Когато България беше на 150 волта – БГ понижаващ трансформатор

Вижте в Sandacite.BG как са се ползвали електроуредите у нас след прехода от 150 към 220 волта напрежение!

Български понижаващ трансформатор

Така, значи каква е работата… Всички, които четете нашия сайт, със сигурност сте забелязали, че голяма част от българските електроуреди от 50-те г. са произвеждани за работно напрежение 150 волта, а за някои казваме, че имат и 220-волтови версии (отоплителната печка ЕПОЛ напр.). Причината това да е така е, че наистина 150 волта е било напрежението на битовата електрическа мрежа по времето, когато тези уреди са пускани на пазара. Просто това е стандартът, въведен от белгийското ,,Електрическо дружество за София и България“, което от 1908 г. откупува концесия от предишния концесионер на електрификацията и се заема да продължи започнатото. Белгийците електрифицират София-град и някои царски резиденции (като Царска Бистрица) заедно с курорта Боровец. Стойността 150 волта е породена от това, че Едисоновите лампи са с въгленова жичка и могат да работят максимум до 150 волта. Едва по-късно се появяват и лампи от същия вид, които могат да работят и с по-високо напрежение. И така дълго време битовото електричество на някои места у нас е с напрежение 150… Не навсякъде обаче, защото напр. във Варна има 120 волта за осветление в домовете и 210 волта за ателиетата. Отделно пък, че в някои градове е имало даже и 220 волта още от 1920-те години. Затова е най-правилно да кажем, че в България до 1960-те различните градове са имали различни напрежения в зависимост от избрания производител на електроцентралата.

След 1944 г. настъпва време на ускорена електрификация на страната, строят се много ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, развива се изключително много градоустройството – усвояват се нови, незастроени дотогава територии, а това влече след себе си много консумация на електроенергия. Затова в органа ,,Енергохидропроект“ решават, че е необходимо вече недостатъчното битово напрежение 150 В да се замени с 220 и 380-волтово, което и завършва до 1964 г. Това е само свръхкратко изложение на електрификационната история на столицата ни от този период – само колкото ни е необходимо, за да пристъпим към същината на историята. Повече можете да намерите в специализираните книги по темата.

Всичко това добре, но през 50-те г. хората са накупили вече немалко количество електроуреди, които не биха могли да работят с новото по-високо напрежение – то ще ги извади от строя веднага. Е, какво – да ги изхвърлят ли? Нищо подобно, разбира се!

Признаваме си, че винаги сме се интересували как точно се е ползвала Първата българска пералня, да речем (1953 г.) след преминаването на новото напрежение. Още отдавна разбрахме, че с трансформатор, но какъв точно?… Един рядък късмет ни помогна да си отговорим докрай на нашите въпроси.

Български понижаващ трансформатор

Това е понижаващ трансформатор, пуснат в производство от ТПК Строител София и предназначен специално, за да осигури обратна съвместимост на по-старите електроуреди с новия стандарт. Много е просто! Включвате кабела на уреда в мрежата, а в останалото свободно гнездо с надпис ,,150″ включвате кабела на любимото си старо нещо – тостер или каквото е там (така де, те са го наричали ,,сухарник“ тогава). И това е! Може да захранва консуматори с мощност до 600 вата.

Български понижаващ трансформатор

Досега не сме виждали такъв, обаче серийният номер сочи, че този  е 2690-ият произведен – което значи, че със сигурност ги е имало много. Просто след това са поизчезнали явно… Този тежи няколко килограма и си има отгоре удобна дръжка да се носи. :) Не загрява особено при работа, а си конструкторите са се постарали да го охладят – я колко вентилационни отвори си има!

Имало е и други методи за понижаване на напрежението до 150 волта, така че да може да се ползва от по-старите уреди. Един такъв е да се включи кондензатор между два края на кабела, която разделя кабела, включен в контакта, от този на устройството. Има и специална формула, по която се изчислява какъв трябва да е капацитетът на кондензатора – често над 40 микрофарада. обаче това е бил рядко използван метод, защото цялото това представлява открита инсталация и опасността от токов уред е съвсем истинска.

