стари български реклами

1939 г. – рекламата в Радио София и цените ѝ

Вижте в Sandacite.BG рекламата в Радио София и цените ѝ през 1939 г.!

**Рекламата в Радио София** – Наръчник на радиоабонатите

В днешно време възприемаме рекламния поток, който извира към нас из устата на всякакви медии, като нещо най-обикновено и логично. Пишат се и изследвания за различните видове реклами, включително и в България. Досега обаче не сме забелязвали дори една статийка, която да обръща внимание на рекламата в Радио София преди 1944 г. Един такъв съвсем скромен принос мислим да направим сега тук и ние, защото разполагаме с оригинален източник, който да ни каже и покаже много. Долният текст е от ,,Наръчник на радиоабонатите“ на Димитър Алтънков – издание на Радио София през 1939 г. Върху него ние обосновано можем да правим своите изводи.

Рекламата в медиите винаги е струвала пари. В този документ ще ви покажем множество неща, между които и:

колко добре са осъзнавали важността на радиореклам;ата българските журналисти от 1930-те години;
каква е била цената ѝ за рекламодателите
как са се оформяли и по какви правила са се излъчвали рекламите в Радио София преди 80 години

Вижте само началното изречение – ,,Рекламата е душата на търговията“. :) Kрасота!

Приятно четене!

,,РАДИО РЕКЛАМА

Рекламата е душата на търговията.

Да се рекламира, това значи да се поясни една истина, да се докажат неоспорими качества на известен продукт, новост, способ и др.

Начините на рекламиране са най-разнообразни: чрез ежедневната преса, рекламния афиш, филма, тонъ-филма (звуковото кино – бел. ред.), високоговорителя, светлинна реклама и най-ефикасното средство идва радиорекламата

Ако днес в западните държави се основават предприятия с огромни капитали и строят радиостанции за предаване само на радиореклами и информации, това говори за важността и постигнатите успехи на радиорекламата. Постиженията не се спряха само с обикновено четене пред микрофона, а напротив, създадоха се приятни за слушане радиосценки придружени с музика, рекламни творения по типът на драми и опери, достигнали своята и вестност на сцената, рекламни репортажи за солидни търговски предприятия, достигнали своята световна известност, рекламни информации и др.

Радиорекламата пред микрофоните на българските радиопредавател, е застъпена дотолкова, доколкото възможносьта за изпълнението на програмната служба позволява, като се определя време достатъчно, за изпълнение на постъпилитте радиореклами.

Всека реклама трябва да бжде написана по възможност на пишуща машина, ясно и четливо, без поправки, на чист български език, на обикновен канцеларски формат, или ако службата разполага, със специални бланки за написване реклами.

Рекламите се подават в всички телеграфопощенски станции, а за София – в радиоабонаментната служба и телеграфни каси.

Всяка приета реклама се записва по книга 659а (само за реклами), като се впише колко думи е рекламата и колко пжти ще се чете пред микрофона. На рекламния лист се слага номерът на разписката от кн. 659а, подписва се от чиновника, обгербва се рекламният лист, марката се унищожава с печата на службата, вписват се датите и часът, когато ще се изпълни пред микрофона, и се изпраща на програмната служба, за която е предназначена.

Всяко предаване се заварява с подписа на говорителя, който е отговорен, ако се изпълнят реклами, нетаксувани по реда на службата. Всички реклами се приемат на риск на подателя, тъй като те подлежат на одобрение от съответния уредник.

Всяка приета от службата или станцията реклама се таксува по следната тарифа :

I. Обикновенна текстова радиореклама:

а) от 1 — 5 съобщения включително се плаща по 4 лв, на дума.

б) от 6 — 20 съобщения включително се плаща по 3 лв. на дума.

в) от 21 съобщения нагоре се плаща по 2 лв. на дума.

II. Радиореклама с по-дълго изложение, целяща да рекламира патенти, по-сериозно предприятие, техническа новосг и пр., се плаща по 150 лв. на минута.

III. Радиореклама, придружена с шлагерна музика, се заплаща по 200 лв. на минута.

IV. Абонаментни радиореклами:

За радиореклами на кина, театри, пътнически бюра и пр. до 10 реда се плаща по 1500 лева месечно. Съобщението се чете веднаж дневно и текстът му може да се променя.

Забележка I. Допуща се с разрешението на програмния съвет изпълнението на концерти, радиосценки и пр. с художествена стойност, уреждани от институти, фирми, кина и пр. с рекламна цел, като от фирмите се заплащат само хонорарите на изпълнителите.

При тия изпълнения се съобщава следният текст в началото и края на изпълнението: „Концерта или рвдиосценката се урежда от . . (името и фирмата)“.

