Етикет: стари радиостанции

Вижте легендарната полицейска радиостанция Микрон в Sandacite.BG.

Култово нещо са тези радиостанции! И се оказа, че доста трудно се намират – поне и с батерията към тях. Години наред се разминавахме с хубав екземпляр, докато най-сетне успяхме да си намерим този на снимките. Днес ще ви запознаем с него.

Микрон е ултракъсовълнова транзисторна радиостанция, която е най-разпространена в полицията у нас през 70-те и 80-те години. Производство е на Завода за УКВ-радиостанции ,,Михаил Антонов“ в Гоце Делчев. Представлява алуминиева тухла с тегло около 700 грама, която има отстрани спираловидна антена и с нейното стърчане малко напомня някогашен мобилен телефон, но няма клавиатура и екранче.

Макар да се асоциира най-вече с полицейските структури, радиостанциите Микрон са използвани и от други организации – групите на Планинската спасителна служба, работещите в други големи площи – напр. селскостопански комплекси и големи заводи, други аварийни служби, жп поделения, строителни обекти и т.н.

МИКРОН

Под марката Микрон всъщност са произвеждани няколко различни модела, пускани между 1967 и 1969 г. и означени със съкращенията РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ и РСД 69 ЧМ. Отделно всеки от тези модели също има модификации, напр. РСД 67 ЧМ А 25, В 25 или РСД 69 ЧМ А 25 или пак В 25… Важна разлика между тях са радиочестотите, на които приемат и предават, но имат и доста други. За времето си те имат малки размери и тегло, ниска консумация на енергия и голяма чувствителност на приемника.

Всички тези станции представляват преносим приемо-предавател с микрофон, работещ на 12-волтова батерия. Кутията им винаги се състои от две части – шаси и капак. В шасито е поместена електрониката. При РСД 67 ЧМ и РСД 68 ЧМ на капака е разположен високоговорителят. Отдолу е потенциометърът за смяна на каналите и за включване и изключване на радиостанцията. Отзад в специално гнездо е монтирана акумулаторната никел-кадмиева батерия марка Мусала, 225 милиамперчаса. В горния край на шасито се намират куплунгът, на който се закача антената:

Там са също копчето за свързване на пулта, потенциометърът с надпис ,,У“, с който се регулира силата на звука, и потенциометърът за шумозаглушителя, който е означен с ,,Ш“.

Моделът РСД 69 ЧМ има и слушалки – ето как изглежда в комплект с ремъка:

Като електронна база схемата на приемника и тези на предавателя – от микрофонния вход до първия умножител – са изцяло изпълнени с хибридни интегрални схеми. Останалите модули са с дискретни елементи.

Модификацията, която намерихме, е РСД 67 ЧМ В 25. Тя работи на честоти между 51 и 58 мхц:

В тази статия ще отделим най-голямо внимание на нея, но накрая сме ви пуснали за свободно изтегляне и техническото описание и на останалите модели и модификации, за да имате пълни сведения.

Като комплектация РСД 67 ЧМ А и В 25 идват с вградени в кутията команди и антена АН 671, чийто диапазон е между 44 и 58 мхц. В комплекта влизат кожена калъфка и ремък за носене на радиостанцията през рамо. Станцията се зарежда от зарядно устройство УЗ-05, което може да зарежда едновременно до 10 батерии Мусала и работи с 220-волтово напрежение от мрежата:

КАК РАБОТИ РАДИОСТАНЦИЯТА МИКРОН

След монтиране на заредената батерия в радиостанцията тя е вече готова за работа. Включвате Микрона на уговорения канал и той вече е в положение ,,готовност за приемане“, а в микротелефонната слушалка се чува характернотото пукане, резултат от работата на икономайзера на приемника вътре. Регулаторът ,,У“ служи за усилване на звука и си го нагласяте според това колко е шумно около Вас. Шумозаглушителят ,,Ш“ трябва да се нагласи така, че да изчезне шумът в телефона. Когато се включи шумозаглушителят, чувствителността на приемника се влошава до известна степен, затова при приемане на много слаби сигнали регулаторът на шумозаглушителя трябва да се завърти в обратна посока, докато в микротелефона се появят все пак шумове.

Ако искаме да предаваме, трябва да натиснем бутона на десния ръб:

Тогава високоговорителят работи като микрофон.

Изключването на тази радиостанция става, като превключвателят за каналите се постави в такава позиция, че нулевото означение да застане срещу маркировката на капака на Микрона.

За да работи добре Микронът, батерията трябва да бъде винаги добре заредена. Трябва да си контролирате това. За 225-те милиамперчаса станцията може да работи 8 часа при съотношение дежурен прием – приемане – предаване 8:1:1, тоест след всеки работен ден батерият трябва да се презарежда – горе-долу като на днешен смартфон. Батерията Мусала може да се презарежда около 150 пъти, след това трябва да я смените.

Каква ще е далечината на връзката, която що осъществите, силно зависи от местните условия. При откит терен и ако поне единият от разговарящите е на височина, можете да осъществите връзка на разстояние до 10 км. При градски условия обаче, при наличие на сгради между кореспондентите на малки разстояния връзката ще бъде нестабилна. Затова в градски условия мрежите с радиостанции Микрон са изграждани, че да се разговаря между портативна и стационарна или мобилна радиостанция.

По-нагоре споменахме за батерията Мусала. Тя има 10 никел-кадмиеви клетки в себе си. В нормално състояни държи 12,4 волта номинално напрежение и има заряден ток 23 милиампера:

ТЕХНИЧЕСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Много е важно да пазите радиостанцията Микрон в сухо помещение и през това време да сте демонтирали акумулаторната батерия, за да не се разтече! Ако е необходимо, станцията трябва да премине периодичен преглед и донастройка, за да поддържа експлоатационните си параметри, като интервалът за това е не по-дълъг от шест месеца. Ако ще е за повече от шест месеца, демонтирайте антената и ремъка за носене през рамо. Там, където ще съхранявате, не трябва да има киселини, основи и въобще разни химически активни вещества и трябва също така да е добре вентилирано. А Мусалата, за да се запази от необратими промени, трябва да се подлага на всеки шест месеца на автоматично разреждане-презареждане с УЗ-устройството.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Сега да видим и някои от тях, а за останалите ще четете в долния документ, който сме ви дали за изтегляне. За честотния диапазон вече писахме. Отстоянието между каналите е 25 килохерца, а максималната девиация – 5. Номиналният импеданс на антената е 5 ома. Размерите на РСД 67 ЧМ В 25 са 188 х 34 х 72 мм.

Тук можете да изтеглите техническото описание на радиостанцията, за да се запознаете и със схемата ѝ и с още данни ==> РСД 67 ЧМ, РСД 68 ЧМ, РСД 69 ЧМ.

Това беше за днес от нас. Ако искате, прегледайте и тази доста по-стара, лампова радиостанция. Поздрави! :)

Българска лампова радиостанция У-104

See more

Вижте в Sandacite.BG радиопредавателната станция Стара Загора преди 80 години!

Здравейте, фенове на старите радиовълни! :) Днес продължаваме екскурзията си 80+ години назад из историята на българското радио. Този път маршрутът ни ще ни отведе към един от големите градове на Южна България – Стара Загора, и по-точно край село Могила, където през 1936 г. е монтирана сниманата горе радиопредавателна станция на средни вълни. Географските й  координати са 42° 23′  40″ с.ш. и 25° 42′ 19″ и.д.

Сградата на станцията е единична постройка, в която на първия етаж е апаратната зала, а на втория са построени и подредени жилища на персонала, работещ в радиостанцията. ,,Наръчник на радиоабонатите“ – официално издание на Българското радио от 1939 – описва апаратната като ,,комбинирана предавателна зала с всички необходими устройства: съединително табло, предусилвател, изправителни единици, токоизправител и др.“.

При монтирането си през 1936 г. радиопредавателят в Стара Загора  е с 2 киловата мощност, оразмерена за нуждите на областите от Южна България. Интересното тук е антената. Монтираната от унгарски инженери ромбоидна антена Standart е с височина 60 м., а по-късно е монтирана още една антена, висока 94 м., за излъчване на Радио София.

За съжаление както предавателят Вакарел, така и Стара Загора не е вече жив. Той съществуваше до 2015 г. и и излъчвал програмата на Радио Стара Загора от 10.ІІ.1936 г. до 07.ІV.2013 г. На 6.ІV.2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР спря редица СВ предаватели, сред които и този в Стара Загора. Наистина, на 31.VІІ същата година предаванията на СВ 873 KHz бяха възстановени, но едва до 7.ІV.2013 г., когато СВ предавателят беше окончателно изключен след 77 години в ефир! :( Hа 17 .ХІ.2014 г. aнтенно-фидерните системи за СВ предавателите и двете антени бяха демонтирани и унищожени, а предавателите – на 17.І.2015 г.

Такава е тъжната последна сцена от живота на Старозагорския предавател.

 

Вижте в Sandacite.BG как е изглеждало Радио Варна преди 80 години!

Радио Варна е втората държавна радиостанция на Българското радио след тази в София. Историята на Радио Варна започва през 1933 г., когато на 25 май като секция към съюз „Родно радио“ е учреден Радиоклуб „Варна“. Първото пробно живо радиопредаване от Варна е осъществено на 6 януари 1934 г. на вълна 235.1 м (1276 kHz). На 19 юли 1934 г. пък Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните разрешава да започне строежът на бъдещата радиостанция.

Пробните изпитания на морското радио започват през септември 1934 г. с различни по продължителност емисии.

Официалното откриване на Радио Варна е на 9 декември 1934 г. в 10:30 ч. с освещаване и тържествен петчасов концерт в зала „Съединение“. Концертът е излъчен в ефир както на вълните на варненското радио, така и от „Родно Радио“ – София.

На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който „Родно Радио“ става държавна собственост и така се полага началото на държавната радиомрежа в България.

В началото на 1936 г. е инсталиран нов предавател унгарско производство – „Стандарт“ – с мощност 2 kW. Този предавател, както и вретеновидната антена „Телефункен“ – 78-метрова желязо-решетъчна конструкция с тегло 12 тона – са разположени на около 6 км от центъра на града. С новия предавател Радио Варна започва да се приема добре не само в града, но и на една доста по-обширна територия – в Добричко, Вълчи дол, Шумен, Попово, Свищов, Севлиево, Габрово, Созопол, Горна Оряховица, Ямбол, Тетевен, София и дори във Видин.

Вече държавното Радио Варна започва излъчване на 21 май 1936 г. на средни вълни с дължина на вълната 251 м или честота 1195 kHz.

Такаа… вече знаете за четворка… а сега ние тук ще Ви отведем в предавателната зала (горе) и в апаратната част на студиото (долу) на морското радио точно преди 80 години, за да видите каква апаратура е имало там и въобще какво се е случвало – това са непубликуваи снимки, никъде другаде не можете да ги видите – само при нас! :) Почерпани са от книга със заглавие ,,Наръчник на радиоабонатите“, която е специално издание за платилите таксата си слушатели на Радио София. Тези снимки ние самите ги виждаме за пръв път.

Да влезем в залата с апаратура за радиопредаване: ,,В залата на отделни табла са инсталирани: съединителите на линиите, идващи от студиото, преусилвател, осцилатор-кристал, загряван от постоянна температура с автоматично регулиране, и светлинна контрола. Също там са изправителните единици с усилвател, междинен усилвател и модулационно стъпало. Едно изходящо стъпало с две лампи в действие и две лампи в резерв дава 2 киловата мощност. То има въздушно охлаждение и в допълнение е инсталиран и вентилатор“.

А ето я и апаратната зала на Радио Варна през 1939 г.:

,,Студиото е съединено с апаратната зала чрез прозорец, за да се контролира лесно предаването в студиото. На усилвателното табло личат един главен усилвател, три микрофонни усилвателя и един приемник за контролиране предаването. Има и командно табло с бутони, за да се приведе автоматически в действие инсталацията на предавателната станция на Радио Варна. Също така, в апаратната присъства и табло със сигнални знаци за всички видове изпълнения“ – ни казва рекламната книжка.

Интересен ли Ви е някогашният хардуер на българското радио? Тогава само почакайте, ще имаме още изненади за Вас! :)

 

Вижте в Sandacite.BG каква репортажна кола е ползвало Радио София през 1939 г.!

Както знаем, радиоколата (а при телевизията – ПТС – подвижната телевизионна станция) е много важно ,,сечиво“ за всяка радиостанция. Чрез нея радиото има възможност не само да изпрати свои репортери на мястото на горещо събитие, но и да излъчи пряк репортаж оттам. Днес ще Ви покажем как се е правело това в България през 1939 г. – един малко познат момент от историята на българското радио.

По времето на Царство България Радио София е разполагало с пикапи като ето този. Всеки е бил съоръжен специално за радиорепортажи и наречен в една рекламна книжка (откъдето взехме и снимката) ,,специален автомобил“… а ние го нарекохме радиомобил! :) В задната му част се е съдържала преносима апаратура и подходящи маси, които са мебелировка за нея. По-точно, в колата се намират 2 – 3 – 4 микрофона, смесител, усилвател, акумулаторна батерия, токоизправител и неколкостотин метра кабел – може би за свързване на микрофона към останалата апаратура, ако е нужно репортерът да го използва на по-отдалечено от радиоколата място. Както виждате на снимката най-горе, не липсва и задължителната за всеки сериозен автомобил резервна гума! :D

За тази снимка благодарим на Рr-office.org. Вляво се забелязват два грамофона, левият от които е бил вероятно записващ на лакови или меки грамофонни плочи. Радио София със своята репортажна кола е правило също звукозаписи на лакови (восъчни) или меки „децелитни” грамофонни плочи на преносима апаратура Телефункен. На такива плочи са били записани и редица бележити българи из страната през годините около 1938 – 1940. (Това сочи в своята публикация «Средна вълна 352 метра» от 1942 година Матвей Вълев, за когото пък Ви разказахме ТУК.)

Самите коли са санитарни Опели, използвани в българската армия.

Ето още една снимка:

Но как се е осъществявало самото пряко предаване? Във всички обществени институции (Народното събрание, съдилищата и други традиционни места на важни събития) и в кварталите на София са били поддържани специално предвидени за ,,радиорапортажната служба на Радио София“, както са я наричали тогава, специално предвидени за това телефонни линии, свързани директно със студиото или телефонната централа. По тях радиоговорители са предавали своите информации. С помощта на такива телефонни линии радиоколата е можела да бъде от полза за излъчване на репортажи не само от София, а и от други градове.

Репортажният автомобил се е обслужвал от четирима или петима специалисти: един инженер, един или двама техници, един говорител и един ,,уредник от предавателната служба“. Всички те са били много дисциплинирани радиослужители, отговорни за изработването на успешни репортажи.

Със сигурност радиомобилът е представлявал интересна гледка по улицата, а според нас и сега изглежда авторитетно с този надпис ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕГРАФИТЕ И ТЕЛЕФОНИТЕ. :)

А Вие очаквайте от нас още публикации, свързани с историята на радиото в България. Доскоро!