на максимално отклонение. Това става чрез увеличаване на подаваното от генератора променливо напрежение с помощта на потенциометъра 500 (долната фигура). След това волтметърът се превключва към линията и полученото отклонение определя входния импеданс на линията на- право в омове. Честотата на измерването е 400 Hz. Превключването на ламповия волтметър към еталонните съпротивления 9 и 10 (за обхвати от 10 до 100 ома и от 100 до 1000 ома става пак с бутона 8 (долната фигура).

Нискочестотният сигналгенератор се използва при измерване на импеданса, но може да служи и като самостоятелен източник за подаване на сигнал на усилвателя при други измервания. Като генера­торна лампа е използвана лампата 6С5 в индуктивна триточкова схема. Честотата се определя от кондензаторите 13 и 14 и индуктивността на трансформатора. При измерване на входен импеданс е необходима честота 400 Hz, а при измерване на затихването по дължината на радиотранслационните линии се използува честотата 1000 Hz. В генератора е приложена отрицателна обратна връзка по ток чрез катодното съпротивление 18, при което няма катоден блоккондензатор. Чрез потенцио­метъра 500, включен паралелно на вторичната намотка на изходния трансформатор, може да се регулира изходното н. ч. напрежение. Съпро­тивлението 17 е включено последователно на веригата с цел да може да се подава намалено напрежение на входа на усилвателя, за да не се безпокоят абонатите при измерване на затихването. Максималното изходно напрежение на генератора е около 5,5 V.

Токозахранващата група на измервателния блок е с двупътно из­правяне. Чрез ключа К постоянното напрежение може да бъде изпол­звано за задействуване на омметъра или за захранване на нискочестотния сигналгенератор. За да се получи необходимото за омме­търа напрежение 60 V, подаденото мрежово напрежение на анодите на изправителната лампа се намалява. Съпротивлението 19 служи за ста­билизиране на напрежението.

ЛИНЕЙНО ТАБЛО

Линейното табло служи за разпределяне на сигналите от усилва­теля към радиотранслационните линии. Към него могат да бъдат включени четири радиотранслационни линии с помощта на съответен ключ комутатор. С помощта на този ключ могат да се извършат и следните операции: включване на линията към измервателния блок за измерване на нейните входно и изолационно съпротивление, заземяване на линията и изключване на линията. Линиите се заземяват само в случай на електрически бури или когато се работи по тях.

Всяка радиотранслационна линия е осигурена с предпазители за ток с топяща се жичка и предпазители за напрежение.

В средата на линейното табло се намира ключ, с помощта на който всяка линия, а също така и приемникът и усилвателите могат да бъдат превключени към вградения контролен високоговорител за прослушване. Това се осъществява чрез нагаждащ трансформатор, така че напрежението на линиите може да бъде различно. Необходимо е обаче предварително всяка линия да бъде запоена към съответните изводи на нагаждащия трансформатор в зависимост от нейното на­прежение.

АВТОТРАНСФОРМАТОРНА ГРУПА

Автотрансформаторната група се намира в долната част на станока на радиоуредбата ТУУ-100. Тя дава възможност за регулиране на захранващото напрежение в границите от 180 до 230 V. Това става с ръчен превключвател, като регулираното напрежение се контролира с помощта на измервателен уред. Към автотрансформаторната група е включено електронно реле, коего изключва уредбата при повишение на напрежението на електрическата мрежа над 230 V. Превключването става с ключа К. За да не се съединят част от навивките на транс­форматора накъсо при превключването, последователно на веригата в плъзгача на ключа са свързани две съпротивления R₁ и R₂ със стойност по 0,5 й, които са за голяма мощност. Накъсо свързване на част от навивките на трансформатора би се получило, поради това че автотрансформаторът не бива да бъде в изключено положение нито за миг при превключването за регулиране на напрежението.

Подаването на регулираното напрежение става чрез контактите z₁, z₂ и z₃ на променливотоковото реле Z. Това реле се задейства само в случай че блокировката на радиоуредбата не е задействана, т. е. ако всички панели на уредбата са по местата си и капаците не са махнати. С изваждането на кой да е панел или капак напрежението за намотката на релето Z се прекъсва, а с това са прекъсва и напре­жението към всички панели с изключение на напоежението за автотрансформаторната група. Напрежението в автотрансформаторната група може да представлява опасност за техническия персонал при работа с уредбата, затова е необходимо в такъв случай мрежовото напрежение да бъде изключено.

