Етикет: техника от комунизма

Вижте българската електрическа маша за коса Рила в Sandacite.BG!

Сега ще обърнем внимание и на дамската част от потребителите ни :)

В доста автаркичната стратегия (,,автаркия“ – самозадоволяване) на българската икономика преди 1990 г. има място и за такива изделия като електрическа маша за коса със звучното име Рила. Барем да беше някое красиво женско име! А то – Рила! Знаете ли колко много още неща има, дето се казват Рила?!

И се оказа неособено разпространено чудесо, между другото!

На горната снимка я виждате на снимачната ни площадка. Ясно се вижда надписът на бакелитовата дръжка – производство на нашия екземпляр от 1988 г., а предполагаме, че то въобще започва две години по-рано. Точният модел е ДМ-1 Рила:

В основата си електромашата работи на практика на днешните. Защипва се края на кичур коса, навива се, изчаква се да се загрее и се изтегля машата с леко отваряне на щипката. Така косата се навива на кичури.

За разлика от повечето сегашни обаче, Рилата няма бутон за включване-изключване, което значи, че работи на принципа на ютията Ракета от средата на 1950-те – включвате, навивате косата и внимавате да не оставите машата върху някоя горима повърхност, защото може да я прогори. За да не стане това, Рилата трябва да я поставим върху напр. порцеланова чиния или друга огнеупорна повърхност.  ,

Я да се направим, че умеем да си служим с нея :)

За съжаление в момента не намираме никаква документация за нея, затова и не можем да Ви кажем до колко градуса точно се загряват щипките. Предполагаме обаче, че не са по-малко от 170 – 180, както при съвременните. Нашата проработи, но не сме мерили температурата на щипките. :)

Разбира се, липсата на документация не пречи да си подрънкате за машата в нашия форум – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

Българската сокоизстисквачка Малина вече е в Sandacite.BG заедно с рецепти!

Днес ще пийнем фрешче! :)

Малина или Малина 1, както още я наричат, е най-популярната българска сокоизстисквачка. Произвежда се от средата на 1960-те г. в завода Елпром Варна.

Ние наистина наскоро си направихме доста ябълков фреш на тази сокозстисквачка! :) Тя е класически пример за  т.н. интегрална колекция – служи еднакво добре и като експонат, и чисто практически.

Когато отворим кутията, се натъкваме на самия уред:

Изваждаме го…

Поначало сокоизтисквачката тогава е била наричана ,,центрофуга за сокове“. Може да ви прави  сок от плодове, зеленчуци или билки. Сокчетата стават съвсем пресни, защото когато поставите суровините в машинката и я включите, отделеният сок веднага се центрофугира през въртящия се с високи обороти филтър и изтича през улея в поставения отдолу съд. За около 3 мин. Малината може да ви направи сок от 1 кг плодове.

Дали соковете ще са по-бистри и с по-малко съдържание на плодови парченца, или по-бистри и с по-малко парченца, решава потребителят. Ако в перфорирания цилиндър поставите филтърна хартия, парченцата суровина ще останат там, но соковете ще са с по-ниска хранителна стойност.

Между другото, ето и ,,сертификата за произход“. Както виждате, нашата е прозведена 1966 г.:

Надписът на нашия екземпляр е на полски, защото той е от партида, изнасяна за ПНР.

Що се отнася до ТЕХНИЧЕСКИТЕ ДАННИ, машинката консумира около 110 вата мощност от мрежата. Оборотите й са около 2000, а максималното време, през което трябва да я оставяте да си почива – 30 минути.

Малко СЪВЕТИ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ на уредчето. След употреба филтърът на Малината трябва добре да се почисти. За тази цел тя трябва да бъде частично разглобена, но за тази цел е нужно, разбира се, да я изключите от контакта с цел почистването са филтъра. А след това обратното сглобяване става по следния начин. Поставете улея върху отвора за изтичане на сока от горното тяло и го закрепете заедно с него в специално оформеното легло. После филтърът се поставя върху бакелитовия фланец така, че да легне добре върху водещата го част. След това вър­ху него, чрез специалната гайка, се затяга резачката. Филтърлентата се поставя по вътрешната цилиндрична повърхност на филтъра, а капакът се наглася така, че  зъбчето, намиращо се над шахтата за зареждане на уреда, да легне в леглото си върху горното тяло. А онази горната метална скобата, дето е за притягане и носене, се плъзга върху капака, докато влезе във вдлъбнатините. После притискачът се поставя в шахтата. И ето – Малината вече е готова за работа!Разглобяването й става по обратен ред.

А ето и сведения от нас за още един важен момент – почистването. При тази манипулация всичкн части на сокоизстисквачката трябва да се пазят от удар, защото могат да се счупят или деформират. Електромоторът н пре­късвачът трябва да се газят от намокряне или потапяне във вода!

