Списание Наука и техника за младежта – 100 % пълен архив (1948-1988)

Списание Наука и техника за младежта – 100 % пълен архив (1948-1988)

Списание Наука и техника за младежта

Е, драги приятели, ето че най-сетне дойде време и за поредния голям архив на легендарно българско научно-техническо списание. След предишните ни опити да вдъхваме втори живот на тази преса нямаше как да не стигнем и до Наука и техника за младежта!

Вярваме, че на нашите читатели – част от културната българска общественост – няма нужда да им представяме това легендарно периодично издание, но все пак: списание Наука и техника за младежта е наследник на известното на довоенното поколение българи научнопопулярно списание Природа. През 1948 г. неговото издаване спира и то бива заменено с по-широкото като обхват Наука и техника за младежта. Темите на новото списание са биология, география, химия, физика, астрономия, диететика, зоология, история на техниката, строителство, футурология, електротехника, радиотехника, история на природните науки, биографии на бележити учени, работили в тази сфера, исторически загадки, електронноизчислителната техника, интересни български изобретения и открития, ТНТМ, изкуствен интелект, археологията, математиката, изследването на Космоса, контакти с други цивилизациии, теми от психологита, криминалистиката, архитектурата и какво ли още не, строежи на жилищни и промишлени сгради, заводи и други подобни научнопопулярни лабиринти … Също така във всеки брой има поместен по един научнофантастичен разказ.  Нещо повече – много автори като Фредерик Пол, Клифърд Саймък, Лари Нивън и други класици на фантастиката се срещат с българските читатели за пръв път на страниците на Наука и техника за младежта.

Наука и техника за младежта Nauka i tehnika za mladezhta

Впрочем невъзможно е да изброим изчерпателно всички теми, които са засегнати на страниците на това списание – тях ще има да откривате дълго и дълго, както това списание е излизало и откривало хоризонтите на науката пред своите читатели в продължение на цели 40 години!

От всички български научно-технически и научнопопулярни списание то е най-близко до списание Космос, даже двете са слети през 1988 г. Със сигурност почитателите на Космос ще се зарадват и на новата среща с пълния архив на Наука и техника за младежта.

Списание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv

 

Списанието излиза от 1948 до 1988 г. с периодичност 12 броя годишно. Изключение правят първите 4 годишнини. От І до ІІІ следват традицията на списанията до 1947-8 г., които по правило започват годишнината си през  м. септември и завършват през м. юли. При Наука и техника за младежта това е така до 1951 г., след това има една непълна ІV годишнина (септември-декември 1951), а от 1952 г. се преминава на редовно излизащи 12 книжки годишно.

През 1960-те г. – логично – Априлският пленум вече е минал! –  списанието става по-широко ориентирано. Сътрудници на Наука и техника за младежта вече са едни от най-известните български учени. Заглавията от 1960-те г. са изключително забележителни като език и стил – те внушават тайнственост, а самите статии са на високо стилово ниво.

Списание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv

През 1970-те  и 1980-те г. списанието разширява още повече тематичния си обхват. Научнофантастичните разкази вече са два, а за 35-40 г. обемът е разширен близо 4 пъти – от 23 страници през първите годишнини до 84 през 1980-те г.

