Лампов радиоприемник Силвания 52 ІІ мод.

Дойде при нас с поражения по кутията, която са ясно видими вдясно – тя е сцепена вследствие на грубо отношение. Освен това се наложи да залипваме двете вертикални летвички, тъй като бяха излезли от жлебчетата си. Липсват и две ,,врътки“.

Иначе по скалата – нищо, което да заслужава отбелязване:

Една от лампите също е повредена – нарушен е вакуумът поради груб опит да бъде извадена от цокъла:

От самите радиолампи 2 са филипсови Миниват, две – американски.

Апаратът притежава трансформатор и превключвател на напрежението между следните стойности:

Още радиоприемници от този производител можете да разгледате в сводната тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10#p19310

Старо българско радио от 1930-те години

Старо българско радио от 1936-7 г., произведено по поръчка в софийска фабрика.

Лампи – американски, поне тези извън кожух.

Говорител – български, но не Ирафон – може би Обретенъ Дончевъ?

 

Кондензатори – немaркирани. В капака – нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

А, тук виждате как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:

Ето го още веднъж  – този път в библиотечна среда:

Ето повече снимки тук – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=8&t=1427&p=51733#p51733

 

 Стар български радиоприемник Силвания 44

Радиоприемникът е произведен през 1937 г. във фабриката на бул. Дондуков № 37 в София.

Прецизни месингови табели с указания всичко къде, какво и как:

На този поначало четирилампов радиоприемник на останалите налични лампи се четат означенията: 89 (Sylvania), 42 (made by Ken Rad), 78.

 

Капакът е изготвен от дебело около половин см дърво:

 

 

Апаратите КРОГИ е със сигурност български, но за съжаление все още не можем да намерим никакви сведения за този производител.

Единственото доказателство за съществуването му е ето този лампов радиоприемник, произведен през 1937 или 1938 г.:

Полският град Вроцлав е означен по германски – Бреслау.

Шрифтът на скалата е курсивен вариант на популярния Литературнa гарнитура, който можете да изтеглите оттук – http://www.sandacite.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D1%80%D0%B8%D1%84%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D1%80%D0%B5/

Говорителят е български, лампите американски: 6А7 (Fivre), неизв. (Nat. union), неизв. (Nat. union), неизв. в калъф

Това е български лампов радиоапарат, за който сме стигнали до заключението, че е Магнет, въпреки поставената върху него табелка Sylvania от страна на недобросъвестен продавач.

Скромен трилампов радиоапарат. Интересна е скалата – кръгла, по американски тертип и с означения megacycles и kilocycles:

 

Лампи: 6D6, 6П6С (явно оригиналната е сменена с нея) и неизвестна (никакъв индекс не е отбелязан на нея), но и тя е американска балонеста.

 

 

Разработка 1978 г., произвежда се от 1979 г. в ЗТР Велико Търново. Приема дълги, средни и къси вълни.

 

Отвътре. Високоговорител 4 ома, 3 вата. Може да се включи външен говориел, но импедансът трябва да е по-малък от 8 ома.

 

Има 2 външни модификации – бяла и черна.

Техническо описание и схема – радиоприемник-елица-схема-описание

Оригинална реклама и технически характеристики – http://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-1-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-2/

 

Радио Електрик е една от много еврейски фирми в България до 1945-7 г.  Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мария Луиза № 41 в София.

Радиоапаратът е поместен в типичната за втората половина на 30-те години кутия с трите метални лайсни вляво и заоблени ръбове:

 

Задният капак също е от стандартия тип – дърво с дебелина 0,4-0,5 мм с пробити в нетго отвори с диаметър около 2 см:

Доста обикновена направа:

Когато свалим капака (закрепен е с кукички на ивнт), пред нас се открива гледката на вътрешността:

 

Лампов състав: EBC 3 (Philips Miniwatt), AZ 1, неизвестна, 2 х запоени, EM1  (око).

И най-неочаквано забелязваме хартиена лепенка с името на фабриката:

Интересен приемник!