Българският контрол на достъпа

И друг път на страниците на Сандъците – Sandacite сме Ви запознавали с интересни български изделия, обединени под названието устройства за автоматизация на труда. В случая с ДСО ИЗОТ те представляват произведения на изчислителната техника.

Настоящата публикация прави една ,,снимка“ на най-новите произведени електронни устройства в рамките на ИЗОТ към момента на отбелязването на 1300-годишнината на Българската държава – 1981 г. Между другите неща, тук ще научите и за българската система за контрол на достъпа, разработена точно тогава. Тя дори е била въведена на някои места!

,,В съответствие със световните тенден­ции на развитието на изчислителната техника и в България се разгръща широка про­грама за усвояване на микропроцесорната техника. Трябва да се започне с факта, че разработена и внедрена в редовно производство българската микропроцесорна фамилия СМ-600, която включва микропроцесор, големи интегрални схеми за различни типове интерфейс и памети, Българският компютър ИЗОТ0220, разработен за целите на про­ектирането на микропроцесорни системи, е снабден с развито програмно осигуря­ване (софтуер): асемблер, редактор, дискова опера­ционна система, макроасемблер, интер­претатор на алгоритмичния език БЕЙСИК и транслатор на езика ФОРТРАН. Ако някой програмист желае да работи с него, той разполага и с крос-програмно осигуряване, което се осъществява на бъл­гарските електронно-изчислителни маши­ни ЕС-1020 и ЕС-1022, Това осигуряване съдържа симулатор, крос-асемблер и транслатор на езика МПЛ/600.

През 1981 г. в производство се намира и серията отпроцесорни модули — градивна база за потребителските микропроцесор­ни системи. Такава система за управленческа дейност е бюрокомпютърът ИЗОТ-0250. Той е предназначен за съ­биране и първична обработка на иконо­мическа информация. Чрез използване на разработените пакети приложни програми с ИЗОТ-0250 могат да се изградят сис­теми за автоматизиране на обработката на информация в промишлени предприя­тия, АПК, търговски организации и др. Наличието на проблемно-ориентирания входен език FAL позволява лесно и удобно обслужване на машината. Входните данни и получените резултати се записват върху гъвкав магнитен диск и могат да се съ­храняват и използуват неограничено дълго време. Гъвкавият магнитен диск прилича на гъвкава грамофонна плоча, но върху него могат да се запишат до 300 000 знака! Това а 8-инчов флопи диск, същият като ето ТЕЗИ.

За автоматизация на машинописния труд са създадени т, нар. текстообработ­ващи машини. Българската текстообра­ботваща машина ИЗОТ-1002С е една от първите микропроцесорни системи от този клас в Източния блок. Въвеждане и отпечатване на текстове на латиница и кирилица, изписване на текста върху екран, възможност за всякакви ко­рекции (изтриване, вмъкване, размества­не, автоматично пренасяне на думи) — това са само няколко щрихи от техниче­ския портрет на тази машина. Докумен­тите се записват на гъвкав магнитен диск и могат да се редактират и отпечатват многократно.

Друга област, в която с успех се при­лагат микропроцесорните системи, са пропускните системи. Чрез тях става въз­можен ефективният контрол на присъс­твието на личния състав в дадено пред­приятие. Българската пропускна система ИЗОТ-1001С е изградена на основата на микропроцесорната фамилия 600. Тя се състои от централно устройство с пул­тове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена кар­та, върху която, наред със снимката и дан­ните му, е записан по магнитен способ и неговият номер. При всяко преминаване през входа (влизане или излизане) в па­метта на централното устройство се прави баланс на времето на този служи­тел, Системата позволява осъществява­нето на „плаващо“ работно време с па­раметри, зададени от потребителя. На­пример, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъствва или не при условие, че общият му баланс дава необхо­димите часове за работния ден.

На първата снимка е виден пултът й с карточетеца, а на тази – целият терминал:

Това е само малка част от приложенията на микропроцесорите в изчислителната и организационната техника. Микропроце­сорните системи се използват и за об­работването на информацията в магази­ни, складове, банки, хотели, ресторанти, бензиностанции и редица други обекти.

Конструкторите вече са гледали и напред към 16-битовите микропроцесори, които имат пови­шено бързодействие и работоспособност и имат значително по-голямо „поле за действие“ — при контролери на бързи периферни устройства, сложни терминали и терминални станции, в високоп­роизводителните устройства за първична обработка на информация, в системите за автоматизиране на инженерния труд при проектиране и т, н.“

Източник: сп. Наука и техника за младежта 6-1981.