1927 – първото БГ модерно автомобилно списание МОТОР

В Сандъците – Sandacite открихме на практика първото автомобилно списание в България! :)

Говорят ли Ви нещо следните библиографски данни?

–-

Мотор : Популярно механо-техническо списание за всички видове мотори, трактори, автомобили и мотоциклети / Списание

Националност българска

Нач. година 1927

Край на течението 1929

Изд. данни: Редактор-издател Георги Генов; София: печ. Гладстон

Периодичност: месечно (12 броя годишно)

Физ. харт. 27 см.

Кол. авт.: Мотор

Предм. рубрика: автомобили, мотоциклети, трактори, двигатели с вътрешно горене

Продължение на: Автомобил и мотоциклет (ISSN C604-4778)

Съдържа статии като: Новости в автомобилното дело; Осемцилиндров автомобилен мотор; Някои от най-големите злополуки с бензинови мотори; Новите автомобили Форд; Минералните масла и мазането в моторите; Последната дума на техниката; Трудности при пускане на мотора в действие и др.

А как са започнали нещата?

През 1927 г. В България вече са излизали закратко две автомобилни периодични издания (сп. ,,Автомобил“ и в.к ,,Автомобилист“), но въпросното списание излиза само в един-единствен брой и не успява да изпълни целта, която си е поставило в програмната си статия – ,,Новите приспособления в областта на автомобилната техника са толкова много, че се явяват като изненади за нас, които нямаме възможност да ги следим, поради липса на подходяща за целта литература. ,,Автомобил” е който се нагърбва да попълни тази от жизнен интерес за нас празнота”.

И ето, през януари 1927 г. професионалният военен шофьор и един от най-дейните популяризатори на автомобилното дело в България Георги Христов Генов започва издаването на сп. ,,Автомобил и мотоциклет“, което скоро след това е преименувано на ,,Мотор“. Практически това е първото редовно излизащо и на високо научно-техническо равнище българско автомобилно списание.

Това списание има изключително важна роля в неформалното образование в областта на автомобилното дело в България. Публикуваните в него знания читателят не може да намери никъде другаде. За интересуващите се от автомобили в България през втората половина на 20-те години ,списание ,,Мотор“ отваря портала към цял един нов свят… и то изключително професионално!

Както можете да се убедите от цитираните по-горе заглавия, печатаните статии се разделят на няколко групи:

теоретични статии по устройство на автомобила и начин на действие на различни негови части, техни особености и т.н. – ,,Осемцилиндров автомобилен мотор“ (г. ІІ, бр. 8-9) , ,,Карбуратори – цел, устройство, действие и регулирване“ (І, 3), ,,Приложение на сачмените и ролкови лагери в моторите и машините“ (ІІ, 8-9), ,,Нафтови мотори с нажежена глава“ (І, 3) и др.
практически статии по грижа за автомобила – ,,Поддържане на автомобилните гуми (ІІ, 8-9), ,,Мазане на моторите“ (І, 3), ,,Технически съвети“ (І, 6-7) ,,Трудности при пускане на мотора в действие“ (І, 12) и др.
новости в автомобилната техника – ,,Какво представлява един модерен американски автомобил“ (І, 6-7), ,,Новости в автомобилното дело“ (ІІ, 8-9), ,,Модерният автомобилен мотор“ (І, 12), поместваната почти във всеки брой ,,Техническа хроника“ и др. Към тази група материали можем да причислим и знаменитият 6-страничен репортаж от проведеното през пролетта на 1928 г. Техническо изложение в Лайпциг.

В поместената в последния брой на І годишнина обява за абонамент за годишнина ІІ на сп. ,,Мотор“ е съобщено, че освен досегашните рубрики, ,,в списанието ,,Мотор ще се застъпват и следните отдели: […] VІ. Моторен спорт“, което ясно говори за желанието на издателя на списанието да включва всичко най-съвременно от авто-мото техниката, интересуващо читателите.

Да се издава такова списание е било много трудно и това си личи. Предхождащите ,,Мотор“ автомобилни вестници не оцеляват особено дълго, а нашето списание успява да отпечата само две пълни годишнини от по 12 броя. През времето на съществуването си то се e издържало от традиционните за списанията в довоенна България методи – реклами и абонамент. Сега може да ни изглежда почти фантастично, но най-вероятно означеният на корицата като ,,редактор-издател“ Георги Генов е автор на всички писмени материали в ,,Мотор“, защото, ако имаше външни или поне редакционни автори, то техните статии щяха да бъдат подписани със собствените им имена. Помислете само – какъв учудващ труд, търпение и отдаденост е това един-единствен автор да подготвя, печата и издава цяло професионално специализирано списание!

