[1960] Закрит електрически котлон с трищифтов щекер

Това е български котлон с чугунена плоча и  чугунено тяло с дъно. Нагревателните спирали cа две. Те са впресовани в керамична изолационна маса в специални; канали от долната страна на чугунената плоча. Едната спи­рала има мощност 1200 вт, а другата 500 вт. По един or краищата на всяка спирала са свързани заедно и към общ контактен щифт. Вторите краища на спиралите са свър­зани към отделни щифтове. Трите контактни щифта са раз­положени триъгълно на равни разстояния един от друг.

Производство е на Елпром Варна от 1960 г.

При различни положения на щекера може да се включи едната спирала, втората или двете, свързани последователно.

При третия случай мощността на котлона е около 350 вата. Под чугунената  плоча има ламаринен отражател, за да се намали излъчването на топлина към тялото на котлона.

Около чугунената плоча има емайлиран пръстен, който го предпазва при за­ливане с храна, течности и др. Има закрити котлони без та­къв пръстен.

Котлонът наобратно:

Трите контактни щифта са разположени върху тялото на котлона в кръгла предпазна кутийка, добре изолирана от него посредством керамичен изолатор.

 

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

Днес ще Ви запознаем с още един български котлон от 1950-те години, но вече от втората им половина и като така – по-съвременен. На първо време, той е със закрити нагревателни плочи и доста по-безопасен за употреба в сравнения с Първия.

Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната  800 Вт и другата  1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съот­ветен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм² и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електри­ческата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм², електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.

Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топли­ната и да предпазва опорната площ от силно за­гряване. Закрепването на плочата се осъществява по след­ния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от по­върхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специал­ните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно пре­даване на топлина към тялото на уреда.

Този тип котлони вследствие на възмож­ността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави не­удобни за бързо нагряване. Съдовете, които се по­ставят върху плочата, трябва да имат равно дъно.  Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпа­зители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.

Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от прев­ключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.

Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:

А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)