Сега малко повече за самата работа. Този архив, изработен от Направлението на информационното снабдяване и Направлението по автоматизация на дейността към Центъра по теория и практика на рационалната система, си е поставил за цел да събере абсолютно всички броеве на легендарното списание Наука и техника за младежта, без каквото и да е изключение. Той е започнат през пролетта на 2015 г. след първоначално намиране на голямо количество броеве на списанието. Сетне то беше изкупувано и скенирано неуморно, брой след брой, докато накрая не беше намерено и последното  липсващо звено. Трудностите около комплектуването на всички броеве на Наука и техника за младежта бяха изключително големи. Целият архив наброява близо 480 броя, което значи общо около 28 000 страници. Първо броевете бяха подредени по години по рафтовете на големи библиотечни секции тип ,,пловдивски“. После стотиците броеве бяха скенирани, а след това ковертирани в избрания формат. Сами си представете какъв труд и търпение е това! Работата беше гигантска – може би най-големият архив, който сме правили досега – но нито веднъж, през цялото време на работа, не ни напускаше мисълта колко хубаво ще бъде, когато най-сетне това списание (с което администраторът на сайта Антон Оруш е израстнал!) стане достояние на цялата ни читателска общественост. Гледайки окаяното състояние на тези броеве в различни обществени библиотеки, все повече се убеждавахме, че точно сега е моментът списанието да бъде скенирано, защото следващ път и следващо време може и да няма.

Архивът, както и всичко друго в този сайт, е събран и публикуван с идеална цел и от това не се търси изгода. Това е част от дългогодишната програма на [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] – сандъците да издирва, запазва и публикува всичко хубаво и стойностно от бездънната мина на българската техника, така, както тя се е развивала през годините.

Списание Наука и техника за младежта архив Spisanie Nauka i tehnika za mladezhta arhiv

Предоставеният тук архив на  Наука и техника за младежта е изпълнен във формат DjVu и възпроизвежда подредбата от оригинала. Някои броеве са оставени само в JPEG.

За удобство при тегленето архивът е разделен на 6 части, като всяка съдържа няколко годишнини, подредени в папки:

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-I.rar

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-II.rar

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-III.rar

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-IV.rar

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-V.rar

Spisanie-Nauka-i-tehnika-za-mladezhta-arhiv-VI.rar

 

:) Ще се радваме истински, ако се абонирате за страницата на Сандъците във Facebook ==> https://www.facebook.com/sandacite/

Програмата за четене на DjVu файлове можете да изтеглите оттук ==> windjview-2-1-setup

 

А сега приемете от нас и този поздрав, защото той най-добре изразява това, което ние мислехме по време на работата върху днешния архив:

Аз съм българче и силна

майка мене е родила,

с хубост и блага обилна

моята родина мила!

 

Аз съм  българче, обичам

наш`те планини зелени,

българин да се наричам

първа радост е за мене!

 

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея

всичко българско и родно

любя тача и милея
Аз съм българче и расна

в дни велики в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе!

Това е нашият подарък от Сандъците за вас по случай  Деня на Народните будители.

За космоса и списание Космос

Интервю с д-р Светослав Славчев

Дългогодишният зам. главен редактор на сп. Космос д-р Светослав Славчев е роден през 1926 г. Завършва медицина в София. Автор на научно-фантастични произведения, редактор, сценарист. През 1947 г. издава първата си книга „Кръвта на цивилизацията“, посветена на борбите около „черното злато“ – петрола. От 1960 г. е на работа в изд. Народна младеж, а от 1967 г. влиза в редколегията на легендарното списание Космос, в която остава до 1988 г.

В свободен разговор той ни сподели спомени за списанието, но и за доста неща около темите му.

Откъде дойде идеята за сп. Космос? Кой определи концепцията?

Космос започва като научно-художествено списание за юноши. Основната разлика между него и на пръв поглед сродното „Наука и техника за младежта“ (НТМ) е, че НТМ е за по-висока възраст – над 19-20 години. Самата идея не е оригинална, тъй като в много страни съществуват списания като Космос. България не прави изключение дори и преди 1945 г. – тогава са излизали популярните и добре осведомени Наука за всички, Свят и наука, Природа, Венец… Но идеята на Космос е той да бъде специализирано издание за юноши. Автори на структурата са трима души – Стефан Дичев (той прави предложението до ЦК на Комсомола с идея да стане главен редактор), д-р Александър Пеев (д-р по криминалистика, сам автор на много криминални романи и повести) и д-р Светослав Славчев. Списанието трябва да има научно-художествен профил, а не научно-популярен.

Обособяват се рубриките – „Природен календар“, „Астрономически календар“, „Любопитни факти“, „Шахмат“, „Хумор“, „Забавна страница“ (с игри и кръстословица), „Спорт“, „Направи сам“.

Първият брой излиза през юни 1962 г. и е „нещо като проба на читателите, за да се види как ще възприемат новото издание. Веднага се получиха изключително много писма, главно от гимназисти, и от тази кореспонденция стана ясно, че те биха желали повече художествени материали. Така се стигна до идеята във всеки брой на Космос задължително да има един научно-фантастичен или приключенски разказ, а и където може, статиите да са написани не толкова строго научно“.

Как научните новини стигат до редакцията?

Редакцията на сп. „Космос“ е била абонирана както за водещите съветски, така и за главните западни научни издания, с информация от които се води рубриката „Предава Космос“ – там се публикуват новините за научни открития, по няколко на една страница, кратко и ясно. Според д-р Славчев редколегията е получавала около 20 списания по абонамент. Освен това, самите редактори на Космос са хора с контакти и всеки привлича около себе си любознателни люде, които четат, търсят новини и ги „донасят“. Редакторите измислят нови теми, по които в България информацията е малко или изобщо няма.

Темата, която най-силно е вълнувала юношите по това време, е космонавтиката. И това е обяснимо с оглед на огромните постижения на астрономията и овладяването на Космоса, които са направени точно през тези десетилетия. Тази тема е тясно свързана с научната фантастика.

В списание Космос излизат за пръв път редица автори, които по-късно българските читатели ще опознаят като легенди в научната фантастика – Айзък Азимов, Клифърд Саймък, Рей Бредбъри, Хайнлайн, Диксън, а дори и малко „ужаси“ – например, в броеве от края на 80-те г. има разкази на Стивън Кинг. Именно преводите на англоезичната фантастика са бил проблемни, защото все пак Космос е бил издание на ЦК на Комсомола, а там по добре познати конюнктурни причини на американската фантастика не се е гледало с добро око. И тогава хитроумните редактори са намерили начин да заобиколят бдителните цензори. Те превеждали американските автори от руските им преводи. „На днешния читател това може би изглежда странно и някой по-незапознат – кой знае! – би обвинил нас, създателите, в незнаене на английски – усмихва се д-р Светослав Славчев. „Но т. н. препреводи бяха единственият „легален“ начин да се промъкнем между капките“.

През втората половина на 70-те и 80-те г. тиражът на списание Космос стига до 210 000 екземпляра за брой. Това е третото най-високотиражно списание в България след Жената днес (400 000) и Здраве (300 000). Космос спокойно е можел да печата и много по-висок тираж, но тогава тези ограничения са били налагани „отгоре“ (ЦК), а не съобразени с читателския интерес.

Кои бяха вашите автори?

Всеки от редколегията е имал ресорни рубрики. „За научната фантастика отговаряше д-р Славчев, за техническите новини – д-р Димитър Пеев, за материалите от областта на психологията и социологията – Магдалена Исаева„. В редколегията е имало и други специалисти – известният математик проф. Паунов е избирал публикациите от тази област, биологът Димо Божков пишел за естествените науки в списанието, а по правно-обществените науки публикувал проф. Йордан Тотев.

След 1988 г. започват окрупнявания и редакцията на списание Космос е слята с тази на Наука и техника за младежта. Въпреки гневната статия по този въпрос, поместена на първа страница в брой 1-1991 г., д-р Славчев споделя, че всяко от изданията“ е запазило своя стил и сериозни разногласия нямаше, а сливането беше чисто формално“.

Защо угасна Космос?

През 1991 г. започват истински бурните години. „Държавната комсомолска организация спира да съществува, а Космос остана без издател“. Списанието обаче близо тридесет лета е радвало читателите и обяснимо се появяват един след друг два частни заместителя. Първият е фирма АФ Виком, която издава списанието през 1991 и 1992 г., а след това ИК Труд поема 1993 и 1994 г. Тогава вече д-р Славчев не е главен редактор, а го замества Надежда Маринова. Но според доайена равнището на списанието не спада – „тиражът продължи да е висок (особено през 1993-4 г.), интересът също“.

Светослав Славчев обяснява отказа на издателство Труд да издава Космос след 1994 г. с нароилия се голям брой издания, всяко от които пише в областите, в които дотогава Космос е бил „законодател“. „Всяко от тях беше профилирано в определена област, докато Космос беше дайджест“.

Кое съвременно издание е истински наследник на Космос?

Този въпрос също няма еднозначен отговор. „В момента специализацията на такъв тип издания е много по-висока. Има списания за екология, космонавтика, биология. Популярното списание Осем ни е наследник, но „до известна степен“. В едно обаче д-р Славчев е категоричен – Космос в съвременен вариант напълно „едно към едно“ би бил излишен. „Светоусещането на хората сега е различно. Тогава Космос беше прозорец към света, а сега прозорци има много“.

Правили ли сте научни прогнози и дали те са се сбъдвали?

Редакторът се усмихва самоиронично: „На първото – да, на второто – не. Например, смятахме, че до 2000-ната г. ще има открито лекарство срещу рака и ще има заселени хора на Марс. Но генетиката все още е далеч от този лек, а на Марс само продават парцели“. По отношение на информационните технологии авторите не са предвиждали до какво равнище ще стигне тази техника сега, защото „компютрите така или иначе бяха още в бебешка възраст“. В този смисъл, сегашното ниво на компютризация не изненадва д-р Славчев.

Какво мислите за отстъплението на научната фантастика пред фентъзито в наши дни?

„Има едно връщане към корените на фантастиката, които поначало са в приказката, а приказката е фентъзи. Съвременните хора изпитват известно разочарование от технизацията на света. Това връщане обаче не е отстъпление на фантастиката, а по-скоро връщане към друга нейна форма. Технотронната фантастика, освен техническите чудеса, замърсява природата и прави човека играчка в ръцете на случайностите и на описваните машини. Старата научна фантастика живее, но тя живее с други темпове“. Едно време този вид фантастика е показвала величието на бъдещия технизиран свят, а сега по-скоро ни показва как този свят може да се спаси от прекалената технизация, която сякаш ни омаломощи. „Научната фантастика се насочва към обществените взаимоотношения и техническият научно-фантастичен елемент съществува по-малко. Дали действието ще е в бъдещето, или в миналото, е само форма. Същественото е друго – конфликтът. Бил той човек-природа, конфликт на обществена основа, човекът в конфликт със себе си… Конфликтът е в основата на разказа. Фантастиката е бъдеще, но не само.“

Според Вас в какъв формат трябва да съществува едно съвременно списание за научна фантастика?

„Съвременното списание за научна фантастика трябва да печата не само художествена литература, но и подходящо написани анализи. Съвременният конфликт е човек-природа. Това е конфликт на цивилизацията и той е най-големият. Земята има 7,5 млрд- души население, а една пета от тях водят полугладно съществуване“.

„Има болести, за които не сме никога помисляли. Те не са породени от цивилизацията, но се разпространяват от нея. Така например, прословутата ебола е ендемична болест в Нигерия и Кот д`Ивоар. Но смъртоносно заболяване я направи съвременната техника. А такива трески е имало и в България – в южните села през 1950-51 г. върлува т. н. Кримска хеморагична треска. Тя обаче не беше описана в нашите учебници. А през 1951 г. в Свиленград бях на крачка от нея“ – поглежда ме достолепният редактор.

А целия архив на списание Космос можете да изтеглите напълно безплатно оттук – http://www.sandacite.bg/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%BE%D1%81-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD-100-%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-1962-199/

 

Exit mobile version