Нещо повече – Генов сам се е нагърбвал и с разпространението на ,,Мотор“. Списанието е можело да се намери единствено в София и то само на четири места – редакционната канцелария на ул. Цар Асен”, книжарница “Ново поколение” на ул. “Алабин”, т.н. “Немска книжарница” на бул. “Цар Освободител” и при представителя на Mercedes-Benz за България Леон Арие, на когото се пада и най-големият брой реклами в списанието. Други реклами, които ,,Мотор“ помества, са от представителите на марки като Studebaker, Chrysler и FIAT, различни български представителства на световни марки гуми (Continental), разнообразни машини и др. В един от броевете е поместена дори реклама на новия ,,дългоочакван радио-приемателен апарат Филипс № 2514“.

Икономическите затруднения в България от края на 20-те и началото на 30-те години обаче преустановява излизането на списанието. Независимо от това, само една година след спирането на списанието Георги Генов започва да издава лекциите си като брошури от поредицата ,,Библиотека Мотор“. Ето една от тях от 1939 г.:

Дори и след преврата на 9.ІХ.1944, когато много от българските учени, инженери, интелектуалци и специалисти в различни области са подложени на гонение и унищожение и им е отнета възможността да работят, Георги Христов Генов пак се оказва ценен и започва да излага знанията си в издавани от новото издателство ,,Медицина и физкултра“ брошури като ,,Моторни горива и мазителни масла – рационалното им използуване“ (1952), ,,Горива и масла за автомобили, трактори и мотоциклети“ (1957) и др.

След като Ви запознахме с със списанието, да кажем още малко за самия издател Георги Генов, защото той заслужава това. Той е роден през 1885 г. Взима участие в Балканската война като професионален шофьор в Трета армия. През Първата световна война е автомобилен инструктор в Първа и Втора армия. След края на войната отново води курсове по ,,Двигатели с вътрешно горене“, по управление на автомобил и в същото време ръководи Царския автомобилен парк.

Генов е забележителна личност. Написаните от него професионални и подробни лекции по автомобилна техника и технически статии, засягащи всички аспекти на автомобилната култура, не намират равни на себе си в българския печат десетилетия след това. За да пише човек статии и лекции на такова равнище, трябва да бъде не само много информиран за теорията ами и постоянно до него да достигат сведения занай-новите постижения в автомобилната или коя да е друга техника. В статиите на Генов често се правят забележки като ,,на последните международни автомобилни изложения особено внимание предизвика…“ или ,,това забелязват множество световни автомиблни познавачи“, от които личи, че собственикът на ,,Мотор“ е бил постоянно осведомяван за всичко най-интересно в своята област, случващо се във водещите в автомобилостроенето страни в този момент – САЩ и Германия. В България по това време не се получават достатъчно чуждестранни автомобилни периодични издания, за да може това да става лесно. А Георги Генов не само е бил отлично осведомен, но е притежавал и чертожнически талант – рисунките и чертежите на страниците на ,,Мотор“ са негово лично дело!

Наистина този човек трябва да е бил едновременно невероятно отдаден на работата си и също така истински професионалист, за да може да преодолява логистичните трудности и да пише толкова качествени лекци и и статии!

Българската техническа периодика до 1945 г. е област, за която сме направили много като скениране и публикуване, но като обзори на определени издания (подобни на този напр.) не сме писали. В бъдеще обаче ще се стараем да поправяме тази грешка, защото списания като ,,Мотор“ стават все по-трудно намираеми, а в същото време те са свидетелство за високата техническа култура на българските издатели и част от историята на българското книгоиздаване. Както и (след изминали толкова много години) са източник за историята на техниката.

Вечното списание Космос

В Сандъците – Sandacitе публикуваме историята на легендарното списание Космос!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 128, 26 януари 2018 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

„Космос“ е списание… но да кажем само това за него, е все едно да кажем, че „Таймс“ е вестник. „Космос“ е заглавие, за което съм сигурен, че винаги ще значи нещо. Едва ли има човек, който да не го помни или поне да не е чувал за него.

