Етикет: флопи за правец

В Sandacite.BG намерихме това неизвестно външно 5,25-инчово българско флопи…

Досега в нашия сайт ви разказахме за най-разпространените (и някои не толкова) 5,25-инчови флопита за компютри Правец, българско производство. Дойде обаче време да актуализираме базата си данни, защото ненадейно ни попадна това странно устройство.

Флопито е с метален корпус, но от тънките, а не като стандартните от завода Кочо Цветаров – дебели, като за 2 броя 5,25-инчови отсека. Има си и лентов кабел за предаване на данни към компютъра. Използвано е извън кутията му, точно като цветаровските – с компютри Правец или Пълдин.

Табелката може да ни даде информация за него, а най-интересното ще запазим за накрая. На нея виждаме т.н. отраслова нормала, завършваща на 85. Това означава, че този модел със сигурност е след 1985 г. и тогава е регистриран стандарт за него. След това виждаме годината 1987, но това е годината, през която е произведена самата фолиева табелка и е предвидено да се постави. Реално обаче над нея са нибити цифрити 92. Това означава, че флопито е произведено чак 1992 г. Серийният номер е нещо от типа на 63244, но за първите две цифри не сме сигурни.

Най-интересното в цялата работа е, че през 1992 флопидисковото устройство вече е произведено от нетрадиционна фирма – четем ДФ ,,ЕхП“, като средната буква не можем да разпознаем! ДФ означава ,,държавна фирма“, но съкращението в кавичките засега не ни е известно какво значи. Освен това, друго такова флопи нито сме срещали, нито знаем някъде да има. Отбелязан е и шестцифрен телефон – 82-61-42.

Наистина странно флопи! Понякога се намират и такива озадачаващи хардуери.

А иначе ето да си припомните по-често срещаните ни дискетни устройства:

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

See more

Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!

Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)

Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.

Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава  България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.

От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.

Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.

Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.

Ето я платката на флопито…

… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:

Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:

Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.

За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.

Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.

Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е

ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.

Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:

Ето я и схемата му:

През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.

През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)

Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.

И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:

ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:

А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:

Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:

На второто можете да си направите бекъп на данните. :)

Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)

ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:

От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.

Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:

Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.

Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат  7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.

Освен всичките тия, е имало малка серия  5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.

Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:

Това са най-големите флопита и дискети в света!

See more