За Правец 8х е произвеждана и серийна RS232C-разширителна карта, научи Sandacite.BG.
RS232C-разширителна карта за компютри Правец 8
RS232C е може би най-използваният интерфейс за свързване на външни периферни устройства към персоналните компютри от 80-те. Употребяват го най-вече принтери и плотери, но не само. Затова не е чудно, че много устройства го ползват и въпреки че напр. Правец 8С (1990) има фабрично вграден такъв конектор, по-ранните нямат и се налага да им се добави допълнително, защото напр. по-ранният Правец 8М (1985) или има само конектор за касетофон. От RS232C-конектор са лишени също Правец`82 и 8А.
Поради тази причина през 1986 г. в НПО Научно приборостроене е разработена серийна разширителна платка с RS232C интерфейс. Тя се включва в свободен слот на дънната платка на 8-битовия компютър и добавя много функционалности – напр. по този начин можете да прехвърляте файлове между 8-битов и 16-битов Правец! Екстра, нали?
Платката съдържа три вида комуникационни програми:
протокол X ON/X OFF за управление на споменатите по-горе извеждащи устройства за графична информация;
входно-изходна програма – изпраща команда PRINT към платката и също така насочва към нея командите INPUT и GET,, за да боравим с различните функции на принтера напр.;
както и програма, която превръща компютъра в комуникационен терминал, за да се включи в мрежа с други – сетете се за прехвърлянето на файлове, което споменахме по-горе. В такъв случай платката ще действа горе-долу както LAN-карта в днешна домашна компютърна мрежа.
RS232C-разширителната платка съдържа и три вида входове и изходи:
потенциален, по V24;
диференциален за далечна комуникация;
20 А токов кръг и скорости на обмен от 600 до 19 200 бода (тоест бита/сек).
Даа… А ето и една истинска българска компютърна мрежа, малко известна, между другото:
Разгледайте оригинална разширителна карта CP/M за 8-битови компютри Правец в Sandacite.BG.
CP/M-разширителна карта за компютри Правец 8
Днес ни попадна една любопитна платка – т.н. CP/M-модул. Това е разширителна карта, която напомня платките, които бяха актуални преди двадесетина години, когато се появи процесорният цокъл 370. Тогава новите процесори на Интел за него се монтираха в подобна платка, кото пък се слагаше в т.н. слот 1 на широко употребяваните дънни платки. Слот 1 беше масово разпространеният тогава хардуерен стандарт за връзка между процесора и дънната платка на компютъра.
Това тук действа на подобен принцип, но все пак не е същото. То не ъпгрейдва процесора, но прави позволява на машината да работи с два различни процесора, за да имате избор! CP/M-платката съдържа в себе си процесор Zilog Z80A и се забучва в разширителен слот на дънната платка на 8-битов Правец (по-точно някой между първия и петия слотове, броено от ляво надясно). По този начин компютърът ще може да работи с два вида процесори – 6502 и Zilog-а. С процесор 6502 е произвеждан напр. моделът Правец 8С.
Нуждата Правецът да може да работи с различния процесор Zilog Z80A може да се яви, ако имате наличен софтуер за неговата операционна система – CP/M80, версия 2.2 – и искате да го използвате. Поначало тази операционна система през 80-те години е много популярна във фирмените компютри в САЩ. За нея има много фирмен, професионален софтуер и такъв разширителен модул е направен, за да може да се използва CP/M80 с програмите за нея. Когато инсталирате модула, можете да превключвате двата процесора. Ако искате да използвате новата платка, просто написвате PR-номера (индивидуалния номер) на слота и активирате разширителната карта и процесора на нея.
Вместо този Zilog на платката може да е инсталиран и източногерманският му клонинг U880. За да може да направите фокуса, компът трябва да има РАМ поне 48 кб, колкото Правеците всъщност имат. За тези процесори асемблерните езици се наричат Z80 и I8080, а ако се работи със Z80, операционната система е CP/M80, версия 2.2.
CP/M-разширителна карта за компютри Правец 8
На горната снимка добре виждаме цялото изделие. По него има и японски (на Mitsubishi), и съветски чипове. Интересно е да отбележим, че тази платка идва при нас съвсем нова-новеничка, дори не е използвана – при нас пристигна в оригиналното найлонче. Произведена е в Комбината по микропроцесорна техника, даже още си има стикера на ОТК-то.
На платката има и светодиод, който светва, когато сме инсталирали успешно платката и тя заработи. При монтиране страната елементи на платката трябва да бъде обърната надясно, освен това преди да забучите разширението, задължително изключете компютъра, вкл. и от контакта!
Честито! Сега вече можете да се наслаждавате на Вашия ускорен и усилен Правец 8!
Вижте и още едно интересно разширение, тоз и път за 8Д, тук ==>
Знаете ли какво представлява програмата Монитор в българските 8-битови компютри? Вижте в Sandacite.BG!
Системна програма монитор при българските 8-битови компютри
Обикновено в хардуерните показатели на старите български компютри четем: ,,ROM памет – еди-колко си кб, RAM памет – еди-колко си…“. Защо започваме оттук?
ROM паметта е постоянна памет, в която производителят записва с програматор главната управляваща програма на компютъра. Тя се нарича ,,системна програма Монитор“ (от англ. monitor — контролирам, съветвам) и няма нищо общо с монитора като част от компютърния хардуер. Това е служебен софтуер, който помага за изпълнението на всички останали и съгласува цялостната работа на компютъра. Когато използваме тази програма, казваме, че работим в режим Монитор.
На нея се програмира машинен код за процесора, като така могат да му се дават команди и да се получават резултати. За разлика от обикновената работа с програми, написани на езика БЕЙСИК, режимът Монитор предоставя възможност на програмиста да работи на „ниско ниво“. Това означава, че той може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта и ако желае, може да променя тяхното съдържание. Също така в режим Монитор програмистът може да пише и коригира програми, написани на машинен език (това, което казахме по-горе; съотв. на АСЕМБЛЕР), може да проверява и какво е написано в регистрите на микропроцесора и ако желае, също може да променя съдържанието им. Освен това програмистът може да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. Изобщо програмата Монитор ви осигурява големи възможности, ако сте опитни програмисти, но за това са необходими повече знания.
Всички клетки на 8-битовите компютри (като Правец-82) са еднобайтови (8-битови), т е. тяхното съдържание се изразява само с две шестнадесетични цифри — например А4, 71, ВС 0Е и т.н. — докато всички адреси са двубайтови и се изразяват с четири шестнадесетични цифри — например 000С, АЕ5А, В801и т.н. Следователно за разлика от езика БЕЙСИК, където адресите и тяхното съдържание се изразяват с десетични числа, в режим Монитор се работи само г шестнадесетични числа.
(Да добавим следното за любознателните. Както казахме, в режима Монитор се работи на ниско ниво, като непосредствено се оперира с адресите на клетките и тяхното съдържание. Обаче както адресите, така и съдържанието на клетките по същество представляват двоични числа, които са неудобни за работа. Затова за улеснение на програмиста програмата Монитор използва като „посредник“ шестнадесетичния код. Така например, ако в клетка 2049 е записано числото 79, това означава, че на двоичен адрес 0000100000000001 е записано числото 01001111.)
Програмата Монитор присъства в българските компютри още от времето на първия наш персонален ПК – ИМКО 1. Напр. при него тя сесамозадейства автоматично при включването му. При следващите предимство има БЕЙСИК-ът, той се задейства автоматично и затова в режим Монитор се влиза по специален начин.
Как да влезем в режим Монитор? Персоналният компютър Правец`82 (този на снимката прави това чрез командата CALL-151 (или CALL 65385). Обяснението е, яа на този адрес се намира началото на самата машинна програма Монитор, а това е команда за директно изпълнение на машинен код от определен адрес в паметта
След като включим компютъра (и когато натиснем червения клавиш, за да спрем въртенето на флопито), се написва посочената команда:
CALL-151 □
След натискане на клавиша RTN на екрана се появява следното:
CALL-151
*□
Появяването на звездичка вместо квадратна скоба означава, че компютърът вече се намира в режим Монитор, а мигащият маркер ни подканва към въвеждане на адреси, команди и данни.
Начинът на работа в режим Монитор е подобен на този при работа с езика БЕЙСИК, но е по-опростен. Тук няма програми с номериране на редовете и с оператори, а се пишат адреси и съдържание на клетки в шестнадесетичен код, като се използват 22 специални мониторни команди, представляващи обикновено само една буква или само един символ — например точка, двоеточие и др. След звездичката максималният брой на символите може да бъде 255 и те „влизат“ в паметта едва след като се натисне клавишът RTN.
Да отбележим също така, че преди да се натисне клавишът RTN, в даден ред могат да се правят корекции по същия начин както при работа с езика БЕЙСИК — например чрез клавишите MK + X, МК + Y и т. н. Освен това корекции могат да се правят и върху по-горните редове, като се използват правилата за преместване на маркера върху първия символ след звездичката.
Излизането от режим Монитор (т.е. връщане към работа с езика БЕЙСИК) става, като при натиснат клавиш МК се натисне еднократно клавишът Ц и след това клавишът МК се отпусне (символично това се означава така: МК + Ц), След това се натиска клавишът RTN, при което на нов ред се появява квадратната скоба с мигащия маркер. Също така, излизането от режим Монитор може да стане и чрез натискане на червения клавиш.
Sandacite.BG първи в Интернет ще ви разкажем за страшно редкия български компютър Правец 8VС!
Български компютър Правец 8VС
В нашия сайт като че отделяме внимание най-вече на българските компютри от грамадните серии ЕС и по-малките СМ (произвеждани през 70-те и 80-те г.), но когато забележим липса в интернетското познание за родните персонални компютри, които се развиват ударно най-вече след 1982 г., сме винаги на линия да попълним дупките. Такъв шанс имаме и днес, защото пред очите ни попадна неизвестен досега представител на серията Правец! Неговият модел е 8VС и това е един от последните произведени 8-битови компютри в България – датира от 1991 г. Нека сега го разгледаме подробно!
Български компютър Правец 8VС
Компютърът е поместен в кутия от 1 – 2 мм дебела ламарина, боядисана в сиво, а предният панел е от твърда пластмаса. Можем да определим Правец 8VС като all-in-one машина, но да споменем и че клавиатурата му е откачена от главния блок, а не се закача за него, както е при десет години по-стария Compaq Portable.
Клавиатурата се свързва към компютъра посредством 25-пинов кабел. Кутията ѝ е стандартна кутия на клавиатура от Правец 16, но при производството на матрицата е пробито само при основните клавиши, защото някои групи клавиши при Правец 8VС тук ги няма. Напр. при секторите с функционалните клавиши F1 – F10 и цифровата клавиатура пластмасата е плътна, защото тези видове клавиши не са включени:
Български компютър Правец 8VС
Иначе, ако отворим клавиатурата, виждаме, че платката си е стандартна клавиатура от 8С, а клавишите като изработка също:
Български компютър Правец 8VСБългарски компютър Правец 8VС
На предния панел виждаме екрана, чийто диагонал е само 10 инча. Познати са ни и други компютри със сходно оформление и същия екранен диагонал – напр. професионалните машини ИЗОТ ПРОКОН 1300 и МИК 16С, за които ви разказахме неотдавна. При този Правец 8VС за монитор е използван готов дисплеен модул, производство на японската компания Митцубиши:
Български компютър Правец 8VС
Този дисплей се е използвал при индустриални компютри и може би по същото време в България се е произвеждало нещо друго, също комплектовано с него, и затова са го използвали. Даже е вероятно кутията на Правец 8VС да е проектирана така, че да пасне на модула.
Ето, между другото, изглед на компютъра отгоре:
Български компютър Правец 8VС
Отпред е монтирано и едно 5,25-инчово флопи от дебелите. То чете и двустранни 360 кб дискети и на практика е същото като използваното в Правец 16.
Противно на очакванията ни обаче, вляво от него не може да се сложи второ флопи, тъй като там се намира захранването. Ако все пак трябва да се сложат 2 флопита, или трябва да се сложат 2 флопита с ½ височина на мястото на това, което виждаме тук, или второто флопи да се свърже като външно. Това може да стане, като му се изкара букса за свързване, която да се намира може би до буксата за свързване на клавиатурата – там има изрязано място за 4 букси.
Дънната платка на Правец 8VС всъщност е стандартното дъно за познатия ни Правец 8С:
Български компютър Правец 8VС
Монтираното в разглеждания компютър флопи е свързано с нея чрез конверторна платка (фабрично произведена), която конвертира управлението на флопито от вградения контролер на дъното към управление на 360-кб флопи. Въпросната платка конвертор в сложена на единия от трите свободни слот на компютъра, като реално от слота взима само захранване.
Български компютър Правец 8VС
Платката конвертор има доста липсващи чипове и по-внимателно вглеждане се разбира, че липсващите чипове са всъщност частта от контролера за флопи. Тъй като 8С си има контролер за флопи, просто чиповете не са монтирани, за да не пречат, а и за по-евтино.
Струва си да се замислим защо конструкторите са решили въпроса с флопидисковото устройство на Правец 8VС, като му инсталират 360-кб флопи за Правец 16 и конверторна платка – може би, защото вече не са се произвеждали флопита за старите 8-битови Правеци.
,,Пищялката“ на Правеца е типичният 0,15-ватов миниатюрен говорител, от завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград:
Български компютър Правец 8VС
По-горе споменахме за захранването.
Български компютър Правец 8VС
То е импулсно, на него има лепенка на завод „Аналитик“ Михайловград, но вероятно захранването е тайванско, а в България само е ребрандирано. Другите модели 8-ци (8М, 8А, 8С, 8S) използват или тайвански захранвания, или такива от един завод в Харманли, който е на името на един професор. Обаче може би през 1992 г. вече заводът не е работил…
Да обърнем Правеца…
Български компютър Правец 8VС
Отзад виждаме външни конектори за периферни устройства. Напр. може да се свърже принтер, ако се изкара конектор и се свърже с контролера за принтер на дъното.
Български компютър Правец 8VС
На задния панел четем надпис: ,,ЗМТ при ,,МС“ АД – Правец“, което се разшифрова може би като като ,,Завод за микропроцесорна техника при ,,Микропроцесорни системи“ АД – Правец“.
А ето ви тук да погледнете и още един страшно рядък български компютър, но доста по-стар…
В Sandacite.BG намерихме един стар и ценен български компютър от 1983 г., наречен МКС 64.
Стар български компютър МКС 64
Тук имаме един мноого рядък български компютър от 1983 г., наречен МКС 64 (от МикроКомпютърна Система, 64 кб РАМ), произведен в Клуба за техническо и научно творчество на младежта (КТНТМ) към Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. По-рядък е дори от Първия български персонален компютър ИМКО 1, защото от него поне са произведени около 50 броя, докато нашият МКС 64 носи пореден номер само 9. Като знаем колко ,,често“ изпадат други полулегендарни наши компютри (за които обаче поне сме чували), второ МКС дори не очакваме да намерим! Изделията на ТНТМ обикновено са в бройки горе-долу колкото пръстите на ръцете.
Стар български компютър МКС 64
Като динозавър единствен и другаде невиждан, машинката предизвика доста голям интерес в различни компютърни групи. Дънната му платка е 1:1 с обикновения Правец`82, процесорът отново е Synertek 6502, 1 MHz. Кутията му обаче е все още метална, както на предшественика на първия Правец – ИМКО 2. Клавиатурата на МКС-то е от първата серия с кирилица и цифри в един регистър. Над нея има лепенки с указания как се използват някои функционални клавиши и комбинации и как се мести курсорът чрез клавиши.
Стар български компютър МКС 64
ТНТМ-произходът на този модел (МКС 64) ни показва, че той е изработен от навлизащи в компютърната техника български младежи, а това ясно свидетелства за старанията, които тогавашна България е влагала да насочва младите си мозъци към най-перспективната тогава сфера. Да, този зелен змей не е в перфектно състояние, но му е простено да е така – все пак това е един толкова рядък български компютър. В тази област всяка непозната находка е мноого важна!
А ето и едно друго рядко, старо, интересно, компютърно, българско…