„Космос“ е легендарно българско издание, определяно още навремето като „научно-художествено списание за юноши“. То започва да излиза през юни 1962 г. и оттогава отваря истинска врата към света за тогавашните читатели. На неговите отначало 64, а сетне все повече страници като в пъстра мозайка се срещат разгадани мистерии от вековете, неочаквани хипотези от природните науки, нови мнения по вечни енигми, последни новини от науката и техниката, смайващи научнофантастични разкази… Огромна част от темите в списанието са разработвани за пръв път на такова равнище и с подобно майсторство, а разказите са от автори, за които тогавашните български читатели в повечето случаи само са чували – класиците на фантастиката Азимов, Робърт Хайнлайн, Клифърд Саймък, Робърт Шекли… дори и няколко разказа от Стивън Кинг. И само тези имена да бяха!

За да може всичко това да се случва в продължение на десетилетия, разбира се, е нужен огромен труд. От 1967 г. зам.-главен редактор на „Космос“ става блестящият научнопопулярен автор д-р Светослав Славчев, човек с широки интереси, дарба да научава нови неща и умение да ги разказва увлекателно. Той е двигателят на списанието, но сред авторите има и тесни специалисти в други сфери, в които излизат статии – психология, археология, футурология, астрономия, география, зоология, биология, роботика и какво ли още не! Това оформя профила на списание тип дайджест. Разбира се, най-„касовата“ тема по това време е космонавтиката, което е обяснимо с големите й успехи през този период. И още повече надежди – напр. авторите са били уверени, че до 2000-ната г. ще има заселени хора на Марс. Има и рубрики с по-кратки текстове – „Природен календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Астрономически календар“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица). За илюстратори са привлечени известните художници Борис Ангелушев и Александър Денков.

Веднага след излизането на пробния нулев брой се получили множество писма от читатели, в които гимназисти желаeли в списанието да присъстват „повече художествени материали“. Затова колегията взела решение във всеки брой да се помества НФ разказ, а самите статии да бъдат по-популярно написани. Читателите обяснимо проявявали най-голям интерес към американските фантасти, но в началото на 60-те г. на широкото им публикуване не се е гледало с добро око от издателя на „Космос“ – ЦК на Комсомола. За да заобиколят тази преграда, редакторите прибягвали до хитър трик. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „Ние много добре си го знаехме английския, но просто т.н. „препреводи“ бяха единственият легален начин да се промъкнем между капките“ – намигва д-р Славчев. Нещо като да размахаш книгата пред очите на цензорите и да им кажеш: „Ето, няма проблем да публикуваме това – виждате, че в Съветския съюз е излязло!“

През 70-те и 80-те г. тиражът на „Космос“ стигал до 210 000 за всеки брой! Това го прави третото най-разпространено списание в България през този период. Тиражът спокойно е можел да бъде и още по-голям, но в онези години за това са действали ограничения, определени от ЦК, а не съобразени с читателския интерес.

Изпълването на списанието с интересни новини е било въпрос на подбор и превод. За рубриката с кратки научни новини „Предава „Космос“ редакцията е имала абонамент за над 30 световни списания от различни области. От тези авторитетни източници са взимани новини, но и самите автори са били хора с познания и са измисляли теми, по които информацията в България е била малко или изобщо е липсвала.

Дори и след 1990 г., когато повечето държавно издавани списания спират излизането си, идеята „Космос“ се оказва жизнеспособна и до края на 1994 г. с неговото издаване са занимават две частни издателства. Ветеранът престава да излиза едва когато в България се появяват няколко списания, всяко от които е профилирано в някоя от областите, в които дотогава „Космос“ е бил законодател. Отново ще цитираме д-р Славчев: „Тогава „Космос“ беше прозорец към света, а сега прозорци има много“. Колко е точно това определение – „прозорец към света“ са думите, с които го определят и много дългогодишни читатели.

За главоломния успех на списанието без съмнение стоят няколко фактора – предоставянето на достоверна и майсторски поднесена информация от непознати области с „глад за знание“, увлекателно написаните материали, НФ разказите, отговарящи на читателското търсене, възобновяването на традицията на научно-популярните списания отпреди 1947 г., за която самият д-р Славчев признава, че е отчетена при създаването… Благодарение на всичко това „Космос“ остава една легенда, а емблемата с белите букви на черен фон винаги ще пробужда приключенското в нас.

