УРАААА! Първият български хладилник Мраз 75 НАЙ-СЕТНЕ пристигна в Сандъците – Sandacite!

Ето го! Това е той, дами и господа – първият български домашен хладилник, първият български хладилен шкаф, един от най-най-най-дългоочакваните и изстрадани експонати в колекцията ни изобщо!

Хладилникът Мраз 75 е произвеждан между 1958 г. и 1962 г. в Хладилния завод Антон Иванов в София. Първоначално в търговската мрежа са пуснати няколко десетки хладилника, които известно време не привличали купувачите. Престрашилите се да си купят това изделие обаче били доволни и не след дълго нещата се завъртели така, че до 1962 г. от конвейерите на ДХЗ са слезли близо шест хиляди хладилника.

Разбира се, някаква много малка част от тях са запазени в момента и задачата да се намери Мраз 75 е изключително трудна. Което прави и нашият успех още по-сладък!

Да разгледаме сега устройството на първия български хладилник.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ЧАСТИ НА ХЛАДИЛНИКА

Домашният хладилник Мраз 75 е с хладилен агрегат тип ХДА-75 и е предназначен за запазване на бързо развалящи се хранителни продукти при домашни условия, а така също и за добиване в малки количества на чист лед на бучки за охлаждане на ястия и напитки.

Първият български хладилник се състои от следните компоненти:

Хладилен шкаф — 1

Хладилен агрегат — 2

Електрически нагревател (вж. фиг. 2) — 3

Термостат за автоматично регулиране на температурата в хладилната камера — 4

Две скари — полици за поставяне на продуктите — 5

Пластмасов съд за събиране на кондензираната от изпари­теля вода — 6

Пластмасов съд за формите за лед — 7

Дванадесет (12) броя полиетиленови форми за лед — 8

Кършелък (в оригиналното упътване е употребена тази дума – на практика това е заключващ механизъм) — 9

Или в графичен вид:

ХАРАКТЕРИСТИКА

Тип на хладилника — домашен

Хладилен агрегат — абсорбционно дифузионен

Габаритни размери на хладилния шкаф:

а)   височина  …… 1120 мм

б)   широчина……. 590 мм

в)   дълбочина……… 630 мм

Площ, която хладилникът заема от пода …. 0,38 м²

Тегло на хладилника……………. около 75 кг

Размери на хладилната камера:

а)   височина ……..  545 мм

б)   широчина…… 425 мм

в)   дължина………. 297 мм

Полезен обем заедно с вдлъбнатината на вратата ……………………………  75 л

Обща площ на полиците на хладилната камера 0,40 м²

Обем на нискотемпературната камера на изпарителя • 1 л

Форма за лед…….12 бр.

Електронагревателен патрон:

а)   мощност…… 140 вата

б)   напрежение…….  220 или 150 волта

Хладилен агент — водноамонячен разтвор

Неутрален газ……. водород (Н₂)

Работно налягане  ………..от 16 до 18 атм

Среден годишен разход на електроенергия за 24 часа  …….. 2—2,8 kW

Средна температура на нискотемпературната камера в изпарителя от – 4 до —9° С

Температура на хладилната камера при:

а)  средна стайна температура + 20° С……………. —1°  С

б)  средна стайна температура+ 25° С .                     4° С

в)  средна стайна температура+30° С……………… 8° С

При средна стайна температура+ 25° С:

а) от момента на включването хладилната камера се ох­лажда до +6° С за 7 часа;

б) от охладено състояние на хладилната камера+6°С лед на бучки се получава за 7 часа.

УСТРОЙСТВО
Домашният хладилник Мраз 75 има безупречен външен вид на до­машна мебел. Той се състои от:

1. Хладилен шкаф.
2. Хладилен агрегат.

Хладилният шкаф се състои от корпус с две врати — горна (голяма) и долна (малка), които се съединяват с корпуса с по две панти. Горната врата се затваря към корпуса със специална брава, а долната — чрез щипково-пружинен меха­низъм.

В долната неизолирана камера над корпуса са монтирани термостат и електрическите проводници.

Вътрешната облицовка на вратата е вдлъбната и в тая вдлъбнатина са монтирани два специални „джоба“ за поста­вяне на яйца.

Специална брава със сложен механизъм гарантира плътното затваряне на вратата към корпуса, на който се намира кършелъкът. По такъв начин се получава едно напълно изолирано от външната атмосфера пространство, което се нарича хладилна камера. Положението на кършелъка може да се регулира с помощта на винт, като с това се регулира и затварянето на вратата.

За увеличаване на използваемата площ в ограничения обем на хладилната камера към ваната са монтирани две скари (по­лици), където се поставят хранителните продукти.

В хладилната камера се намира и изпарителят на хладилния агрегат, който заема най-горната централна част на хладилната камера.

Вътре в изпарителя се намира нискотемпературната камера. Отпред нискотемпературната камера е затворена с пластмасов капак с вратичка, също от пластмаса.

В нискотемпературната камера на изпарителя е поставен съдът от пластмаса с формите за лед.

Под изпарителя на скарата е поставен пластмасов съд (тава) за събиране на кондензираната от изпарителя вода.

Долната камера на домашния хладилник не е плътно затво­рено пространство. Тя не служи нито за охлаждане, нито за запаз­ване на бързо развалящи се продукти. Камерата може да се изпол­зва за запазване на небързо развалящи се продукти при обик­новена стайна температура.

Между другото, интересно е да отбележим, че когато ние не познавахме достатъчно този хладилник, мислехме, че отдолу се намира нискотемпературната му камера.

Хладилният агрегат представлява тръбна конструкция от безшевни тръби (газово заварени), които образуват затворена верига.

Енергиен източник на хладилния агрегат е електронагрева­телният патрон.

Хладилният агрегат е закрепен към задната страна на хла­дилния шкаф. Хладилният агрегат (горната фигура) се състои от следните части:

Генератор — 1

Реактификатор — 4

Кондензатор — 5

Изпарител — 2 (от фиг. 1)

Газов топлообменник — 6

Абсорбер — 7

Ресивер — 8

Течностен топлообменник — 2

Главната особеност и преимуществото на абсорбционния агрегат пред компресорния се състои в неговата безшумност, липса на каквито и да е движещи се части и простота в ек­сплоатацията и обслужването.

ПРАВИЛА ЗА ИНСТАЛИРАНЕ на хладилника Мраз 75:

1. Домашният хладилник трябва да се постави по възмож­ност по-далече от отоплителни тела, печки, радиатори, паро­проводи и т. н. Това намалява консумацията на електроенергия.
2. За да се осигури правилната циркулация на въздуха, необходима за работата на абсорбционния агрегат, домашният хладилник трябва да се постави на разстояние от стената най- малко 70—100 мм.
3. Поставянето на хладилника на място трябва да се из­върши при извадени скари, пластмасови тави и форми за лед.
4. Преди включването на контакта хладилникът трябва да се нивелира добре. При липса на нивелир за целта може да се използва чиния, напълнена с вода. Нивелирът или чинията се поставят отгоре на средата на хладилника. Накрая хладилникът трябва да лежи стабилно на пода.
5. Хладилникът се включва само на такъв волтаж, какъвто е указан в табелката на генератора.
6. Включването на хладилника трябва да стане в здрав контакт — клемите да дават плътен и сигурен контакт.
7. Преди да се включи хладилникът в действие, препоръчва се хладилната камера да се избърше с мокър насапунисан парцал, след което да се изсуши със сух парцал.
8. Трябва да се внимава добре да не проникне вода в изо­лацията, т. е. в междината на ваната и корпуса.

ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХЛАДИЛНИКА

1. Не се препоръчва покриване на скарите с хартия и др„
2. Не се препоръчва натрупване на продуктите непосред­ствено до стените на хладилната камера, а така също и плът­ното им нареждане един до друг, тъй като това пречи на правилната циркулация на въздуха.
3. Продуктите, ястията и напитките да се поставят в шкафа,, след като добият стайна температура.

Не се разрешава поставянето на горещи ястия и питиета в хладилника.

4. Продуктите с остра миризма (салати с лук, сирене, кафе, риба и др.) задължително трябва да се поставят в затворен съд или да се увиват в пергамент, целофан или восъчна хар­тия, които ще изолират добре останалите продукти от възприе­мане на миризмата.
5. Поставянето и изваждането на продуктите от хладил­ника трябва да става по възможност за по-кратко време.
6. Не се препоръчва хладилникът да работи при отворена врата. Тя трябва да бъде плътно затворена.
7. През време на работа не се позволява горните венти­лационни отвори на хладилника да бъдат закрити с някакви- предмети или вещи.

4. Зареденият с продукти хладилник трябва да бъде по­стоянно включен. Изключването на хладилника, когато има продукти в него, даже за кратко време, не се препоръчва.
5. Изключването на хладилника може да става след из­важдането на продуктите от хладилната камера.
6. Преместването на хладилника от едно място на друго трябва да става внимателно и при изключен контакт.
7. Преместването и транспортът на домашния хладилник трябва да стават само във вертикално положение.
8. Водата, която се събира в подизпарителната разскрежи- телна тава, периодично трябва да се изхвърля.

СЪХРАНЯВАНЕ НА МЕСО, ПТИЦИ И РИБА

1. Ако месото или птицата се готвят същия ден, в който, са купени, те могат да се съхраняват незавити или незатворени в съдове в която и да е част на хладилника.
2. Прясно месо, поставено в затворени съдове или във вла- гонепроницаема восъчна хартия, пергамент или целофан, може да се съхранява до 4—5 дни.

Замразено месо се съхранява по същия начин, но не повече от 2—3 дни, защото след размразяването му в него протичат по-бързо бактериологичните процеси.

3. При съхраняване на риба даже в течение само на един ден е необходимо тя да се завие във восъчна хартия, перга­мент или целофан; в противен случай другите продукти вед­нага поемат миризмата й.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

1. Плодове и зеленчуци трябва да се съхраняват в покрити съдове, за да се намали изсъхването им и да се запази све­жестта им.
2. Преди да се сложат в хладилника, плодовете и зеленчу­ците трябва да се измият добре и да се отдели всичко из­лишно от тях. След измиването те трябва да се изсушат.
3. Препоръчва се ягодите да се съхраняват в чиния. Пред вид на това, че много бързо се развалят, преди поставянето им в хладилника те не трябва да се мият.

СЪХРАНЯВАНЕ НА РАЗНИ ДРУГИ ПРОДУКТИ

1. Яйца за непродължително съхраняване се държат в спе­циалните за целта джобове на вратата. При по-продължително съхранение (повече от седмица) яйцата трябва да се поставят в затворен съд в хладилната камера.
2. Масло винаги се съхранява в затворен чист съд или завито в пергаментова хартия, защото то бързо поглъща вся­какви миризми.

Сирене и кашкавал се съхраняват по същия начин.

СЪХРАНЯВАНЕ НА БУТИЛКИ С МЛЯКО И НАПИТКИ

Бутилки с мляко и с напитки се съхраняват на горната -скара надясно от изпарителя, като за целта се изважда малката скаричка, за да се поместят по-високи бутилки.

Млякото трябва да се съхранява в затворени съдове.

ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕД с хладилник Мраз 75

1. Получаването на лед става в специалните за целта 12 броя пластмасови формички, които се напълват с чиста вода и се поставят във ваничката за лед, която се поставя в специалната камера За лед в изпарителя.
2. За по-бързо получаване на лед термостатът обязателно трябва да бъде завъртян докрай надясно.
3. Бучките лед се изваждат от формичките, като последните се държат с ръка или се потапят във вода от водопровода.

ОХЛАЖДАНЕ НА ХЛАДИЛНАТА КАМЕРА И РЕГУЛИРАНЕ
НА ТЕМПЕРАТУРАТА В НЕЯ

Целесъобразно е в домашни условия хранителните продукти да се съхраняват при температура от 0 до 8° С над нулата.

Регулирането на температурата в хладилната камера става чрез термостата 4 (долната фигура). Със завъртането на ключа,на тер­мостата по посока, обратна на часовниковата стрелка, темпе­ратурата в хладилната камера се повишава. Ако продължаваме въртенето на ключа наляво, ще последва щракане, което по­казва изключването на хладилника. Тогава стрелката показва „Stop“.

Въртенето на ключа надясно осигурява поддържането на по-ниска температура в хладилната камера.

РАЗМРАЗЯВАНЕ на хладилника Мраз 75

При продължителна работа повърхността на изпарителя се покрива със скреж, сняг или лед, които намаляват в значителна степен студопроизводството на агрегата.

За нормална работа на хладилника изпарителят трябва да се разскрежава (размразява) периодично през 10—15 дни.

Размразяването на изпарителя става по следния начин:

а)   изважда се щепселът (електрическият контакт);

б)   изваждат се продуктите;

в)  изваждат се формите за лед заедно с ваничката;

г)  така хладилникът се оставя до пълното му размразяване; за ускоряване на процеса изпарителят може да се измие с топла вода или формичките за лед да се напълнят с топла вода и поставят заедно с ваничката в камерата за получаване на лед;

д)   изхвърля се водата от под изпарителната тава;

е)   изсушава се изпарителят с мек и сух парцал.

Едновременно с размразяването на изпарителя е необхо­димо да се почисти и хладилната камера. За целта трябва:

а)  скарите да се извадят, да се измият и изсушат;

б)   формите за лед да се измият и изсушат;

в)   пластмасовите тави да се измият и изсушат;

г)   ваната да се измие и добре да се изсуши;

д) вътрешният капак на вратата и джобовете за яйца да се измият и изсушат;

е)  уплътнителната гума да се избърше с мокър парцал и да се изсуши.

Забележки:

1. Измиването на вътрешността на шкафа да става с топъл разтвор от сода бикарбонат (1 суп. лъжица на 1 л вода).
2. Изсушаването да става с мек сух парцал.
3. Да не се допуска проникването на вода между пластмасовата рамка и ваната.

Отвън шкафът да се избърше с мокър насапунисан мек парцал и да се изсуши.

Агрегатът да се избърше от прах с парцал, а прахът между кондензаторните пластини да се изчисти с четка.

ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПОВРЕДИ в хладилника Мраз 75 и ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ

ГАРАНЦИЯ НА ЗАВОДА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КЛИЕНТИТЕ

Ето с какво се задължава заводът към Вас и Вие към него, когато си купите хладилника:

,,При правилна експлоатация на домашния хладилник Дър­жавният хладилен завод „Антон Иванов“ — София, гарантира изправната работа на хладилника 1 година от покупката.

Абсолютно се забранява снемането на капачката на крана за зареждане на агрегата.

За дефекти, които са произлезли поради неспазването на указанията в упътването за употреба, като небрежно отношение, само­волен ремонт и други причини, ДХЗ „Антон Иванов“ — София, не поема отговорност.

За констатирани нередности и дефекти при експлоатацията на хладилника потребителят се умолява да се обърне на адрес:

ДХЗ „АНТОН ИВАНОВ“ — СОФИЯ ул. „Каменоделска“ № 4, тел. 3-31-71,

като задължително посочи номера на агрегата.

Домашният хладилник се продава на купувача със следните принадлежности:

хладилен шкаф

скари — 2 броя

пластмасови тави — 2 броя

форми за лед — 12 броя

резервен нагревателен патрон — 1 брой.“

Също така, когато хладилникът е бил продаден, към него е вървял технически паспорт. Това също е изключително интересен документ – дори само за да се види прецизното оформяне на документацията на изделията, продавани по онова време. Дълго и може би е било досадно, да – но сега за нас е изключително информативно:

Ами, това е! Ние се радваме безумно много на тази историческа придобивка и обещаваме да я пазим добре. Дано и на Вас Ви е било интересно да прочетете обстоятелствения преглед за първия български хладилник Мраз 75!

Един материал на Сандъците – Sandacite, създаден с любов към българската техника.

[1962] В Хладилния завод преди 55 години

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погле­дите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължител­но вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточ­ни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Изли­за, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Ан­тон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Ива­нов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на го­дината били произведени едва десетина бройки. Поява­та на българските хладилници в магазините е съпрово­дена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през след­ващата година са произведени около 1 000 броя. Отзи­вите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпраз­ват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да ча­кат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните ра­сте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 го­дини!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която ни­кога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от елек­трически нагревател и предизвиква изпарение на амо­нячните пари. Те от своя страна се втечняват в кон­дензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячни­те пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, про­цесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за веч­ност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в из­парителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от из­парителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компре­сор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за из­работването му е нужен по-малко метал, той заема мно­го по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводст­вото на компресорния при всички условия гарантира ми­нимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт напри­мер след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладил­ник трябва да работи най-малко по 16 часа в деноно­щие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без вся­какъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма пре­цизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато ре­кламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на съща­та техническа база, на която се изработват и хермети­чните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хла­дилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социа­листическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпро­са за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Ива­нов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съста­вени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с ново­то производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на ком­пресора с оглед да се намали броят на операциите, тру­доемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и кор­пуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за тех­нически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсу­ши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на су­шене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябва­ше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Ин­женерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литера­тура, но не срещнаха търсената от тях машина. Чужде­странните фирми пазят в дълбока тайна прецизното из­чистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата раз­работи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък раз­мер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригада­та изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завър­шена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са поз­нати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цей­лон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А про­изводството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962