Разгледайте в Sandacite.BG нещо забележително – елегантен и интригуващ телевизор Sofia!

В миналото България е създавала телевизори не савмо с обикновения, типичен дизайн, който познаваме добре, но и по-различни модели, предназначени за търговски изложения и за износ в чужбина. Един такъв екземпляр ни попадна наскоро. Той е с много интересен според нас дизайн.

Става дума за този телевизор Sofia на снимките. Произведен е от около 1966 – 7 г. в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Апаратът е с надписи на английски и е замислен за износ – може би в страните от Северна Африка или Близкия Изток, за които България изнася през 1960-те и 70-те и други модели телевизори. Освен че друг наш телевизор с такава кутия не сме срещали, забелязвате, че тази Sofia притежава една много интересна подробност – вратичка, която затваря командния блок и се заключва и така до него не можеш да се допреш. Предполагаме, че това е своего рода ,,родителски контрол“, начин да се заключва предният панел от малки деца и въобще неоторизиран достъп. Това има логика, ако моделът е с някакво специално предназначение – напр. ако се гледа в детска градина, там учителят може да иска телевизорът да не се включва от децата без негово присъствие.

Веднъж ни бяха задали въпроса дали в българската техника има еквивалент на дизайна на компанията Apple. Ние лично не сме фенове на т.н. Apple-ски дизайн, да не говорим, че всъщност той е мноого заимстван от този на Braun от средата на миналия век. А дали е интересен дизайнът напр. на тази Sofia, дали е ,,еквивалентен по сила“ на ,,ябълковия“ и въобще на съвременните на този апарат западни модели – можем да съдим от следното. Когато изнесохме Sofia-та от входа, от който я взехме, и чакахме отдолу такси, до нас се приближи човек, който ни  заговори на английски, представи се, че е от Англия и ни запита дали този телевизор е български. Ние му потвърдихме, а той каза, че апаратът е много красив и поиска да се снима с него. Разбира се, го направихме, а накрая той ни зададе още няколко въпроса за Sofia-та и си отиде.

Тъй като сега размишляваме за дизайна, можем да предположим и за още една функция на вратичката – естетическа. Че тя служи да прикрие ,,грозните“ потенциометри, копчета и т.н., за да може телевизорът максимално да се слее с околните изящни и красиви мебели. Помислете, че подобен ефект на минимализиране на нещата около екрана дизайнерите търсят и днес – само погледнете някой телевизор от последните модели (2016 – 19) или смартфон от най-новите. При телевизорите стремежът е целият преден панел да бъде зает колкото се може повече само от екрана, а всички бутони, конектори и т.н. са изведени отзад, за да не са видими и да не ,,развалят картинката“. С всяка следваща година рамката около екрана ставаше все по-тънка и по-незабележима. При смартфоните е същото – още преди години стана тенденция рамката около екрана да се изтънява все повече, а на лицевия панел на сегашните модели виждаме само екран с много фина рамка – всички бутони, камери и датчици са скрити под екрана и се задействат от него, защото така 1) нищо не дразни окото, а и 2) така екранът става възможно най-голям. Всичко, нарушаващо изчистения и хармоничен вид, се избягва и щом се появи технологична възможност някак да се скрие и покрие, това се прави.

Със сигурност тази Sofia е много интересна находка и една гордост за нашата колекция от стара българска техника! Ето тук можете да видите други от най-ценните ни експонати:

Първите БГ телефони. История на телефона в Царство България

See more

Разгледайте забравения български телевизор Дунав в Sandacite.BG!

Наскоро се изпълни една отдавнашна наша колекционерска мечта. Успяхме да се сдобием с изключително редкия български телевизор Дунав. Той е пуснат в производство 1963 г. Схемно е много близък до Кристал 53, но има и някои разлики. Монтажът е все така от обемен тип, а командното табло вече е изнесено отстрани. Използвани са два вида кинескопи – източногерманския WF B53G1, но и разработеният в Западна Европа AW 53-88. Нека сега да се запознаем по-подробно с този забулен дълго време в тайна сандък.

