техника от социализма - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

1955 – български котлон на 150 волта с опасни открити нагреватели!

Вижте какъв опасен български котлон открихме в Sandacite.BG!

**Стар български котлон** на **Елпром Варна**

Историята на българските котлони започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо по-конкретно за тях. Със сигурност знаем обаче и за друг производител – предприятието ,,Едисон“ от София.

И така, след като достатъчно Ви глезихме с електрически тенджери, с пържолници, печки, абсорбатори и т.н., стигнахме и до като че ли най-простата на всичките тия луксозни джаджи. Представяме Ви ЕКО 600! :)

Зад това съкращение се крият думите ,,електрически котлон обикновен, мощност 600 вата“. Всъщност, понятието ,,първи български котлон“ само за ЕКО 600 е малко половинчато, тъй като през 1955 г. заводът Елпром Варна пуска успоредно два уреда от този тип – 6 мощност 600 и 800 вата съответно. Както можете да се досетите, вторият носи сиглата ЕКО 800. Точно от него е и горната напълно оригинална мукавена кутия. :)

В днешния материал ще разгледаме и двата образа.

Двата котлона имат еднаква конструкция и се отличават само по своите размери. Както редовните читатели на Сандъците вече са се догадили още щом са прочели годината на ,,раждане“, нагревателната спирала на котлона е открита и човек трябва много да внимава да не я допре случайно при работа… Ако все пак това се случи, нека поне дa e oбyт с дебели пoдмeтĸи, a пoд нeгo дa нe e гoл бeтoн. :) Във всеки случай, по-добре е да не стигаме до такива разсъждения.

Сега да поговорим технически за това откъде идва топлината. Нагревателната спирала е от нихромова или хром-алуминиева съпротивителна жица. Тя е положена в каналите на шамотна плоча с диаметър 145 мм за котлона с мощност 600 вт и 165 мм за 800 вт. Изводните краища на спиралата са трикатнио и усукани от същата съпротивителна жица. Изводите завършват с месингови накрайници (кабелни обувки, капсули), които трябва плътно да обхващат съпротивителната жица.

Трябва да отбележим обаче нещо доста неприятно. Когато котлонът работи дълго време, понякога се е случвало нагревателната жица да се понадигне на места и да излезе от каналчетата. Тогава тя влиза в съприкосновение с металния съд, който сте поставили да ври отгоре, а той пък влиза в допир с ръката Ви… Резултат = неприятен. :)

Контактното устройство се състои от два месингови щифта, към които се свързват изводите на спиралата с месингова гайка. Щифтовете отвън са предпазени от допиране и заливане посредством ламаринена кутийка, заварена към тялото на котлона. Тялото и дъното на котлона са от стоманена ламарина. Към дъното са заварени три ламаринени крачета. Всички открити повърхности на металните части на котлона освен спиралата са покрити против корозия с подходяща защитна и декоративна покривка от стъклоемайл, изпечен при температура 900-920° С, или са боядисани. Дъното се притяга към тялото на котлона посредством три зъбеца, прорязани и огънати навътре от самото тяло, и три прореза по периферията на дъното, което влиза в тялото.

Напречен разрез на ЕКО 600

Сигурно вече сте се досетили каква може да е най-честата повреда в това толкова просто уредче. Това е прегаряне на изводите на спиралата на мястото, където тези изводи са свързани към контактните щифтове. Поради високата температура, която се получава иа самите щифтове, най-малкото разхлабване на контакта увеличава електрическото съпротивление на контактната връзка. При по-голямо съпротивление се отделя повече топлина, нагряването се увеличава още повече, контактните повърхности се окисляват силно и се стига до пренагряване края на извода, при което той прегаря. Често пъти причина за това може да бъде недостатъчно развалцоване на месинговите капсули към изводите на спиралата, недоброто първоначално затягане или разхлабването им след продължителна работа или лош транспорт.

За да се предотврати този проблем, може да вземем овреме предпазни мерки. Може, след като котлонът е работил известно време, да бъде отворен и гайките на щифтовете да се презатегнат, а ако се установи, че изводът се движи свободно в месинговата капса, да се уплътни, като се сплескат допълнително капсулите с клещи или чук.

А, ето го и вещественото доказателство за неговата ,,първичност“ – наистина е 150 волта, 800 вата – място за съмнение не може да има. :)

Как се оправяме с изгорялата нагревателна спирала обаче? Тя се заменя с нова и това става по по следния начин. Най-напред се отваря котлонът, като се поставя обърнат с плочата надолу. После се натиска дъното и се развива на няколко градуса наляво (обратно на часовниковата стрелка), като тялото се държи неподвижно. След като се извади дъното, се развиват външните гайки от контактните щифтове и се отделя плочата със спиралата. Отстраняват се внимателно остатъците от прегорилата спирала. Преди да се постави в каналите на плочата, новата спирала трябва да се разтегне равномерно на около 96 см за 600 вт и 125 см за котлона 800 вт, без да се смятат изводните краища. При купуване на резервна спирала (препоръчително, от някой не много лъскав електриджийски магазин) трябва да укажете точно за какъв котлон е необходима и за какво напрежение. Най-добре първо обяснете какъв античен котлон имате, представете данните от таблицата по-долу и гледайте физиономията на продавача. :) За откритите котлони във всички случаи диаметърът на спиралата не трябва да е над 5,5 мм, за да може да легне в каналите на плочата.

Тъй като изводите на резервните спирали не ca снабдени с накрайници, трябва краищата ми предварително да се извият във форма на ухо около щифтовете,а след това да се затегнат с външната гайка, като от двете страни на ухото се поставя по една месингова шайба. Затварянето на котлона става, като се притисне и завърти дъното надясно.

По същия начин може да се замени счупена керамична плоча. Като се има предвид, че е по-трудно преместването на употребявана спирала в нова плоча, препоръчваме да се опитате да намерите цял такъв комплект. При купуване на резервна плоча трябва да се каже в магазина точно какъв диаметър е имала счупената плоча.

Смяната на счупено порцеланово изолаторче или щифт в контактното устройство също не е трудна работа.

Ето го пък другия ни екземпляр, сниман някъде на Битака… Според нас, снимката се получи интересна с този кабел – като се замислите, не Ви ли прилича на някакво странно животно? Кабелът му с тоя щекер му също е мноого стар, от първите на завод Найден Киров Русе.

Керамичните шамотни плочи на котлоните ЕКО-600 и ЕКО-800 по размери и качество отговарят на изискванията на тогавашното БДС 1141-52, а самите котлони трябва да отговарят на БДС 1732-54 (Котлони домакински електрически).

Сега… нещо друго в допълнение. От Елпром Варна са произвеждани и други типове открити котлони, които имат някои разлики. Напр., при някои от тях тялото е прихванато към дъното с три винта или пък плочата се притяга към тялото чрез един винт, намиращ се в средата на дъното. Шамотните плочи на тези котлони имат други (нестандартни) размери. Така например, при тях котлон 600 вт е с плоча с диаметър 120 мм, а котлон 800 вт-—с плоча 155 мм. Със същите плочи са произвеждани котлони, които се отличават от описаните от нас ЕКО 600 и 800 само с по-малките си размери.

От тази таблица ще видите всички данни за българското котлоностроене до 1955 г.:

**Стари български готварски котлони** – данни

Българска прахосмукачка Плутон

Произвежда се от 1964 г. в завод Елпром Варна. Това е втората поред българска прахосмукачка.

Консумирана мощност – 400 вата Максимален вакуум -1300 мм воден стълб.

Прахосмукачка Плутон Prahosmukachka Pluton

Максимален дебит – 23 л/сек.

Табелката:

Български прахосмукачки Balgarski prahosmukachki

Тук можете да видите и принципното й устройство:

Оригиналният й кашон:

А ето и с какви инструменти за почистване разполага тази българска прахосмукачка:

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура (ДТКМА) е било държавно научно-производствено обединение, съществувало от 1976 до 1992 г. и разположено в гр. Айтос и произвеждало монетарна апаратура.

1976-1979 – Завод монетарна апаратура

1979-1990 – Държавен технологичен комбинат за монетарна апаратура

1990-1992 – Държавна фирма ,,Монетарна апаратура“

1993 – […] – Монетарна техника АД

ИСТОРИЯ

През 1972 г. ръководството на ДСО ИЗОТ взема решение да се разшири производстото на електроноизчислителна техника с такава, която да има повече приложение във финансовия сектор. В резултат през 1975 г. Айтос е завършен Завод за монетарна апаратура, който започва да произвежда твърде примитивни устройства. С течение на времето става ясно, че това производство е перспективно и дори има потенциал за износ, ако почива на високотехнологични идеи, и се взима решение Заводът да излезе от рамките на ДСО ИЗОТ и да се обособи отделно ДСО Монетарна техника към МПНС. Към завода са създадени два научноизследователски института. Тяхната цел е да бъдат свързващото звено между практиката и науката, като се работи на принципа ,,откриване на потребност – разработка – производство на изделието – нведряване – задоволяна не потребността“. Двете звена, за които стана дума, са Единният научноизследователски център за специализирано програмно обезпечение и Научиоизследователският и проектантски институт по технологизация и автоматизация на монетарския труд. Паралелно с това, до края на 1979 г. са създадени и някои други пециализирани звена:

– Заводът за магнитни ЗУ в Стара Загора

– Заводът за непрекъсваеми ТЗУ ,,Енергия“ в Ивайловград

– Заводът за комплексни системи за сигурност ,,Пирин“ в Благоевград

. Заводът за брави, каси и сейфове в Петрич

– Заводът за магнитни карти в Синдел

Огромните вложения дават разултат. През 1979 е осъществен е първият износ – 20 000 банкнотоброячни машини тип Б1 Фискус заминавт за ЧССР и СССР. По-късно географията се разширява состаналите страни от Източния блок с изключение на ГДР. Но комбинатът си дава сметка, че само с количествено натрупване на елементани машини не може да се надява на дългосрочно присъствие. Затова НИПРОИТАМ непрекъснато бълва все повече и повече нови разработки, повечето от кото влизат в редовно производство. Някои от тях са крайно интересни, закото представляват качествено нови и оригинални идеи. Като:

Специализирана превалутираща система с автоматизирано микрокомпютърно управление МОНЕТАРСУМА

Регистриращо устройство за входно-изходни операции РЕГИСТРАТОР Р-1

Банкнотоброячка универсална тип Б-2 ФИСКУС УНИВЕРСАЛ

Автоматизирана система за междуведомствена комуникация МОНЕТАРСИГНАЛ

Експериментален детектор на фалшиви банкноти МОНЕТАРСКАН (І нaграда на ХVІІІ международно изложение по автоматизация Лайпциг`86)

Светлинен валутен терминал ИНФОРМА 1

Комплексна терминална работна станция МОНЕТАРПОСТ

Автоматизирана система за управление на клиентския поток МОНЕТАРКОНТРОЛ

Специализирана микрокомпютърна система за извеждане на графична информация ГРАФПЛАН

Комплексна сигнално-охранителна система МОНЕТАРГАРД

Специализирана система за бързи оперативни справки МОНЕТАРКОРЕКТ

Износната продукция непрекъснато се увеличава. Продукцията е доста добре приета в т. н. развиващи се страни, където изделията са търсени поради ниската си цена. От 1981 г. се бележи непрекъснат ръст на изнесените апарати (над 90 % от общия обем на производството), на осъществената печалба, а конкретно за някои видове техника ДТКМА е № 1 в Европа по произведени бройки, при това далеч не само при разработените у нас изделия. Абсолютен връх в историята е периодът 1984-1987 г., когато продукцията на айтоския комбинат е позната в 33 страни на света, за които заминават годишно над 120 000 апарата. Номенклатурата обхваща над 30 вида различни устройства, подустройства и работни системи, които позволяват свързване с няколко компютъра, дефиниране на различни степени на аналитичност, автоматизиран механизъм за бързи оперативни справки, оценка на постигнати резултати, задаване на приоритети, споделяне на ннформация с различни равнища на достъп, връзка с други подсистеми и какво ли още не.

–-

Честит Първи април, скъпи приятели на старата техника! :)

Електропромишленост и приборостроене – 8-1982

СЪДЪРЖАНИЕ

Контрол наработното време с помощта на електронни пропускни системи

Устройство за отпечатване на цифрова информация

Изработване на структури за порвърхнинни акустични вълни с електронна литография

Видеочестотен импеданс на двуполюсник, представен от неавтономен генератол

Оразмеряване на импулсни схеми с фототранзисторни оптрони

Контролер за перфолентен изход на ИЗОТ 0220 в комбинация с входно-изходно печатащо устройство ИЗОТ 0232

Графичен метод за определяне на основните характеристики на електромагнитните вентили в практиката

Система за управление на автоматична линия за монтаж на патрони за витлови предпазители

Нов метод за изработване на цилиндрични колектори чрез пластична деформация

Електромеханично програмиращо утсройство за автоматични галванични линии

Заводът за изчислителна техника на 15 години

Нови изделия и материали

Изобретения

Информация

Новости

Отзиви за книги

Библиография

Реклами на ЗИТ София, ДСК Елпром-Енерго – завод Магнит Годеч

Изтеглете – 08

[Тема – ИРЕТ София] Електропромишленост и приборостроене – 9-1987

СЪДЪРЖАНИЕ

Основни задачи на националтата секция по тестиране, диагностика и надеждност на електронни прибори, ЕИМ и системи

Уводни бележки

Симулиране на цифрови структури

Проблеми при тестирането на програми

Информационна система за управление на тестирането на интегрални схеми

Методи за диагноситка на микропроцесорни устройства

Изследване на псевдослучайното тестиране на микропроцесори с помощта на оцветени мрежи на Петри

Фамилия тестери СЕТ за диагностика и настройка на микропроцесорни изделия

Систеа за динамичен функционален контрол на сложни микропроцесони структури

Диагностика на RAM паметта в 8-битови микропрозесорни системи

Сстеми за тестиране на големи MOS памети

Тестова система за цифрови интегрални схеми АС 400

Автоматизирани изпитвателни системи от фамилията АТЕК

Системи за електротермотренировка на големи и ксвръхголеми интегрални схеми

Методика за настройка и тестиране на запаметяващи устройства с гъвкав магнитен диск

Устройство за термотренировка на ЗУГМД ЕС 5074 и ма минизапаметяващи УГМД ЕС 5088

Тестова система за статично-параметричен контрол на фибридни интегрални схеми

Алгоритъм за изолиране на многократни неизправности в линейни аналогови схеми

Системи за тестиране на интегрални схеми, организирани с ПК Правец 8М

Анализ и оценка на два метода за контрол на сложна радиоелектроннна апаратура

Нови книги

Нови изделия и материали

Информация

Реклами на ИРЕТ София, завод Георги Костов София, ИЗОТ 1010 С, Химически комбинат Девня, Електромоторен завод Елпром Троян, Комбинат Елпром-Енерго София, фамилия сигнатурен-емулаторен-тестер СЕТ (комбинат Изотсервиз)

Изтеглете – 09

Български телевизор Респром Т3104 + схема

Респром Т3104 3 пуснат в производство около 1990 г. Черно-бял, кинескоп 31Лк3Б, памет за 8 канала, преносим черно-бял телевизор. Производител – Завод за телевизионна и радиоапаратура Велико Търново. Работи и на 220, и на 12 волта – може да се захранва с акумулатор.

Пускан е и във версия за износ под марката Favori и много симпатична емблема с конче:

Схемата е като на Респром Т6104 – http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/%D0%A0%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%A2-6104-%D0%B8-%D0%A2-5004-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0.jpg

Български телевизор Респром Т3103 + схема и упътване

Респром Т3103 е изцяло транзисторизиран български черно-бял телевизор от 1988 г. с 31 см диагонал на екрана, кинескоп 31ЛК3Б, производство на Технологичния комбинат за радиотехническа апаратура във Велико Търново. Разпространява се в две цветови схеми – бежова и кафява. Памет за 8 канала. Преносим тип изпълнение – тегло 9 кг. Може да се захранва и от акумулатор.

Както казахме, памет за 8 канала, които се търсят и запаметяват отстрани:

Има възможност за две работни напрежения – 12 и 220 волта:

Кафявият вариант е правен и за износ. Дано се разчитат добре табелките – вляво е българската, вдясно износната:

Схемата на телевизора е същата като на София 31 – Респромт-т3103-схема

Техническо описание и ръководство за употреба – Респром-т3103-упътване

Повече коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=15

Новата ни придобивка – телевизор Електрон 706Д

Колкото и да сме почитатели на родните сандъци, не трябва да забравяме добрите стари руски токмаци. Eто, например, завчера ми дойде това – чисти 65 кг – Електрон 706Д:

Производство от 1973 или 1974 г. в Лвовския завод Електрон, в днешна Украйна. Кинескоп 59ЛК3Ц.

Приема и предава цветно изображение на всякакви тв канали в МВ и ДМВ диапазона. Регулирате двата обхвата от бутона долу вдясно, имате и 12-канално ПТК:

Както и 6 потенциометъра за различни настройки на изображението.

Отзад капакът е ламаринен и масивен:

И се пазете от високото напрежение – не забравяйте, че дори след изключване на телевизора от електрозахранването по някои елементи има остатъчен заряд!

Тук можете да видите клип на работещ такъв:

Повече снимки на него можете да видите в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40964#p40964

За съжаление понастоящем не можем да Ви предложим никаква налична документация за него.

[1960] Хапнете кебапчета – интересна електрическа скара

След като в този материал – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80/ – Ви запознахме с първата българска електрическа скара, сега ще Ви покажем още една, произвеждана по същото време, но по-различна като конструкция. Представяме Ви СЕД-1100!

Поначало названията на уредите от този период са доста безинтересни. СЕД означава просто Скара Електрическа домашна, мощност 1100 вата:

Уредът се състои от тавичка, пластина за обиране на мазнината, реотан, същинска скара. Захранва се от 220 волта кабел с щекер, има си и бакелитена дръжка, с която да хванете тавето. :)

Поставяте месото на скарата и то се пече от реотана отдолу. :)

Интересна подробност е тази пластина за обиране на мазнините – те се оттичат в тавичката.

Самата скара е толкова запазена – и външно, и функционално – че никога няма да й дадете 50 и кусур години. По уреда няма нито табелка, нито други индикации. Но успяхме да намерим ето тези данни от книгата на Кунев и Асланов:

Ако желаете да коментирате, можете да го направите в темата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5114

[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!

Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.

Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).

Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:

Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.

Отдолу е капачето:

Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:

Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)

Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.

Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.

Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта: