Български контакти и ключове – ІІ част

Някои от тези ключове за осветление са с потенциометър, за да може да се контролира равнището на осветеност. Другите вдясно са обикновени и с такива са изпълнявани масово панелните блокове през 80-те и нач. на 90-те години.

Има и едно интересно приспособление, което ние виждаме за пръв път.

Отново производство на завод Найден Киров Русе.

[1981] Български контакти и ключове

Тези контакти и ключове за осветление са производство на завод Найден Киров Русе. Някои от тях могат да се намерят и сега в търговската мрежа, но според нас са със занижено качество спрямо показаните на снимката.

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

Днес ще Ви запознаем с още един български котлон от 1950-те години, но вече от втората им половина и като така – по-съвременен. На първо време, той е със закрити нагревателни плочи и доста по-безопасен за употреба в сравнения с Първия.

Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната  800 Вт и другата  1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съот­ветен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм² и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електри­ческата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм², електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.

Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топли­ната и да предпазва опорната площ от силно за­гряване. Закрепването на плочата се осъществява по след­ния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от по­върхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специал­ните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно пре­даване на топлина към тялото на уреда.

Този тип котлони вследствие на възмож­ността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави не­удобни за бързо нагряване. Съдовете, които се по­ставят върху плочата, трябва да имат равно дъно.  Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпа­зители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.

Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от прев­ключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.

Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:

А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)

 

Драги приятели, след списание Космос и други, радост можем да Ви съобщим, че започваме поредната мащабна патриотична скен кампания. Днес получихме от колегата lager внушителна пратка българска техническа литература, между която 20 броя от неизразимо ценното за нас  списание ,,Електропромишленост и приборостроене“. За незапознатите ще уточним, че това е било месечно издание на Съюза по електроника, електротехника и съобщения при Министреството на електрониката и електротехниката. В списанието са публикувани разработки на различните развойни звена от сектор електроника и електротехника, реклами на заводи (ръцете ми треперят, докато пиша, толкова е хубаво!), както и ревюта на нови изделия. Има качествени снимки, подробно изброени технически характеристики и не само. Колко са ценни такива броеве за един любител на българската техника – това оставям на всеки компетентен колега сам да прецени. Само ще добавя, че списанието не се е разпространявало свободно в търговската мрежа и поради това е изключително трудно за намиране. Няма го дори и в Университетската библиотека Климент Охридски.

Това е истинска библия за всеки, зарибен по старата българска техника, а вероятно и не само.

И така, нашата идея е да пускаме тук за безплатно теглене броеве от това списание, но така, както то заслужава – с подробно описание какво може да се намери във всеки брой.

Пожелайте ни успех – смятаме, че захващаме с важно дело!

Но затова благодарете колкото на нас, толкова и на колегата lager, че ги намери и изпрати!

Да живее България!

Имаше и такова нещо навремето в България – Техническо и научно творчество на младежта – ТНТМ. Често пъти оттам излизаха изключително интересни и пригодни за практическо употребление разработки, които впоследствие намираха приложение в бита на хората.

Едно такова чудесо ще Ви покажем и днес. Става дума за ей това самоделно акумулаторно зарядно. Навремето зарядни за акумулатори са правени и в Завода за токоизправители в Перник, но някой тук за домашно се  е постарал. :)

Тук е включено към мрежата, та да му светне глимката :)

  

Доста се изкушавах да се здрависам яката с трансформатора, докато зарядното работи :)

В нашия форум можете да коментирате и такава техника – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=44

 

 

 

Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.

Честотите на излъчване са, както следва:

БУРГАС 95.30 MHz
ВАРНА 104.80 MHz
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 98.50 MHz
ДОБРИЧ 102.30 MHz
КРЕСНА 89.70 MHz
КЪРДЖАЛИ 99.20 MHz
КЮСТЕНДИЛ 99.30 MHz
ПЛЕВЕН 100.20 MHz
ПЛОВДИВ 91.70 MHz
РУСЕ 95.70 MHz
СВИЛЕНГРАД 94.90 MHz
СИЛИСТРА 107.20 MHz
СЛИВЕН 98.70 MHz
СМОЛЯН 96.00 MHz
СОФИЯ 92.90 MHz
СТАРА ЗАГОРА 98.30 MHz
ШУМЕН 100.40 MHz

И това е тя, дами и господа – скаричката, от която толкоз много вкусотии съм изял и толкова години да не знам, че е първата българска скара!

Производство на Елпром Варна от 1959-60 г.

На първо време, тя трябва да заема достойно и почетно място във Вашата кухня:

Най-добре е, когато вътре има зачервено мезенце:

То се изпича от един реотан с мощност 800 вата. Скарата се захранва с щекерен кабел и има само една степен – 0/1.

След употреба е добре да я оставим отново измита:

Дотук Ви запознапхме, така да се каже, с емоционалната страна на скарата Темп. А в технически аспект тя е много по-обстойно показана в тази тема в нашия форум – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=2551&p=11632&hilit=%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%BF#p11632 – където можете да прочетете и оригинална информация за нея. От добре известната книга на ,Електрически домакински уреди“, И. Асланов, Цв. Кунев, ІІ изд., ДИ ,,Техника“, София, 1968 г.

Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата ва Сандъците  бг във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite/ – за да достигнем до повече хора.

Благодарим!