Електронното реле се състои от лампата 6Н8, която е двоен триод, и постояннотоковото реле А едва контакта — а₁ и а₂. Първият триод се използва като еднопътен изправител, а вторият е нормално запушен от значително отрицателно преднапрежение, подадено чрез делител от съпротивленията R₁, R₂, R₃ и R₄. Паралелно на част от този делител е включена глимлампата Gl. При повишаване на захран­ващото напрежение над определена стойност глимлампата се запалва и съединява накъсо (шунтира) съпротивленията, към които е включена. Отрицателното преднапрежение на лампата намалява и през нея про­тича ток, който задейства релето А. Контактът на релето А пре­късва веригата на мрежовото напрежение, а контактът а, се затваря, при което токът през релето А се увеличава за по-сигурно задържане, в случай че контактът а₂ още не е изключил мрежовото напрежение.

За да може да се нагласи точно напрежението на самоизключване на уредбата, съпротивлението R₂ е регулируемо.

Няколко години по-късно е произведено и следното чудовище:

Български усилвател 1 киловат!!!

See more

---

Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :

Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :

Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :

 

В Сандъците – Sandacite Ви представяме най-пълния списък на производители и вносители на радиоапарати в България до 1945 г.

В края на 1920-те години в България вече съществуват първите две работилници, които произвеждат радиоапарати за битова употреба. Това са основаните през 1927 г. ,,радиоработилница и радиолаборатория“ ВЕВО Радио-етаблисма на чешките инженери Веселик и Вотава и Първа българска радиофабрика Тулан на бургаския инж. Светозар Пренеров (основана като Електрон още през 1925). Тази фабрика има и едноименник от София – също Електрон и също създадена през 1925 г. – от инж. Георги Вълков (една от големите личности в българската радиоистория) и брат му Борис. През 1934 г. е основана и софийската ИРА (Индустрия за радиоапарати) на инж. Димитър Крепиев.

През 1932 г. в София се образува сдружение на търговците на музикални инструменти, грамофони и радиоапарати. На 15 декември 1935 г. в София на ул. „Мария Луиза“ № 59 в магазина на производителя на радиочасти Обретен Дончев се събират 23 души „упражняващи“ самостоятелно занятието радиотехници и образуват сдружение на радиотехниците. Председател е инж. Петър Величков, а през 1938 г. председател е много заслужилият инж. Георги Михайлов Георгиев. Преди това този човек, пренебрегнат от държавното радио, лично изработва радиоприемниции и ги продава в магазина си на ул. „Царица Йоана“ № 39.

До средата на 1930-те фабриките стават все повече и повече, а тъй като държавата (в лицето на Главната дирекция на ПТТ) води регистър на производителите и вносителите на радиоапарати в България, става нужно да се изработи единен списък, в който те да бъдат включени. Такъв регистър Дирекцията поддържа поне от 1927 г. (за справка вижте публикувания в нашия сайт Правилник за прилагане Закона за радиото в България, гл. V, чл. 14). Също така, при регистрация на нов производител се от него се изисква (ако е българин) да представи схемите си за одобрение в Главната дирекция на ПТТ. Съставен е и списък на разрешените за продажба апарати.

През лятото и есента на 1935 г. един от първите и най-големи вносители на радиочасти в България – „Филипс“ – организира благотворителна изложба във Военния клуб. Показват се 10 (десет) модела апарати на фирмата и други уреди, свързани с радиотехниката. Тук се съобщава, че „Филипс“ поддържа сътрудничество с учени от целия свят и че „български кореспондент на фирмата е проф. Асен Златаров“. (В 1935 г. „Филипс“ има фабрики в 19 държави с 38 хиляди души персонал и с капитал 10 милиарда лева, което е два пъти повече от годишния бюджет на Царството България.)

И ето, на 29 май 1936 г. най-после е съставен списъкът на търговците вносители и на българските производители на радиоапарати. Този списък се привежда изцяло по азбучен ред. Съдържа данни за търговска марка на производителя или собственика, адрес, и какъв тип радиоприемници произвежда или внася.

Списъкът разрешава продажбите на:

„Агнезе“ (български производител) — Лоренц Агнезе, ул. Сердика № 15, София, 3 лампи;

„Блаупункт“ — вносител Иван Б. Казанджиев — АД, София, ул. Стефан Караджа № 16 — 5 лампи;

„Бош — Америкен“ — същиият вносител — 4, 6 и 7 лампи;

„Грасман“ — Иван Савов, София, ул. Фердинанд № 80 — 5 лампи;

„Детрола“ – Гадев & Стаевски — София, ул. Алабин № 33 — 5 лампи (това са двама съдружници);

„Емерсон“ – същият вносител — 3 лампи;

„Екселсиор“ (бълг. производител) — Панталей Дамянов, София, ул. Ботев №85 — 4 лампи;

„Зайбт“ — Маринов Обретенов & Сие София, ул. Мария Луиза № 45 – 3 лампи с батерия;

„Зенит“ — Колумбия О. О. Д-во, София, Дондуков № 45 – 4, 5, 6 лампи, за автомобил и 7 лампи;

„Империал“ (САЩ) – Ал. Курижин, Руска книжарница, София, Цар Освободител № 8 – 4 и 5 лампи;

„Империал“ (бълг. производител) – Исак Сабатов, София, Сердика № 36 — 3 лампи;

„Интернационал“ – Христо Канев, София, Клементина № 11 – 3 и 4 лампи;

„ИРА“ (бълг. производител) — Димитър Крепиев, София, ул. Белчев №2 — 2, 3, 4 лампи (4 лампи с батерия) и 5 лампи;

„ИРО“ (български производител) — Иван Рожев, София, ул. Мария Луиза № 84 — 3 и 4 лампи;

„Кадет“ — Тиад АД — София, ул. Левски № 1 — 3, 4 и 6 лампи;

„КВ“ — (Колстер Брандес) Уоткис & Ардаш, София, ул. Клементина № 11 — 4, 5 и 9 лампи;

„Капрони“ АД „Български капрони“ — фабрика в Казанлък, представителство в София, ул. Стефан Караджа № 15 — 2 и 4 лампи;

„Колониал“ — К. Йончев, ул. Калоян № 7, София — 4 лампи;

„Кросли“ — същият вносител 4 лампи;

„Кьортинг“ Матей Бургуджиев, София, ул. Московска № 7 — 4, 5 и 9 лампи;

„Лоренц“ А. Д-во „Филадос“, София, ул. Търговска № 23 — 2, 3, 3, 5 и 6 лампи;

„Луксор“ — Колумбия О. О.Д., София, ул. Дондуков № 45 — 5 лампи;

„Менде“ — Яков Романов и Ан. Добрев, София, ул. Бенковска № 42 — 6 лампи;

„Макс Браун“ — Мартинов, Обретенов & С-ие, София, ул. Мария Луиза № 45 — 3 лампи (с батерия), 3 и 5 лампи;

„Мийд Йист“ — Александър Куриндин, Руска книжарница, Цар Освободител № 8 — 2, 3, 4, 4 и 5 лампи;

„Мийд Уест“ Ал. Дишков, София, Дишков-базар — 4 и 15 лампи;

„Нипофон“ (бълг. производител) Н. Ил. Попов, с. Долна баня — 2, 3, 4, 5 и 6 лампи;

„Нордмарк“ — Зиг. Грюнберг и Пане Бичев, София, ул. Дрин 2 — 2, 3 и 5 лампи;

„Ню Йорк“ А. Д-во „Лис“, София, ул. Гладстон №27 — 4 лампи; „Олимп“ (бълг. производител) — Феодор Мавродиев, София, ул. Царица Йоана №29 — 3 лампи;

„Пакард-Бел Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3 лампи; „Родно радио“ — Индустрия за радиоапарати — инж. Г Георгиев, София, ул. Царица Йоана №30 — 3 (с батерии), 4, 5 и 6 (с батерии) лампи;

„RCA — Victor“ — Юрдан Бояджиев & Синове, София, ул. Търговска №2 — 3, 5 и 7 лампи;

„Саба“ — Братя Маринови, София, ул. Алабин №50 – 3 и 5 лампи; „Силвания“ (бълг. произв.) „Радиовести“, О. О. Д-во, София, Дондуков №37 — 3, 4 и 5 лампи;

„Сонора“ (бълг. произ.) Даниел Оханян, София, бул. Дондуков 1 — 3, 4 и 5 лампи;

„Стюард Уорнър“ А. Д-во „Машина“ — София, Мария Луиза 11 — 4 лампи;

„Стандарт“- Колумбия О. О. Д-во, Дондуков №45 — 7 лампи; „Телевизия“ (бълг. производител) Веселин Герасимов, София, бул. Хр. Ботев №72 — 4 и 5 лампи;