А ето тук можете да изтеглите и пълния цифровизиран архив на това култово списание, който е изготвен от нашия сайт ==> https://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/

ТЕЛЕВИЗИЯ – българско списание от 1938 г.

Днес в Сандъците – Sandacite ще разгледаме първото специализирано списание за телевизия в България.

През края на 1920-те и 1930-те години в България възникват голям брой списания, които можем условно да наречем научно-популярни или дори популярно-технически. В тези издания се поместват написани на достъпен за непосветения читател език статии от различните природни науки (физика, химия, география и т.н.) и от техниката. Тази тема обикновено е представена в три ракурса – минало, настояще и бъдеще. Често различни годишнини стават повод за разказване на живота на известен изобретател от миналото или как се е стигнало до определено техническо откритие, чиито ползи са видими и известни на всички. Пишат се и статии, предназначени за широко ограмотяване на хората – напр. как работи електронната лампа, електродвигателят, различните видове радиоприемници… Дават се сведения за нови технически открития, станали току-що, обикновено в чужбина.

Обикновено тези списания имат в заглавието си думите ,,наука“ и ,,радио“ – ,,Наука за всички“ ,,Свят и наука“ (приемник на ,,Свят на чудесата“), ,,Наука“, ,,Наука и живот“, ,,Радиото днес“, вестник ,,Радио свят“ и т.н. Към тях можем да причислим и най-дълго излизалото научно-популярно списание в Царство България ,,Природа“ и отцепилото се от него през 1930 г. ,,Природа и наука“.

От 1934 г. насетне българското книгоиздаване и печат е започнало да разпространява знанията за ,,последното велико творение на човешкия гений“ – телевизията. Преди 83 години пpeпoдaвaтeлят oт софийското Teлeгpaфoпoщeнcĸo yчилищe Mapĸo Maнчeв издaвa cпeциaлнa ĸнигa c интepecнoтo зaглaвиe ,,Paдиoтexниĸa и дaлeчнo виждaнe c 103 чepтeжи в тeĸcтa“, oдoбpeнa oт Mиниcтepcтвoтo нa нapoднoтo пpocвeщeниe. В нея нaдългo и нaшиpoĸo се paзвивa тeopиятa и пpaĸтиĸaтa нa paдиoтexниĸaтa, a нaĸpaя цялaтa тpeтa чacт (oĸoлo 20-инa cтpaници) е посветена нa ,,дaлeчнoтo виждaнe“. Toвa e пъpвaтa ĸнигa зa тeлeвизия, издaдeнa в Бългapия. Сетне обстойна статия за ,,най-новото техническо чудо“ – телевизията – е публикувана и в сп. ,,Природа“ през 1938 г. Имали сме и българска марка радиоапарати на име ,,Телевизия“. Но това, с което ще се занимаем днес, е нещо съвсем различно.

Списание ,,Телевизия“ е ,,издание на Научно-просветния институт при Съюза ,,Морски техник“. Това е организация на хора, завършили средно (техническо) образование в първите морски технически школи към военен флот, Унтерофицерската школа и Морските специални школи във Варна. Съюзът е учреден на 10-12 юли 1928 г. в София, а първият му редовен конгрес се е състоял на 3- 5 февруари 1929 г. във Варна.

Главен редактор на ,,Телевизия“ е Сл. Сираков, а най-показателното за него е авторската колегия – почти всички хора от нея са с инженерна титла. Сред тях са някои от най-известните представители на междувоенното поколение български инженери – Владимир Харизанов, Димитър Таслаков, С. Дойчинов и други – общо над двадесет души.

Това определя и профила на списанието. То съдържа само статии из областта на електротехниката и електрониката, разбирани най-широко. Още в пилотния брой са обособени следните тематични ,,отдели“ – телевизия, автоматична телефония, електромедицина, обща електротехника, радиотехника, тонфилмова техника – които остават непроменени чак до самия край на списанието през средата на 1939 г. Освен тях, публикувани са и кратки новини из новостите в телевизията, напр. в рубриката ,,Съобщения отвсякъде“ в двойния брой 3-4 (декември 1938-януари 1939). Там са дадени сведения за открито обществено телевизионно студио в САЩ, за конструиран от американски телевизионни любители предавател, работещ на честота 59 мхц, за френската телевизионната станция на върха на Айфеловата кула и др.

