1955 – български котлон на 150 волта с опасни открити нагреватели!

Вижте какъв опасен български котлон открихме в Sandacite.BG!

Стар български котлон на Елпром Варна
Стар български котлон на Елпром Варна

Историята на българските котлони започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо по-конкретно за тях. Със сигурност знаем обаче и за друг производител – предприятието ,,Едисон“ от София.

И така, след като достатъчно Ви глезихме с електрически тенджери, с пържолници, печки, абсорбатори и т.н., стигнахме и до като че ли най-простата на всичките тия луксозни джаджи. Представяме Ви ЕКО 600! :)

Зад това съкращение се крият думите ,,електрически котлон обикновен, мощност 600 вата“. Всъщност, понятието ,,първи български котлон“ само за ЕКО 600 е малко половинчато, тъй като през 1955 г. заводът Елпром Варна пуска успоредно два уреда от този тип – 6 мощност 600 и 800 вата съответно. Както можете да се досетите, вторият носи сиглата ЕКО 800. Точно от него е и горната напълно оригинална мукавена кутия. :)

В днешния материал ще разгледаме и двата образа.

Двата котлона имат еднаква конструкция и се отличават само по своите размери. Както редовните читатели на Сандъците вече са се догадили още щом са прочели годината на ,,раждане“, нагревателната спирала на котлона е открита и човек трябва много да внимава да не я допре случайно при работа… Ако все пак това се случи, нека поне дa e oбyт с дебели пoдмeтĸи, a пoд нeгo дa нe e гoл бeтoн. :) Във всеки случай, по-добре е да не стигаме до такива разсъждения.

Сега да поговорим технически за това откъде идва топлината. Нагревателната спирала е от нихромова или хром-алуминиева съпротивителна жица. Тя е положена в каналите на шамотна плоча с диаметър 145 мм за котлона с мощност 600 вт и 165 мм за 800 вт. Изводните краища на спиралата са трикатнио и усукани от същата съпротивителна жица. Изводите завършват с месингови накрай­ници (кабелни обувки, капсули), които трябва плътно да обхващат съпротивителната жица.

Стар български котлон

Трябва да отбележим обаче нещо доста неприятно. Когато котлонът работи дълго време, понякога се е случвало нагревателната жица да се понадигне на места и да излезе от каналчетата. Тогава тя влиза в съприкосновение с металния съд, който сте поставили да ври отгоре, а той пък влиза в допир с ръката Ви… Резултат = неприятен. :)

Контактното устройство се състои от два месингови щифта, към които се свързват изво­дите на спиралата с месингова гайка. Щифтовете отвън са предпазени от допиране и заливане посредством ламаринена кутийка, заварена към тялото на котлона. Тялото и дъното на котлона са от стоманена ламарина. Към дъното са заварени три ламаринени крачета. Всички открити повърхности на металните части на котлона освен спиралата са покри­ти против корозия с под­ходяща защитна и деко­ративна покривка от стъклоемайл, изпечен при тем­пература 900-920° С, или са боядисани. Дъното се притяга към тялото на ко­тлона посредством три зъбеца, прорязани и огъ­нати навътре от самото тяло, и три прореза по периферията на дъното, което влиза в тялото.

Българсик котлон Елпром Варна

Напречен разрез на ЕКО 600

Сигурно вече сте се досетили каква може да е най-честата повреда в това толкова просто уредче. Това е  прегаряне на изводите на спиралата на мястото, където тези изводи са свързани към контактните щифтове. Поради високата тем­пература, която се получава иа самите щифтове, най-малкото разхлабване на контакта увеличава електрическото съпротивле­ние на контактната връзка. При по-голямо съпротивление се отделя повече топлина, нагряването се увеличава още повече, контактните повърхности се окисляват силно и се стига до пренагряване края на извода, при което той прегаря. Често пъти причина за това може да бъде недостатъчно развалцоване на месинговите капсули към изводите на спиралата, не­доброто първоначално затягане или разхлабването им след про­дължителна работа или лош транспорт.

За да се предотврати този проблем, може да вземем овреме предпазни мерки. Може, след като котлонът е работил известно време, да бъде отворен и гайките на щифтовете да се презатегнат, а ако се установи, че изводът се движи свободно в месинговата капса, да се уплътни, като се сплескат допълнително капсу­лите с клещи или чук. 

Български котлон Елпром

А, ето го и вещественото доказателство за неговата ,,първичност“ – наистина е 150 волта, 800 вата – място за съмнение не може да има. :)

Как се оправяме с изгорялата нагревателна спирала обаче?  Тя се заменя с нова и това става по по следния начин. Най-напред се отваря котлонът, като се поставя обърнат с плочата надолу. После се натиска дъното и се развива на няколко градуса наляво (обратно на часовниковата стрелка), като тялото се държи неподвижно. След като се извади дъното, се развиват външните гайки от контактните щифтове и се отделя плочата със спиралата. Отстраняват се внимателно остатъците от прегорилата спирала. Преди да се постави в каналите на плочата, новата спирала трябва да се разтегне равномерно на около 96 см за 600 вт и 125 см за котлона 800 вт, без да се смятат изводните краища. При купу­ване на резервна спирала (препоръчително, от някой не много лъскав електриджийски магазин) трябва да укажете точно за какъв котлон е необходима и за какво напрежение. Най-добре първо обяснете какъв античен котлон имате, представете данните от таблицата по-долу и гледайте физиономията на продавача. :) За откритите котлони във всички случаи диаметърът на спиралата не трябва да е над 5,5 мм, за да може да легне в каналите на плочата.

Стар български котлон

Тъй като изводите на резервните спирали не ca снабдени с накрайници,  трябва краищата ми предварително да се извият във форма на ухо около щифтовете,а след това да се затегнат с външната гайка, като от двете страни на ухото се поставя по една ме­сингова шайба. Затварянето на котлона става, като се притисне и завърти дъното надясно.

По същия начин може да се за­мени счупена керамична плоча. Като се има предвид, че е по-трудно преместването на употребявана спирала в нова плоча, препоръчваме да се опитате да намерите цял такъв комплект. При купуване на резервна плоча трябва да се каже в магазина точно какъв диаметър е имала счупената плоча.

Смяната на счупено порцеланово изолаторче или щифт в контактното устройство също не е трудна работа.

Стар български котлон

Ето го пък другия ни екземпляр, сниман някъде на Битака… Според нас, снимката се получи интересна с този кабел – като се замислите, не Ви ли прилича на някакво странно животно? Кабелът му с тоя щекер му също е мноого стар, от първите на завод Найден Киров Русе.

Керамичните шамотни плочи на котлоните ЕКО-600 и ЕКО-800 по размери и качество отговарят на изискванията на тогавашното БДС 1141-52, а самите котлони трябва да отговарят на БДС 1732-54 (Котлони домакински електрически).

Сега… нещо друго в допълнение. От Елпром Варна са произвеждани и други типове открити котлони, които имат някои разлики. Напр., при някои от тях тялото е прихванато към дъното с три винта или пък плочата се притяга към тялото чрез един винт, намиращ се в средата на дъното. Шамотните плочи на тези котлони имат други (нестандартни) размери. Така например, при тях котлон 600 вт е с плоча с диаметър 120 мм, а котлон 800 вт-—с плоча 155 мм. Със същите плочи са произвеждани котлони, които се отличават от описаните от нас ЕКО 600 и 800 само с по-малките си размери. 

От тази таблица ще видите всички данни за българското котлоностроене до 1955 г.:

Стари български готварски котлони – данни

[1980] Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание

Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание – в Sandacite.BG!

Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание

Със сигурност сте виждали това производство на КРТА Велико Търново. Тази приставка става мвого популярна в България през 80-те години и дава възможност за приемане на тв програми, излъчвани в честотния диапазон от 470 до 622 MHz, тоест от 21 до 39 тв канал, от тв приемници, които иначе са конструктивно непригодени за приемане на програма за канал, по-високочестотен от 12.

Приставка за дециметров обхват

Приставката ПТП 216 може да ве вкюли към всеки телевизор, приемащ програми от втори канал.

Дециметрова приставка

Ето и схемата на ПТП 216:

ПТП 216 схема

Ръководство за употреба и техническо описание – тук ==> ПТП 216

Какво ново от Антон Оруш – колекционер на стара техника

Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.

То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.

От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…

Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.

На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.

Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.

Източник: ЦТПР=

Чуйте тук интервюто на Антон Оруш по БНР – 07.ХІ.2014 г., 21:30 ч.

Интервю с Антон Оруш в предаването Аларма по БНР по повод изготвения от админа на Сандъците.нет пълен електронен архив на списание Космос –  http://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/

Интервюто е в MP3 формат и можете да го изтеглите оттук – http://sandacite.bg/drugi/%d0%90%d0%bd%d1%82%d0%be%d0%bd%20%d0%9e%d1%80%d1%83%d1%88%20%d0%b7%d0%b0%20%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2%d0%b0%20%d0%bd%d0%b0%20%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%20%d0%9a%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%be%d1%81%20-%20%d0%91%d0%9d%d0%a0,%2007.%d0%a5%d0%86.2014%20%d0%b3.,%2021-30%20%d1%87..mp3

Качеството не е идеално, но е най-доброто, което можах да постигна – предвид факта, че от БНР така или иначе отказаха да ми изпратят клипа.

Утре, петък, ще гостувам и в Часът на Милен Цветков

Автор: Антон Оруш

Утре ще имам още едно участие – в Часът на Милен Цветков по Нова тв. Основната тема ще бъде, разбира се  архивът на списание Космос. Но явно ще си поговорим и за други неща около сайта и колекциите.

Начален час на предаването: 00:00 ч., Нова тв. Дата: 07.ХІ.2014 г., петък.

Припомняме Ви, че същия ден (утре, петък) може да слушате Антон Оруш и по БНР от 21:30 ч. в предаването ,,Аларма“.

Честотите на излъчване са, както следва:

БУРГАС 95.30 MHz
ВАРНА 104.80 MHz
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 98.50 MHz
ДОБРИЧ 102.30 MHz
КРЕСНА 89.70 MHz
КЪРДЖАЛИ 99.20 MHz
КЮСТЕНДИЛ 99.30 MHz
ПЛЕВЕН 100.20 MHz
ПЛОВДИВ 91.70 MHz
РУСЕ 95.70 MHz
СВИЛЕНГРАД 94.90 MHz
СИЛИСТРА 107.20 MHz
СЛИВЕН 98.70 MHz
СМОЛЯН 96.00 MHz
СОФИЯ 92.90 MHz
СТАРА ЗАГОРА 98.30 MHz
ШУМЕН 100.40 MHz

Този петък ни слушайте по БНР! sandacite.bg…

Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.

Честотите на излъчване са, както следва:

БУРГАС 95.30 MHz
ВАРНА 104.80 MHz
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 98.50 MHz
ДОБРИЧ 102.30 MHz
КРЕСНА 89.70 MHz
КЪРДЖАЛИ 99.20 MHz
КЮСТЕНДИЛ 99.30 MHz
ПЛЕВЕН 100.20 MHz
ПЛОВДИВ 91.70 MHz
РУСЕ 95.70 MHz
СВИЛЕНГРАД 94.90 MHz
СИЛИСТРА 107.20 MHz
СЛИВЕН 98.70 MHz
СМОЛЯН 96.00 MHz
СОФИЯ 92.90 MHz
СТАРА ЗАГОРА 98.30 MHz
ШУМЕН 100.40 MHz

Форум Сандъците – кратка история

Тук можете да прочетете кратка история на нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=116&t=2278&start=10

Антон Оруш в акция

Особеност на нашия форум са темите ,,Снимки от акции“, където споделяме снимки от груповите акции по пренасяне на старотехника. Най-често един човек решава да вземе нещо обемно и вика още някой да му помогне. Напоследък обаче този модел отпадна и по-скоро се появи насоката някой да се снима с новата си находка н ключови места в града, за да го видят колкото се може повече хора и да му се чудят на акъля :)

Тук съм подбрал няколко изключително добри снимки от златния фонд, които да споделя.

Докарване на АСТА-та – български радиоапарат от1 937 г.

 

Аз и С. Запрянов сме получили телевизор Осогово. Съответно го отваряме в неговата територия:

 

С Orion 53T816:

 

С. Запрянов много се радва на София`81 и Мургаш, прибрани от едно село до София:

 

Помагам на гореспоменатия да докара у тях една София 59 І мод.:

Първият ми Тулан:

Тъкмо съм получил Лира`68 и я разопаковам:

 

Ноември 2010, тъкмо към края на тоталната система. Аз и Митко ,,опразнихме“ един апартамент в Бъкстон, всеки взе, каквото му е на сърце, а Владислав ни караше. Добре че беше колата му, иначе… щяхме да мислим други начини. Конкретно тук – сгушил съм се до един Рубин 714:

Хубавото е, че груповите акции понякога продължават, макар че не с такъв дял, както преди, тъй като вече не сме ученици/студенти и трябва да работим. Затова се увеличава делът на личната сандък инициатива.

 

Ако все пак направим подобни снимки – винаги ги пускаме във форума. Например, една от сравнително новите е тази – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=30051#p30051

Български радиоапарат Клингзор F. B.

Завчера изпадна това радио на снимката горе. Видимо е доста пострадало, защото е държано във влажно мазе. Но поне всички части без задния капак са уо налице.


Знам само, че моделът е от края на 30-те години и производителят е радио Клингзор, нищо повече.

Ако някой иска да добави нещо повече за него, то нека заповяда в темата във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=37486#p37486

Най-голямото българско радио преди 1945 г.!

Драги приятели, здравейте! Дойде време да ви представим СЪКРОВИЩЕТО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ, най-великолепното българско радио до 1945 г., българският царски танк на име Силвания 68! Няма друго толкова голямо по размери българско радио от въпросния период. :)

Заповядайте, ето легендарната Силвания 68:

Старо радио Силвания

Годината на пускане на модела в производство е 1938. Производителят – добре известен на почитателите на българската радиопромишленост от този период – е Радио вести О. О. Д-во, София – инж. Г. М. Георгиев, бул. Дондуков № 37:

Старо радио Силвания

Нещо повече, митичната известност на този модел е допринесла за това той да бъде известен само под името ,,Радио-вести“.

Говорителят е много голям, тежък, масивен и грамаден като капак  на тенджера. Въпреки това обаче ес мощност само няколко вата. Вижда са и лепенка с името на собственика, за когото е било предначено радиото, може би:

Старо радио Силвания

Отвътре то самото е също твърде внушително. Лампите му са американско производство, също както и скàлата:

Старо радио Силвания

Още снимки на легендарната Силвания можете да разгледате в специалната ни тема за него във форума, защото това радио заслужава такава – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=12&t=3574&p=37232&hilit=%D0%95%D1%82%D0%BE+%D0%B8+%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0+68#p37232

 

Exit mobile version