Sandacite BG - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2020

Вижте каква я свърши сайтът ни на най-хубавия научнопопулярен форум.

Всяка година най-великото научнопопулярно събитие, в което искаме да се включим, е Софийският фестивал на науката. Това ни дава възможност да изнесем 1 или 2 лекции, в които да разкажем за интересни български устройства, изобретения или личностите, които са ги направили, а също така да подредим грамаден и отрупан с последните ни колекционерски достижения щанд, с който да запознаем малки и големи любопитковци със забележителни стари български техники.

Не направихме изключение и тази година и още в петък стоварихме един голям багажник неща на паркинга зад Иновационен форум ,,Джон Атанасов“ в София Тех парк – място, на което е страшно вдъхновяващо дори само да се разхождаш!

На другия ден от 11 ч. в зона Научно кафене основателят на сайта Антон Оруш изнесе презентация, с която ние първи (и единствени засега) отбелязахме една важна технологична годишнина на България – 40 години от създаването на Първия български персонален компютър ИМКО 1. До момента тази година никой, ама никой не обърна поглед към юбилей от това толкова важно събитие, затова ние сме мноого благодарни на организаторите на Фестивала – Британски съвет България – за възможността да я почетем.

Лекцията на Антон Оруш разкри неразпространявани досега снимки и неизвестни факти за ИМКО 1. Той много се вживя в темата, обаче успя напълно да влезе във времето. Въпросите, които хората от публиката след това задаваха, бяха напр. къде може да се намери сега ИМКО 1, защо всъщност той е началото на компютризацията на България и каква е разликата между него и първия български компютър въобще.

Интересно включване имаше и от посетител на солидна възраст, който се оказа, че е бил съвременник и е работел на компютрите отпреди ИМКО 1. Той ни разказа как в Института по ядрени изследвания на БАН през 70-те г. са писали програми и са ги запаметявали на перфокарти. Стана дума и за различните компютърни устройства с магнитен запис на данните въобще, защото той преминава като червена нишка през цялата ни компютърна история – дори в Първия български компютър Витоша на магнитен принцип работи запаметяващият барабан на ОЗУ (оперативното запомнящо устройство).

Ако не сте посетили презентацията на Антон Оруш, не се притеснявайте – в скоро време очаквайте тук цяла статия за ИМКО 1, така че ще попълните предобре липсата.

На другия ден подредихме щанда на Sandacite.BG с интересни стари български устройства. Заобикаляха ни всякакви технологични пъстротии – образователни игри за малки деца, подскачащи роботчета, гръмливи физикохимични опити и какво ли още не. Това е много радващо, защото някои от тези щандове предлагаха истински детски работилници по електроника и по този начин правят своеобразно завръщане на легендарното движение ТНТМ, а то е много свързано с историята на българската техника – много интересни устройства именно оттам са тръгнали, напр. ТОЗИ модем.

А сред нашите експонати тази година попаднаха както устройства, които вече познавате от наши статии, така и все още непубликувани:

Първият български фонокартов телефон от 1983 г., за който този месец ще качим статия;
голям интерес събра устройството за телеметрично предаване на електрокардиограми по телефонен и радиопът Телекард от 1976 г., улеснявало много медицинското обслужване на хората в най-малките населени места. доста хора оцениха предавателя и правилно отбелязаха, че в най-малките населени места сега се чувства остра нужда точно от уреди като него, каквито преди 45 г. е имало съоръжени!
Първият български детектор на фалшиви банкноти Банкнотоскоп, с който дори тествахме успешно две петдесетолевки;
уредът за електростимулация и рехабилитация на пострадали мускулии, сухожилия и за нервна електростимулация Стимул 1 от 1982 г.;
електрокардиографът ни от 1989 г.
и още какво ли още не…

Антон Оруш се опитваше да обясни на множеството деца как работят устройствата и да ги заинтригува. И да знаете – изобщо не е вярно, че на децата не им е интересна старата техника. Напротив – всичко може да ги заинтригува, ако им се обясни увлекателно.

Със сигурност Софийският фестивал на науката е едно от най-най-най-любимите ни събития, защото ни дава възможност да отидем там, защото ни дава достъп до аудитория, до която иначе едва ли лесно ще стигнем и защото покрай него получаваме възможност да влезем там, където се чувстваме организация от по-високо качество – София Тех парк. Просто това събитие невероятно много вдъхновява. Както всяка година, така и сега още отсега сме готови за повторение. Запретваме ръкави да се готвим за следващия интересен форум, на който ще участваме – Европейската нощ на учените!

Каква я свършихме Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019

Вижте какво подредихме на щанда на Sandacite.BG на Софийския фестивал на науката 2019!

Последните няколко дни бяха много напрегнати за нас (в добрия смисъл!). Причината – в четвъртък и петък се самокомандировахме в София Тех парк, където се състоя деветото издание на вероятно най-голямото събитие за популярна наука и техника в България – Софийски фестивал на науката – който е с къртовски труд организиран от нашите приятели Британски съвет в България. Благодарение на много доброто им разположение към нас и нашата дейност за втора поредна година на скромния ни сайт беше предоставен демонстрационен щанд, който се постарахме да запълним с всякаква – предметна, текстове и визуална – информация за интересна българска техника от миналото.

Тази година експонатите ни бяха с няколко по-малко от миналата, защото имахме по-малко време да се подготвим, обаче се постарахме да сме запомнящи се и да имаме акцент. Той падна върху нещо космическо… сега ще видите какво. :D Ето списък на експонатите, които хилядите посетители на Тех парка можеха да видят в тези два дни:

български фитнес уред от около 1980 г. – а именно вторият роден велоергометър ,,Хемус“, проектиран на рама от велосипед ,,Балкан“. Скъсаха се да му въртят педалите – вижте на първата снимка;
български противогаз от 1939 г., произведен в Държавната военна фабрика в Казанлък, никога неотварян! Личи си от запазената във фабрично положение кука, чието изтегляне задейства филтъра – тя никога не е изтегляна;
първият български стереоскоп от 1962 – 3 г.
българска отоплителна печка ,,Слънце“ от 1956 г., работеща на полагащите се за времето си 150 волта, прилична на лампа. В интерес на истината обаче, когато запитахме едно момиче какво е това, то предположи, че е ,,нещо за Морз…“;
ИЗОТ А550Е – български уред за заводски тест и настройка на флопидискови устройства. Ползван е в някогашните ни заводи за флопита. Поместен е в куфарче (и то самото маркирано на ИЗОТ!):

Чрез многото му бутони и други контролни инструменти можете да задействате цялостен тест на новопроизведеното флопи – за скорост на записа, за скорост на четене, за грешки върху записаното, за скорост на предаване на данни между него и компютъра… Изнасяно е за бившия СССР, защото всичките надписи по него са на руски;

и, разбира се, звездата на отбора – българската ,,космическа“ пералня ,,Спътник“ от 1963 – 4 г., с която се пере с интензивно въртене на металната сфера с дрехите и, естествено, изцяло ръчно! Честно казано, не очаквахме точно това да предизвика толкова голям интерес, но то е може би поради нашето професионално изкривяване – свикнали сме си с нея. А всъщност какво стана! Имахме няколко включвания по медиите – админът говори по БТВ Новините, в ,,Тази сутрин“, в новините на БНТ и пред агенция БГНЕС, а във фокуса на репортерските въпроси беше непрекъснато тази пералня ,,Спътник“! Даже по едно време дойде една дама от Техномеджикленд в Тех парка да пита при нас ли е прословутата пералня, защото посетители идвали и точн това искали да видят – мислели, че е при тях! ,,Сега вече ще знам накъде да ги насочвам“ – рече ни жената от Тех парка. Пералнята дори попадна в заглавието на репортажа на БТВ като акцент ва фестивала – ,,Музикални банани и перални като космически кораби на Софийския фестивал на науката“ (https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/muzikalni-banani-i-peralni-kato-kosmicheski-korabi-na-sofijskija-festival-na-naukata.html).

А пералнята е космическа, защото, както знаете от нашата статия за нея, дизайнът й е вдъхновен от този на изстреляния през 1957 г. първи изкуствен спътник на човечеството ,,Спутник 1″. Космосът е важен елемент в представата на бъдещето преди 1990 г., това интензивно присъства и във фантастиката от периода и затова няма нищо чудно, че заради формата й са нарекли пералнята ,,Спътник“.

Да отбележим също така, че бяхме подготвили четири огромни плаката с историята на Първия български компютър ,,Витоша“ (1961 – 3), които залепихме пред самия щанд. Тук дори още не сме ги залепили докрай, а дечицата вече се трупат ли, трупат:

За пореден път трябва да отбележим – много голям, изключително голям детски интерес към представената от нас стара българска техника! Имаше цели групи от училища, които се спираха пред нашия щанд. Децата задаваха на админа въпроси за различните устройства и живо са интересуваха от начина им на действие. Това е много, много вдъхновяващо и за пореден път доказва колко интересна може да бъде старата техника, ако се представя подходящо!

Малка снимка за спомен от София Тех парк и тръгваме към нови приключения! Нарочно тук основателят позира пред банера за иновации точно с онова, което е най-голямата и мултифункционална иновация, представена от нас на тазгодишния Фестивал – пералнята, която събра погледите и която е използвана и за маслобойна, и за айряноразбивачка:

Още в средата на втория ден искрено съжалихме, че ангажиментите ни не позволяват да оставим щанда за третия и четвъртия, но се надяваме догодина положението да бъде друго и отново да си изкараме пълен Фестивал, както 2018. Събитието определено е нещо, от което София има нужда, нещо, в което всеки ще раздвижи интелекта си по чудесен начин, и ние искрено благодарим на Британския съвет за предоставената ни възможност да покажем своите магарии насред Тех парка. :)

Ще качваме тук информация и за други наши подвизи, така че следете! До нови срещи! :)

ВЕЛИКО!!! SANDACITE.BG спечели награда ,,Сайт на годината“ 2018!

Страхотно, приятели!!! Вижте какво отличие спечели снощи Sandacite.BG от конкурса ,,Сайт на годината“ 2018!

***Антон Оруш Sandacite.BG Сайт на годината***

Приятели, ПРИЯТЕЛИ… страхотни сте! ЖЕ-СТО-КИ! Знаете ли какво стана?!

СПЕЧЕЛИХМЕ НАГРАДАТА Сайт на годината 2018 в категория ,,Сайт на събитие/кауза“, сектор ,,Гласуване на ПУБЛИКАТА“! Sandacite.BG се оказа любимият сайт на толкова много хора, и то в конкуренцията на десетки значими и толкова четени сайтове! Това е нашият сайт – този за БЪЛГАРСКА ТЕХНИКА! Направо тази нощ админът и основател на сайта ни Антон Оруш не е могъл да спя! А както виждате и долу, ОТДЕЛНО имаме и едно второ място в категория ,,Блог“, отново от ,,Публиката“. Благодарим жестоко на всички, които гласувахте и направихте това ВЪЛШЕБСТВО! Велики сте! :D

На това видео можете да видите и какво каза Антон Оруш на награждаването – той сподели мнение по въпроса какво е кауза, кое наричаме такава и ,,кой е и за какво се бори“

==> https://www.youtube.com/watch?v=onFamUVhkg4&feature=youtu.be

Или, ако искате, да го цитираме и тук: ,,КАУЗА“ означава нещо, на което си отдал целия си живот; нещо, което не правиш, за да печелиш пари, а просто защото прекалено много го обичаш и си готов да даваш всякакъв ресурс за него!“

Това обаче нямаше как да стане без вас, които откликнахте на нашия призив и гласувахте за нас. Това е високо състезание, в което авторитетни, специални журита от най-добрите ИТ експерти, дигитални маркетолози и онлайн журналисти на България оценяват постигнатото от интересните и забележителни български уебсайтове, явили се в конкурса. Организира се от ,,Фондация за активно развитие на уеб“, които казват, че ,,в България има качествена среда да уеб“ и ние искахме да докажем, че любимата ни стара българска техника е истинска част от нея! За нея трябва да се говори все повече в Интернет и въобще и тя да стане част от дневния ред на обществото, за да не се забравя какви интригуващи и чудесни неща са били изобретявани, създавани и произвеждани в България през годините!

