1977 – нова серия български електромобили!

Още български електромобили в Сандъците – Sandacite!

Нова серия български електромобили (1977 г.)

В днешната публикация ще Ви покажем информация за още няколко български електромобила, разработени между 1967 и 1977 г. в Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по електро- и мотокари в София (на снимката по-долу). Някои от тях не за предназначени за превоз на пътници, а имат по-специфично приложение. Тази техническа информация не е изнасяна в общественото пространство от около 37 години, когато колите са били нови, и затова сега е интересно да я разгледаме.

Електромобилите с моделни индекси ЕМ 333, 334, 335 и 336 са лекотоварни превозни средства. 333 и 334 са с т.н. общо предназначение (за заводски площадки, гари, летища и т.н.). Те имат уместно за целта решена каросерия. Кабината им е двуместна с панорамно стъкло, а върху платформата е монтиран покрив. На ЕМ 334 отстрани и отзад има капаци. Каросерията им е изработена изцяло от фибростъкло, което говори за стремеж тя да е актуална за времето си. Отстрани на платформата и броните е поставен широк гумен профил (буфер), какъвто познаваме от автобусите и микробуси Чавдар. Електромобилите ЕМ 335 и ЕМ 336 пък са предназначени специално за превозване на бутилирани напитки. От двете страни на платформата са развити площадки или помещения с наклонен под, върху който се поставят касите с напитките.

Характерни за тази серия електрозадвижени превозни средства е, че с всеки следващ модел някои характеристики нарастват. Така например, товароносимостта на ЕМ 333 е 1 т, на 334 – 1,5 т, 335 – 2 т и на 336 – 2,5 т. Най-лекият от тази серия е ЕМ333  с тегло 2,4 т, а то достига до 2,8 т при ЕМ 336. Всички те могат да превозят до двама пътници.

Нова серия български електромобили

Интересно е също така какви са максималните скорости на тези машини. Тъй като използваният в тях електродвигател е един и същ, с нарастване на максималната товароподемност на моделите се наблюдава спадане на най-високата възможна развивана скорост. Тя варира от 42 км/ч с товар и 44 без товар за ЕМ 333 до 35 км/ч с и 41 без товар за ЕМ 336. Максималният пробег също намалява – от 60 км при ЕМ 333 до 65 при най-старшия модел от серията. На пръв поглед това рязко контрастира със  150-те км/ч на втория български електромобил ЕЛМО`70 (за който Ви разказахме тук), но нека да не забравяме, че неговата батерия заема целия му багажник на автомобил тип ,,комби“. Спирането на разработките на електромобили с огромните въздушно-цинкови батерии след 1970 г. според нас показва, че този вид енергоизточници са сметнати за неподходящи за монтиране в товарни електромобили. Също така, според нас тук се намесва и още един фактор. Да не забравяме, че ЕЛМО`70 е пътническа кола – тоест предполага се, че той се движи между по-точки с по-голямо разстояние една от друга и има нужда от повече километри с едно зареждане. При лекотоварните електромобили с, общо взето, ,,площадково“ и вътрешнопредприятийно предназначение това не е чак толкова необходимо, тъй като батериите са можели да се зареждат на много по-наблизо намиращ се пункт.

Друга характеристика, която ще съобщим, е максимално преодоляваният наклон в градуси. Там той варира от 12 за ЕМ 333 до 8 за мощно натоварения ЕМ 336.

А как са били задвижвани нашите електрически коли? Преди серията 333-336 е разработен и електромобилът ЕМ 331 (1967), с които четирите описвани модела имат едно сходство – използваната в тях оловна акумулаторна батерия. Оттам идва токът; тя е същата и в някои други модели. Погледът върху сравнителна таблица на почти всички български електроколи, произведени до 1979 г., показва, че вторият български електрозадвижен автомобил ЕЛМО`70 остава единственият, задвижен от разработената в ЦЛЕХИТ към БАН въздушно-цинкова акумулаторна батерия.

Разбира се, един електромобил притежава и други технически характеристики, които е добре да се знаят. Затова именно в спеманатаг горе таблица можете да се запознаете с параметрите както на описваната от нас серия, така и на други, по-стари български електрически коли. Ето и обещаните данни:

Нова серия български електромобили

Ами… това е засега от нас. Веднага щом изтече още някоя информация за забравени, но интересни български техники от едно време, на момента ще Ви уведомим. Затова – следете сайта ни. :)

 

Българските електромобили преди 50 години

Български електромобили в Сандъците – Sandacite!

Българските електромобили

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 95, 13 май 2016 ==> кликни тук.)

В нашата страна преди повече от 50 години вече е имало разработени, тествани и действащи електрически коли! Не вярвате? Но да, така си е, и в тази статия Ви очаква информация за тези интересни машини. Още преди 50 години хората са разбирали нуждата от екологичен транспорт. „Замърсяването на въздуха,  и задръстването на улиците са злини, с които е все по-трудно да се борим“, пише в статия по „електромобилния въпрос“ от 1968 г., поместена в култовото списание ,,Наука и техника за младежта“.

Пионер

Още в началото на 1950-те г. в Обединението по електротехническа промишленост (ОЕП) „Елпром“ започват разностранни проучвания по конструиране, изработване и производство на електрически коли. Тези развойни дейности не се движат със светкавична скорост и затова едва през 1967 г. в НИПКИЕМ (Научно-изследователски и проекто-конструкторски институт по електрокари и мотокари) се появяват два прототипа на електромобил – лек и товарен. Ето снимка на единия от тях:

Първият български електромобил Пионер

Използваните при тях оловни акумулаторни батерии позволяват максимален пробег от около 60 км със скорост на движение 20-25 км/ч. Названието на електромобила е „Пионер-63“.

Първият български електромобил Пионер

Конструкторите не са доволни от постигнатия резултат и затова почти веднага се появява втори образец.  Новият „Пионер“ е подобрен и отново разработка на НИПКИЕМ. Описан е като „малка и повратлива, икономична и бездимна електрическа кола“ (на първата снимка). Това е двуместен електромобил. Електродвигател с мощност 6,3 kW осигурява на колата максимална скорост до 55 км/ч, а общото тегло (заедно с акумулаторните батерии) е 850 кг. Ето още 1 снимка, вероятно пак е негова:

Български електромобил Пионер

Както първият, така и вторият Пионер са показани на Пловдивския панаир – през 1967 и може би през 1968 г. За сравнение – един от днешните водачи в разработката на електромобили БМВ представя първата си електрическа кола – купето BMW 1602 Elektro-Antrieb – през 1972 г.

Намерихме и данни за конструкторския колектив на двата Пионера. Ето: ръководител на колектива – проф. инж. Благой Петков, зам.-ръководител – проф. инж. Георги Георгиев, отговорен конструктор на каросерията – ст. н. с. ІІ ст. к. т. н. инж. Евгени Танчев, отговорен конструктор на управляващия мост – ст. н. с. инж. Петър Захариев, отговорен конструктор на задвижващия мост – инж. Георги Достин, отговорен конструктор на електроинсталацията – ас. Гъркова. Данните и снимките ни бяха предоставени от Юлиана Танчева, дъщеря на инж. Евгени Танчев, за което много сериозно ѝ благодарим!

Електрическият Москвич

Българските електромобили

През 1967 г. към БАН е създадена Централната лаборатория по електрохимични източници на ток (ЦЛЕХИТ). През 1969 г. там е изработено оригинално откритие, което ляга в основата на третия и най-усъвършенстван български електромобил в периода до 1990 г. Става дума за въздушно-цинковата батерия, при която (най-общо казано) електричен ток се получава посредством химична реакция между цинка и кислород от въздуха (изгаряне на цинковите електроди). Когато батерията се изтощи, електродите трябва да се сменят. Добре е да отбележим, че електрокар на ЦЛЕХИТ с прототипни цинково-въздушни батерии прави първия си пробен пробег (220 км) 6 месеца преди прототипа на General Motors! До този момент в световните публикации не е описано прилагане на подобен тип батерии в електромобилите.

Ето тук може да се види сравнение между българската батерия и конкурентни разработки от САЩ и Япония – съответно на Форд и Хитачи. Тази таблица се намира в статията ,,Похвално слово за ЕлМо`70″ от сп. ,,Наука и техника за младежта“ (1970 г.), чийто пълен архив ние скенирахме и може да изтеглите оттук. Виждаме ясн, че своите киловатчасове българската електромобилна батерия е почти 2 пъти пред японската и далеч изпреварва американската на Форд – 40 киловатчаса срещу 24,9 и 5,75 съответно! Едно наистина чудесно постижение. Да не говорим, че е и с над 1/3 по-лека от японската разработка – 400 срещу 697 кг!

Цинк-въздушна батерия

Интересен е показателят ,,специфична енергозапасяемост“, който измерва колко килограма са ,,нужни“ на батерията, за да осигури на ползвателя си 1 ватчас. :)

През същата тази 1970 г. специалисти от няколко института започват работа по преустройството на руския комби/универсален автомобил Москвич 426 в електрическа кола (т.н. ЕлМо`70). Конструктори са  н.с. инж. Здравко Стойков, н.с. Веселин Монев и н.с инж.-химик Карекин Хампарцумян. Задният двигателен мост, колелата, барабаните и спирачките са изцяло заимствани. Електродвигателят е постояннотоков, има мощност 9 kW, 85 % КПД, 2300 об/мин и е българско производство. Той е вграден в моста, на мястото на диференциала. Ел-двигателят е свързан полуоските посредством планетарни редуктори с предавателно съотно­шение 1:4,67. В багажника отзад е монтиран вентилатор, захранван от батерията. Батерията осигурява 80 волта напрежение. Електрическият Москвич 426 е произведен в пловдивския завод за електрокари на Балканкар – Рекорд, който (поне той) работи и досега.

Благодарение на новата батерия ЕлМо`70 достига с едно зареждане пробег от 240 км при скорост 60 км/ч. Вярно е, че в тогавашната световна практика са постигнати и по-добри резултати, но при такова сравнение трябва да се има предвид разликата в механиките и теглото на самите електромобили. Дори не е все едно дали една и съща батерия ще задвижва двуместна или четириместна кола.

Български електромобил ЕлМо`70

Ето още 1 снимка на Москвича, от руския сайт Rg.ru (Автопарк).

От друга страна, батерията съвсем не е лека и претоварването на задния мост с около 250 кг спрямо това на образеца Москвич 426 налага усилване на задните ресори. Самият електромотор тежи 65 кг. Задните гуми (с товар 535 кг всяка една от тях) се оказват на границата на допустимия максимум. Отделно, огромната батерия заема практически целия багажник и колата се лишава от него. И така, ЕлМо`70 има следните данни:

Тегло без батерия – 950 кг.; с батерия – 1370 кг

Полезен товар (4-ма пътници) – 300 кг

Мощност – 12 к.с.

Натоварване на предната ос (с батерия и пълен товар) – 600 кг

Натоварване на задната ос (с батерия и пълен товар) – 1070 кг

Българските електромобили

При първото изпитание на електромобила възниква авария в импулсния регулатор (елемента, подаващ „газ“ – напрежение на електродвигателя). След това схемата е променена и през м. май 1970 г. ЕлМо`70 отново прави тестов пробег на Околовръстното шосе – този път изцяло успешен!

В споменатата по-горе статия е разказан интересен епизод – пътен полицай спира колата, озадачен от липсата на обичайния шум на двигателя.

В началото на 1970 г. в ЦЛЕХИТ по подобен начин се прави и преработка на известния Трабант 601. Едва в края на 1980-те г. обаче в „Балканкар“ е създадена програма за проектиране и производство на електромобили за широка употреба. Такива никога не виждат бял свят, но за тях са били разработени специализирани тягови оловни акумулатори и необходимите инструменти за масовото им производство.

Но нека да завършим с най-хубавото – през последните няколко години различни български фирми демонстрираха свои разработки на електромобили. Искрено им пожелаваме успех!


Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News, брой 95, 13 май 2016 ==> кликни тук

Exit mobile version