Етикет: стари лампови схеми

Вижте в Sandacite.BG схема на стар метроном!

Знаете ли какво е метроном? Няма нищо общо с метро обаче. :) Това е устройство, което издава удари през определени (равни) периоди от време. Звучи като нещо подобно на часовник, но всъщност е предназначен за занимаващите се с музика – на тях им е полезен да се ориентират за темпото, докато изпълняват дадена творба. В началото метрономите са били механични, а сега има и електронни.

Поводът да Ви пишем сега за това е една българска схема от 1940 г., която открихме. В нея се разглежда как радиоприемник може да се преобразува в метроном. Публикувана е в тогавашното списание ,,Наука и живот“. Готови ли сте да я проследите?

,,Един добър метроном можем лесно па си направим от радиоприемник, който вече ще се нарича радиометроном. Той ще може да чука до сто и повече пъти в секунда, а ако трябва – и само веднаж в минута.

И най-обикновеният регенератор[ативен приемник], без съпротивлението при лампата, се превръща в метроном. Необходимо е също паралелно на гитерния блоков кондензатор  да се постави друг от около 10,000 см. Практически първият може да бъде заменен с другия.

Регулировайки обратната връзка, можем да изменяме честотата на ударите. За удобство можем да поставим под шайбата на обратната връзка скала, градуирана с помощта на втори метроном или секундомер. Такъв един градуиран метроном трябва да има постоянни напрежения на отоплението и анода.

Действието му се обяснява така.

В кондензатора С се натрупва електричество. То може дълго време да се събира, но след това бързо се разрежда чрез доста голямото съпротивление на лампата. В момента на разряда лампата се „отваря“ и пропуща анодния ток през високоговорителя. След характерния звук лампата отново се „затворя“ до новото й разреждане.“

Виждате ли как едно надникване из старите технически книги  и списания може да разшири знанията ни за устройства, употребявани и досега! Затова трябва по-честичко да се ровим в едновремешните научнопопулярни четива.

Още интересни схеми и  технически решения можете да откриете споделени и на нашата Facebook страница – https://www.facebook.com/sandacite

 

Прочетете в Sandacite.BG за един изобретателен български ученик от 1935, построил радиоприемник!

 

Наскоро намерихме тази история. Много добре известно е т.н. ТНТМ движението преди 1990 г. (,,Технически и научно творчество на младежта“), в което ученици изработваха  най-разнообразни електронни и електротехнически устройства. Така те овладяваха практически правилата на електрониката. Трибуна на това движение беше главно списанието ,,Млад конструктор“.

Но на практика не се замисляме, че по времето на Царство България у нас също е имало такива списания, които са разкривали пред младите си читатели тайните на природните науки и на създадените от тях физика, електроника, електротехника, химия… Нещо повече – имало е и тогава талантливи и умни деца, които сами са си изработвали електронни устройства, най-вече радиоприемници. Един такъв пример ще Ви дадем днес – с тази история, на която случайно попаднахме и публикуваме за Вас. Описаният по-долу еднолампов радиоприемник е проектиран и създаден от ученик в ІV клас през 1935 г. (тоест най-вероятно сегашният седми) и е изпратено до редакцията на интригуващото научно-популярно списание ,,Наука за всички“. Нарочно запазваме изказа, за да е по-автентично. :) Приятно четене!

,,С него сега аз слушам около 20 – 30 европейски станции и това ми доставя истинско удоволствие, понеже сам си го построих, като се водех но дадените скици. За всички материали похарчих около 700 лв.

Най-първо си сковах две дъсчици (с съответните размери) , както е показано на горната фигура, и по тях закрепих частите на техните места.

След като сторих това, пристъпих към съединяването, което извърших с изоли­рана жица (с диаметър 0,8 мм.), като свръ­зките запойвах с калай. На горната фигура тези свръзки не са означени, понеже, имайки предвид останалите фигури, всеки ще може лесно да се ориентира как стават тия съединения.

Ето и матери­алите, които си набавих, за да поч­на строенето:

1) С₃— конден­затори (с въздушен диелектрик  от 500 см.; 2) C1— кондензатори (с твърдъ диелектрик  от 300 см); 3) С₂ – блок кондензатор от 250 см.; 4) две дъски с размери 15 : 20 см.; 5) R— един реостат с 30 ома; 6) R1— едно съпротивление от 2 мегаома; 7) една радиолампа Valvo U 409d; 8) един цокъл за лампата; 9) 3 шайби за кондензаторите С₃, C1 и за реостата R; 10) 4 винта: 2 дълги по 1 см. (за цокъла) и 2 дълги 0,5 см. (за бубината); 11) 7 букси и 7 щепсела; 12) 20 м. жица (изолирана) за бубината (с диаметър 0,4 см); 13) 1 м. жица за монтирането; 14) цилиндър за бубината от мукава (с размери: диаметър 4 см. и височина 8 см.); 15) Т—слу­шалки (готови); 16) 4 – 5 джебни батерийки, съединени помежду си.

Бубината си приготвих така. На един дървен цилиндър с диаметър 4 см и височина 8 см навих дебела хартия, която после слепих. Извадих дървения цилиндър и оставих мукавения. На така получения цилиндър намотах L3, с 35 намотки. След това на 3 мм. разстояние намотах L₂, с 85 намотки. На 3 мм. от нея намо­тах L1 с 30 намотки.

След като всичко е направено, правим една последна подробна проверка на извършеното, като се ръководим по дадените скици, чер­тежи и схеми- Най-после пристъпваме към скачването на апарата с антената (дълга около 15 — 20 метра) със земята (обикн. с чешмата, където има водопровод), с батериите и слушалките.

Как се пуска апаратът в действие?

Най-първо постепенно намаляваме съпротивлението на реостата (R), докато лампата започне да свети. После въртим големия кондензатор, докато чуем пищене до най-низкия му тон, после въртим малкия кондензатор, докато започнем да чуваме ясно говор и музика.

Опитвайте, но без да бързате, търпеливо проучвайте, и бъдете сигурни, че най-после ще сполучите. Така аз постъпвах и сега чувствам, че всичко мога, макар и не всичко да разбирам. Колкото по-вече чета и по-дълбоко се замислям върху прочетеното, виждам, че всичко ми става по-ясно, и имам неудържимо желание да го прилагам на практика.“

Надяваме се да Ви е било интересно! :)

Facebook страница на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite

А ето пък какво са майсторели учениците в ,,техникумите“ на Царство България:

[1937] В техническите училища на Царство България

See more

Ехаа! В Sandacite.BG намерихме схема на усилвател без лампи от 1940!

Днес отново сме на вълна Царство България. При това с нещо особено необичайно! Разглеждайки една годишнина на сп. ,,Наука и живот“ от 1940 г., в рубриката ,,Лабораторния практика“ попаднахме на ето тази  схема, която авторът й Борис Колев описва като ,,уред колкото прост, толкова и евтин“. Я да видим какво има предвид той…

В началото авторът Колев заявява, че ,,направата му изисква само един микрофон, слушалка и малко игра съ инстру­ментите“, а после констатира, че ,,слушането на говор или музика с високоговорител от детекторен апарат е много затруднено поради липсата на много чувствителни говорители“.

КАК СЕ ИЗРАБОТВА

А ето и накратко описанието на схемата, която виждате по-горе:

Поставете мембраните на слушалката и микрофона една срещу друга на разстояние 1,5 – 2 см и ги закрепете със здрави скоби. Върху графитената мембрана на микрофона залепете малко металическо кръгче с диаметър не повече от 1 см.

Преди това запоете върху кръгчето не много дебела метална пръчка. На телефонната мембрана пък запоете телче, така щото при сглобяването на апарата телчето и пръчката да се допират едно до друго отстрани.

Сега леко и внимателно ги залепете. По този начин ще свържете двете мембрани и ще получите една, на която едната страна ще е графитена и ще служи на микрофона, а другата — метална и ще е част от слушалката.

КАК ДЕЙСТВА

Когато модулираният ток от детекторния апарат раздвижи телефонната мембрана, междинното телче ще предаде трептенията си на микрофона, който от своя страна модулира правия батериен ток със същата честота. За са се увеличи силата на възпроизвеждането, би било добре  високоговорителят да не бъде включен направо във веригата на микрофона, а да се употреби и микрофонен трансформатор.

При така направената схема имаме две вериги: първата се състои от детекторния апарат и слушалката, а другата — от микрофона, 1 – 2 – 3 джобни батерийки и високоговорителя — всички те свързани последователно.

Ясно е, че като единствена връзка между двете вериги е тънкото телче, което съединява мембраните. Ето защо то трябва да бъде поставено много внимателно в средите на мембраните, а масата му трябва да бъде минимална, за да се намали вредната му енергия при трептението напред-назад. Също така, припойките по мембраните трябва да са нежни, без излишни материали, но и достатъчно здрави. 

Работата на уреда зависи най-вече от качеството на слушалката и микрофона, затова добре е те да бъдат качествени, а не намерени бракувани отнякъде, съветва накрая авторът на схемата Борис Колев. Накрая той добавя и миловидното пояснение, че ,,наистина, микро­фонът  ще издава присътствието си с характерен слаб шум, но това се изкупва с няколко пъти по-евтината му цена и от най- евтиния аудионен усилвател или приемник“. Под ,,аудионен усилвател“ авторът със сигурност има предвид традиционен лампов усилвател, а го нарича така по името на audion – първата специализирана усилвателна лампа (тя е триод), проектирана и конструирана от американския инженер Лий де Форест през 1906 г.:

Оттук можете да изтеглите цялата схема като DjVu файл – usilvatel-bez-lampi

Още интересни споделяния можете да откриете на Facebook страницата на сайта ни – https://www.facebook.com/sandacite