Схемата на рубриките се нарушава едва в последната книжка на списанието, която съдържа двойния брой 7-8 от първата годишнина. Вмъкнати са нови теми, а някои от дотогавашните са изоставени. Малко по-надолу сме дали пълен списък на поместените в списанието материали и там може да бъде ясно видяно какви са промените.

Оглеждайки тематичните кръгове и особено сравнявайки ги с дотогавашната българска научно-популярна периодика, можем да забележим следните обстоятелства:

Първо, сп. ,,Телевизия“ за пръв път в България публикува систематично статии по някои от темите – преди всичко в областта на новите и актуални за периода открития като телевизия, автоматичната телефония и ,,тонфилмовата техника“ (тоест звуковия, говорящия филм). Макар знания по някои от тези теми да са разпространявани дотогава в други периодични издания, едва в това списание може да се говори за подредени една след друга систематични статии с високо качество, които могат да се четат и като курс за самообучение.

Второ, сп. ,,Телевизия“ се стреми да заинтересува читателите именно с ударение върху най-новите открития в областта на приложната електротехника и електроника. Това е видимо от доста неща – самото заглавие на списанието; фактът, че първата рубрика е именно ,,Телевизия“; че илюстрацията на корицата на пилотния брой е не друго, а телевизор… Най-сетне, ако тези доказателства не са достатъчни, нека хвърлим поглед върху уводната статия в първия брой на изданието. Там недвусмислено и ясно е заявено: ,,Отвреме-навреме се изнасят в пресата кратки статии за новости и открития в областта на телевизията, автоматичните телефони, електромедицинските апарати и др. Но на болшинството читатели не им се удава да ги разберат, защото не е това предназначението на пресата. Днес при наличността на нашето научно списание ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“ читателят основно ще се запознае с гореспоменатите дисциплини. Списанието си е поставило амбицията да служи като екран за обогатяване знанията на българския техник и гражданин“. Това е в синхрон и с подзаглавието на изданието – ,,Месечно списание за техническа просвета“.

Създателят на ,,Телевизия“ определено е имал самочувствието, че се захваща с него невиждано до момента в областта си, след като в своите реклами и корици го назовава ,,единственото българско техническо списание“ и ,,първото по рода си списание в България“.

Без съмнение, от рекламна гледна точка е удачно да се избере за заглавие на техническо списание името на някое най-съвременно изобретение, което тепърва ще се развива и ползите от него тепърва ще се потребяват. В този смисъл, актуалността на заглавието на сп. ,,Телевизия“ е сравнима с това някое съвременно списание да се нарече Artificial Intelligence или 5D напр.

Пилотната статия в списанието е посветена на историята на телевизията. Тя е подписана от главния редактор Сл. Сираков и заедно с продължението си в следващия брой предлага изчерпателно, но достъпно за всеки, въведение в света на ,,далечното виждане“. Изложението започва с подробно описание на действието на актуалния все още в тази епоха Диск на Нипков (основен елемент в механичната телевизия, предхождаща електронната). Сетне статията прави анализ на фотоклетката, която преобразува светлинните сигнали в електрически трептения и е не по-малко важен елемент от механичната телевизиионна система. Авторът на статията обосновано заключава, че ,,с 12 ½ в секунда оборота на диска резултатите са търпими, но съпроводени с големи недостатъци“. Втората част на статията вече разглежда възможностите за проектиране на полученото от камерата телевизионно изображение вече чрез кинескопа, наречен ,,лампа на Браун“ (по името на германския физик Карл Браун, създал през 1897 г. за свой уред катодно-лъчева тръба, прадядо на кинескопа). Като илюстрации в статията е дадена предавателна камера и механичен телевизор ,,Телефункен“.

Заслужава внимание също така и поместената в г. І, бр. 6 (март 1939) статия ,,Чудото на съвременната филмова техника“, запознаваща ни с ,,трик-тонфилма“. Тази публикация обяснява трудностите, които съпътстват създаването не просто на анимационен филм, ами на ГОВОРЕЩ анимационен филм. ,,Един обикновен ,,Мики Маус“ трикфилм трае средно от 9 до 12 мин, а за да се филмира той, са нужни около две седмици. Употребената за рисунките хартия тежи 50 кг, а черният туш възлиза на цели 3 кг!“ Една от илюстрациите показва момент от работата върху филмовия хит за времето си ,,Кинг Конг“.

