Когато ви сканирах за първи път с очите си, целият ми живот за миг се рестартира и любовта ми се ъпдейтна по-силна от всякога. Зареден с терабайти любов, аз потърсих линк за вашата душа, за да се кънектна завинаги с нея. Но вие не ми разрешихте достъп и аз останах офлайн от вашия живот.
Отчаян от този жесток дискънект, аз забих и загубих комуникация дори със собствения си душевен айпи адрес. След няколко неуспешни опити за рестарт, бях готов да натисна шътдауна на моя нещастен живот. Но запазих контрол панел на духа си, конпресирах отчаянието си в MP3 формат и го архивирах по-далече от C Disk- а на сърцето ми.
Един ден просто се преинсталирах психически и ъпгрейднах надеждата си за нов шанс и за нова среща с вас в терминалната среда на живота.
И ето че този ден дойде. Отново ви срещнах онлайн.
Тялото ви – овално като екрана на телевизор Опера, талията ви – тънка като кинескопна шийка, краката ви – стройни като резистори, очите ви – безкрайно сини като начален екран на Уиндоус 7, косата ви – непроницаемо черна като изключен овъглено ТХО, изражението ви – умно като Гугъл, лицето ви – гладко и чувствено като тъчскрийн.
И най-последната версия текстобработваща програма би изгубила ума и дума пред вашата красота, та какво остава за мен, по- несъвършеният и от Уиндоус Виста!
Пред вас аз бях буквално търн оф – саундът на гласа ми беше на мют, мисълта ми на пауза, сайзът на очите ми се разшири на макс, думите ми се локнаха, краката ми станаха в положения драг енд дроп, душата ми се превърна в оптична мишка, плъзгаща се благоговейно в краката ви…
Копнеех да кликна по лицето ви, да надникна през уиндоусите на очите ви, да се инсъртна в душата ви, за да я копипейстна и сейвна за себе си. За да мога да я отварям и чета винаги когато имам нужда от килобайт нежност и зареждане на батерията с любов!
Рядък радиоприемник. Построен на основата на радиограмофона Акорд 102, но с някои разлики. Изходна лампа EL84 и кенотрон на захранващия трансформатор. За разлика от варианта с грамофон 14 стерео, който е със селенов токоизправител.
Български радиоприемник Мелодия 14 + схема
Също произведен в ЗМР В. Търново – тогава вече заводът е открит и функционира с пълна пара:
старо-радио-мелодия-14
Отвътре – горе описахме малко отличителни белези. Наличие на три говоритля, подредени в едно малко псевдостерео. Схемата, по която то е осъществено, не е като в следващия Мелодия 14 стерео.
Гусла е много малко известен български радиоприемник. В момента в Интернет дори няма негови снимки.
И ето две, макар на единия екземпляр да липсва говорителят. Всеки запален обаче знае, че това не е голям проблем, тъй като тези говорители не са от дефицитните:
Това е ново попълнение в колекцията и си признаваме, че изобщо не подозирапме за съществуването и на тази марка. За съжаление не успяхме да открием никаква информация за нея.
Този лампов радиоприемник е оформен в кутия, типична за много други родни апарати от тази епоха:
Единствената разлика кажи-речи е, че лайсните вляво са една идея по-тънки :)
Емблемата – със символ за високо напрежение:
Ламповият състав е от американски лампи (6 на брой), като една е KEM-RAD, а някои от останалите – Purotron. Точния вид на лампите не е отпечатан. Но това не прави радиото по-малко интересно – за мен всеки принос в галерията български апарати до 1945 г. е интересен.
Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:
Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.
9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ2; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.
Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)
Произвежда се от 1975 г. в Завода за радиоприемници Велико Търново и по-късно – в Електроакустика Михайловград (дн. Монтана). Първо ще дадем тухнически данни за него, а по-надолу – спомени за производството му от човек, участвал в него. Най-долу пък имате документация, която можете да изтеглите.
Радиокасетофонът „Октава“ е предназначен за прослушване на радиоразпръсквателни станции в обхвата на ДВ и СВ, а с помощта на вградения касетен магнетофон може да се прослушват записи, да се правят директно записи от вградения радиоприемник и записи от външен източник — микрофон, грамофон, радиоприемник или магнетофон. Кратка техническа характеристика а) обхвати на приеманите честоти ДВ 150–260 кНz СВ – 520– 1600 кНz б) реална чувствителност ДВ < 3 mV m СВ < 1.5 mV m в) изходяща мощност Ризх.>0,5 W. г) стойност на междинната честота 468±2 kHz д) номинална скорост на движение на лентата 4,76 см/сек е) честотен обхват в режим запис възпроизвеждане. 125-:- 4000 Нz ж) честота на тока на нодмагнитванe и изтриване 55±10 кНz з) размери: 305X242X83 мм и) тегло 1,8 кг.
Първата снимка е от корица на списание РТЕ, а останалите са от колегата origo.
А ето и спомените на инж. Цоньо Цонев за този радиокасетофон.
,,През януари 1975 година непосредствено след уволнението ни от казармата с Григор Григоров започнахме трудовата си дейност в Старият Радиозавод като монтьори(ел поправчици) във II-ри монтажен цех на първият български преносим радиокасетофон
,,Октава“. Началник цех тогава ни беше Борис Йорданов от Дебелец. Отначало изделието се изработваше с механика, произведена и закупена от Италия. Радиото изцяло се зареждаше, спойваше и настройване в цеха. Говорителите се доставяха от Благоевград, а кутиите от Белица. С колегите си събирахме(сглобявахме) механиката и радиото(след настройка) в пластмасовата кутията и готовото изделие вече го давахме за проверка от ОТК. Показалите дефект изделия ги отремонтирахме и огново ги предоставяхме за проверка. Колеги ми бяха Иван Гаджев( сега е собственик на Рибния магазин в Пазара), Пенчо Дренката, Пеньо Шашмата, Димитър Пангелов, Мишо Чуков, Тодор Пушкаров, Зуката, Доката и др. ОТК ни бяха Георги Радайски и Митка, а описваща Бисерка Войнова. В настройката работеха Маргарита Лечева(майка на ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА), Драган Драганов, Свилен Гачков, Мирослав Проданов, Иван Колев, Владимир Начев(живее в Австрия от 1987г) и др. Особено колоритна личност беше сменният ни майстор Бастата(бивш вратар на Етър). Дневно произвеждахме около 200 броя, като първоначално цената за брой беше 300 лв. Месечните ни заплати бяха порядъка на 140-190 лева и ни стигнаха. Настройчиците вземаха малко по-високи заплати. Почти всяка вечер след работа отсядахме в някоя механа, ресторант ,,Балкан“,
или Кафе ,,Полтава“. Тогава ,,Полтава“ беше много вървежно заведение, защото тъкмо беше открито, имаше добра акустика и пускаха само хубава музика. По това време там се правеха и абитуренските балове.Въпреки внушителните си размери(на 4 нива) и капацитет, винаги беше пълно, защото бяхме млади, на първо ниво можеше да се танцува и вечер ставаше нещо подобно на дискотека. Алкохолът беше истински и най-важното…евтин. С една банкнота от 5 лева можеше да се заплатят пет коняка ,,Слънчев бряг“ и пет броя безалкохолни напитки. Иначе през деня на работа по цял ден въртяхме механиките(правехме им изпитания и проверка) с музика записани на аудиокасети BASF и TDK, с които се продаваха тогава готовите изделия. Една аудиокасета струваше 5 лева. В продължение на цяла година в цехът постоянно звучаха песните на Дийп Пърпъл и Бийтълс(бяха на мода тогава). Бяхме млади, харесвахме и слушахме
,,западната“ музика. Никога и никой не ни е забранявал в цеха да слушаме,или записваме, каквато и да е била музика. Качеството на радиокасетофон
,,Октава“ беше относително добро до момента, в който механиките започнаха да ги правят по лиценз в завод ,,Електроакустика“ от град Монтана(Михайловград“) . След доста рекламации производството му в края на 1975 година беше спряно. Радиоприемникът беше само със СВ и ДВ, но имаше много добра селективност. С него на средни вълни много добре се хващаше радио ЛАКСЕНБЕРГ и редовно си слушахме най-новите хитове по това време. Става въпрос за хората, които тогава си харесаха тн ,, западна“ музика.
Известно време по складовете имаше залежала стока , но бързо бе изкупена на занижени цени главно от меломани, точно заради качеството на радиото. VEF 201 с късовълновите обхвати се появи по това време, но все още имаше много голям дефицит, а хората искаха да си слушат всекидневно по радиото директно в ефир най-новите хитове, а не от пиратски записи. Истинските ценители на качествена музика си купуваха контрабандно грамофонни плочи от Югославия, като цената на една такава плоча бе 20-25 лева. С радиокасетофон
,,Октава“ започна постепенното преминаване към нов етап в развитието на радиопроизводството в завода, като качеството на новите HI FI изделия вече не отстъпваха на световните стандарти.“
Токата представлява съчетание на радиоприемник-усилвател Рапсодия стерео с грамофонно шаси Супрафон НС07, Производство на Чехословакия. Оказва се доста рядка комбинация. Производство на ЗТРТА В. Търново от края на 70-те години.
Ето го как изглежда:
Скалата и командното табло, както казахме, е същата като при Рапсодията:
Грамофонното шаси НС 07 познаваме от някои български грамофони, като например Респром Корал:
Ето го капакът отзад, който говори за характеристиките по-добре от всякакви наши приказки:
Да, много е важно отдолу и отзад как изглежда, разбираш ли, щото не сме го снимали преди това достатъчно добре отпред и отгоре:
Поради тази причина в архива е добавено и техническо описание на Рапсодия. На практика разликата между двата апарата е в наличието на грамофон при Токатата.
![[1966] Български радиоприемник Мелодия 14 + схема](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-14-%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%82.jpg "[1966] Български радиоприемник Мелодия 14 + схема")
![[1951] Стар български радиоапарат Гусла](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/06/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D1%83%D1%81%D0%BB%D0%B0.jpg "[1951] Стар български радиоапарат Гусла")
![[1937] Стар български радиоапарат Национал](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/05/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB.jpg "[1937] Стар български радиоапарат Национал")