Телевизорът едно време се е доставял опакован в специална калъфка от бял плат. Когато я свалите, ще го видите.как изглежда. Интересна е асиметричната форма на този сандък и той е първият български телевизор с такава, защото на Оперите и на Кристалите всичко на лицевия панел е разположено напълно симетрично , а командното табло е отдолу. По-късно обаче асиметрия (на Дунава) с разположения отдясно команден панел става типична за българските телевизори и въобще е типична дизайна на телевизорите по това време в света. Предполага се, че повечето хора са десняци. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

53-сантиметровият екран ни осигурява изображение с размери 480 х 385 мм. Резолюцията пък е, както следва:

• в хоризонтална посока – 450 линии в центъра, 350 в краищата;
• във вертикална посока – 500 в центъра, 400 в краищата

Най-добре такова изображение се наблюдава от разстояние между 3 и 7 метра.

Междинната честота на изображението е 38 мхц. Чувствителността за канала на изображението е </= 100 микроволта.

Звукът пък е поверен на широколентов, перманентен, елиптичен високоговорител с мощност 3 вата. Междинната честота тук е 31,5 мхц и 6,5 мхц. Чувствителността за звуковия канал също е </= 100 микроволта.

Телевизорът Дунав съдържа 16 електронни лампи: РСС88, 4 x EF80, 2 х PCP82, ECC82, 2 n ECH84, PCL 84, PY83, DY86, PCL85, PL36, PCL86. Има и 7 диода: SFD104, 2 х SFD115P, 2xSFD108P, ОА180, SFD108. Селенов изправител – Е 250 С 400.

Телевизорът, разбира се, се захранва от стандартното мрежово напрежение 220 волта и консумира 180 вата мощност. Широк е 660 мм, висок 523, дълбок 425. Произвеждан е в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София.

АНТЕНА

Дунавът може да работи както с външна, така и с обикновена стайна антена, но и в двата случая се употребява стандартният антенен конектор тип ,,симетричен“ с вълново съпротивление 240 ома. Кой вид антена ще изберете, зависи от силата на сигнала на мястото, на което телевизорът ще работи.  В места, където полето на телевизионния предавател е доста­тъчно силно, е достатъчно да се употреби стайна антена. В случай че със стайната антена не се получава добро приемане обаче (шум в изображението, удвояване на контурите), трябва да се постави външна антена, като нейното съпротивление се съгласува към това на Дунава. (За да има съгласуване между антената и входа на телевизора, е необхо­димо и антената да има същото съпротивление.)

Ако купувачите не са знаели кой вид антена е най-добре да използват, те са се консултирали за това с продавачите в магазина. Обикновено, за тест, включването на антената първо се прави към антенния вход за „слаб сиг­нал“ (долната фигура). Когато телевизорът се намира в близост до телевизионния предавател, там полето е много силно и е достатъчно ан­тената да се включи към буксата „силен сигнал“:

РЕГУЛАТОРИ ЗА НАСТРОЙКА НА ТЕЛЕВИЗОРА ДУНАВ

Отдясно на лицевия панел виждаме пет регулатора, които са двойни потенциометри (т.н. врътки). Всяка от тях има точно предназначение.

Ето за какво отговаря всяка врътка:

1. Честота на картините
2. Размер вертикален
3. Сила на звука
4. Превключвател на каналите
5. Тон-регулатор
6. Фина настройка
7. Честота на редовете
8. Включване-изключване яркост
9. Контраст

Не стига това, ами има и точна последователност на нагласянето на тия потенциометри, така че да се получи най-качествена картина! Ето какви са пинизите. За да Ви помогнем – най-левият регулатор тук долу се пада най-долният на телевизора:

По това време предавателите излъчват т.н. телевизионна изпитвателна таблица, за да сверите дали сте нагласили както трябва регулаторите. За да е загрял телевизорът напълно и да имате най-добра представа от каква картина тръгвате, е най-добре да започнете да въртите ръчките 10 – 15 мин. след като сте го включили.

Когато включите телевизора и завъртите регулатора за контраста от ляво на дясно, ще видите на екрана леко наклонени хоризонтални линии. Когато завъртите регулатора ,,честота на редовете“ пак от ляво  на дясно, трябва да видите изпитвателната таблица. Ето да си помогнете:

Може да има и друг проблем в образа – картината да пада отгоре надолу или да се получават няколко картини, наслоени идна върху друга. Тогава е нужно да завъртите регулатора ,,честота на картините“, докато изображението не стабилизира и вече не бяга:

Когато изображението е неестествено по вертикала (има голям или малък вертикален размер), има регулатор за това – завъртете го надясно, докато получите картината отлична – тако на третото екранче от ето тези:

Сега да се занимаем с фината настройка. Трябва картиата на екрана да няма размазване, а да е ясна:

Сега да видим яркостта. Поначало кинескопът се изхабява по-бързо, ако телевизорът се ползва при максимална яркост (и контраст), а и много уморява очите. Затова та трябва да е като на третото екранче. Това ще постигнете с потенциометъра:

Контрастът пък трябва да бъде също като тук най-долу:

Има обаче и случаи, при които дори добре да сте нагласили всичко, пак се появяват фактори, които влияят зле на картината от телевизора. Ето ги събрани тук, за да ги знаете. Такива могат да са: смущения от генератори, двигатели, трамваи, ако наблизо действа любителски или професионален радиопредавател:

Също така поведа в антената също може да причини влошаване на картината, а освен това и ако тя не е добре ориентирана спрямо предавателя:

 

И понеже знаем, че сте любознателни, сме Ви приготвили и бонуси – литература за изтегляне! :)

 

Ето напр. оригиналната книжка на Дунава – тази, която я дават при закупуването му (линк: Тв Дунав – упътване).

Ето и техническо описание – от книгата ,,Телевизионни приемници“, М. Серафимов, София, ДИ ,,Техника“, 1971 г. Статията е за Кристал, но схемата е почти същата като на Дунав, а където има разлики, те са упоменати – телевизор-дунав-описание

Повече снимки на този телевизор и забавни моменти от пренасянето му можете да разгледате във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36065#p36065

А ето и каквото знаем наистина за първия Кристал. То стана ,,Тебе думам, дъще – сещай се, снахо!“ :D

==>

Стар български телевизор Кристал 53 + схема

See more

В Sandacite.BG днес се занимаваме с кинескопите в българските телевизори.

Колкото и много телевизори да е произвеждана навремето България, все пак собствени кинескопи не е правила. Затова се е налагало нуждата от тях да бъде задоволявана чрез внос. През близо четирите десетилетия, в които страната ни има истинско, развито производство на телевизори, са внасяни кинескопи от различни страни и видове., които сега ще проследим хронологично и ще дадем някои сведения за тях.

Да започнем с първите серийно произвеждани телевизори Опера, пускани през 1959 – 1967 г. В тях се използват европейски кинескопи от типа Aw43-80, доставяни от Франция, Унгария и Полша:

А ето и полския вариант, к който са съоръжени последните Опери 3:

Това пък е унгарският вариант, произвеждан от Τungsram:

Европейските кинескопи за черно-бяла телевизия се означават с две главни латински букви, първо двуцифрено число, тире и второ двуцифрено число. Първата буква показва вида на отклонението и на фокусировката на електронния лъч, както следва:

• А — електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка;
• М — електромагнитно отклонение и електромагнитна фоку­сировка.

Втората буква при кинескопите за черно-бяла телевизия е W. Тя означава, че екранът свети с бяла светлина.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран на кинескопа в сантиметри.

Второто двуцифрено число след тирето дава указа­ние за конструктивните особености на кинескопа. Най-често то има следното значение:

• 44 и 69 — ъгъл на отклонение на лъча 70°;
• 80 — ъгъл на отклонение на лъча 90°;
• 88 и 90 — ъгъл на отклонение на лъча 110°. Те са с по-дълга шийка в сравнение със събратята си от по-горе и хронологично са по-стари

И така тук при нас цитираният кинескоп AW 43—80 е с електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка на лъча, диагоналът на правоъгълния му екран 43 cm, а ъгълът на отклонението на лъча му е 90°.

