Гигантските български радиограмофонотелевизори

Вижте новата статия в  Sandacite.BG, която искаме да направим с ранг за събитие за българския народ! :) 

Български радиограмофонотелевизор

Днешната история започва в средата на 60-те години, в лаборатория Мостри и експонати към Отдел на главния конструктор в Слаботоковия завод – София. В този период в него се произвеждат основно телевизори и радиоприемници. В споменатата производствена лаборатория се правят всички нови изделия, които предстои да влязат в производство. Когато е готова една мостра или експонат, минават комисии, ОТК (отдел технически контрол), главният технолог, главният конструктор, зам.-директорът по техническите въпроси и други ръководители да прегледат новото изделие. След това минава държавен контрол. Голям проблем при новите разработки е било да се докаже, че всичко отговаря на държавните стандарти и ще работи без проблем, т.е. при проверката контролните органи да не намерят никакви дефекти. Ако новият апарат мине успешно тестовете, се изписва с документ – годен за производство или за представяне на панаир.

Тогава България участва в десетки производствени панаири на няколко континента – в Лайпциг, Хановер, Солун, Алжир, Барселона, Куба, Измир, Хараре и много други панаирни градове по целия свят. В ,,Мостри и експонати“ се правят и всички прототипни телевизори, за да се види дали може да се пусне пробна серия от тях. Пак там, по поръчка на Управление ,,Безопасност и охрана“ (УБО), се правят и всички подаръци, които Тодор Живков подарява на държавни глави, когато пътува в чужбина. Такива луксозни апарати са подарявани и на държавни глави, когато посещават България.

Български радиограмофонотелевизор

През 1964 г. конструкторите решават нещо наистина голямо. За представяне на Пловдивския панаир е направен първият в българската история радиотелевизионен шкаф. Той съдържа не само радиоприемник Симфония и автоматичен грамофон, но и широкоекранен телевизор Кристал 59! А в грамофона могат да се заредят няколко плочи и той ги въпроизвежда една по една. Ето как работи.

В комплектацията си има две оси – едната е за плочите с голям диаметър и е тънка, висока. Подреждат се върху оста 7 – 8 плочи и върху тях се поставя притискащо рамо. Нагласяват се оборотите за възпроизвеждане и се включва грамофонът. Той пуска най-долната от подредените плачи и рамото с дозата плавно пада в началото на плочата. В края на записа на плочата, рамото с дозата се връща в изходна позиция. Следващата плоча пада върху първата и рамото с дозата започва за възпроизвежда записа от нея. И така до последната плоча. После рамото се връща в изходно положение и се спира грамофонът. Същото става и с плочите 45 оборота. При тях оста е заместена с един цилиндър, защото при тези плочи отворът в средата е по-голям.

Радиотелевизионният шкаф с грамофон получава условно име Балкан. Тежи над 120 кг. Той е одобрен и се озовава на Пловдивския панаир през 1964 г., където е разположен на втория етаж в павилиона на Електроимпекс. Пуснали са на грамофона симфония от Чайковски и се е получило страшно приятно, с фантастичен звук – по целия павилион се е чувала.

На две от снимките виждаме шкафа. Радиото и грамофонът са поместени едно под друго в лявата част, а телевизорът е вдясно, като между тях се движи плъзгаща се вратичка като на секция. Направени са само 5 – 6 такива апарата. Един такъв е имало в София, във фоайето на Електроимпекс. Задните капаци на телевизора и радиото са оригиналните на двата шкафа – специален капак с надпис Балкан не е правен.

Български радиограмофонотелевизор

През 1967 г. в лабораторията Мостри и експонати е направено още едно чудо, замислено като подарък за съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България. Става дума за т.н. музикална библиотека, която съдържа телевизор (аналогичен на София 59 І модификация), радиоприемник Симфония и същия тип автоматичен грамофон. Има и отделни тонколони, които се разполагат встрани от шкафа.

Грамофонът се отваря с падаща вратичка, а вътре има и рафтче за плочи. Особеното тук е, че над звуковия сандък има и високи рафтове за книги! Цялата конструкция се разглобява и се носи в кашони. А опаковането на частите в тях е извършвано пред погледа на офицери от УБО.

Сред създателите на шкафа и музикалната библиотека са Димитър Лулчев, Мирчо Тодоров, Любен Додев, Огнян Котев, Иван Захариев, Леонид Петрински и други. Техните имена стоят зад онези всички онези изделия, които и до днес ни показват впечатляващата история на българската техника.

БГ радиограмофон от Царство България Адмирал G419 (~1937 г.)

Sandacite.BG се сдобихме с уникален експонат, направихме принос!

Български радиограмофон Адмирал G619

Има невероятно редки български устройства, които са легендарни. Запазени са по снимки в стари каталози, списания и спомените на хора, но времето е покосило и без това малкия им брой. Само колко БГ радиоприемници са изгорели в бомбардировките над София пред 1943 – 4 г. напр.! При други апарати тиражът е и без това изключително малък (до няколко десетки) и затруднява намирането им. Един съвестен колекционер е длъжен да натрупа максимално мн. знания и факти за тях, за да ги разпознае при нужда, но за подробностите само се догаждаме.

В тези свръхредки експонати влизат радиограмофоните отпреди 1945 г.

Както знаем, те обединяват радиоприемник и грамофон в 1 корпус. Радиограмофоните от 60-те и 70-те г. са масови, но не и тези отпреди 1948 г. От ТАЗИ статия в нашия сайт знаем, че България произвежда луксозни радиограмофони (2 в 1) още от 30-те г., но имаме само снимки и данни – напр. на софийската фирма Херц, русенската Бралт и бургаската Тулан. Жив експонат така и не сме намерили досега.

Понякога просто трябва да бъдем на висотата на събитията, иначе почти няма смисъл да продължаваме. Мин. седмица попаднах на невероятно редкия шанс да ми се предложи за колекцията радиограмофон Адмирал G419 (~1937 г.). G най-вероятно означава ,,грамофон“, защото има и обикновен радиоприемник Адмирал 419.

Български радиограмофон Адмирал G619

Продавачът призна, че ако не го взема, ще бъде продаден в чужбина чрез Ибей, даже вече имал предложение. Не е прецедент това, има и чуждестранни колекционери. За мен обаче е недопустимо да се изнасят в чужбина редки у-ва, защото така късове от техн. минало на България изчезват оттук, ние оставаме без тях и обезкървяваме техн. си история. И може да стане така, че тези редки български неща ще ги има в чужбина, а тук, където са създадени – не! Така преди спасих от изнасяне 1-вия български военнополеви телефон ЦБТ`37 (,,Цар Борис III“, 1937 г.) и съм нащрек.

Още щом видях апарата, знаех, че трябва да го запазя у нас, да го покажа и да се види напр. кога още сме произвеждали радиограмофони. 2-ри такъв експонат не знам някъде да има. Просто не, онова не биваше да става!

Продавачът беше от провинцията и се уговорих с него да ги докара тук. Срещнахме се, отворих апаратите с отвертки, останах доволен отвътре и реших да взема Адмирала.

Сега с радост Ви предоставяме тези снимки, за да запълним една голяма празнина в българската технологична история и да разберем повече за новата находка.

С много голяма радост ме изпълва фактът, че всичко по този апарат е напълно автентично и ориинално, няма грам съвременна намеса. А и видимо радиограмофонът е пазен доста добре, личи си дори улегнал с десетилетията прах върху него. И наистина работи, дори лампата на скалата свети!

Български радиограмофон Адмирал G619

Беше ми интересно напр. да разбера какво грамофонно шаси е използвал българският производител ,,Родно радио“ О.О.Д-во на инж. Георги М. Георгиев (чиято е търговската марка Адмирал).

Български радиограмофон Адмирал G619

Оказа се, че това е електрическо, чехословашко Супрафон. То е за типичните за епохата бакелитови плочи на 78 оборота/мин. До диска присъства обаче и регулатор на оборотите между ~66 и ~100/мин – това е за съвместимост с много стари плочи от началото на ХХ век, когато са произвеждани такива с най-разнообразна скорост на въртене. Изящното тонрамо е бакелитено, иглата на дозата е кристална, а върху металния диск има мъхеста подложка.

Български радиограмофон Адмирал G619

Друга интересна подробност е ламповият състав. Оказа се радиоприемникът отдолу е четирилампов, като обикновения Адмирал 419, а лампите са: ЕСН3, ЕВС3, AZ1 (токоизправителна), EF5. Е-тата са от червената серия на Филипс.

Български радиограмофон Адмирал G619

Както виждаме, чудеса все още се случват. Време е вече да въстане робът. Това наистина само при нас може да се види. Уникум е. НИКОЙ няма това нещо. Най-важното е, че направихме истински ПРИНОС към българската техническа история!

Нашата техника принадлежи на нашия народ. Херосът остана в Тракия. Никой няма да ни го отнеме. Ако не бях реагирал на тази възможност, каква полза от всичките човекочасове труд?

#НиеМожем #БългарияМоже #БългарияНадВсичко

А тук може да прочетете (и погледате) един друг български грамофон от 30-те г.:

Как свири български механичен грамофон от 1930-те г. (видео)

Exit mobile version