Sandacite.BG ще продължи и занапред да ви предоставя такава информация. От 15 години за админа ни Антон Оруш събирането, запазването и публикуването на българската техническа история е Делото, на което той е отдал живота си. Той прима тази награда като признание за етап, до който е достигнал, но имаме още много работа за вършене. Ние трябва да работим за българското излизане в културния свят, ,,така щото да бъдем равни на другите европейски народи“!

Затова – както завърши и той снощи – ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Ето и още снимки от награждаването. Техен автор е един човек, с когото админът редовно обича да обсъжда новите си сюжети – Десислава Богданова-Чучулайн от корпоративния блог на Първа инвестиционна банка (Fibank). Благодарим на Деси, че закова за нас и вас този страхотен момент!

А НА ВАС БЛАГОДАРИМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ! Страхотни сте!

Sandacite.bg на Образователен семинар ,,Литература и техника“ в СУ

Тази събота Сандъците – Sandacite говорихме на университетски семинар по проект ,,Литература и техника“.

На 31.ІІІ.2018 в Софийския университет се състоя образователен семинар „Българската модерност и машината“. Той се проведе в рамките на проект „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ (проект за млади учени към ФНИ, ДМ 10/1 от 13.ХІІ.2016). Участие в него взеха д-р Владимир Игнатов, докторант Мария Русева и д-р Надежда Стоянова.

Самият проект ,,Литература и техника“ е нещо много интересно, с което вече имахме случая да Ви запознаем през м. декември. Тогава организаторите издадоха книгата ,,Радио и общество“, която обединява забележително познавателни статии на българския предвоенен радиожурналист и радиопопуляризатор Матвей Вълев.

Оттогава изминаха три месеца, в които ние от Sandacite – Сандъците станахме много близки с хората от проекта, админът Антон Оруш чете доклад на организираната от тях пъстра и атрактивна научна конференция (който доклад беше посрещнат изключително добре!), а след това на няколко пъти се включи спонтанно и доброволно в работата на проекта – както можете да се убедите тук напр. ==> https://bglitertech.com/dimcho-debelianov-prikazka/. С толкова много техническа и научнопопулярна литература, с която ежедневно ни се налага да боравим, и с толкова много изчетена фантастика, няма как да не ни хареса начинание, което желае да обедини литературата и техниката. :)

Наистина изключително приятно е да се работи с тези хора – гл. ас. д-р Надежда Стоянова, д.р Владимир Игнатов, докторант Мария Русева и д-р Сирма Данова. Те са организаторите и душата на проекта. Той е много полезен и нестандартен спрямо останалите подобни начинания, защото се занимава с една неизследвана и интригуваща тема – проникването на техниката и в българската литература от Възраждането, та чак до 1944 г. Тези десетилетия са пълни с безкрайно интересни моменти, на които можем да се натъкнем, четейки текстове. Това е един начин българската литература да се направи привлекателна и интересна за младите хора, като се избяга от ракурсите, през която тя обикновено се гледа, и от темите, които обикновено се разработват във връзка с нея. Приобщаващото влияние на проекта се вижда и от членския състав на групата ,,Литература и техника“ във Facebook, където човек може да види и доста хора, несвързани професионално с литературата, а дори и някои наши редовни читатели – като напр. г-н Николай Стефанов, собственоръчно възстановил оригинален радиоприемник Тулан. :)

Ето защо беше изключително интересен и съботният семинар, на който гл. ас. д-р Надежда Стоянова най-учтиво ни покани да участваме с представяне на любимия Ви сайт! :) Благодарим й от сърце! А ето и какво се случи в Зала 2 на СУ между 10 и 13 ч… през част от което време ние още се реехме из Битака. :)

Наблюденията на д-р Владимир Игнатов бяха посветени на книгопечатната преса през Възраждането. Изложението имаше двуделна структура – от една страна, обект на интерес бяха практическите измерения на печатната преса (тискарницата) в българското общество (Никола Карастоянов, Теодосий Синаитски, х. Найден Йованович, Българското печатарско дружество „Промишление”), а от друга – теоретичните аспекти на поставения проблем, като за концептуална основа бяха използвани текстове от културната периодика – „Печатопис” на П. Р. Славейков от „Смесна китка” (1852) и „За изнамервание барутът и книгопечатанието” от болградския учител по история Николай Казанакли в сп. „Общ труд” (1868). Търсени бяха местата на близост между построенията на двамата автори в контекста на културноисторическото осмисляне на онова изнамервание, което „изеднъж променя лицето на света” – неговата роля, значение и механизмите му на функциониране.