Забележка II. Текстът и музиката на рекламите от II и III категории предварително се преглеждат от програмната служба.

V. Радиорекламите от I, II, III и IV категории с текст на чужд език, се заплащат в двоен размер.

Радио-рекламата се обгербва с 50 лева, безразлично колко пъти ще се чете пред микрофона.

Рекламите за смърт не се обгербват .

Таксите от радио-рекламите се отчитат, както радиоабонаментните такси по чекова сметка 99″.

А междувременно ние тук се сещаме за една стара радиореклама от същата епоха, която ни беше изпяла една стара софиянка: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!„. Вероятно, ако разпитате други нейни връстници, те ще се сетят и за други. От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

А ето тук пък можете да разгледате една друга наша статия за реклами от Царство България:

Рекламата на битова електроника в България 1930-1945

Рекламата на битова електроника в България 1930-1945

Научната статия на Сандъците – Sandacite за рекламата на битова електроника в България 1930-1945.

***Реклами битова електроника България***

Да, като казваме, че е научна статия, наистина е такава! :D Води ни се научна публикация, излезе в сп. Nota benе – онлайн списание на Благоевградския университет – брой 32 с водещ броя Гергана Попова. Списанието май вече дори го рецензират в научни бази данни! :) Статията ни си има и библиографски апарат с цитирания по т.н. Харвардска система (май така се казваше?), въобще доста се старахме да я изпипаме! :)

Пълното заглавие е ,,Рекламата на битова електроника в България 1930-1945 г. Аспекти на въздействията“. Поводът да я напишем беше желанието да хвърлим един философски и културологичен поглед върху начина, по който са били рекламирани нашите любими сандъци в българските книги и печат в периода 1930-45 г.

Мдааа… айде сега да четем! :)

Настоящето изследване проследява различни страни на българската печатна реклама в периода 1930-1945, като фокусът е поставен върху рекламата на битова електроника (радиоприемници и грамофони). Езикът, образите, комуникацията с реципиента, представянето на изделията, символите, някои похвати – всичко това е много по-различно в сравнение с рекламната среда, с която сме свикнали в днешно време. Талантливо съставените български реклами на техника отпреди 80 г. изграждат интересна комуникация, говорейки по друг начин с потребителя.

Тези реклами могат да бъдат намерени на следните места:

– книги, посветени на радиотехниката, електротехниката, телеграфната техника и електрониката въобще (напр. тези на инж. Ангел Петров – 1925-1929 г.)

– научнопопулярни и технически списания (масови или браншови)

– някои други вестници или списания

За да се подбере материал в изследването, беше прегледан корпус от над двеста печатни реклами, почерпани от пълните годишнини на 9 различни периодични издания между 1929-1944 г., от 9 книги, издадени в периода 1925-1943 г., и от рекламни каталози от 1937/8 г. По национален признак рекламите могат да бъдат разделени на такива за българска и за чуждестранна техника. При втория вид търговските марки биват изписвани отначало на кирилица, но след края на 1930-те г. започва да се наблюдава стремеж към все повече изписване на латиница.

Въведение

През втората половина на ХХ век някои широко популярни в Европа достижения на електрониката като радиоразпръскването например започват бавно, но уверено да навлизат в българския бит. През 1927 г. ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за радиото. Дотогава в България съществува малко и ограничено производство на единични самоделни радиоприемници, изработвани на основата на опростени схемни решения на западни фирми. През 1927 г. в Областния съд в Бургас е регистрирана първата българска модерна радиофабрика ,,Тулан“, а през същата година работа започва и софийската ,,ВЕВО Радио Етаблисман“, помещаваща се на ул. Леге.

Началото на общественото радиоразпръскване в България датира от 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. На 25 януари 1935 г. цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост.

Някои предприемачи се специализират във вноса и продажбата на чуждестранни радиоапарати, а един след друг никнат и българските радиопроизводители. Те започват да поместват рекламите си по страниците на българските радиотехнически и научно-популярни списания. Първите такива са ,,Радио Универс“, излязло само в един брой (двоен) в Плевен през 1926 г. и софийското ,,Радиолюбител“ (1927-1933) с подзаглавие – ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“. От началото на 1930-те г. се появяват и други радиотехнически списания, а и внушителен брой научно-популярни, които също пишат за различни аспекти на радиотехниката и също отпечатват реклами. Тези списания изглежда са намирали добър пазар, тъй като с малки изключения повечето от тях успяват да издадат (до средата на 40-те г.) поне 12-15 пълни годишнини, а някои оцеляват чак до насилствената национализация през 1947/8 г. Радиотехническата тематика се приема добре и от по-стари научно-популярни списания – като легендарното ,,Природа“ например. То отпечатва статии и реклами на тема радио и дори телевизия (вж. Христович 1938: 8-10 ). През 1936 г. ,,Електрическото дружество за България и София“ започва да издава и специално списание ,,Спеда“ (,,Списание за пропагандирането на електродомакинските апарати“, но то успява да излезе едва в 5 книжки – до 1937 г., след което престава да съществува.

Независимо от това обаче съвременни уреди навлизат в българския бит. Механичните грамофони са в България още от началото на 30-те години на ХХ в. Повечето от българските грамофонни фирми са създадени точно тогава от предприемчиви музиканти. До 1945 г. в България са съществували поне 11 различни търговски марки и най-малко девет производители, от които по-известните са Арфа, Балкан Кристал, Лондон рèкорд, Медея, Микрофон, Орфей (търговска марка на „Симонавия акц. д-во“). Електрически и механични грамофони се сглобяват в България с чуждестранни части и се продават под търговски марки като ,,Клингзор“ (фирма ,,Радио Електрик“) и ,,Орфей“. Грамофонни плочи могат да се закупят от цитираните фирми, от представителния магазин на американския гигант ,,Зенит“ със звучното название ,,Океана на плочите“ и от други вносители като ,,Гадев и Стаевски, Алабинска 31, София“ и др. Маркетингът също е бил доста добър – фирми като ,,Радио Електрик“ редовно издават каталог с най-новите си предложения, указано е как клиентът да сглоби или настрои радио или грамофон, а девизът е ,,Купете отъ нас и пестете разликата!“ (Радио Електрик 1938: 3)… спрямо цените на конкуренцията, разбира се.

Тъй като голямата част от техническата литература – книги и периодика – през 20-те, 30-те и 40-те г. в България работи на частни начала, а списанията са в конкуренция и трудно набират нови абонати, всеки опит за спонсорство е добре дошъл. От това се възползват търговските представителства на световните марки електронни части, които поместват реклами в книгите или списанията. В броевете на популярното ,,Наука за всички“ напр. широко се рекламира фотографска техника и принадлежности, а в професионално-браншови списания като това на Българското инженерно-архитектурно дружество – различни видове професионално оборудване от области като машиностроене и силова електротехника, главно германско производство.

Водещ текст

Обикновено рекламата представлява черно-бяло или разноцветно каре, разграничено от околния текст с различен вид рамка – обикновена, пунктирана, точкова, поредица от наклонени линии. Главният текст, който се очаква да привлече вниманието на читателя, обикновено е фрагмент от по-дълго изречение, но самият той има от една до три думи са изписани с по-едър шрифт, така щото да привлекат вниманието на читателя. Напр. в ,,Нов тип радиоапарат ТЕЛЕФУНКЕН!“ [Нов 1936: 30] най-долу следва дълъг обяснителен текст, но той е с обикновен шрифт, с малко по-голям са думите „нов тип радиоапарат“, а самата марка е с най-голям. Посланието е ясно – първите три думи привличат вниманието на реципиента, а то вече е окончателно грабнато, щом стане ясно чие производство е апаратът – през 1937 г. ,,Телефункен“ вече отдавна е заслужил доверието на българските потребители. Този мотив е ясен и при реклама на същата фирма от 1934 г., където в прав текст е заявено: ,,Покупката на радиоприемник е въпрос на доверие. ТЕЛЕФУНКЕН е световна фирма от 34 г., която държи на реномето си“ (Манчев 1934: 144).

Текстът при тези реклами е емоционален, но не фамилиарен. Емоционалността обикновено е предизвикана от искрено възхищение пред качествата на рекламираното изделие (,,Каква красота на тона и на трите вида вълни!“ [Телефункен 1940: 30]), от радостта от придобиването му (,,Завистта на съседа! Гордостта на всеки притежател!“ [Цонев 1968: 256]) или от учтивата, но все пак категорична препоръка към потребителя да избере точно това и нищо друго (,,Идеалното приемане става само с радиоприемник, ползващ Телефункен лампи!“ [Идеално 1933: 30]).

Характерна особеност на тези реклами е, че при тях не съществува постоянен рекламен девиз/слоган/лозунг в съвременния смисъл на думата. Послание на отликата може да е обособено с едър шрифт – ,,Повече издържливост, тон, яснота – американски лампи ПУРОТРОН!“ (Радио 1938: 4). Звучи логично, тъй като все пак на латински purus означава ,,чист“. Дори в случая ключовите характеристики (,,издържливост, тон, яснота“) са изписани с още по-едър шрифт в сравнение с думата ,,повече“. Тоест не само че е повече, но и ето какво точно е повече.

В някои случаи водещият текст привлича вниманието на читателя, но той е фрагмент от по-дълъг разказ и послание, защото сам по себе си не е достатъчен да изкаже докрай великолепните качества на рекламираното устройство и от читателя се очаква да се запознае с рекламата докрай. Текстовете на тези реклами са дълги, те очакват, че потребителят ще има време да ги чете (на този аспект ще се спрем подробно по-нататък). Такъв е, например, долният случай от 1939 г. Както нашето информационно съвремие се опитва да измери и подреди всичко, за да намери човеку ,,десет причини да дишате“, така в тази реклама на реципиента са предоставени три причини да си закупи радиоапарат ,,Телефункен“ (Алтънков 1939: 70).

Между другото, третата точка на тази реклама ще е интересна и за хора, които, под влияние на съвременните реклами, често смятат, че лизингът като метод за продажби се е появил в България едва след 1990 г.

В отделни случаи се намират и обособени еднофразни рекламни послания: ,,Чухте ли новия модел на Шауб, който няма съперник по тон?“ [Чухте 1936: 6]. Тук очевидно се разчита на силата на ясното, кратко и отчетливо послание.

Език

Списанието обикновено е четиво за свободното време и това също е причина за по-дългите рекламни съобщения и техните многословни изречения. Сп. ,,Труд и радост“ помества дълга реклама-възхвала на научноизследователската дейност на ,,Телефункен“ в областта на електрониката под заглавие ,,ТЕЛЕФУНКЕН и РАДИО – това са две думи, изразяващи едно и също понятие!“ [Телефункен 1940: 41]. Рекламата-разказ за изделието е сравнително лесна за създаване, тъй като в нея просто се описват качествата на рекламирания продукт по начин, достъпен за незапознати с конкретната техника реципиенти, отбелязват се и предимствата му пред евентуалната конкуренция.

Характерно за тези рекламни послания е пълното отсъствие на езикова синтезираност. Напротив, езикът е експресивен, свободен и богат, лесно се обобщава (,,превъзхожда по качества всичко, виждано досега“ (Алтънков 1939: 2). Изреченията са дълги и изобилстват с прилагателни, които сякаш се надпреварват в опита си да опишат най-добре великолепните качества на предлаганото изделие. Това е явление въобще в европейската реклама от този период. Подобно нещо забеляза и И. Кошарова: ,,Тогава повечето европейски рекламодатели залагат на на т.н. информационна реклама. Тя разчита не толкова на непосредственото емоционално въздействие, колкото на постепенното осъзнаване на необходимостта от покупката. (…) Потенциалният потребител е призоваван да купи продукта преди всичко заради неговите качества, които са описани твърде обстоятелствено“ (Кошарова 2001: 162). Гледано на фона на днешните реклами, при които се наблюдава стремежът да се обособят качествата на предмета в крайния слоган от две, три, най-много четири думи, техническите реклами до 1945-47 г. приличат на разказ за предмета, който представят. Така е например в рекламата на суперхетеродинния радиоприемник Телефункен 975GWK от 1939 г. В дълги съобщителни изречения е описано предназначението на различни елементи от конструкцията, като навсякъде в изреченията частите са в ролята на подлог. Така акцентът е по-силен.

Българското и чуждото

Българските технически реклами до 1945 г. могат да ни послужат и за наблюдения върху начина на представяне на българската и чуждата продукция. Обикновено чуждестранният апарат е този с най-добрите технически характеристики и експлоатационни качества. Характерен пример е горецитираната реклама на Телефункен, където в сравнително малко текст са употребени множество прилагателни, носещи идеята за превъзходност (,,съвършен„, ,,идеален„, ,,безкомпромисен„, пак ,,идеален“ и дори ,,най-съвършен„).

Това предпоследното всъщност няма как да бъде, тъй като ,,съвършен“ и ,,идеален“ е едно и също, а ако достигнем корена на понятието, ще видим, че ,,идеален“ е този, който е тъждествен с идеала, а не с реала. Идеалът е това, което човек носи в себе си като невеществена и неосъществена представа за нещо, а реалът е физическата, осъществената, несъвършената. Етимологията на думата е свързана с стгр. глагол eido – ,,виждам“ – който пък е сроден с индоевропейския корен Fιδ-, а той е налице и в бълг. ,,видя“ – т.е. значението на думата ,,идеал“ е ,,това, което човек вижда в съзнанието си като съвършена, недостижима представа за нещо“, тъй като тя не може да бъде достигната поради влиянието на множеството (реални) обстоятелства. И когато в крайна сметка човек се опита да я осъществи, неизбежно ще получи ,,реала“, тоест физически моделираната и обстоятелствено опредметена проекция на идеала.

Но да се върнем към сравнението. Ако чуждестранните изделия (и особено германските) са показвани като най-добри, съвършени, великолепни и т.н., българските производители обикновено добавят към изброяването на техническите характеристики на продукцията си и отликата ,,най-ниска цена“. Това е забележимо при поне три реклами, като долните например на софийска фабрика (Алтънков 1939: 4 и Динамични 1937: 30)=

Български фирми като Тулан и Радио-вести ООД (марката Силвания) също така предлагат и възможност за дългосрочно изплащане на закупените радиоапарати, но е трудно да се определи кой пръв е въвел тази практика – дали те или ,,Телефункен“, за чиято подобна реклама писахме по-горе.

Рекламирайки продукцията си като ценово най-изгодна, българските производители обаче съвсем не работят с идеята за локалност – напротив, емблемата на Тулан изобразява земното кълбо, обхванато от стилизирани ленти ТУЛАНЪ, което според нас може да се тълкува по два възможни начина: чрез закупения радиоапарат световните събития ще влязат в радиофицирания дом и чрез своята първа радиофабрика България вече е приобщена към развитите в това отношение народи.

Първият мотив е налице и в реклами на чуждестранни радиоприемници. Те, освен носител на високо качество, са и прозорец към света, свързващото звено между България и останалите страни и континенти. Това се потвърждава от няколко реклами на ,,Телефункен“, въоръжени с почти еднакъв девиз – ,,С Телефункен Вие ще имате целия свят“, ,,С Телефункен в цял свят“ [Телефункен 1936: 13].

Комуникация

Във всяка една от прегледаните над двеста реклами обръщението към потребителя е винаги в учтивата форма на 2. л. мн ч. Това е съществена разлика спрямо съвременните реклами, където изключително често се използва свойската форма за ед. ч., а лицата на рекламата обикновено са млади хора, които общуват по-свободно помежду си. Съвременната реклама обикновено се обръща към младежта. При българските реклами на техника отпреди 80 г. това не е така. Най-често в домовете е имало само един радиоприемник, купуван от главата на семейството, а то в часовете на радиопредаванията е сядало около апарата и е следяло излъчванията. Потенциални реципиенти на техническата реклама обикновено да са улегналите и стабилни хора над 35-40 г., защото се предполага, че само такъв човек може да си позволи скъпия (най-често) радиоприемник и също така по-скоро тези хора ще могат обективно да оценят обществено-политическата информация, която радиото ще донесе в дома им. Също така, само зрял човек ще може да оцени необходимостта от закупуването на радиоприемник. Именно поради тази причина обръщенията в тези реклами в ед. ч. обикновено са към мъже – ,,Доволен ли сте от Вашия стар радиоапарат?“ [Доволен 1935: 32].

Макар и рядко, срещат се и реклами, насочени към децата. Такъв е случаят с твърде интересно описания германски детски фотоапарат Baby Box от 1934 г. С реторични въпроси, зададени уж от желаещите го деца, и с метафори (,,Но ще кажете ,,Нашите кесии са още малки и слаби като нас“ [Апаратчето 1933: 32]) е разкрит начинът на действие на фотоапарата, изгодността на консуматива му, получаващата се крайна цена на една снимка и общата ,,костуема стойност“ на всичко това.

Понякога в тези реклами се използва и речевият контраст (напр. ,,Телефункен“ – ,,стар опит – млада кострукция“ [И в селото 1940: 32]).

Когато става дума за реклама на представяна като ,,съвършена“ техника, композицията е така оформена, че изображението не само да е най-големият обект в пространството, а и да е нарисувано в перспектива, да изглежда колкото се може по-живо. Понякога радиолампите се изобразяват наклонени, подобно на летящи ракети, те са носители на сила и мощ (думата ,,сила“ се споменава два пъти в долната реклама – Шопов 1933: 152). Тук според нас е видна идеята за идващото отдалеч техническо чудо, което улеснява живота на хората и чрез знание, а защо не и оръжие. Някаква модерна проекция на митологичния културен герой?

Патриотизъм

Можем да откроим още един застъпен мотив: патриотичният. През 1934 г. излиза вероятно първата книга в България, задълбочено разглеждаща проблема за телевизията (и то написана от българин). Това е ,,Радиотехника и далечно виждане“ на преподавателя в Телеграфопощенското училище в София Марко Манчев. Освен че терминът ,,телевизия“ е преведен (калкиран с ,,далечно виждане“), на втората корица на книгата е отпечатан емоционален призив: ,,Чрез радиото към национално обединение!“ (Манчев 1934: 142) Според нас, ясно е защо призивът е отпечатан точно на тази книга. Идеята е, че радиото и телевизията – тогава последните победи на човешкия технически гений – ще помогнат ако не за политическо, то поне за духовно освобождение на откъснатите от Царството ни българи в Македония и Западните покрайнини. Слушайки своята родна реч, те ще бъдат в течение на всичко ставащо в България, ще имат досег с нейната култура и няма да е лесно да им се насади сръбско национално съзнание.

В България е съществувал и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие – телевизията. Новите постижения в дадена техническа област винаги са били любими на маркетолозите и рекламистите, тъй като, поради лесно създаващата се митология около тях, новият термин придобива ореола на нещо с изключителни качества и става за ,,добавяне“ към почти всичко в известен период. В случая става дума за реклама на радиоапарати ,,Телевизия“, която намираме за забележителна в няколко аспекта и ще я анализираме по-подробно.

Преди всичко, забелязваме отново икономическия маркер – ,,цени народни“ [Гетов 1939: 265]. Но не стига това, а тук е отпечатан и може би най-пламенният и непосредствен текст на патриотизма в прегледаните от нас реклами до 1945 г. Български радиоапарати отдавна вече има, те са пазарно достъпни и с добри конкурентни качества. Но тази реклама поставя ударението върху необходимостта в България да се развива този вид високотехнологично за времето си производство, което да стимулира националната икономика. Рекламният текст коментира крайната цена на радиоапарата по следния начин: имената на родните производители са по-малко разпространени и затова при тях се плаща толкова, колкото е нужно за съответното качество – липсва завишаване на цената поради известността на търговския бранд (какъвто е случаят с много от вносните). Независимо от това обаче техническите им качества са същите и успешно биха заместили скъпата вносна стока. Подобни патриотични послания са съвсем в духа на времето, но днес изглеждат като екзотика. Радиоапаратите марка ,,Телевизия“ обаче никога не стават особено разпространени, тъй че патриотичните призиви може и да не са достигнали напълно до сърцето на българския потребител.

Персонификация и стихове

В редки случаи при старите български реклами се наблюдава персонификация на неодушевени предмети, обикновено тя е придружена с въздействаща графика. В онази епоха всичко е рисувано на ръка, без дизайнерски помощни средства. Художникът от 1935 г. чудесно е изобразил тази болна и ,,пресипнала“ лампа на Telefunken (вероятно с намалена емисия на електрони от катода), а съпътстващият текст гласи: ,,Когато радиоапаратът Ви пресипне, подновете го с нови Телефункен лампи!“ [Доволен 1935: 32]. За разлика от рекламите на нови изделия, където се предполага, че потребителят ще пожелае да се сдобие с най-актуалното, тук радиоприемникът е представен като възрастен, но скъп болник, чието здравословно състояние изисква грижи. Сред прегледаните реклами това е единствената, в която се наблюдава персонификация на техническо изделие. Какъвто и да е моделът на приемника, вероятно лекарството – новата Telefunken лампа – ще му се отрази най-добре. И преди 80 г. обаче в българската реклама е имало ,,текст с малки букви“ – отпечатан е в последния ред [6]:

Както и сега, така и преди 80 г. в рекламите често се използва стихът, най-често това са два римувани реда с различен брой срички, които се запомнят лесно (както е в първите два реда на горния пример). Това е елемент и от съвременната реклама, но тук стиховете са по-непосредствени, с използване на речеви контраст и звучащи по-категорично и дори лозунгарски, като напр. ,,И в селото, и в палата – ,,Телефункен“ е мечтата!“ [И в селото 1940: 32]. Търговската марка е изписана с най-едър шрифт, а остър пръст натиска клавиш. Под него – друго изречение: ,,С един пръст само улавяте желаната станция!“ [И в селото 1940: 32]. Посланието е ясно, заявително – колкото пръстът е остър и се цели право ,,в десетката“, толкова тази десетка е само ТЕЛЕФУНКЕНЪ. Тук образ и звук носят внушение за единственост, за непогрешимост. (Друг е въпросът, че, чисто технически погледнато, единият пръст улавя желаната станция просто защото при изключването си радиоприемникът е бил настроен последно на нея и затова е нормално при следващото включване да зазвучи именно тя). Стиховете се запомнят лесно, звучат и по радиото и така се запечатват в съзнанието на потребителите. Възрастни софиянци още могат да припомнят следната прословута реклама заедно с мелодията й: ,,Има само един/ музикален магазин/ ,,Българска лира“ на [ул.] Леге!/ Чудно хубав тон/ има всеки камертон/ и всяка тромба – балон!“ От сегашните реклами не можем да си спомним за девизи, полетели толкова надалече. ,,Оо, Пепи!“, сравнено с горецитираните, според нас изглежда направо карикатурно.

Крайно дясно?

Някои производители на грамофонни плочи използват открито аималистичната символика в изображенията си, като търсят и внушения отвъд нея. През 1924 г. е основана най-голямата фирма-производител на грамофонни плочи в Царска България – ,,Симонавия“ АД, притежание на летеца Симеон Петров. Тя развива две търговски марки – ,,Орфей“ и ,,Патриа“ с сходно визуално оформление. Цялата горна половина на правоъгълната обложка е заета от орел с разперени криле, дръзко и предизвикателно гледащ наляво и разтворил клюна си с изплезен език. Пропорциите са равномерни, ръбовете на крилете са наравно по хоризонтала. Под главата на орела е изписан надпис, заемащ около ¼ от обиколката на окръжност – ОРФЕЙ. Постига се внушение за стабилност, мощ и величие. Повърхностни наблюдатели биха открили тук допирни точки с нацистката символика, но това няма да е съвсем вярно. Вярно е, че в основата на нацисткия т.н. Reichsadler действително е традиционният черен пруски орел, но тук птицата е зелена и освен това гледа наляво, а хитлеристкият орел след 1936 г. винаги се изобразява с глава надясно. Изображението се повтаря и върху етикета на самите плочи, но там орелът е златен, а фонът – черен.

Грамофонната фирма ,,Балкан“ също използва орела, макар и в съвсем различно изображение. Традиционната обложка на плочата показва идилична зимна картина над заспало планинско селце, а единственото живо същество в пейзажа е силен орел, разперил крилете си и захапал в клюна си грамофонна плоча. Надписът е в долната половина на плика и е водоравно изписан – БАЛКАНЪ. Според нас тук всякакви крайнодесни конотации са абсолютно неуместни.

Тук отново се забелязва експлоатация на идеята за мощ и сила, като по наше мнение това е културата – тя може да проникне и до най-затънтените краища. Друг е въпросът доколко това е ставало в действителност, при положение, че много от селата не са били въобще електрифицирани, камо ли обзаведени с грамофон ,,електроавтоматъ“.

Заключение, наблюдения и изводи

Въз основа на обработения корпус от над двеста печатни реклами от периода 1925-1944 могат да се направят следните обобщения:

– адресантите на посланията са главно вносители и търговци на чуждестранна техника, но и производители на българска такава.

– те се стремят да доближат непознатите до момента устройства към българския потребител, като подробно и обстоятелствено разясняват качествата им, ограмотяват ги технически и използват възможностите на словото и образа. Притежават аналитично чувство и това личи особено в избора на предложените образи;

– адресантите разбират често ограничените финансови възможности на своите клиенти и им предлагат богат избор от стоки на достъпни цени;

– рекламодателите проявяват вярно чувство за предвиждане нуждите на потребителя, т. е. дават си сметка, че чрез радиото и вестниците той ще разбере какви технически чудеса работят по широкия свят и ще пожелае и той да ги притежава.

Също така можем да видим ясно, че широко се използват възможностите на ,,насочената реклама“, напр. в научно-популярни списания и книги се рекламира най-вече техника, а реклама на детски изделия има само в списания, специално подготвяни за юношите (,,Наука за всички“ напр.).

Обработените за нуждите на изследването реклами съвсем не изчерпват многообразието от похвати и символи, които могат да се намерят в българската печатна реклама от изследвания период. Напротив – надяваме се настоящата публикация да е начало на поредица, която да се опита да разкрие още по-пълноценно културният арсенал на старата българска печатна реклама.

БИБЛИОГРАФИЯ

Алтънков 1939: Алтънков, Д. Радиоабонаменти. Наръчник за радиоабонатите. София: Печ. Камен дел, 1939.

Апаратчето Baby Box 1933: Апаратчето Baby Box // Наука за всички, г. І (1933), кн. 3.

Гетов 1939: Гетов, Г. Пълен курс по радиотехника. Ч. І-ІІ. София: Печ. Военно-издателски фонд, 1939.

Динамични 1937: Динамични високоговорители… // Радиото днес, г. І (1936), кн. 4.

Доволен 1935: Доволни ли сте от Вашия стар радиоапарат? // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 3.

И в селото 1940: И в селото, и в палата… // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 9.

Кошарова 2001: Кошарова, Илиана. Европейски модели в българскапа печатна реклама в края на ХІХ и нач. на ХХ век. // Научни трудове на РУ ,,Ангел Кънчев“, т. ХХХVІІІ, сер. 1. Русе, 2001.

Манчев 1934: Манчев, М. Радиотехника и далечно виждане. Общедостъпно изложение. София: Печ. Кехлибаров, 1934.

Нов 1936: Нов тип радиоапарат Телефункен. // Наука за всички, г. ІV (1935-6), кн. 5.

Радио 1938: Радио Електрик. Общ илюстрован каталог. София. Радио Електрик, 1938.

Телефункен – идеално приемане 1933: Телефункен – идеалното премане става само с Телефункен лампи. // Наука за всички, г. ІІ (1933-4), кн. 2.

Телефункен 1936: С Телефункен в цял свят // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Телефункен 1940: Телефункен 975GWK. // Наука за всички, г. VІІІ (1939-40), кн. 10.

Телефункен 1940: Телефункен и радио… // Труд и радост, г. І (1940-1), кн. 2.

Цонев 1968: Цонев, М. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. София: Нар. младеж, 1968.

Чухте 1936: Чухте ли новия модел… // Български радиолюбител, г. ІІІ (1936), кн. 2.

Шопов 1933: Шопов, Д. А. Обща теория на радиото. Ч. І. София: Печ. Радикал, 1935.

Статията е публикувана за първи път от автора в сп. Nota benе, бр. 32 (2016 г.) с водещ броя Гергана Попова.

Стари реклами на техника от 1930-те години

Отново сме Ви подготвили компилация от стари български реклами на техника. Горната е от 1937 г., непосредствено след откриването на големия предавател на Радио София във Вакарел, изграден от Телефункен.

Стари рекламни плакати

Стари рекламни пана

Български ретро реклами

Други интересни реклами до 1945 г. можете да разгледате на следните линкове:

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

[1939] Стари реклами на радиоапарати

От поредната ни компилация стари български реклами на техника ще научите имената на някои неизвестни досега производители, а също така ще се полюбувате на чудесните стари рекламни текстове.

Искрено се надяваме тези стари реклами да Ви доставят същото удоволствие, както на нас, когато ги открихме!

Приятно разглеждане!

Радиолаборатория Херц – най-добрият български радиоприемник!

Предпочитайте радиоапаратите Адмирал – производство на най-старата и солидна българска фирма Родно радио!

Нова победа за радиоапаратите Тулан!

Радио Бекоп – превъзхожда по тон, селективност, честота и евтина цена всичко виждано досега!

Тулан – тон, мощност, селективност, красота!

Защо Вашият радиоприемник трябва да бъде само Телефункен?

Още такива компилации можете да откриете на този линк – http://www.sandacite.bg/?s=%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

[1936] Реклама на български радиоапарати марка ,,Телевизия“

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“

[1942] Български реклами на пишещи машини

През 30-те и 40-те г. луксозната пишеща машина е вещ, която е задължителна за всеки интелигентен човек. На възхваляване на функционалността на устройствата се посвещават десетки и десетки реклами, които с ръчно изрисувани графики и дълги текстове (които хората са имали търпението да четат!) убеждават в качеството на предлаганите пишещи машини. измежду най-качествените механични ,,писачи“ са германските – Райнметал, Олимпия, Адлер, Телефункен…

Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите по-голяма, и още веднъж за пълна големина.

Да започнем с АДЛЕРЪ – царицата на пишущите машини!

Логотипът с характерния германски орел е последван от бостоен коментар на качествата на великолепното произведение:

Другаде ударението е поставено върху функционалната клавиатурна подредба, щадяща пръстите:

,,Пишущата машина с палечно обслужване е откритие на германския технически гений“:

Рекламата на Олимпия дори ни просвещава как да си служжм по-ефикасно с пишУщата машина:

[1925] Стари български реклами на техника

Ето подобна колекция с дата 20-те години:

[1937] Радио Електрикъ – общъ илюстрованъ каталогъ

Днес Ви подарявам нещо, от което, както се казва ,,очите ни станаха на палачинки“. Става дума за фирмен каталог на българския производител и вносител на радиочасти от 30-те г. Електрикъ. Предприятието е собственост на Алберт М. Бехар и се е намирало на бул. Мория Луиза № 41 в София. Тел. 61-14 – звъннете – може би ще се обади някой :)

Фирмата е била както вносител на радиочасти, така и производител на радиоапарати по поръчка на клиента. Както е видно от следните предложения. Обърнете внимание как са наречени радиолампите – ,,радио-крушки“.