Независимо че се издава от гражданско сдружение, и разглежданото от нас списание широко разчита на странични източници на приход – традиционните за останалите подобни списания абонамент и реклами. Рекламите в сп. ,,Телевизия“ са насочени към същата технически изкушена и просветена аудитория, която със сигурност би купувала него, а не друго. Рекламират се нови видове електронни лампи ,,Филипс“, радиоапарати ,,Телефункен“, електрически хладилници ,,Ате“, магазинът за електроинсталационни материали ,,Техник“ (бул. Мария Луиза 2), електроизмервателни инструменти и автоматични телефони ,,Сименс“… А най-интересното, поне според нас, са двете големи реклами на киносалон, снабден с апаратура за висококачествено гледане на говорящи филми – ,,Тон-кино БАЛКАН има най-мощната високоговорителна уредба!“ Произведената от германската компания ,,Клангфилм“ киноозвучителна уредба наистина е с внушителните размери височина 3,7 м, ширина 2 м и дълбочина 2,3 м, а големината на ,,отвора за излаз на звука“ е онагледена с мярка за езиница площ – ,,цели 4 кв. м!“ Над нея са били разположени 4 озвучителни системи за високи тонове с фунии, дълги по 1,45 м.

Също така, интересно решение на маркетинга на списанието е предоставената възможност изплатилите абонамента си читатели да получат с много голяма отстъпка книгите ,,Наръчник за електро- и радиотехници“ на инж. В. Харизанов и ,,Пълен курс по радиотехника“ на доктора по електротехника Георги Гетов (илюстрацията по-долу). Може да се каже, че е имало кой да си ги купи! И двете книги са сред легендарните технически четива в Царство България, а втората дори е достъпна за свободно изтегляне в нашия сайт.

Вероятно списанието е започнало излизането си с относително добра финансова осигуреност. Всичките му корици са цветни, а добре знаем, че тогава (а и сега) цветният печат е бил доста по-скъп от черно-белия. Забележително е също така участието на чуждестранни специалисти по електротехника и електроника, чието сътрудничество редакцията осигурява. Това не се среща в други сродни списания. Техни статии започват да се печатат от брой 2. Оттам насетне във всеки брой има поне по една задгранична статия, а докрая те стават цели осем. Въпросните чуждестранни инженери са германският специалист по електромедицина Ервин Хокстер и италианецът инж. по радиотехника (електроника) Емил Миланези, публикуващ в рубриката ,,Тонфилмова техника“.

В повечето случаи списание ,,Телевизия“ излиза с единични броеве, 28 см, от по 16 стр. всеки, но съществуват и два двойни – 3-4 (дек. 1938-януари 1939) е с 32 стр., а последният – 7-8 – е с едва 24 стр. За съжаление обаче списанието успява да излиза само в една-единствена годишнина, започнала през октомври 1938 г. и завършила с двойния брой 7-8 (април-май) през петия месец на 1939 г. Не е ясно кой е факторът, попречил на по-нататъшното излизане на ,,Телевизия“. Нам се струва обаче, че той е финансов (както се е случило с много други, сродни издания), защото очевидно материал за нови статии е имало! Нещо повече – може би разширяването на тематичния обхват е било продиктувано именно от желанието да се намерят повече читатели, респективно да се привлекат повече приходи. Така или иначе обаче, това усилие не е било успешно и, както споменахме по-горе, през май 1939 г. списание ,,Телевизия“ престава да излиза.

Ето библиографски запис за списанието:

–-

Телевизия : Месечно списание за техническа просвета / Cпиcaниe

Haциoнaлнocт бългapcĸa

Haч. гoдинa 1938

Kpaй нa тeчeниeтo 1939

Изд. дaнни: Научно-просветен институт при Съюза ,,Морски техник“; Coфия: пeч. Глaдcтoн

Πepиoдичнocт: мeceчнo (12 бpoя гoдишнo)

Физ. xapт. 28 cм.

Koл. aвт.: Телевизия

Πpeдм. pyбpиĸa: телевизия, електроника, елекротехника

Cъдъpжa cтaтии ĸaтo: Основна идея за създадане на ,,далечното виждане“, Основни познания из областта на тонфилма, Чудото на съвременната филмова техника, Сто забележителни години в историята на електротехниката; История на телефона 1861-1938, Разлагането на фигурите при катодната телевизия и др.

–-

Ето и кои са заглавията на статиите, поместени в цялото течение на списанието. Някои от тях звучат страшно увлекателно. Нека ги проследим заедно:

Г. І, бр. 1, октомври 1938:

Отдел ТЕЛЕВИЗИЯ – Основна идея за създаване на ,,далечното виждане“

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Автоматични и телефонни централи

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Електроиндустрията в медицината

ОБЩА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – Сто забележителни години в историята на електротехниката; История на телефона 1861-1938

Г. І, бр. 2, ноември 1938:

ТЕЛЕВИЗИЯ – Основна идея за създадаве на ,,далечното виждане“ (продължение)

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Лекуващи радиовълни

РАДИОТЕХНИКА – Електрически трептения и електромагнитни вълни; Подобрено радиоприемане

Г. І, бр. 3-4 (декември 1938-януари 1939):

ТЕЛЕВИЗИЯ – Лампата с катодни лъчи; Телевизията в Англия; Съобщения отвсякъде

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи (продължение); L.Z. 130 ,,Граф Цепелин“ (описва се инсталираната на цепелина вътрешна телефонна централа, която служи за комуникация между екипажа и пътниците)

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Кратко въведение в електрокардиографията

РАДИОТЕХНИКА – Подобрено радиоприемане (продължение); Всеки може сам да си построи: детектор и др.; Нови уреди за осигуряване движението на влаковете при големи скорости

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Основни познания из областта на тонфилма

Г. І, бр. 5 (февруари 1939):

ОБЩА ЕЛЕКТРОТЕХНИКА – Динамомашината, развитие и приложение; Въведение в електротехниката, основни понятия за електричество; Значението на сигнализацията и бързите съобщения при аеро-газовата отбрана

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Основни познания из областта на тонфилма (продължение)

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Кратко въведение в електрокардиографията; Нещо върху един доста съвременен въпрос; Нагледна електротехника

Г. І, бр. 6 (март 1939):

ТЕЛЕВИЗИЯ – Разлагането на фигурите при катодната телевизия

ЕЛЕКТРОМЕДИЦИНА – Вилхелм К. Рьонтген. Развитието на рентгеновата техника

РАДИОТЕХНИКА – Новости в радиоприемателната техника; Всеки може сам да си построи трилампов радиоапарат с металически лампи

АВТОМАТИЧНА ТЕЛЕФОНИЯ – Системи автоматични телефонни централи (продължение);

ТОНФИЛМОВА ТЕХНИКА – Чудото на съвременната филмова техника

Г. І, бр. 7-8 (април-май 1939):

Вечната памет на човека; Ултракъсите вълни; Високоговорителите; Развитието на рентгеновата техника; Електроснабдяването на София; Методи за снимането на звука, Проблемата на цветния филм (тази статия на инж. Миланези е публикувана и две години по-рано в сп. ,,Наука и живот“ – бел. авт.), Усилвател ниска честота с негативна обратна връзка; Всеки може сам да си построи трилампов радиоапарат с металически лампи (продължение); Практически въпроси

А ето и още една наша статия, посветена на забравено техническо списание от Царство България – също забележително в своята област:

1927 – първото БГ модерно автомобилно списание МОТОР

1929 г. – българско радиолюбителско списание Радио-вести

1929 г. – българско ***радиолюбителско списание* *Радио-вести***

Радио-вести е третото поред българско списание за радиолюбители и ентусиасти на тема радио, след Радио Универс (1926 г., Плевен – излязло само в един двоен брой) и Радиолюбител (1927-1933), издавано в София с подзаглавие ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“.

В тази публикация решихме да Ви представим първите два броя на списание Радио-вести. Интересно е да се преглежда радиотехническата периодика в България отпреди официалното основаване на Радио София. 1929 г. е и годината на първия радиопредавател в България (60-ватов).

Заповядайте да изтеглите броевете. Те са от 8 и 15 септември 1929 г. Списанието е с подзаглавие Седмичник с програма ==>spisanie-radiovesti-1-2

Още двадесет броя на същото списание можете да изтеглите оттук ==> http://www.sandacite.bg/1929-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE/