Това е другият каталог, с който успяхме да се сдобием. Той е на фирмата Зенит, чийто официален вносител за България Александър Калчев е включил него не само техни части, но и такива на доста други европейски фирми.
Каталогът е интересен не само от техническа, но и от естетическа гледна точка. Запознава ни с рекламния език от онова време и с начина, по който директорът на компанията вносител е общувал с потенциалните клиенти. Така например, имаме следното въодушевено обръщение:
Ето какво са предлагали в обобщен вид. Думата ,,бобина“, разбира се, отново е написана с У:
Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:
Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.
9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ2; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.
Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)
Вчера попаднахме на нещо, което ни напомни един отдавна обработен книжен архив… Става дума за ето този апарат:
Вгледайте се по-подробно в левия край на скалата и ще видите емблемата:
А архивът, за който става въпрос, е ето тази реклама от списание Радиото днес (1937 г.), където е описано доста по-подробно за този довоенен софийски производител:
Няма да Ви отнемам удоволствието от четенето на тази стара реклама. Само ще кажа, че всичко са произвеждали – дори бУбини. :)
Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.
За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.
Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:
Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.
Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:
Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:
Да погледнем и вътре:
Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.
Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.
Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.
Херц, кръстена на името на Хайнрих Херц, откривателят на радиовълните, е българска марка радиоприемници от 30-те г. Една от близо 30-те български търговски марки в тази промишленост отпреди 1945 г.
Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69
Ето едно доста интересно тяхно радио – мен ме привлича с тези тръбички:
Това е публикация с амбицията да бъде общ своден каталог на всички български радиоапарати, произведени до 1945-47 г., колкото и да е утопична подобна цел.
Производителите и мозелите са подредени по азбучен ред, като са дадени подробни снимки и данни за ламповия състав
![[1937] Радио Зенитъ – рекламенъ каталогъ на грамофонни и радиочасти](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/05/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B81.jpg "[1937] Радио Зенитъ - рекламенъ каталогъ на грамофонни и радиочасти")
![[1937] Радио Зенитъ - рекламенъ каталогъ на грамофонни и радиочасти](https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B8.jpg "[1937] Радио Зенитъ - рекламенъ каталогъ на грамофонни и радиочасти")
![[1937] Ново двайсе! Български радиоапарат ИРО (Иван Рожев) + реклама](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/02/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%B8%D1%80%D0%BE-3.jpg "[1937] Ново двайсе! Български радиоапарат ИРО (Иван Рожев) + реклама")
![[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82.jpg "[1940-те] Стар български лампов радиоапарат - неизвестна марка")
