8-битови игри - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Разруши стената – българска 8-битова компютърна игра от 1982 г.

Sandacite.BG намерихме нещо забравено – българската 8-битова компютърна игра Разруши стената!

Тези дни попаднахме на една истинска непозната находка!

Както знаем, през 1982 – 3 г., когато 8-битовият Правец`82 e все още нов-новеничък компютър, се разразява голяма работа по обучение на хората за пълноценно действие с него – за усвояване на хардуера му, за работа с досовските команди и програми и т.н. Тези неща обаче са твърде изморителни и затова тогавашните български софтуерни инженери са предвидили и една игра, която е записана в дискета, иначе пълна с останалите тежки неща от по-горе. Дискетата върви към книга ръководство за работа с компютъра. Ако се съди по факта, че в едно ръководство за работа с Правец`82 играта е дадена след доста страници нови за усвояване команди, явно са смятали, че тя може да е нещо като награда за хората, които до този момент успешно са усвоили нелеката нова материя. Ето за какво става дума.

Играта Разруши стената може да се задейства от дискета или от касета, като се изпише командата RUN. Когато направим това, на екрана се изписват следните многозначителни думи:

ДСО ПРИБОРОСТРОЕНЕ И АВТОМАТИЗАЦИЯ

ИНСТИТУТ ПО ПРИБОРОСТРОЕНЕ

СЕКЦИЯ ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ

[КЛАВИШЪТ ESC ПРЕКРАТЯВА ИГРАТА]

ЗА ДА ЗАПОЧНЕТЕ, НАТИСНЕТЕ <ИНТЕРВАЛ>…

Ето и какъв е сюжетът на играта за отмора. Персонажът Ви хваща един ракета за тенис и разполагате с една топка. Задачата Ви е да съборите тухлена стена с тази топка, а тя отскача от ракетата. Помним, че за толкова време само Чък Норис беше успял да победи на тенис тухлена стена… все пак може и Вие да успеете. Ракетата управлявате с един игрови контролер от онези с потенциометър – тип paddle – които Ви показахме ТУК. Можете да удряте топката с движеща се ракета, като в такъв случай го правите с т.н. фалциране.

Преди да започнете да играете, компютърът ще Ви помоли да напишете името на персонажа си, защото не играе с непознати. Измислете някакво име, натипкайте го, като ако то е по-дълго от 12 символа, програмата автоматично ще го отреже до толкова. Сега натиснете клавиша RETURN и ще видите върху екрана полето за игра и надпис:

ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ИГРАТА НАТИСНЕТЕ БУТОНА НА УСТРОЙСТВОТО ЗА ИГРА.

Бутонът е малкото копченце отстрани на черния игрови контролер. В игрите с него иначе можете да стреляте по разни противникови космически кораби и т.н.

Тъй като двата контролера са свързани към общ кабел и така влизат в компютъра, той самият ще Ви съобщи на екрана, ако започнете не с това устройство, с което трябва.

(Между другото, понякога в бързината на игра се случва човек неволно да натисне RESET вместо RETURN и тогава екранът ще започне целият да свети. Тогава не трябва да се панирате, а просто напишете отново командата RUN.)

В долния край на екрана ще видите цифри – това са точките, които получавате, когато успеете с топката да нацелите и съборите тухла от някоя от тухлените колони на стената. И колкото повече навътре в стената отивате така, толкова повече точки получавате за една съборена тухла.

Починахте ли си? Айде тогава да учим още…

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.

Още прези 35+ години България произвеждала контролери за компютърни игри, научи Sandacite.BG!

Завчера при нас пристигна една интересна находка – първият български игрови контролер, предназначен за игри основно на 8-битовите компютри Правец 8х. (За самите компютърни игри е най-добре да видите ТАЗИ статия.) По-ранен модел такава наша джаджа не ни е известно да е правен.

Това авангардно устройство се появява още през 1982 – 3 г. Противно на нашите очаквания, все пак се оказа влязло в серийно производство. Както виждате, тези контролери са с доста примитивна форма и носят белезите на опитна разработка. По английскому този вид игрови устройства се наричат paddle. Виждаме пластмасов корпус с потенциометър отгоре и бутонче отстрани, а играчът хваща джаджата между двете си ръце. Комплектът е от два броя, защото трябва да има по един за всеки от двамата играчи:

Потенциометърът прилича на такъв за контрол на звука при магнетофони или на яркостта и контраста при телевизорите. Според асистента на известния инж. Иван Марангозов – инж. Делчев – потенциометърът е същият като на бойлер, но това вероятно е разговорно казано или пък се е объркал, защото такъв потенциометър сме виждали само на радиатор Смядово от кафявите:

Въртенето на потенциометъра наляво или надясно е равностойно на натискане на бутон със стрелка наляво или надясно. Напр. ако в играта двамата играчи са противници в тенис мач, ракетата се движи наляво или надясно, за да посрещне топката. При заглавието ,,Нептун“, да речем, космическият кораб се движи хоризонтално, а въртенето на потенциометъра го отклонява наляво или надясно. При тетрис пък въртенето му върти фигурата. С този потенциометър обаче игрите, които може да се играят, са ограничени, защото играчът не може да придвижва героия/кораба/подводницата или каквото е там по другата ос на движение – нагоре-надолу.