А на вас известни ли са ви други методи, които хората са използвали, за да употребяват своите 150-волтови уреди?

Този траф дойде в комплект с едно друго чудо, за което тия дни ще Ви разкажем, само да свършат  едни патаклами, с които се занимаваме. Чао засега! :)

История на осветлението в София отпреди Освобождението

Български трансформатори от 1930-те г.!

Разгледайте новите български трансформатори от на баба Ви времето в Sandacite.BG!

Български трансформатори Електрон

Такаа.. Предния път Ви разправихме една приказка за нещо, което – не се правете! – не бяхте чували – а именно наши усилватели, произведени през периода на Царство България от фирмата ,,Електрон А.Д.“ на Николай Джебаров от София. Намерените ни тогава беше да покажем, че и през този период България е имала електронна промишленост, при това далеч не само радиоприемници. Днес продължаваме разказа за някогашната ни електропромишленост с вид компоненти.

Както разказва подробният й каталог от края на 1930-те години, фирмата е произвеждала ,,всички видове трансформатори – за радиоапарати, усилватели, токоизправители, пирография, електроспойка, автотрансформатори, трансформатори за учебни цели, еднофазни и многофазни“, а също ,,всякакъв вид дросели, с най-различни самоиндукции“.

За предлаганите напр. трансформатори за радиоприемници виждаме, че те имат три възможности за захранващо напрежение – 120, 150 и 220 волта – и другите характеристики, описани точно както следва: ,,2 x 380 V – 60 mA; 6,3 V – 1 А (4,25 V); 4 V – 1,5 А (5,63 V)“. Трафовете са предназначени за всички видове радиоприемници ,,до включително пет лампи“. Ето един такъв – редовно го намираме в българските радиа от 30-те г:

Български трансформатори Електрон

За ,,по-разкошните“ радиоапарати с шест-седем лампи е проектиран следващият модем трансформатор, който работи на същите напрежение като горните, обаче после откриваме разлика в останалите характеристики: 2 x 380 V – 80 mA; 6,3 V – 1,5 А (4,25 V); 4 V – 2 А (5,63 V). Приемани са обаче и всякакви други трансформатори по поръчка на клиентите.

,,Електрон“ са изработвали също така автотрансформатор за консуматори до 100 вата, който е можел да се достави в две разновидности – универсален или с определени напрежения. Ето примерно такъв само за 120 и 220 волта:

Български автотрансформатор

Друг акцент са изходящи (демек изходни) трансформатори ,,за всякакви цели“, както и дроселите.

Български изходен трансформатор

Каталогът ни уверява, че във всички описани досега части е употребявана само висококачествена, ,,най-добра трансформаторна ламарина“, а жиците са с най-добра изолация. Тези трафове са рекламирани и със своите много малки загуби и гаранция за ,,сигурна, трайна и безупречна работа“.

Успоредно с тях фирмата е продавала и германски ,,Гьорлер“, обаче от тях са дали само един модел – за батерийни апарати. Явно ,,Електрон“ са успявали да осигурят най-използваните видове радиоприемници с български части.

Честно казано, добре че са тези каталози, защото по трансформаторите никъде няма отбелязан производител и ако не е примерно тази книжка, няма как да знаем, че България е произвеждала серийно трафове още преди откриването на големите заводи през 50-те години. Тази публикация е добре да се прочете и от доста хора, които говорят на едро и изобщо не отчитат наличието и на високотехнологични производства в епохата на Царство България.

Предстои още едно интересно откритие от същата поредица, но засега ще го запазим в тайна. До скоро виждане! :)

А, между другото, ако се интересувате, хвърлете едно око и тук:

Български цветен телевизор от 1901?

Exit mobile version