Етикет: Стари български електроуреди

Рядко нещо акостира в Sandacite.BG – вести за български електроуреди Едисон от времето на Царство България!

От дълги години сме свикнали да свързваме българската битова електротехника с периода на 50-те, 60-те и след тях години на ХХ век. Тази представа обаче е доста непълна! Един по-внимателен поглед в архивите може да ни каже, че поданиците на Царство България (до 1946 г.) също са можели да се радват на удобствата на електрическите уреди.

Така например, фирмата ,,Електротехническо бюро Едисон“, основана в София през 20-те г., е един от най-големите производители на готварски печки, единични и двойни котлони, ютии, кафеничета, поялници, чайници и други електродомакински джаджи. Към това производство фирмата се насочва през първата половина на 30-те. Вижте примерно какво казва рекламата на тази отина печка: ,,За модерната домакиня Електротехническото бюро ,,Едисонъ“ е създало модерно електродомакински апарати!“. И как е поставена върху масичка – да е по-удобно:

Днес ще се занимаем именно с едно от техните изделия.

Наскоро в колекцията ни от българска техника попадна ето тази електрическа кана. Тя служи за затопляне на вода – най-често за правене на чай напр. Първоначално я помислихме за производство на Елпром Варна, но когато я обърнахме, видяхме от обратната страна набита с горещо желязо издължена ромбоидна емблема с надпис Edison в нея, а по-долу електрически данни: 150 V, 500 W. (Ако някой се интересува защо напрежението е такова, може да прочете после статията най-долу под тази.) Ако реотанът в един момент изгори и трябва да го смените, ще трябва да развиете ето тази гайка, за да достигнете до него.

Единственото ни колебание да провъзгласим каната за безапелационно българска беше, че емблемата Edison не изглеждаше така, както на рекламите на фирмата от 1936 г., които виждате тук – при тях шрифтът е друг и надписът не е вписан в ромб. Но имайте предвид, че в онези години понякога се случва една фирма да изобразява емблемата си по различен начин – това е видно при радиоприемниците напр.! А също така обърнете внимание на дръжката и скобите, с които е захваната – при нашата кана и двете неща са практически идентични с тези на сниманата в ето тази реклама кана:

Затова сметнахме, че каночайникът е на същия производител, с чиито реклами сме изпъстрили тази статия, макар и точно него да го няма на тях.

Сега да разгледаме по-подробно ,,,улова“. Електрочайникът е произведен през втората половина на 30-те години (иначе най-вероятно щеше да присъства на рекламите, които видимо показват продукцията до 1936). Състои се от ламаринено тяло и бакелитена дръжка. Под дъното се крие реотанът, чиийто два извода са свързани към щифтове за присъединяване на щекер и излизат извън тялото на каната. Кабела го нямаме, но най-вероятно е бил от онези с платнена оплетка – така се правят в онези години шнуровете. Иначе формата на щекера към гнездото му е същата:

Отгоре излятото закръгление, което играе ролята на дръжка, не е бакелитено обаче, затова може и да ви изгори, ако металът много се е загрял:

Отвътре, между другото, си намерихме паричка – 10 стотинки от 1883 г.:

Това е, в общи линии, тази поредна наша находка от времето на Царство България. Поначало се стремим да намираме и търсим колкото се може повече техника от този период, за да стане ясно, че и тогава у нас е имало техническа промишленост и хората са ползвали нейните изделия! :)

Как е изглеждала българската паркетолъскачка Чайка

Под паркетолъскачка най-често се разбира уред за почистване и полиране на подове, който се задвижва от електродвигател. Обикновено работният орган на паркетолъскачката е кръгла четка. Броят на тези четки е от 1 до 3. Някои уреди са приспособени едновременно и да изсмукват праха, като за тази цел те имат собствен смукателен агрегат (електродвигател с турбинка), или възможност за свързване с прахосмукачка.

През 1964 или 1965 г. в производство влиза българската паркетолъскачка Чайка, дело на легендарния варненски завод Елпром. Сега в Сандъците – Sandacite ще я разгледаме по-подробно.

Устройството на първата българска паркетолъскачка е показано на фиг. 1. На основата 21 от алуми­ниева сплав са монтирани всички работни части. Изолирано с допълнителна елек­трическа изолация от основата върху кея е мон­тиран метален мост 7, върху който е прикрепен колекторен двигател с 6000 об/мин. На горния край на вала на двигателя е прикрепена вентилаторна перка за охлаждането му. Долният край на вала завършва с фрикционна ролка от електроизола­ционен материал. В два овални отвора на основата са монтирани по едно лагерно устройство 4. Всяко лагерно устройство носи по един сачмен лагер, за­крит отгоре с капаче от листова стомана, през който минава оста 2 на четката. Това капаче придържа отгоре пружиниращата пластина 3, която е пред­назначена да притиска лагерното устройство и плътно да се плъзга в овалния отвор на основата. На гор­ния край на оста е завинтено фрикционно колело, което има бандаж от твърд каучук. Двете фрик­ционни колела се различават по своята ширина и по резбата на централния отвор. Широкото колело има дясна, а тясното има лява резба на централния отвор Широкото колело е притиснато направо към фрикционната ролка чрез две спирални пружини.

Тясното колело е притиснато към широкото колело с помощта на една пружина. Тези пружини съз­дават необходимата сила за предаване на въртящия момент от фрикционната ролка на широкото фрик­ционно колело и от него на тясното фрикционно колело. Долният край на оста 2 има един напречен щифт, който влиза в съответните вдлъбнатини на четката 1 в цилиндричното й гнездо за оста. Само­волното падане на четката се възпрепятствува от две обли пружинки, които опират в щифта. Чет­ката 1 се състои от пластмасов диск с 4 концентрични реда снопчета от изкуствено влакно дедерон. В цен­търа на четката има отвор, в който влиза секрет­ното копче 23 на филцовия диск за полиране 22.

Фиг. 1. 1 — четка; 2 — ос с щифт; 3 — пружина; 4 — лагерно устройство; 5 — предпазен пръстен; 6 — тясно водимо фрикционно колело; 7 — притискаща пружина; 8 — мост, носещ електродвигателя; 9 — вил-ка на дръжката; 10 — електродвигател; 11 — кожух; 12 — дръжка; 13 — съединителна клема; 14 — стопорна пружина с щифт; 15 — шнур; 16 — решетка; 17  — вентилатор; 18 — четкодържател; 19 — водеща фрикционна ролка ; 20 — широко водимо фрикционно колело; 21 — основа;22 – диск за полиране; 23 – секретно копче

Кожухът 11 е отливка от алуминиева сплав. Той има вентилационни отвори за охлаждане на кожуха, като горният е затворен с пластмасова предпазна решетка. От долната страна в кожуха има 4 шпилки за прикрепване на основата. Отгоре на две цапфи шарнирно е прикрепена вилката на дръжката, която има гнездо за монтиране на дръжката. Дръжката е от две съединени помежду си части: удължителна тръба и ръкохватка. Тръбата има две куки за на­мотаване на шнура, една пружинираща метална пъпка за фиксиране на тръбата в гнездото на вил­ката и двужилеи проводник от долния край на тръ­бата до ел. прекъсвача, монтиран в ръкохватката. На долния край на шнура има двойна съединителна клема, към която се присъединява шнурът, който се подава от гнездото на вилката. От края на ръко­хватката излиза неснемаем двужилен шнур с щепсел.

Технически данни:

Номинално напре­жение 220 V; консумирана мощност 250 W; брой на четките 2; диаметър на четките 160 мм; обороти на четките 550 об/мин; режим на работа кратко­временен — 60 мин; производителност 75 м3/час; тегло 8 кг.

Подготовка за работа:

Паркетолъскачката се доставя с разглобена дръжка. Сглобя­ването на дръжката към уреда става, като се съе­динят двата проводника, които се показват от дол­ния край на дръжката, към съединителната клема. След това краят на дръжката се втиква във втул­ката така, че пружиниращата пъпка да излезе през съответния отвор на втулката.

Преди включването на уреда към електрическата мрежа трябва да се провери дали напрежението, което е означено на табелката, отговаря на номинал­ното напрежение на мрежата. При включването към мрежата прекъсвачът трябва да се постави в поло­жение «изключено», означено с «0».

Трябва да обърнем внимание и върху следното:

Смазката за паркета се нанася по възможност в течно състояние посредством четка или парче плат в равномерен тънък слой върху сух и чист под. При нови паркетни подове намазването трябва да бъде дву- или трикратно в зависимост от нуждата, като след всяко мазане се изчаква смазката да попие добре. След изсъхване на пода и изчезване на пет­ната от смазката започва излъскването с четки, като паркетолъскачката се движи напред и назад с плавни движения, без да се задържа на едно място и без да се натиска допълнително дръжката й, тъй като за излъскването е достатъчно собственото тегло на паркетолъскачката.

За да се получи гланц, подът се полира след това с филцовите шайби, които се поставят върху четките и се закрепват в центъра посредством при­крепеното секретно копче. Трябва да не се забравя, че полиршайбите натоварват електродвигателя повече и затова непрекъснатата работа с тях не трябва да бъде повече от 20 минути.

Виждаме характерния ромб на емблемата на Елпром Варна и отдолу стилизираната птица чайка, която е подобна на тази на капака на готварските печки Чайка напр. Даам… доста Чайки станаха. Явно са имали предвид, че паркетолъскачката лети като чайка из къщата! :D

Правила за експлоатация на паркетолъскачката.

1. След много продъл­жителна работа четките се износват и трябва да се подменят с нови. За тази цел паркетолъскачката се обръща с основата нагоре и чрез издърпване чет­ките се откопчават от въртящите ги оси.
2. При замърсяване на четките и шайбите те трябва да се снемат и да се накисват в хладка вода с прибавка от прах за пране. След почистване се подсушават и поставят отново на местата им.
3. При износване на графитните четки на електро­двигателя те трябва да се подменят с нови. Това става, като се демонтира капакът на корпуса и се развият пластмасовите капачки на предния кон­золен щит на електродвигателя. При поставяне на новите четки трябва да се шлайфва плоскостта им, която ляга върху колектора на двигателя по такъв на­чин, че цялото сечение на четката да опира върху ламе- лите на колектора, за да се получи минимално искрене. Най-добре е това да се предостави на спе­циалист.
4. Смазването на лагерите па осите на уреда се препоръчва да става не по-рядко от веднъж в го­дината.
5. Забранява се включването на уреда при не­изправен електродвигател, противосмукателен фил­тър или друга негова част.
6. Паркетолъскачката трябва да се държи на сухо място.

Най-често явяващате се повреда в електрическата паркетолъскачка Чайка са износване на графитовите четки и износване на работните четки. Замяната на графитовите четки се извършва, както тези на прахосмукачката ЕДП 1 напр., която вече Ви показахме на страниците на нашия сайт. Чайката  се разглобява, като се отвият четирите гайки на основата. Ко­жухът се отделя внимателно от основата, за да не се изскубнат свързващите проводници. Оттам насетне знаете, нали? :)

Литература:

Асланов, И., Цв. Кунев. Електрически домакински уреди. София, Техника, 1967.

Прочетете как админът на Sandacite.BG е пренесъл с количка цяла печка Мечта от Перник до София!

В моя колекционерски живот има множество паметни истории, които се характеризират със силна необичайност на събитията, високо ниво на адреналина и сюжетна атрактивност. Днес, докато ровех в съзнанието си, случайно се присетих ето за този незабравим епизод – толкова невероятен, че чак не знам дали ще му повярвате. Но аз, основателят и администратор на сайта, заставам с името си  зад описаните по-долу събития и гарантирам, че те отговарят на истината. Чрез тяхното прочитане Вие, макар и преносно, ще станете свидетели на една странна и сюрреалистична случка, разиграла се по околостоличните пътища преди осем години. Приятно четене!

Както Ви е известно, аз  съм запален колекционер на стара българска техника  и събирам и съхранявам интересни реликви от техническата история на България. Различните стари устройства – лампови телевизори, радиограмофони, бялата техника и т.н. – обаче често пъти са огромни, тежки и трудни за пренасяне. Този проблем на пръв поглед става особено сериозен, когато става дума за апарати от населени места извън София.

Сега съм на 27 г., работя и затова съм доста улеснен в транспорта на извънградски експонати, защото просто заплащам услугата на куриерска фирма и апаратът ми бива доставян на стотина метра от жилището ми. Така съм приел стотици пратки.

Да, НОО през ученическите ми години обаче нещата не стояха така! Обикновено купувах експоната, но пари за транспорта му нямах и като превоз ползвах велосипед. Ставаше отлично, но за жалост това не е решение в междуградски условия и с товар тежка готварска печка!

Да се пренесем точно ден след абитуриентската ми вечер. Бях си харесал запазена българска печка „Мечта“ от 1963 г. Тя се намираше в Перник, но можех да заплатя единствено самата нея. Трябваше да помисля за превоз. За билети нямах пари, а и кой шофьор щеше да ме качва по автобусите с цяла печка! С приятел с автомобил също не разполагах. Трябваше да реша въпроса самостоятелно и затова се запасих със стара ръчна количка, която призвах да ми помогне в трудната мисия!

В ранната сутрин на уречения майски ден се  качих на маршрутката. Когато стигнахме Перник и  отидох при симпатичните собственици на печката, спокойно им показах странния си транспорт… а лелката поклати скептично глава и ми рече успех. :)

Планът ми беше наистина къртовски – товаря печката на количка и така я добутвам до Княжево в София. Оттам хвана ли трамвая, все едно съм си у нас.

Керванът тръгна. В самия Перник гледката не изглеждаше чак толкова необичайна (какво пък толкова, някакъв човек бута количка със стара печка, може би до пункта за скрап?), но на извънградския път вече събирах погледите. Представете си – подминават ме коли, автобуси, камиони, а аз трябва да измина така 25 км!

Забравих да поясня, че Мечтата биде натоварена с фурната нагоре. Беше към 10 ч. сутринта, а времето – „предимно облачно“. По едно време запръска дъждец, а аз си бутах ли, бутах. Някъде около Драгичево усетих наклон на пътя и напрегнах сили. „Бързах бавно“, за да не се преуморя. Дали няма да замръкна?

Малко след обяд изгря слънце, а по едно време то дори  започна да прижуря, в резултат ми стана топло и метнах якето си върху печката. Май се бях обезводнил и радостта ми беше страхотна,  когато на няколкостотин метра напред забелязах бензиностанция и подкарах здраво количката. Дойде култов момент – гордо се паркирах встрани на пътя, като че бях 4х4, влязох в магазина, купих две безалкохолни, като че са два дъмпъла, и излязох да си пийна. После ги мушнах във фурната и хайде пак на пътя! „Само внимавай на КАТ-а във Владая!“ – посъветва ме някой шегаджия.

След около два часа заслизах по много стръмен наклон, а под него забелязах градче – май Владая. И тук вече се сетих къде минава автобус за София! Отбих в една уличка почти пред КАТ-а. Градското ми съзнание упорито свързваше автобус с цивилизация и аз зачаках на спирката.

Когато раздрънканият рейс гръмотрясно акостира, с цялото си изкуство повдигнах предната част на количката, а после и каросерията. И вече на път – точно когато мислех, че съм спасен – усетих слабост, треперене на краката и все повече гадене. Ами да! Умората беше почти надвила и люлеенето сàмо й помогна. Едва стисках дръжката, тремор, облегнах се на печката, за да не падна. Колко ли ще издържа? Моля се да стигнем, да стигнем проклетото място! Хайде… ето Княжево, свърши ли?!

Изведнъж таралясникът се разтресе страшно, спря, чу се ПССС!, вратите се отвориха и нахлу друг въздух. Спирката. Трамвай!…

Бях се завърнал при цивилизацията!

Днешният ми коментар на тази случка е, че събития като нея показват на какво може да е способна безграничната амбиция на един човек да направи нещо; в случая – да обогатя колекцията си с този доста рядък модел на българските печки Мечта, всъщност първият! Защото това е всъщност е първата печка Мечта – с нея започна тази легендарна серия!

Сега, разбира се, нямам нито време, нито нужда от подобни египетски подвизи, но… в себе си усещам, че ако по някаква причина се наложи, бих го направил отново с някой друг важен експонат. Да, наистина! Просто защото пламъкът, който чувствам в себе си, когато запазвам и публикувам свидетелствата за техническата история на България, си е все същият!

Първият български мултикукър в Сандъците – Sandacite!

Най-общо изразено, определението за мултикукър е ,,многофункционален уред за готвене“. Днес има множество вериги за бяла техника, които предлагат да си купим такъв тип уреди. Замисляли ли сте се обаче, дали все пак някога не е произвеждан и български такъв? На този въпрос ще отговорим днес.

Наскоро Ви разказахме за първата българска електрическа тенджера. През 1959 г., на базата на тази разработка, във Фабриката за електронагревателни уреди Варна (по-късно – завод Елпром в същия град) е разработена следната купчина джунджурии, която с право можем да наречем Първия български мултикукър.

Само че тогавашното название на уреда не е така, разбира се, а ,,електрическа универсална кухня“. Тоест, има се предвид, че с този уред получавате всичко необходимо за готвене. Дали? Я да видим…

Въпросният комплект се състои от постав­ка, тава, скара, тенджера с чаша и нагревателен капак, в който са мон­тирани два нагревателни елемента. Джаджата е пригодена за из­пичане и готвене на всички видове ястия и тестени изделия: баници, кифли, бисквити, гювеч, месни и рибни продукти, задушени, печени и пържени ястия, торти и други. За тази цел ще използвате тавата, скарата или тенджерата.

Да разгледаме технически изделието. От двата нагревателя в капака единият отгоре с мощност 650 вата (този, който е предвиден за готвене в тенджерата), а вторият в основата на капака – с 950 вата. Той е предназначен за готвене в тавата. Мултикукърът е произвеждан за работа с мрежово напрежение 150 или 220 волта. Разбира се, то е означено върху заводската табелка или върху опаковъчната му кутия.

Изпичането на тестените изделия или месни и други продукти се осигурява чрез равномерно предаване на топлината от долната, горната или пък едновременно от двете нагревателни спирали. Има обаче една особеност – те се включват посредством два отделни шнура към разклонителния щекер на контакта. Включването се извършва според желание и нуждата на ползвателя с оглед дали той желае да получи по-вече топлина от долната или пък от горната страна.

Тук можем да видим и частите на кукъра по ред на номерата, както следва: 1 – поставка; 2 – тава; 3 – скара; 4 – тенджера; 5 – чаша; 6 – нагревателен капак.

Малко съвети за работа с уреда! Както виждаме от илюстрацията по-горе, една от частите на мултикукъра е кръгла метална поставка. Преди включването на електрическата универсална кухня, поставката се слага върху топлоустойчива изолирана основа като мраморна или каменинова плоча. Преди да почне изпичането на тестените изделия или някакво ястие напр., е необходимо уредът да се нагрее предварително около 15 мин при пълна мощност. Когато капакът е с неизолирана дръжка, домакинята трябва да използва кърпа.

Времетраенето за изпичането на тестени изделия е около 30 до 40 мин, а за гювеч и други ястия от 1 час и 15 мин до 1 час и 80 мин, като точното време се определя от опита на домакинята.

След привършването на печенето кукърът трябва да се измие най- старателно, като за целта се употребява топла вода, чист парцал и сапун. Необходимо е се избягва чистенето с пепел или сода, понеже уредът се поврежда вследствие на това, че неговите части са изработени от алуминий. При почистване капакът не трябва се потапя във вода, защото проникването й във вътрешността му ще доведе до прегаряне на електронагревателния елемент.

При ползването на Първия български мултикукър трябва да се има предвид следното:

• закрепените в капака електрически елементи силно нагряват дръжката и целия капак на уреда. За избягване на опасност от пожар капакът нека се поставя при отнемането му от уреда върху топлонепроводима поставка;
• след привършването на печенето веднага да се изключи уредът от мрежата;
• при манипулация да се хващат телата на щекерите или щепселите, а не да се дърпа самият шнур – впрочем, това е правило при всеки електрически уред, разбира се! ;
• необходимо е периодически шнурът да се преглежда и да се поправя мястото на входа му към щекерите или щепселите, понеже след дълго употребление той се износва и поврежда.

След прегаряне на някоя от спиралите на уреда същата трябва и може да се замени с нова. За целта развийте трите гайки на кухите болтчета, намиращи се на капака, след което леко повдигнете горната половина и я наклонете също така леко в посока на двущифтовото гнездо. Заедно с това развийте гайките на четирите щифта. Извадете прегорялата спирала и се заменете с нова, върху която предварително са нанизани синците (мънистата). След това наново здраво закрепете краищата на спиралата чрез гайките към щифтовете от вътрешната страна на капака. Внимавайте да не се разменят местата на спиралите! Накрая затегнете капака чрез трите кухи болтчета, като още веднъж внимавате да не бъде разместена изолационната подложка.

Ако го използвате грижливо и спазвате гореописаните правила, можем да Ви уверим, че този уред ще Ви служи дълги години, тъй като, освен нагревателни проблеми, няма каква друга сериозна повреда да го сполети.

А ако екскурзии във времето като тази току-що са Ви интересни, предлагаме Ви да последвате Фейсбук страницата на сайта ни ==> https://www.facebook.com/sandacite/?pnref=lhc – за да научавате бързо нашите най-нови щуротии. :)

Първият български тостер в Сандъците – Sandacite

Ровичкайки се в какви ли не архиви по история на българската техника, препускаме от поялници до аерокосмическо дело. Някъде между тях трябва да позиционираме и този симпатичен уред.

Неговото производство започва през 1957 г. в завод Елпром Варна. Използваното тогава название не е било ,,тостер“, а ,,сухарник“. Функциите му обаче остават същите, каквито и сега – бързо и равномерно изпичане на хлебни филийки.  Тъй като тогава България оперира с напрежение на електрическата мрежа 150 волта, но се е очаквало преминаване към 220, сухарникът и и двете версии, а дори и 120 волта!

Нагревателят му е изработен от кантал клас Д. Ето малко повече информация специално за него:

Сега да хвърлим поглед към самия уред. Тостерът се състои от бакелитена основа, към която чрез два винта е закрепено тялото на сухарника. Нагре­вателите представляват две слюдени пластини с почти право­ъгълни форми, около които е навита плоска съпротивителна жица. Непосредствено до на­гревателите има решетка от нике­лиран стоманен тел, който предпазва хляба от прегаряне. Притиска­нето на хлебните филийки става чрез две подвижни странични из­рязани капачки, които стоят винаги в затворено положение, тъй като за осите им предвидливо са закрепени пружини. Всяка капачка е снабде­на с бакелитова дръжка, която служи за нейното отваряне и затваряне през време на ра­бота. На едната страна на бакелитовата основа има отвор, в който се намират двата контактни щифта за включване към електрическата мрежа. Отдолу бакелитовата основа се затваря чрез едно бронзирано ламаринено дъно, притегнато посредством четири винта. Върху дъното са отбелязани всички необходи­ми данни за сухарника като напрежение, мощност и др. Ме­талните части са изработени от двойно декапирана стоманена ламарина, добре никелирани, или от неръждаема ламарина, съ­ответно полирани.

Обслужването със сухарника е много просто и на него няма да се спираме. Необходимо е само хлебните филийки да бъдат нарязани с такива размери, че да се събират лесно в съответното място. Периодическото наблюдение на филийките ще ги предпази от прегаряне. След ползване сухарникът леко се изтърсва, за да паднат трохите. :)

Какви са повредите в тостера? След много продължителна работа е възможно нагревател­ната жица да прегори. Да се замени прегорилата нагревателна жица с нова представлява известна трудност за неопитен човек. Това е наложило още тогава да се продават не резервни
жици, а целият нагревателен комплект слюдени пластини с готово навита нагревателна жица. Заменянето на повреден нагревател с нов става по следния начин: най-напред чрез от­виване на четирите винтчета се освобождава дъното на бакелитената основа; после се отвиват гайките, които притягат краищата на нагревателната жица към контактните щифтове; след това се отвиват и двете гайки, които притягат тялото на сухарника към бакелитовата основа, и те се отделят. Остана­лата работа (смяната на слюдените пластини) не представлява трудност; сглобяването на сухарника става по обратния ред.

Навремето държавата се е стараела да стандартизира всичко! Така и нашият първи български тостер отговаря на изискванията на ВТУ 55-56 (Ведомствени техниче­ски условия, Сухарници домакински електрически).

А ето и още едно ,,първо българско нещо“: