Етикет: Флопи 5.25

В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…

Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.

Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.

Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.

Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.

Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.

А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

See more

За пръв път срещаме такова! Разучете в Sandacite.BG необичайното българско компютърно устройство ИЗОТ ЕС 9114 – за запис на данни от клавиатура на дискета…

Доста сме ви разказвали за българските 5,25- и 8-инчови флопита. Оказва се обаче, че съществува още една интересна джаджа, която се занимава със запис на данни върху магнитна лента. Ето какво е интересното при нея.

Всички обикновени флопита, които сме ви показвали досега, задължително трябва да се включат или към компютри, или към терминали. Освен това, на тези флопита могат да се записват само готови файлове – напр. написани текстови документи. В онази епоха това са най-често използваните файлове.

За голяма разлика от тях, ИЗОТ ЕС 9114 Ви предоставя възможността да записвате данните директно, без да създавате файл от тях! Така можете да записвате данни от отчети, от изчисления, от статистики… най-често такъв вид е цифровата информация тогава. Може обаче да се записва и програмен код – най-голям брой компютърни програми тогава се разпространяват и на дискети.

Това устройство датира от втората половина на 70-те години и е произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Както виждате, то се състои от буквено-цифрова клавиатура, монитор с 23 см диагонал на екрана и 1 брой 5,25-инчово флопи, монтирано вертикално. Последните две части са поставени в една кутия. Клавиатурата може да се изработи с две различни разположения на клавишите според желанието на купувача.

Как работи? Вие си тракате на клавиатурата букви, цифри и специални знаци, те се записват в паметта, докато достигнат обема на цял блок (между 80 и 128 символа) и след това този блок данни автоматично се записва на поставената във флопито дискета. Това е всичко! За да стане това, написаните от Вас символи устройството успешно е преобразувало в единици и нули, в какъвто вид те отиват на дискетата.

При въвеждането на данните процесът на запис се управлява от заводски записан в паметта на устройството служебен софтуер – две програми. Даже горе на снимката виждате по екрана набрани и светещи в зелено символи – такъв е цветът на текста при онези монитори.

Принципът на работа на ЕС 9114 не може да не ни напомни за устройствата за запис на данни на магнитна лента – и при тях не създавате напр. текстов документ, а буквено-цифровите данни се кодират и записват първо в паметта, а после на лентата. И при двата вида устройства е важно това, че не се нуждаете от истински компютър (бил той мейнфрейм или минимашина), за да си запишете данните – необходимо ви е единствено самото устройство, то работи самостоятелно. Затова такива джаджи използвани на места, където няма цяла машина или терминал.

Размерите на ЕС 9114 са сходни с тези на споменатите по-горе малки лентови устройства, затова то спокойно се побира на бюро. Дискетите са най-евтиният даннов носител в онази епоха, те могат и да се презаписват, а веднъж записани, данните върху тях могат да се разнасят лесно насам-натам. Една дискета от онези, с които този ИЗОТ работи, може да побере 1924 блока данни.

За да се гарантира достоверността на записаните данни, този ИЗОТ е снабден със софтуерен алгоритъм за проверка на записа. Това са двете функции ,,проверка“ и ,,корекция на грешки“:

• когато задействате проверката, записаните на дискетата данни се проверяват чрез последователно четене на локовете и повторно набиране на всеки символ чрез клавиатурата. При тази процедура кодът на всеки символ автоматично се съпоставя с кода на знака, преминал в паметта на ЕС 9114;
• ако в процеса на проверка на данните се открият грешки, те може да се редактират на самата дискета. За да стане това, трябва да се задействат (чрез клавиатурата) функциите ,,проверка на знака“ или ,,корекция на полето“, при което в паметта се редактират само грешно въведените знаци или поле, а пък на дискетата автоматично се записва поправеният блок данни на мястото на стария сгрешен.

Разбира се, когато имаме данни, трябва да можем и да търсим в тях. За тази цел ИЗОТ ЕС 9114 предлага функцията ,,търсене“, при която определен блок данни може да се търси по следните начини – по идентификатора му, по адреса или по края на данните.

Самият метод на запис е двойночестотен. Ефикасността на въвеждането на данни нараства, когато се използват амтоматичните функции ,,дублиране“, ,,пропуск“ и ,,побитово подреждане“. Устройството използва поблокова индикация.

ИЗОТ ЕС 9114 използва около 400 вата мощност от мрежата и тежи около 50 кг.

Ето и какво знаем за лентовите устройства ==>

Как работят устройствата за запис на данни с магнитна лента

See more

Вижте в Sandacite.BG сервизния тестер ИЗОТ 509Е, с който се изпитват флопидсковите устройства след производство и ремонт!

Преди няколко дни, когато ви занимавахме със сервизния програматор на EPROM чипове ИЗОТ 0404С, обърнахме внимание, че започваме да представяме и малко по-различна техника – използваната от заводските настройчици и сервизни техници в тяхната работа. Една характерна серия такива устройства са тестерите за устройства външна памет – флопита и харддискове.

Става дума за устройства като ето това на снимката. Те са поместени в удобно куфарче тип ,,дипломатическо“, за да бъдат лесно преносими. На него има и ключ да се заключва. Вътре се съдържа апаратура, към която свързвате флопито или харддиска и можете да засичате дали действителната му работа отговаря на параметрите, заявени от производителя. Такива са напр. вярност на записа на данни, скорост на четене и т.н. Чрез тестера се извършват следпроизводствена настройка и контрол и следсервизен ремонт и изпробване на флопито.

В нашата колекция от стара българска техника имаме четири такива тестера или пробници – този А509Е, освен него А503Е и А550Е за флопита и 0401С за харддискове. Сега решихме да ви запознаем с модела А509Е, та да видим дали ви е интересен. Ако го харесате, скоро ще напишем и за другите. :)

Характерно за тези тестери е, че всеки от тях е направен да обслужва по няколко флопита или хардове, така напр. А509Е е за 5,25-инчови устройства с обем на дискетата до 1 мб (тоест за дискети с двойна плътност). Такива са ЕС 5088, ЕС5088.М1, ЕС 5321 и ЕС 5323.

Самият тестер влиза в производство през 1984 г. в Завода за регистрационна техника в Самоков, по-късно известен и с папките напр., които правеше. Нашият екземпляр пък е произведен 1987:

Да, хубаво е куфарчето така, с този пепит… :)

Отваряте капака и от ключа долу вляво на командия панел включвате тестера. Контролните му светодиоди светват, че той е готов за работа. После свързвате флопито към лентовия кабел, излизащ от металната кутия на апарата в куфара, а с конектора тип ,,молекс“ захранвате устройството. (Самият тестер се включва към обикновена 220-волтова мрежа.) След това поставяте контролна дискета – една такава можете да видите ТУК. Вече чрез различните ключове по пулта можете да изберете кои точно проверки да задействате, а началото на теста става с щракване на ключа СТАРТ.

Можете да зададете на четящо-пишещите глави да правят стъпки напред или назад, автоматично да се позиционират на даден адрес на дискетата, пак така (и многократно) да го направят между нулевия сектор и зададения адрес или между два съседни сектора на дискетата.

Можете пробно да запишете нули, единици, да тествате дали те се четат правилно и за колко време, а също така да изберете и страната на дискетата, от която да се чете (да припомним, че има и двустранни флопита за дискети с две записваеми страни). През всичкото това време светодиодите за индикация на състоянието ви указват как вървят нещата и дали всичко е в ред. Напр. след края на теста индикаторът НАКОПИТЕЛЬ ГОТОВ ще светне, за да ви укаже, че тестът е завършен. Надписите са на руски, защото тези тестери са изнасяи много за бившия СССР.

Интересна е функцията ,,възстановяване“, за която има специален бутон. Мислим, че става дума за възстановяването на някаква функция на флопито – напр. калибриране скоростта на въртене на дискетата и придвижването (позиционирането) на главата върху пътечките. Възможно е и да става дума за възстановяване на данни от дискета обаче. Както ни обясни нашият читател Димитър Димитров, в такъв случай нещата вероятно щяха да работят така: слага се в изправно флопидисково устройство дискета, записана на флопи с разцентровани глави, като поради това тя после не може да се прочете и дава грешки. Тестерът ИЗОТ А509Е завърта дискетата в свързаното към него изправно флопи, после се опитва да чете от проблемния сектор и ако не успее, премества главата наляво, аксиално, на няколко стъпки, отдалечавайки се от центъра на пътечката. После прави същото надясно, сякаш се клати наляво-надясно спрямо линията на пътечката. Идеята е да хване запис, ако главата на другото флопи е била разцентрована и е записвала по-встрани. По такъв начин са спасявани данни, записани от разцентровани флопита.

Както споменахме, такива тестери за използвани за следпроизводствен контрол на новопроизведените флопита, а също и за изпробване след ремонта им.

Ето една блокова схема на джаджата, която открихме. В чертежа по-долу 1 е куфарът, 2 е захранващият блок, 3 е платката за управление, към която се отнасяте, когато боравите с бутоните и ключовете, а 4 е самият панел с тях. Тази платка за управление е ,,логиката“ на сервизния тестер и в електронно отношение е изпълнена с TTL интегрални схеми с ниска и средна степен на интеграция. С цифрата 5 на чертежа са означени лентовите интерфейсни кабели за присъединяване на флопита. Кабелите са два различни – един е за модела ЕС 5323, друг е за 5088, 5088.м1 и за 5321:

При запис на нули честотата на тока е 125 кхц, а при запис на единици – 250. При работа ИЗОТ А509Е потребява около 110 вата мощност заедно с включеното флопи.

Средното време между отказите на тестера е 1000 часа, а една повреда се отстранява пак средно за половин час.

Куфарчето тежи около 7 кг, а размерите му са: дължина 435, ширина 325 и височина 105 мм.

Повече за него можете да научите от тези страници от документацията му ==> Сервизен тестер за флопита ИЗОТ А509Е – паспорт

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

See more

Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!

Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)

Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.

Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава  България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.

От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.

Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.

Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.

Ето я платката на флопито…

… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:

Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:

Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.

За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.

Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.

Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е

ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.

Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:

Ето я и схемата му:

През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.

През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)

Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.

И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:

ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:

А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:

Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:

На второто можете да си направите бекъп на данните. :)

Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)

ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:

От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.

Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:

Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.

Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат  7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.

Освен всичките тия, е имало малка серия  5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.

Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:

Това са най-големите флопита и дискети в света!

See more