Ето ги, поставени върху клавиатурата на Правец`82:

Първият ***български контролер за игри***

Отляво встрани виждате едно малко бутонче – с него се ,,стреля“ при игри със стрелба (т.н. шутъри). Напр. сте в космически кораб и стреляте по врагове, а при тетрис бутонът пуска кубчето в избраното място:

Отдолу нещата изглеждат обикновено:

Първият български игрови контролер се включва към компютъра с известния ни конектор DIN 5, който откъм компютъра е доста грубичък и различен от отработения дизайн на по-късните серийни – още един белег, че тези устройства са все още експериментални:

Тук виждате платка на Правец, на която има празно място за запояването му. На тази схема виждаме този участък на платката означен с ,,куплунг (цокъл на ИС) за управление на лостовете за игра“. Пише така, защото схемата е печатана когато вече са решили, че ще произвеждат джойстиците с лостче отгоре, а не с потенциометри.

Сега отваряме контролерите за игра и ги показваме отвътре:

Няколко години по-късно България започва да произвежда по-модерни игрови контролери – вече истински джойстици! Но за това – в следващия епизод на тази история…

А междувременно защо пък не се заровите в историята на старите български флопита:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Български джойстик за компютърни игри от 1986 г.!

Разгледайте този рядък български джойстк за компютърни игри в Sandacite.BG!

Това вече е истински джойстик, и то пуснат в серийно производство! Той започва да се произвежда през 1986 г. в Държавното промишлено предприятие ,,Илко Влаев“ в Севлиево. С него са се забавлявали геймърите в Народна рапублика България. Той представлява малко, бяло пластмасово квадратно паралелепипедче с нещо като скоростен лост, монтиран в отделено пространство, а в горния ляв ъгъл има два бутона. Нарекохме го истински джойстик, защото лостчето е ,,пръчката“ (joystick буквално означава ,,игропръчка“), с която управлявате движението на героя, космическия кораб, подводницата или въобще главното нещо в компютърната игра. Размерите на джвъчката са наистина малки – 88 х 88 х 105 мм – а тя тежи само 300 грама. За сметка на това пък е доста забавна!

Този джойстик навремето е наречен ,,двукоординатна ръкохватка“ именно защото с лостчето можете да указвате накъде да поеме главният обект. ,,Двукоординатна“, защото ако си представим лоста разположен в средата на координатната система с хоризонтална ос Х и вертикална Y, то накъдето натиснем лоста, натам ще поеме и героят. Натиснем напред – той се изкачва нагоре, върнем към себе си – той слиза надолу, натиснем надясно – главният играч поема и той натам, променим посоката наляво – връщаме го и него наблизо. Много по-удобно и ясно е, отколкото с игрово пособие като онова първото с потенциометрите.

Сега да анатомираме джойстика!

На долната схема можем са номерирани и посочени различните му съставни части, а отдолу пише кое какво е:

1 – основа (обикновено е бяла, но има информация и за черна); 2 – горен капак; 3 – прословутата игропръчка; 4 – регулатор за настройване на потенциометрите; 5 – клавиши с бутони; 6 – кабел за включване към компютъра; 7 – палци

Както виждаме, освен лостчето има и други важни елементи. Двата бутона, означени с 5, служат, за да накарате ръководения от Вас обект в играта да направи нещо – да стреля (ако е човек, подводница, космически кораб…), да прокопава проходи, да се прилепи плътно към друг обекти в играта и т.н.

Джойстикът се включва към Правеца чрез добре познатия ни конектор DIN 5-ица и се захранва само оттам – работи с напрежение 5 волта и хаби цеели 0,00016 вата мощност! :) Проста работа, вижте и схемата за това:

**Български джойстик за компютър Правец**

Вече можете да движите ,,репера“ (както се казва тогава) на монитора, тоест курсора.

С палците, означени със 7, можете да ограничавате крайния ход на ръчката в двете посоки. Ако при включване на джойстика забележите, че курсорът не стои неподвижно, а се движи в някоя от осите, чрез двата палеца установете работната точка на потенциометрите отдолу така, че курсорът да спре да се движи от самосебе си, а да го прави само когато Вие му укажете. Ето ги тия потенциометри къде са:

Отдолу има гумени крачета, за да не бяга насам-натам по бюрото, ако го държите върху повърхност.

Да погледнем какво има в джойстика вътре:

Ако харесвате подробностите, ето електрическата му схема:

През 1986 г. това чудо е струвало 37,50 лв – все пак не толкова недостъпно. Както пише в началото на упътването – ,,двукоординатните ръкохватки намират приложение в детско-юношеските развлекателни игри, подобряващи бързината на реакциите и аналитичното мислене“. Направо не е истина какъв е този административен език! Можахте ли да познаете зад това легендарни заглавия като ,,Лунен патрул“ и ,,Карате“? :)

Впрочем, можете да си ги припомните тук…

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/