В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…
Българско външно флопи 5,25 инча
Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.
Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.
Българско външно флопи 5,25 инча
Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.
Българско външно флопи 5,25 инча
Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.
Българско външно флопи 5,25 инча
Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.
А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:
Научете в Sandacite.BG как да запишете програма от дискета в компютър Правец!
Как да запишем програма от дискета в компютър Правец
Известно е, че 5,25-инчовите флопидискови устройства са основната външна памет при компютрите от серията Правец. Въпреки че при модела 8Д напр. се използва касетофон, флопито си остава най-масово и като така е добре да знаем как да си служим пълноценно с него.
Една от основните функции на дискетите е на тях да се записват програми, които да се задействат на компютъра, за да разширяват неговите възможности. При това се налага да пренесем записаната програма в оперативната памет на компютъра. Точно това ще разберем днес стъпка по стъпка – как да го направим.
Записът на програма от дискета в Правеца се извършва по следния начин.
Първо изключете компютъра, но оставете монитора включен. След това хванете дискетата и я извадете от малкия предпазен бял плик (той предпазва овалния отвор 4, през който, ако пипнете там с ръка,ще повредите феромагнитния слой). Сетне вкарайте дискетата процепа на флопито (обикновено то е производство на пловдивския Приборостроителен завод Кочо Цветаров), като я държите напред с овалния отвор, а накрая затворете вратичката на устройството.
Сега включете компютъра. Индикаторният светодиод ще светне, а флопито ще зачегърта и ще завърти дискетата за 5 – 6 секунди, докато доститгне 360 оборота в минута. След това индикаторната лампичка загасва, а дисковото устройство спира въртенето си. В долния ляв ъгъл на екрана ще се появи мигащият маркер – курсорът. (А пък ако дисковото устройство продължава да се върти по-дълго време, всичко трябва да се повтори отново – компютърът се изключва, дискетата се изважда и наново се поставя, капачето се затваря, компютърът се включва и т. н… все докато се появи мигащият маркер.)
Сега вече е време за малко код. Това е Правец, така че знаете, че работим под операционна система ДОС. Напишете без номер командата CATALOG (от англ. catalogue, в смисъл „покажи заглавията на програмите“) и натиснете клавиша RTN. При това индикаторната лампичка светва, флопито започва да се върти и на екрана се появява „съдържанието“ на дискетата, т е. списък (каталог) с имената на програмите, които се съдържат в нея. Ето част от един такъв възможен списък:
А 002 HELLO
А 004 HORIZ
А 013 SIN
А 002 SABIR
А 003 CUB
Ако сега желаем да въведем в паметта на Правеца (и той автоматично да изпълни) напр. програмата HORIZ, необходимо е без номер да напишем командата RUN HORIZ и да натиснем клавиша RTN. При това индикаторната лампа ще светне и дисковото устройство отново ще започне да се върти. След няколко секунди въртенето спира и на екрана се появява резултатът от програмата. (Възможен е и следният вариант: първо без номер се написва LOAD HORIZ и се натиска клавишът RTN, като след въвеждането на програмата се пише без номер само командата RUN.)
С така въведената в паметта на компютъра програма може да се извършат следните действия:
да се прекъсва работата ѝ чрез натискане на червения клавиш;
да се стартира програмата чрез написване на командата RUN и натискане на клавиша RTN;
да се извежда на екрана самата програма чрез командата LIST;
да се изтрива от паметта на компютъра (но разбира се, не и от дискетата) въведената програма чрез командата NEW и т.н.
Е, това е всичко! :) Сега вече, ако случайно успеете да намерите някоя все още четяща се 5,25-инчова дискета със записана програма и имате достъп до работещ Правец, можете да изпробвате дали нашите напътствия са ви били от полза. До скоро виждане!
Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)
Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.
Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.
От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.
Флопизакомпютър Правец от 1985 г.
Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.
Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.
Ето я платката на флопито…
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088
За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.
Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.
Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е
ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.
Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:
Българско флопи ИЗОТ ЕС5088.02
Ето я и схемата му:
Схема на флопи ЕС5088.02Схема на флопи ЕС5088.02
През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.
Флопи ИЗОТ ЕС5321
През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:
Старо флопи ИЗОТ ЕС5323.01
А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:
Схема на флопи ЕС5323.01Схема на флопи ЕС5323.01Схема на флопи ЕС5323.01
Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:
Старо флопи на ИЗОТ 1031С
На второто можете да си направите бекъп на данните. :)
Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)
ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:
5,25-инчово флопи ИЗОТ ЕС 5326М
От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.
Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:
Флопи Изодиск 01
Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.
Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат 7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.
Освен всичките тия, е имало малка серия 5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.
Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия: