[1962] В Хладилния завод преди 55 години

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погле­дите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължител­но вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточ­ни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Изли­за, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Ан­тон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Ива­нов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на го­дината били произведени едва десетина бройки. Поява­та на българските хладилници в магазините е съпрово­дена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през след­ващата година са произведени около 1 000 броя. Отзи­вите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпраз­ват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да ча­кат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните ра­сте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 го­дини!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която ни­кога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от елек­трически нагревател и предизвиква изпарение на амо­нячните пари. Те от своя страна се втечняват в кон­дензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячни­те пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, про­цесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за веч­ност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в из­парителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от из­парителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компре­сор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за из­работването му е нужен по-малко метал, той заема мно­го по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводст­вото на компресорния при всички условия гарантира ми­нимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт напри­мер след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладил­ник трябва да работи най-малко по 16 часа в деноно­щие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без вся­какъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма пре­цизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато ре­кламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на съща­та техническа база, на която се изработват и хермети­чните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хла­дилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социа­листическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпро­са за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Ива­нов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съста­вени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с ново­то производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на ком­пресора с оглед да се намали броят на операциите, тру­доемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и кор­пуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за тех­нически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсу­ши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на су­шене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябва­ше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Ин­женерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литера­тура, но не срещнаха търсената от тях машина. Чужде­странните фирми пазят в дълбока тайна прецизното из­чистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата раз­работи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък раз­мер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригада­та изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завър­шена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са поз­нати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цей­лон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А про­изводството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962