Изложението на докторанта Мария Русева се съсредоточи върху различните образи на параходи в българската литература от 20-те и 30-те години. Бе направен кратък обзор на определенията, които получава параходът – от „плаващ дворец“ (Борис Шивачев, Златка Чолакова) и „параход-град“ (Владимир Полянов) до „подвижен малък свят“ (Елисавета Багряна) и „Cosmpolis“ (Борис Шивачев). След това наблюденията се съсредоточиха върху образите на трансатлантическите параходи, конструирани за преплаване на големи водни разстояния. Бяха разгледани поетапно параходите по два презокеански маршрута: между Европа и Северна Америка (в книгата на Здравка Чолакова, „Америка“, 1937) и между Европа и Южна Америка (в пътеписа на Светослав Минков, „Другата Америка“, 1938).

Д-р Надежда Стоянова изнесе лекция на тема „Машината и небето. Българският модернизъм и образът на самолета“, в която бяха представени някои от най-ранните и някои от най-популярните литературни интерпретации на самолета в българската литература до 1944 г. Те бяха разгледани в контекста на развитието на т.нар. „авиационна литература“, както и в контекста на произведенията на европейския и руския авангард. Акцентирано беше върху жанра на „аерописа“, който българските автори разработват през 30-те години на ХХ век, но също така и върху осмислянето на различната представа за действителността, която полетът със самолет създава у човека в първата половина на ХХ век. Това беше една много интересна и емоционална лекция, особено в частта си, разказваща за италианския футуризъм от началото на ХХ век.

И така, докато стана време пред презентационния екран да излезе основателят и администратор на Sandacite.bg Антон Оруш. Той представи всички цели на сайта, които ние си знаем – запазване и публикуване на колкото се може повече моменти от великия летопис, наречен история на българската техника – чрез ревюта на експонати, обобщаващи изследвания, събиране и обнародване на интересните писмени документи по темата и др. под. Той изложи накратко историята на сайта и подчерта, че за него това не е начин за печелене на пари, а същностно начало и ръководна задача в живота. Акцентира върху някои от последните интересни статии в сайта. Слушателите – предимно студенти и гимназисти – проявиха интерес към темата, някои веднага отвориха сайта ни на телефоните си, а един от тях зададе въпрос, свързан със стари книги по програмиране. Наистина перфектен семинар… готови сме за повторение. :)

Ако сме Ви интересни, ще се радваме да се видим и на страницата на Сандъците във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

Антон Оруш с награда от M-tel Media Masters 2017!

Шефът на Sandacite взе награда от престижен журналистически конкурс

Снощи, 08.ХІ.2017 г., в х-л Маринела в София (известен и като Японския хотел) се проведе церемонията по награждаването на участниците в Седмия конкурс на публикации на тема наука и техника M-tel Media Masters. Този конкурс се прави от 2017 г. и отличава най-добрите статии и видеоматериали на тема ,,популяризация на науката и техниката/технологиите“, появили се през годините.

Миналата година нашият сайт участва много дейно и в конкуренция с общо над 600 материала получи цели две номинации. Едната бе за ето това – ЕС 9002, а другата за… всъщност за какво беше.

Тогава не взехме награда, но двете номинации още в дебюта ни на конкурса показаха, че сайтът ни е интересен за професионалната и компетентна журналистическа гилдия в България.

Така се изтърколи още една година, през която в Sandacite се натрупаха много други статии, а админът пописа много дейно и за външни издания – сп. Осем, в-к FibankNEWS, Наука OFFNews. Дойде време за тазгодишното кандидатстване. Този път изпратихме три други материала, от които номинация спечели ,,Истинската история на съветския интернет“, публикувана за първи път в сп. Осем.

Почетните плакети на наградените участници

Журито тази година се състоеше от добре познатите журналисти Начо Стригулев от сп. „Мениджър“, Борислав Зюмбюлев от в-к „24 часа“, Сибина Григорова от Webcafe.bg, Ирина Недева от БНР и Мария Милкова от „Нова телевизия“.

И така стигаме до вечерта на награждаването. Когато админът зае мястото си в залата, той усети сърцето си да тупти все по-силно с наближаването на момента, в който водещият Бойко Василев щеше да обяви победителя в категория ,,Печатни медии – дълги форми“ (в която категория е поставен този материал). Случи се обаче така, че наградата взе Христо Николов от в-к Сега. Това не беше повод за тъга, защото нашата чудесна приятелка и главен редактор на Наука OFFNews Ваня Милева взе награда за свой материал и ние излязохме отпред да празнуваме заедно с нея. Тя е наш много добър приятел, а админът редовно пише в нейния сайт. Ваня е наистина душа човек, а освен това има забележително остра мисъл! На няколко пъти тя израззи съжаление, че админът не е взел награда, и подчерта задълбочеността на правените от него изследвания по история на техниката.

Докато си говорехме с Ваня и нейна приятелка, дойде човек от залата и ни помоли да влезем вътре. Ние го последвахме. След около две минути дамата, поканена на подиума – журналистът от БНР Ирина Недева – започна да произнася думи, които приковаха вниманието ни. Тя каза, че освен тези награди в различните категории, ще бъде връчена още една, ,,изненадваща и специална“ награда. ,,Може би нещо ще се случи и с теб“? – прошепна Ваня Милева. Админът още не смееше да се надява.

,,Аз не бях чувала за този автор допреди той да изпрати кандидатурата си за конкурса, но щом прочетох номинираната му статия, влязох в блога му и наведнъж изгълтах колкото можах от материалите му“ – добави Недева. Админът затаи дъх!

И моментът на истината дойде, когато журналистката прочете крайно любопитната реклама на радиоапарати марка ,,Телевизия“ от 1936 г., с която ние Ви запознахме още 2015 г. в нашия сайт.

Оруш не вярваше на ушите си! Продължаваше да не вярва! Но чудото наистина щеше да стане… неговите десетгодишни популяризаторски усилия най-сетне щяха да бъдат оценени и от истинска професионална гилдия!

,,И наградата за цялостен принос в отразяването на историята на българската техника се присъжда на… АНТОН ОРУШ!!!“ – чу се от микрофона. Админът стана, вдигна победно ръце с думите ,,Да живее България!“ и отиде на подиума.

А там също предстояха интересни неща. Преди да му бъде дадена думата, Ирина Недева каза нищо наистина важно, което сякаш беше казано именно за нас от Сандъците – че в историята на науката няма големи и малки народи, и че научното ни минало задължително трябва да се изучава и популяризира. След това микрофона взе Оруш, а есенцията от неговата двуминутна реч сме Ви подготвили ето тук:

,,Излиза, че правеното от мен има смисъл. Имаше смисъл да превърна жилището си на заводски склад и техническа библиотека; има смисъл да работя на 4 места, само за да мога да утолявам колосалните разходи на тази вдъхновяваща дейност – моят живот, сърце и душа; има смисъл да издирвам късче по късче каквото е останало от нашата техническа история. Ето това е Дело!

Много правилно отбелязахте, че в науката няма големи и малки народи. Аз бих добавил, че е така и в историята на техниката. Например, едва ли е широко известен фактът, че въздушно цинковата-батерия, с която се задвижва първият български електромобил, е конструирана в България шест месеца преди аналогичния уред на американския гигант General Motors! За българската техника са писани много неверни и невежи неща в Интернет, а смисълът на моя сайт е да показва истинската история на нашата техника, защото ние има с какво да се гордеем!

Благодаря – както на журито, така и на всички, които ме публикуват и правят възможно изследванията ми да стигат до аудиторията. Просто без Вас това нямаше как да стане! :)

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!“

Това е първата подобна награда за нашия сайт. В случай като нашия читателите са най-важните, а тяхната обратна връзка е определяща. Наградата от M-tel Media Masters 2017 ще ни мотивира да продължим още по-ожесточено да Ви показваме неизвестни и полуизгубени досега страници от историята на българската техника!