След това идва времето на Кристал 53 и Дунав, при които е използван кинескопът B53G1 със 110 градуса ъгъл на отклонение на лъча от Източна Германия. При него В означава електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка, диагонал на екрана 53 см, G – че екранът свети бяло, а 1 – че това е първа поред разработка на завода кинескоп от този вид. Срещат се и Кристали 52 със западноевропейската разработка кинескопи AW 53-88:

В малко известни модели като Пирин 1 и Варна е поставят по-малкият брат B47G1. В ранните серии София 59 І мод. пък е използван B59G2, за който вече можете да си ,,преведете“ шифъра. AW серията е представена и при рядко срещания български телевизор Кристал 59, при който се среща ΑW59-90.

Важна подробност е, че тези кинескопи са наричани ,,взривоопасни“ трябва да бъдат носени много внимателно заради опасността от имплозия, за която предупреждава ето този етикет откъм вътрешната им страна. Затова най-старите кинескопни телевизори имат предпазно стъкло отпред – нарича се ,,антиимплозионна маска“ – и на българските обикновено е закупувано от италианска или (по-често) австрийска фирма – Thorax (ето точно етикет на кинескоп от Пирин 1 от 1966 г. напр.):

Ако ударите кинескопа силно в земята или го изпуснете, летящите с висока скорост стъклени парченца могат да се забият на много неприятни места по тялото Ви. Хващайте и носете кинескопа внимателно. Смята се, че откъм външния му ръб е най-деликатното му място, така че Ви съветваме да избягвате да хващате оттам. Реално обаче, ако кинескопът е монтиран в телевизора, не съществува сериозна опасност да стане злополука.

Ето и още един кинескоп от същия вид, но с 6 см по-голям екранен диагонал:

Кинескоп от такъв вид е и чехословашкият Tesla 531QQ44, използван в телевизорите София 53 от 1966 г.

После идва времето на многото телевизори със съветски кинескопи. Един от най-много използваните е 59ЛК1Б, с който са захранвани почти всички български телевизори с 59-см екран, чието шаси е от типа ,,Пирин“. Друга много монтирана електроннолъчева тръба е 47ЛК1Б. Те и двата имат широк и дебел предпазен бандаж, който варди от имплозия. А с означението ето каква е тук работата.

Съветските кинескопи се означават с двуцифрено число, две главни славянски букви, едноцифрено число и една главна сла­вянска буква.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран в сантиметри.

Двете букви показват вида на отклонението на лъча както следва:

• ЛК — електромагнитно отклонение на лъча;
• ЛО — електростатично отклонение на лъча.

Числото след двете букви показва поредния номер на разработката кинескоп от дадения тип.

Буквата в края на означението има следните значения:

• Б — кинескоп за черно-бяла телевизия (екранът свети бяло);
• Ц — кинескоп за цветна телевизия.

Така например, кинескопът 47ЛК1Б е с електромагнитно отклонение на лъча, а диагоналът на правоъгълния му екран е 47 cm. Цветът на екрана му е бял, а това е първият поред кинескоп от този тип, произвеждан от завода.

В телевизори като Мизия, Хемус и т.н. са използвани кинескопи от следващотопоколение 59ЛК2Б , които вече са с по-тенес предпазен бандаж.

В последния български чисто лампов телевизор – София 59 от 1970 г. – пък е използван кинескоп 61ЛК3Б, който е по-,,сплескан“, с по-четвъртит екран и с по-голяма видима площ на екрана. Затова и не става да сложите такъв на мястото на 59ЛК2Б, ако искате да смените кинескопа на Мизия и Люлин напр. – ще се наложи да обработвате дърводелски отвора:

В най-малките български телевизори София 31, Респром Т3101, 3102 и т.н. са използвани съветски кинескопи 31ЛК3Б:

По-късно идват цветните модели София, при които първите София81 и Colorstar (продавани в Кореком) са с кинескопи и части на Philips. След това в София81 за вътершни пазар се монтират кинескопи, произведени главно от японската компания Toshiba (от серията Blackstripe) и италиански Videocolor, но се срещат и екземпляри `82 с югославски кинескопи на Elektronska industrija, гр. Ниш. В `84 напр. са монтирани само кинескопи от линията на Toshiba Blackstripe. При София `81, `82 и цветни Кристали от производствата на Videocolor са използвани и тръбите А66-510Х и А67-701Х, обаче по-късно, когато започва липса на внос, се преминава ъм ГДР-кинескопи от RFT. Ето напр. този стикер е от кинескоп на цветен Кристал:

Това означение казва: А — кинескоп, 66 — диагонал на екрана в cm, 510 или друго число— пореден номер от този тип, X — кинескоп за цветна телевизия.

Кинескопът на София` 83 пък е разработка на английската компания ITT и отклонителната бобина е проектирана за работа с бързи тиристори и голям отклонителен ток. Полски колеги предлагат този кинескоп на българските конструктори от Института по далекосъобщителна техника ,,Ворошилов“ и нашите конструктори изработват развивката с транзистори.

В телевизорите Велико Търново са монтирани също японски кинескопи от указания по-горе тип, но се срещат модели ВТ`85 с кинескопи на компанията Samsung и по-късни с такива на полската Unitra и друга компания – Sylvania. През 90-те г. в произвежданите в България все по-малко телевизори са използвани както кинескопи 47ЛК3Б (черно-белите Респром Т5004 напр.), така и цветни кинескопи на Philips.

Това беше накратко нашият преглед на използваните в българските телевизори кинескопи. Със сигурност статията ще има нужда от допълване и ще се радваме да споделите в коментарите отдолу своите сведения по тази тема. Поздрави!

Ухаа! СПЕЦИАЛЕН телевизор Кристал 59 с подобрена акустика!

See more

 

 

Български телевизор РОДОПИ в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели на старата българска техника! Днес ще Ви покажем още един наш телевизор, който е бил заплануван и вс пак вероятно произведен в два-три броя, но само дотам. Става дума за телевизионния приемник Родопи Т 59-71. Той е от среден клас с 59 см диагонал на екрана.

Технически данни

Приемни канали: 11+1 от I—ІІІ ТВ обхват (пригоден е за вграждане на допълнително входящо устройство за приемане на IV—V ТВ обхват)

Антенен вход: симетричен 240 ома (300 ома)

Чувствителност: ≤ 75 микроволта

Изходна звукова мощност: >1,5 W (при k < 5 %)

Захранващо напрежение: 220 V +/- 5 %, 50 Hz

Консумирана мощност: 180 W

Размери: 700 х 480 х 330 mm

Маса: 31 kg

Произвежан е за три тв стандарта – ОIRT, CCIR и FCC. Кинескопът вероятно е съветски, тип 59ЛК2Б. Апаратът е изработван за работа в сух тропически климат. Производител е софийският Слаботоков завод от 1970 г.

А най-горе е и една от снимките на телевизора Родопи, която успяхме да открием – от сп. Електропромишленост и приборостроене. Дали този апарат е пускан в серийно производство и дали някой наистина го е виждал?

Снимки на стари телевизори

Ретро телевизори:

Черно-бели-телевизори:

Лампови телевизори:

Стари лампови телевизори:

Още много информация за подобни стари апарати можете да разгледате тук – http://www.sandacite.bg/?s=%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80

 

Български телевизор Варна + схема и описание в Sandacite.BG!

Варна е малко разпространен и много рядък български телевизор. Можем да кажем, че е от петте първи български телевизора. Разработен е на основата на телевизора Пирин 1. Схемата му е същата.

През 2007 г. бяхме намерили един такъв разтрошен до контейнер на Руски паметник. Едва през 2015 г. обаче се сдобихме с истински читав такъв екземпляр, даже и донякъде работещ. :)

Ето го как работи. :) В него е употребен кинескоп тип WF B47G1 (ГДР):

Използваните ламписа от Е и Р серията.

Прилагаме и  техническо описание и схема на телевизора Варназа да се запознаете с неговите особености ==> телевизор-варна-схема-описание