„Телефункен“ — Сименс. Бълг. А. Д-во за електричество, София, ул. Царица Йоана№ 25 — 2, 2, 3, 3 (с батерия), 3, 3, 4, 4, 5 и 7 лампи;

„Терма“ (бълг. производител) Антон Чалъков, София, ул. Нишка 1 — 3 лампи;

„Тефаг“ — Симонавия А. Д-во, Мария Луиза №57 — 3,3,6 лампи; „Трой Радио“ — К. Йончев, София, ул. Калоян №7 — 3, 4 лампи; „Универсал“ — Светозар Пренеров, Бургас — 2, 4 лампи; „Уникум“ — Конст. Карагеоргиев, Казанлък — 2 лампи; „Филипс“ — Българско А. Д-во „Филипс“, София, Дондуков №2 — 2,2,3,3,3 (с батерия), 3, 5,5, 5,5, 5, 5,5,6 (с батерия) и 7 (с батерия): (Тук „Филипс“ има явна конкуренция с „Телефункен“ като се стреми да го надмине в производството на две- и триламповите евтини радиоапарати, а така също и в петламповите, които са за хора от средна ръка);

„Филко“ — Балканлойд, София, ул. Калоян №7 — 3, 4, 5, 6 и 10 лампи;

„Халсон“ — С. Зафиров и синове О. О. Д-во, София, Цар Освободител №10 — 5 лампи;

„Херц“ (бълг. производител) – Кр. Григоров, София, Мария-Луиза № 69 – 4 и 5 лампи.

„Шампион“ А. Д-во, Г Кабакчиев, София, Търговска №3 — 5 лампи; Асен Попов — ул. Виктор Григорович“ № 11 — 3 и 4 лампи; Недю Добрев — гр. Попово — 3 лампи;

Петър Миладинов — гр. Перник — 3 лампи;

Иван Митев — София, Иван Асен № 28 — 3 лампи;

Алб. Бехар — Радио Електрик, София, Мария Луиза № 45 — 3 лампи;

Дим. Лиловски — Габрово — 3 лампи;

Антон Гаврилов — Бяла Слатина — кристални детектори; Никола Петков — София, Венелин № 20 — 3 лампи;

Георги Харалампиев — София, Софроний № 17 — 5 лампи; Славчо Ламбрев — София, Фердинанд № 2 — 2 лампи;

Крум Цветков — София, Белмекен № 14 — 3, 4 лампи;

Любен Вачков — Павликени — 2, 3 лампи (с батерии);

Йордан Станев — с. Калотинец, Горнооряховско — 2, 3 лампи;

Крум Радибошки — Радомир — 5 лампи.

Този списък е през май и тъй като държавата има приходи в бюджета си от радиото, през ноември с. г. (1936) излиза допълнителен списък:

„Електрон“ (бълг. производител) – Н. Джебаров, А. Д-во „Електрон“, София, Мария Луиза № 23 — 5 лампи;

„Филипс“ — А. Д-во „Филипс“, София — 2 плюс, 1, 2 плюс, 1, 4 плюс, 1, 5 плюс, 1, 4 плюс, 1 лампи;

„Маркони“ — Георги Харалампиев, София, ул. Екзарх Йосиф № 2 — 2+1 лампи;

„Блаупункт“ – Иван Б. Казанджиев, София, Стефан Караджа № 16 — 5+1 лампи;;

„Телефункен“ — нови модели;

„Ултрамор“ — Алберт М. Бехар, София и А. Д-во „Трактория“ — Русе;

„Телефункен“ — Братя Възелови, Разград;

„Радиоелектрик“ — Хана Фишер, Пловдив;

„Филипс“ — Трифон Трифонов, Пловдив;

„Ширичитер“ — В. Мойсеев, Плевен;

„Андреа“ — Кера Съмналиева, с. Баня, Карловско.

През януари 1937 г. списъкът се разширява с:

„Лиловски“ (бълг. произв.) — Дим. Лиловски, Габрово;

„Лира“ — Пловдив (бълг. произв.) Георги Даракчиев;

„Тулан“ — коронните модели на бургазлията Пренеров;

„Бралт“ — Братя Алтимирски, Русе;

Стоян Александров (бълг. производител) София.

Нови марки радиоапарати в 1937 г. са: Капш, Паярд, Тека-де, Грайтцор, Адмирал Льове, Итакс, Гретзор, Шери, Радионе, Ага-Балтик, Миньор, Центрум, Фордзон, Фонола, Етна, Белс-Гарднър, Симфония, Елка, Нора, Ага, Щауб. В 1937 г. немският радиоапарат Щауб се рекламира като последна дума на техниката. Той е „мощен, селективен, с идеална чистота и с него може да се слуша целият свят“. Рекламата е душата на търговията!

През 1938 г. са одобрени новите модели на Хорнифон, Де-ко, Етна, Саксенверк, СТС-Уорнър, Марс, Роял, R Б. Париж, Радиомарели, Лора, Детрола.

От българските радиотехници разрешение за производство получават: Славчо Ламбрев — София, Добри Христов — Пловдив, Димитър Маджаров, Стоян Александров, Найден Василев, Борис Грежов — София, също Николай Андреев, Петър Василев — София, Добри Добрев — Габрово, Георги Ангелов — Ловеч, Георги Шайер — Оряхово, Константин Дупков — София, Стефан Бояджиев — София, Радио Клингзор (Димчо Ст.Кишмеров, София, ул. Веслец № 66, тел. 3-23-68, чекова сметка 71-44).

През 1939 г. има повече български имена: „АСТА“ — Б. Астарджиян, ул. Климентина 16, София; „Алкона“ — Бончо Бе-ленски, ул. Врабча 15, София; „Вит“ — Илия Кисьов, Плевен; „Миткоц“ Димитър Иванов заедно с Коцев, София; „Бекоп“ — Н. Белопитов и Коцев, София; „Бешко“ — Иван Бешков, София; „Адмирал“ — ф-ка „Родно радио“, София; „Веста“ Константин Смилов, София; „Радио Есперанто“ — Петър Василев, Пазарджик; „Б.П.Е“ — Ненчо Ненчев, Велико Търново; „Калъч“ — Братя Кълъчеви, Плевен.

Към тях бихме могли да добавим също така и радиомарките ,,Ерфи“, ,,Клингзор“ (Димчо Ст. Кишмеров София), ,,Национал„, Pemmidor и Stoger, също произвеждани в България – не присъстват в списъка, но пък  ги има в нашата колекция. :)

В нашия сайт сме публикували множество реклами на техника, печатани в България до 1945 г. Извън споменатите в горния регистър марки радиоапарати в радиотехническата литература се рекламират още радиолампи: ЕСНЗ — смесителна лампа на „Филипс“. След 1934 г. американският концерн RCA построява изцяло металическата лампа. Нямат съперници и радиолампите „Тунгсрам“, продавани в София, бул. Дондуков 41, рекламира се новата, малка, червена „Е“ серия радиолампа „Филипс“ Миниват, която има малка консумация, голяма мощност. Думите „Филипс Миниват“ са изписани на балона на лампата.

Лампата има намалена консумация, малки размери, унищожени паразитни ефекти, подобрение на катодите, на решетките, на анодите е подобрена метализацията и др. Тя е с 6 решетки, метална лампа. Производство — ръчно. И, разбира се, всички радиоприемници и радиолампи са „запазена марка“. Вестник „Радиосвят“ съобщава в бр. 173 от 23 II. 1941 г., че в един от големите театри в Берлин се е състояло „Особено тържество“ — юбилей — 100 милиона радиолампи на „Телефункен“ (Първата лампа на „Телефункен“ е от 1926 г.). По това време по целия свят има 76 милиона радиоапарата. Лампите се произвеждат в един огромен завод в околностите на Берлин. Дават се следните сравнения: ако един единствен работник изпитва по нормативите тия лампи за 8 часов работен ден, за да изпита (провери) годността на тия 100 милиона лампи ще са му нужни 1500 години и ако тия 100 милиона лампи се наредят една до друга около земята, този обръч ще има дължина равна на тази на 60-ия паралел.

А какво знаем за специализираната сервизна апаратура, с която са работили българските радиопроизводители и сервизи по онова време? Основен проверител на лампите (лампомер) в 1939 г. е лампомерът „Онтарио“, който работи с прав ток и с променлив ток от мрежата и има 12 цокли.

През 1939 г. едно суперхетеродинен радио приемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една месечна средна заплата.

Самите радиолампи носят обозначение, като всяка цифра и буква е конкретна, съкратена информация. Тези символи от букви и цифри дават главната характеристика на лампите. Повече за това можете да прочетете тук:

Означаване на електронните лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite, написан с любов към българската техника!