Всички оставали части могат да се почистват със студена или умерено топла вода Използваните препарата за миене не трябва да бъдат неразтворими и да не драскат повърхностите на частите. Освен това, при миенето не трябва да се използват ме­тални предмети (лъжици, ножове и т.н.), а само мека четка или кърпа. :)

Ако през време на работа е необходимо бързо да се mочистите Малината, достатъчно е да се извадите филтърлентата и да я измиете под течаща вода.

Ето и гаранционната карта на нашата – купена е точно преди 40 години – през октомври 1978 – от ЦУМ:

Не се и съмняваме, че сте много добри в кухнята, ама искате ли все пак да ви дадем някои практически указания за работа с нашето чудо на сокоизтисквачките?  J Поначало всички плодове, зеленчуци или билки преди центрофугиране трябва да се измият много грижливо. С изключение на цитрусовите, всички останали плодове с кори не трябва да есе почистват от тях, за да се запазят витамините им. Плодове­те трябва да се нарязват на парчета, удобни за поставяме в шахтата за зареждане на изстисквачката. По разни приятни вкусови причини пък се препоръчва при ябълките, кру­шите и т.н. да се изрязват и отстраняват семките.

Плодовете с костички трябва да се изчистят от тях, преди да ги набутатe в Малината. :)

Когато Малината работи, не трябва да я натискате с пръсти или каквото и да е друго, а само с притискача отгоре. Притискането не трябва да става силно н много бързо, защото това пречи на спокойната работа на уреда и на количеството получени сокове. Между отделните допълвания се препоръчват кратки паузи, за да може уредът да центрофугира добре поставените плодове.

Препоръчваме почистването на филтъра да става по-често – така се осигурява по-добро изцеждане.

Имайте предвид, че количеството получен сок отпадъци при цеитрофугирането на различните плодове и зеленчуци зависят от техните качества и от преснотата им!

Когато изтичането на сока значително се забави и отложеният слой отпадъци във филтъра стане с дебелина приблизително колкото пръст, фил­търът и фнлтърлеитата трябва да се изчистят. Понякога е възможно при центрофугираие отпадъците да се натрупат неравномерно по стените на филтъра, което причинява вибрации на Малината. В тоя случай тя трябва да се спре незабавно и да й се почисти филтърът.

А сега Ви предлагаме и следните РЕЦЕПТИ!

Всяко годишно време предлага различни плодове и зеленчуци за получаване на сокове, по вкус за различни цели.

Натуралните (едно време наричани ,,сурови“) сокове са особено здравословни.

Соковете за лекуване трябва по възможност да се употребяват на­турално или – с цел за подобряване на вкуса – да се подправят с аромати и захар. Натуралните сокове трябва да се пият редовно. Препоръчително е на малки количества неколкократно вместо наведнъж. Натурален сок, консумиран преди храна, се приема особено леко от организма.

Заедно с натуралните сокове могат да се получат многобройни вку­сови и освежителни комбинации от сокове е или без алкохол. Те разме­сени в миксер с парченца лед са особено търсени и желани. Разчесването им може да стане и ръчно.

Разбира се, в тази по-скоро историко-техническа публикация е невъзможно да изброим всички рецепти за сок от какво ли не; затова ви предлагаме само някои насочващи рецепти.

1. Питие от плодов сок с мляко (основна рецепта)

Това плодово малко може да се  получи от всички ароматични плодове и зеленчуци: ягоди, моркови, целина, краставици, ябълкн, домати и т.н. Съотношението на сок към мляко, приведени към една чаша за вода, е 1/3 сок и 2/3 прясно мляко. При слабо ароматен сок количеството му трябва да се увеличи. Прибавката на захар е според сладостта или тръпчивостта на сока. Получе­ната смес трябва да се размеси добре и да се сервира хладка, със сламка.

По същия начин може да се подучи плодово мляко от мътеница или кисело мляко. При това добре а да се прибави една щипка канела. Плодово мляко с до­бавка на един жълтък, е особено усилващо в вкусно! Ако се използва цяло яйце, всички прибавки трябва да се разбият добре на пяна, да се филтрират в чаши и да се сервират веднага и добре охладени ‘със сламка.

2. Плодов сок с минерална вода (основна рецепта)

Съотношението между сок и вода е също като в горната рецепта

Сокът се налива в чашата и се допълва с минерална вода. Сервира се без захар. Добре охладено с малко сок от лимон, това питие е особено ос­вежително и утоляващо жаждата.

3. Млечен сок с ванилия

Едно топче ванилов сладолед, 4 супени лъжици плодов сок от яго­ди, малини, портокали, боровинки и т.н., 1/8 л мляко. Всичко се размесва добре на пяна. Налива се в чама и се сервира със сламка или лъжица. Може да се гарнира с една супена лъжица сметана и плод, което го прави особено пикантен. От тази рецепта могат да се съставят н дру­ги млечни или сметанови сокове.

4. Ябълковшейк

1/3 л ябълков сок, 1/8 л. прясно мляко, сок от половин лимон,

1 супена лъжица захар.

Млякото, лимоновият сок и захарта трябва да се размесят добре, да се налеят в чаша и последната допълни с ябълков сок. По възможност да се сервира с парченце лед и сламка.

5. Питие за спортисти

1/4 чаша прясно мляко, 1/4 чаша сок от грозде или ябълки, 1 супена лъжица лимонов сок, 1 чаена лъжица сироп от захар, 1 яйце и мине­рална вода. Освен минералната вода всичко останало се разбърква и добре се прецежда в една водна чаша. Допълва се с минерална вода н сервира веднага. Към него се поднася сламка.

Ами, това е! Мислим, че ви разказахме доста интересни неща както за най-популярната българска сокоизстисквачка Малина, така и за това, което можете да правите с нея! Потърсете си една и хайде – започвайте! :)

Когато ще работи, поставете сокоизстисквачката върху маса или твърда подложка. Ако горните указания се спазват, центрофугата Малина ще ви служи дълго и вярно, както нашата такава! :)

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4976

Ръководството за употреба можете да откриете тук, защото и него сме скенирали – Сокоизстисквачка Малина.djvu

Българската електрическа ютия Ракета е в Sandacite.BG!

Преди електрическите ютии народът също си е гладил дрехите, ама с ютии въглищарки! :)

Първите български електрически ютии се появяват след 1934 г., когато започват да се произвеждат напр. от фирмата ,,Едисон“ в София, но поради все още малката разпространеност на електроенергията по домовете Това започва промяната става по-масова през 50-те г. Около 1955 г., когато в производство влиза ето тази чудесия. Тя е изработвана за работа с мрежово напрежение 150 и 200 волта и потребява мощност 450 вата. Тежи 2,65 кг.

Да разгледаме конструкцията. Ракетата се състои от чугунена основа, която от долната (външната) стра­на е добре шлайфана и никелирана. Това е работната (гладеща­та) страна. Горната (вътрешната) страна е вдлъбната. Там всъщност е поместена на­гревателната плоча, която представлява керамична материя с набита в нея нагрева­телна спирала.

Към основата на ютията са навити две шпилки, които фиксират положението на капака и същевременно служат за закрепване на дръжката към ютията.

Върху нагревателната плоча е по­ставен азбестов картон, а над него — чугунена плоча. Предна­значението на плочата е да акумулира известно количество то­плина през време на престоите на ютията, за да я връща при гладене. Две гайки, навити върху шпилките, притягат тази плоча и нагревателната плоча към основата.

На задната част на ютията са гравирани техническите данни на ютията – напрежение, мощност, и др. (между които и на кое БДС отговаря -1731-54 (Ютии електрически).

Тази не е чак толкова стара – вече е на 220 волта и е произведена чак 1960 г.

Тук е и мястото да споменем най-характерната особеност на ютията Ракета. Тя няма  терморегулатор! Тоест включваш, загрява се и гладиш – едва тогава изключваш и уредът се охлажда! Отделно, конструкцията й е такава, че не позволява да се остави в изправено положение, за да не нагрява силно мястото, където е оставена. И това е така поначало – както през време на първоначалното й загря­ване, така и през време на паузите при гладене и след край на работата.

Комбинацията от горните два фактора е твърде важен проблем, защото, ако горещата гладеща повърхност на ютията падне и се застои продължително върху дъската за гладене, може да я прогори като стой-та-гледай! Такива случа са известни не един и два. Забравена върху по-запалими материали,  от тази ютия може и пожар да стане – това даже си го пишат в литературата за нея!

Именно поради горната опасност  Ракетата да се поставя винаги върху топлоизолационна материя като азбест, порцелан и др. Попадали сме и на друг екземпляр, при който са предвидени керамични крачета, на които можете да я поставите временно, докато още е гореща, а не искате нагорещеното желязо да изгори плоскостта.

А сега да проверим дали можем да отстраним евентуални повреди по нашата Ракета!

При евентуална повреда на нагревателя, което може да се случи след доста дълга употреба на ютията, той не може да се поправи и трябва да се замени с нов. Подмяната на нагре­вателя става по следния начин.

Най-напред се отвиват и из­важдат двете винтчета и глухи гайки, които придържат бакелитовата дръжка към ламаринената шина. След изваждането на дръжката под нея се виждат две гайки, които притягат шината към капака на ютията. Отвиват се двете гайки, което вече дава възможност да се извади шината, двете гилзи, на­миращи се под нея, а след това и капакът. Следва отвиването на гайките, които притягат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, с което капакът напълно се осво­бождава. Отвиват се двете гайки, притягащи горната плоча. Това позволява да се извадят последователно горната плоча, азбестовият картон и повредената нагревателна плоча.

Сглобя­ването на ютията става по обратния ред. След като се постави резервната нагревателна плоча, над нея се нареждат последова­телно азбестовият картон, горната плоча и двете шайби, след което се притягат с две гайки, навити върху шпилките. За да могат да се притегнат краищата на нагревателната спирала към контактните щифтове, капакът се поставя в изправено положе­ние до задната част на основата. След притягането на краи­щата към контактните щифтове капакът се намества, за да заеме нормалното си положение. Тук обаче се внимава при затваряне на капака краищата на спиралата да не се допрат един до друг или да опрат към металните части на ютията! Следва по­ставянето на гилзите и шината и притягането им с двете гайки.

Разрез на Ракетата

Накрая се поставя бакелитовата дръжка, която се закрепва към шината посредством два винта с глухи гайки.

Към капака е монтирана двущифтова кутийка и бакелитова дръжка. Ютията се включва към електрическата мрежа посредством гумиран шнур, свързван със самата ютия чрез щекер.

Още снимки и архивна и автентична информация за тази ютия можете да намерите в специалната ни тема за нея във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=4967&p=38483&hilit=%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%8F#p38483

Йеее, в Сандъците – Sandacite намерихме и печката Слънце!

Като гледате това чудо горе, сме сигурни, че веднага ще го помислите за лампа! Но нее, това не е лампа, това е електрическа отражателна печка с тясно насочено действие, при това толкова рядка, че този екземпляр е първият и единствен, който виждаме досега. Датира от 1956 г. и се нарича Слънце!

Този причудлив уред се ражда в завод Елпром Варна. Изработва се за напрежения 150 и 200 волта и има мощност 500 вата. Тежи кило и половина и е висок 420 мм. Печката загрява бързо и е удобна за бързо затопляне на сравнително големи помещения – стаи, работни кабинети, павилиони…

Ето я, тука е като някакъв паяк пък:

Печката се състои от стойка, изработена от стоманен профил с кръгово сечение, и има форма, осигуря­ваща добра стационарна устой­чивост. Към стойката е прикрепен отражателят (рефлекторът), който е подвижен и дава възможност да се насочва отразеният сноп светлина по на­ше желание във вер­тикално направление. Задържането на този тънък ламаринен от­ражател в желаното положение става чрез затягане на една крилчата гайка. Вътрешната повърхност на рефлектора е нике­лирана, а външната боядисана… на нашата дори и малко излющена. :)

Топлото идва от нагревателна спирала. Тя е нави­та върху кера­мичен изолатор. Към челната страна на изолатора се закреп­ва предпазна решетка, която ,,Въ варди“ от случайно докос­ване на нагорещената и намираща се под напрежение спирала.

Всички необходими данни за печката, като напрежение, мощност и други, са отбелязани на капачката, която притяга решетката към керамичния изолатор. А ето ги и тях:

ЕЛПРОМ

БДС 63-532099-55

150 волта

500 вата

1956 г.

Към електрическата мрежа се включва чрез обикновен щекерен кабел – виждате горе, съединителят му е отзад на рефлектора.

А какви могат да бъдат повредите в Краля-слънце?

При повреда или прегаряне на нагревателната спирала тя може да се замени с нова. За целта най-напред се отвиват двете винтчета, намиращи се отзад на дъното на цилиндрич­ната част на отражателя, с коетo се освобождава цялата нагрева­телна система. Сега вече тя може да се извади навън. След това се отвива винтчето, което притяга капачката и предпазителната решетка към керамичния изолатор. Изважда се повредената нагревателна спирала и на нейно място се поставя нова.

Нагревателната спирала трябва добре да легне в каналчетата на изолатора, за да се нагрява равномерно. За тази цел е необходимо тя правилно да бъде разтегната, което се изпробва, когато спиралата се навие около изолатора. Правилната дължина 1 000 мм. Ако това не се спази и спиралата се разтегне по­вече, ще се наложи да я свием малко с ръка. Колкото и да се стараем обаче, това не можем да го сторимправилно, и ще се получат места с много близки една до друга навивки. Това ще доведе до по-бързото прега­ряне на спиралата в тези места. Извод – навивайте спиралата около изолатора бавно и внимателно, като не е нужно да успеете от първия път. Ако не се получи, опитайте пак, но не я сбутвайте! :)

Също така нека отбележим, че включената печка трябва да се поставя на най-малко 1 м разстояние от разни запалими предмети.

Въпроси за нея и т. н. можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5048