Български преносим хард диск от 1977 г.!

Български преносим хард диск на 40 години в Sandacite.BG!

Български хард диск

Светът на старите български компютри не спира да ни изненадва с нови чудеса! След 200-мегабайтовата българска твърдодискова армада, чийто отделни хардове приличат по-скоро на… умивалници (==> ЦЪК!), след Първите български хард дискове, които оприличихме на фризери  (==> ЦЪК!), сега на линия е последното ни откритие – български преносим хард диск на 40 години! Разгледайте внимателно снимката по-горе и ще видите какво имаме предвид. Нека сега се впуснем в поредното пътешествие във времето, за да открием чудноватите му особености!

КУТИЯ ЗА ТОРТА

За да разберем по-добре действието на въпросния преносим хард диск – модела ИЗОТ ЕС 5269-01, трябва преди това да разкажем по-подробно за неговия ,,дом“ – устройството ИЗОТ 1370 (наричано още СМ 5400), в което той влиза и действа. Ако си спомняте, в статията за Първите БГ хардове бяхме споменали ИЗОТ 1370 във връзка с т.н. дискове от касетен тип. А 1370-ката тогава го описахме така: ,,Кyтия зa тopтa, в ĸoятo имa eдин cмeняeм (демек преносим) и eдин нecмeняeм диcĸoв ĸyп. Кутията ce мoнтиpa в oтceĸ в шĸaф в онзи, големия ĸoмпютъp, чийто размери заемат цялата стена на стая“.

Eто напр. голямата ,,компютърна машина“ ИЗОТ 0310.

Български компютър ИЗОТ 0310

На тази снимка ИЗОТ 1370 са онези две изпъкнали чекмеджета с бяла рамка, поставени в средата на втората висока колона – разпознахте ли ги? За да го обясним най-лесно, ИЗОТ 1370 е устройство, работещо донякъде на принципа на известните HDD rack-ове. Помните, нали – онези хард-дискови ,,чекмеджета“, в които навремето можеше да разнасяме насам-натам обикновени твърди дискове и така да ги превръщаме в преносими. :) Както вече знаете, в HDD rack-a на име ИЗОТ 1370 се поставя ИЗОТ ЕС 5269-01.

А ето и друг ,,едностаен“ компютър – ИЗОТ 1016С, който също съдържа устройство за дискове касетен тип, и пак са лесно разпознаваеми, с бели рамки и изпъкнали:

Български компютър ИЗОТ 1016С

Друг вариант е да си представите ИЗОТ 1370 като едно голямо оптично дисково устройство – монтираме го в компютърната кутия, свързваме го, а после на него можем да записваме и възпроизвеждаме дискове – сиреч външна памет, с външни преносими информационни носители. Този ИЗОТ, произвеждан в България от м. юли 1977 г. (най-вероятно в завод ,,Дискови запаметяващи устройства“ – Стара Загора) и изнасян в бившия СССР под названието СМ 5400, е точно такова устройство, само че дооста по-големичко от записвачка – бетер кутия за торта. :D

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Когато поставите СМ 5400 в компютърния шкаф, все едно го настанявате в хотел! Конструкторите на мегамашината са предвидили за HDD rack-а автономен блок, в който освен чекмеджето се намират захранващ блок, вентилатор да го охлажда и въздушен филтър. Навремето са препоръчвали за по-голямо удобство да не се слагат един върху друг повече от два броя СМ 5400.

ИЗОТ 1370/СМ 5400 има в себе си два диска – един фиксиран (несменяем), който е постоянно закрепен на оста на вала, и един друг – сменяем, инсталиран и пакетиран в характерна кръгла бяла кутия… тоест именно ИЗОТ ЕС 5269-01, който видяхте на първата снимка – той се нарича ,,дисков пакет”. По негово време са му казвали ,,касета”, а на английски – disk cartridge. Когато по някаква причина искате да смените касетата с друга, издърпайте ,,чекмеджето“, извадете кръглата бяла кутия и поставете новата. Сетне затворете без блъскане! :)

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Извадената бяла кутия с диск можете да я подредите заедно с други на превозима етажерка на колела – така са ги съхранявали, и се номерират, за да са лесно откриваеми.

За запис, търсене и четене на информация се използват и двете повърхности на всеки от дисковете в СМ 5400 – тоест всеки диск в него се използва и от двете страни. За всяка страна отговаря по една плаваща (летяща на въздушна възглавница) магнитна глава от т.н. универсален тип. Те са монтирани на едно-единствено позициониращо устройство, което ги управлява. Когато е нужно да се записва или чете от дадено място на диска, то ги насочва към нужния за това цилиндър едновременно, а после при работата оперира само една глава. (,,Цилиндър“ пък е понятие при хард дисковете, което мислено обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – абе… представете си го все едно всеки цилиндър е някаква концентрична висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите задължително отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.)

По-нататък ще се върнем към техническите характеристики на преносимия хард диск и неговата ,,записвачка“, а сега нека продължим опознаването на тази система от друг ъгъл.

КАК РАБОТИ КУТИЯТА

СМ 5400 извършва с данните стандартните и за днес три операции – търсене, четене и запис. За която и да е от тях той трябва първо да развърти шпиндела с необходимата скорост, да задвижи нужната глава и да я позиционира над правилната писта. Самото въртене се прави от постояннотоков двигател, на който е закрепена оста с шпиндела. Скоростта на въртене е 1500 об./мин и се поддържа от цифрова сервосистема с точност до 1 %. За включването и спирането на двигателя отговаря превключвател. Ако поради някаква причина нужната скорост на въртене не е достигната, се задейства сигнал, целящ да защити данните, и СМ 5400 не изпълнява никакви команди за достъп до информацията, докато не се достигне номинално заложената скорост.

СМ 5400 ИЗОТ 1370

Точното позициониране на четящо-пишещите глави над правилния цилиндър става чрез специална система – магнитните глави се преместват чрез линеен двигател от електромагнитен тип, а тяхното управление се осъществява чрез цифрово-аналогова сервосистема.

Това е в общи линии начинът на работа при СМ 5400.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Един диск в СМ-то може да запише 2,45 мегабайта информация. Всяка повърхност от двата работни диска в СМ 5400 има 204 писти, съответно 204 цилиндъра. Скоростта на обмен на данните между устройството и компютъра е заявена като 2,45 мегабита/сек, което прави 0,31 мегабайта/сек. Времето за позициониране на главите е средно 50 милисекунди (минимално 15, максимално 90).

За работата си праисторическият HDD rack изразходва горе-долу приличните 350 вата и работи на 200 или 110 волта напрежение – според както е в мрежата, към която ще го включите. За теглото обаче… Тежи цели 58 килограма! Ами да – онзи голям двигател на шпиндела трябва да напомни за себе си, а освен него имаме 2 дискови пакета, самата кутия (която също не е лека), електроника, механика…Това обаче не е кой знае какво в сравнение с размера на традиционните хард дискове във вид на ,,фризери“, които като нищо удрят тегло от 130 – 150 килограма! Размерите не са кой знае колко стряскащи – ,,кутията за торта“ е дълга 78,4 см, широка 48,3 и висока 26,5 см.

БЕЛИТЕ КУТИИ

Български хард диск

А сега да си дойдем на темата! ИЗОТ ЕС 5269-01 се ражда през първата половина на 1977 г. в Централния институт по изчислителна техника и също е произвеждан в България – алуминиевият му диск с феромагнитно покритие е изработен в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в Пазарджик, а пакетирането му в бялата кутия е правено най-вероятно пак в споменатия по-горе старозагорски ДЗУ.

ИЗОТ ЕС 5269-01

Както и при съвременните хард дискове, сърцевината на нашия бг преносим хард от 1977 са записваемите му повърхности! На практика това са двете страни на кръгла метална плоча (или ,,плочи“, ако са повече от една– в нашия модел обаче ,,блатът на тортата“ си е само един). Подобно на сегашните HDD-та, и ИЗОТ ЕС 5269-01 е енергонезависима памет, тоест запазва записаната информация и след изключване на електрозахранването.

Както казахме, единствената дискова плоча има две информационни повърхности и е поместена в бялата кръгла пластмасова кутия. Плочата се слага там още в завода, ползва се така и не се изважда от кутията никога.

Български хард диск

От фабриката дисковете излизат, опаковани в прозрачен найлон (да, знаем, че на тези тук е пожълтял и е мръсничък, ама пък е автентичен – никога не са отваряни :D):

Български хард дискове

Те задължително са придружени от следния сертификат (виждате го и прикрепен към харда на първата снимка):

Български хард дискове

Интересно е да отбележим, че след началото на 90-те (когато този вид хард дискове с огромни плочи излизат от употреба), записваемите кръгли метални пластини са използвани като самоделни дециметрови антени за телевизия. Тук-таме из някои стари балкони още могат да се мернат такива – напр. в една тераса на ул. Княз Борис І между Парчевич и Аспарух.

Антена от стари хард дискове

Въпреки найлона, препоръчва се след разопаковане и преди монтаж пластмасовата кутия да се очисти от праха с помощта на прахосмукачка или мека материя, намокрена с изопропилов спирт. Когато пък се внесе в работната зала с компютрите, ЕС-то трябва да преседи да се аклиматизира и ,,темперира“ в продължение на 24 часа.

Днешните хард дискове най-масово са 3,5-инчови; съществуват още 2,5- и 1,8-инчови устройства. Вече по-рядко се срещаме за ветераните от началото на 90-те години Quantum Bigfoot, които имаха форм-фактора на записвачка (5,25 инча), но какво бихте казали пред факта, че ИЗОТ ЕС 5269-01 е 14-инчово устройство! Наистина внушителна ,,торта!“ :D

Една чужбинска снимка, съпоставяща хард дискове с различни форм-фактори:

Стари хард дискове

Ето го пък изглежда ИЗОТ ЕС 5269-01, сравнен с ,,обикновена“ 3,5-инчова дискета:

Български хард дискове

Там е работата обаче, че плътността на запис също е смайващо ниска спрямо днешните ни стандарти – само 88 бита/мм – и така общият обем информация, която може да се запише на този интересен преносим хард диск, е едва 2,45 мб! Броят на пистите на всяка повърхност пък е (както вече очаквате) 204. Скоростта на въртене на диска на ,,тортата“ се определя оттази на устройството (,,кутията“), в което го поставите, но максимално може да е 2400 об./мин с допуск (отклонение) в рамките на 1 %. Както и при съвременните хард дискове, магнитните глави летят над плочата и са разделени от разстояние от порядъка на микрони – в случая 2 – 3 микрона. Ако върху феромагнитното покритие на записваемата повърхност попаднат прах или замърсявания, това със сигурност ще повреди и нея, и главата. Работната температура също е подобна на съвременните устройства – от + 5 до + 50 градуса Целзий.

ИЗОТ ЕС 5269-01

Дисковата кутия има в средата си удобна ръкохватка, за която да я разнасяте насам-натам, въпреки че при продължително разнасяне започва да убива на ръката. ИЗОТ-ът е висок 6,2 см, диаметърът му е 3,81 см, а тежи 2,45 кг.

Български хард диск

А, да, и да кажем също така, че българският преносим хард диск ИЗОТ ЕС 5269-01 е имал 12 месеца заводска гаранция.

Ето тук пък можете да разгледате и подробната техническа документация на нашия хард ==> ИЗОТ ЕС 5269-01 техническо описание. От нея ще видите и как да почиствате устройството на още по-деликатни места – филтрите за прах и мръсотия вътре в него. Представяте ли си – да вземете една четка и да си почиствате прашуляка из хард диска! :) Ще видите, че техническото описание е на руски – това е, защото навремето тези джаджи са били изнасяни в огромни количества за бившия СССР. Дори и в момента те са многократно по-разпространени в Русия и Украйна – до степен, че в България е страшно трудно да открие човек такива. Е, нашето все пак е от родна земя. :)

Ако ли пък желаете да научите повече за историята на Първите български хард дискове, заповядайте тук ==>

Първите български хард дискове

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

ИСТОРИЯ на изчислителната техника в България

Първите стъпки в развитието на изчислителната техника в нашата страна се извършват в Изчислителния център към Математическия институт на Българската академия на науките. Ентусиазиран колектив от млади и талантливи научни работници през 1963 г. създава пър­вата българска електронна изчислителна машина (ЕИМ), наречена компютър Витоша. В нея са заложени интересни и оригинални алгоритми за управление на изчислителния процес. Реализирана е с вакуумни лампи, а оперативната памет представлява магнитен барабан. Електронната изчислителна машина успешно е демонстрирана на проведената през 1963 г. Национална изложба на НР България в Съветския съюз и по­лучава добра оценка от съветските специалисти. Липсата обаче по то­ва време у нас на производствени мошности, а също така и недоста­тъчния развойно-технически и технологически потенциал не дават въз­можност за организиране на производството на тази първа наша ЕИМ.

Друга разработка, която също се осъществява в Математическия институт на БАН през 1964/1965 г., е първият български електронен калкулатор Елка 6521. Със своите оригинални технически решения и богати възможности той превъзхожда съществуващите по това вре­ме подобни машини и привлича вниманието на специалистите от раз­лични страни. За първи път при електронните калкулатори са въве­дени такива операции, като извличане на квадратен корен, закръглява­не на резултатите, подреждане на събираемите по първото от тях, адресно избиране на регистрите, възможност за получаване на три независими суми и др. През 1966 г. са разработени два нови калкула­тора — Елка 22 и Елка 25, предназначени за по-широк кръг потре­бители. Те имат унифицирана конструкция, като се различават само по извеждането на информацията — визуална индикация в Елка 22 и печаташо устройство в Елка 25.

Нашата страна е една от първите страни в света, която оценява изключителната перспективност на направлението електронни калкулатори. Колективът—създател на първия наш елек­тронен калкулатор, в състав Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов е награден с Димитровска награда. Разработените елек­тронни калкулатори са внедрени в редовно производство първоначал- но в завод Електроника София, а по-късно и в завод Оргтехни­ка Силистра, като производството им е поставено на широка за тогавашните машаби на страната основа. Машините с името Елка стават популярни и търсени както у нас, така и в чужбина. С това се поставя началото на развитието на нашата изчислителна техника в тази област.

Друг важен момент в развитието на изчислителната техника у нас е създаването на Завода за изчислителна техника — София, и внедряа ването в него през периода 1966—1967 г. на изчислителната машин- ЗИТ-151, с усвояването на която се поставя начало на промишленото производство на ЕИМ в нашата страна. Особено важно при усвоява­нето на тази изчислителна машина у нас е това, че се създава промиш­лено ориентиран инженерно-технически колектив и се усвояват редица базови технологични процеси на изчислителната техника, като произ­водство на печатни плаки и съединители, електромеханичен мон­таж тип репинг, крайна настройка на централни процесори и на ком­плектни електронни изчислителни машини. Създадени са и първите звена за съпровождане на базово програмно осигуряване и на алгорит­мични езици от типа ФОРТРАН и КОБОЛ.

ес-5061

На базата на започналото вече в нашата страна производство на електронни калкулатори и големи ЕИМ през 1967 г. се създава Държавно стопанско обединение Изчислителна и организационни тех­ника (ДСО ИЗОТ). В състава на обединението влизат новосъздаде­ните Централен институт по изчислителна техника, Централен инсти­тут за елементи, Централен проектен институт Оргпроект, Централ­на експериментална база — Габрово, завод Оргтехника с База за техническо развитие — Силистра, Завод за изчислителна техника — София, и Завод за пишещи машини — Пловдив. На ДСО ИЗОТ са възложени задачите да извършва научноизследователска, развойна и производствена дейност в областта на изчислителната и организационната техника. Със създаването на тази стопанска организация е направена изключително важна организационно-техническа предпо­ставка за развитието на изчислителната техника в нашата страна.

В същото време и в останалите социалистически страни се пред­приемат стъпки за развитие на собствена изчислителна техника. Ус­воява се производството на различни видове програмно несъвместими ЕИМ, а наборът от периферни устройства за тях е ограничен по но­менклатура и е с незадоволителни технически показатели. Единствено в Съветския съюз развитието на изчислителната техника е поставено на широка и планомерна научно-техническа и производствена основа. В такава обстановка през 1969 г. заинтересованите страни—членки на СИВ, приемат решение за създаване на Единна система от електронни, изчислителни машини (ЕС ЕИМ). Правителствата на ПРБ, УНР, ГДР, ПНР, СССР и ЧССР подписват на 23 декември 1969 г. Съглашение за сътрудничество в областта на разработките, производството и при ложението на електронноизчислителната техника. Този акт има стра­тегическо значение за развитието на изчислителната техника в социа­листическите страни. На основата на единни технически изисквания с обединените усилия на социалистическите страни започва създаването на ЕС ЕИМ с техническа, информационна и програмна съвместимост. Така се ражда и на дело се осъществя­ва един от най-ярките примери на социалистическата икономическа интеграция.

ЕС ЕИМ включва няколко модела електронни изчислителни ма­шини, широк набор от външни запомняши устройства и магнитни носители на информация за тях и гама от периферна техника. Система­та се изгражда на единни конструктивни принципи с максимални сте­пен на унификация както на отделните конструктивни решения, така и на технологичните процеси, необходими за производството на раз­личните изделия. Единството в операционните системи, с които рабо­тят изчислителните машини от ЕС ЕИМ, създава предпоставка пара­лелно с усвояването на техническите средства да се разработват и при­ложни програмни пакети за приложение на изчислителната техника в различни автоматизирани системи

С включването на нашата страна като разработчик на технически средства на ЕС ЕИМ на базата на редица правителствени решения се създават благоприятни организационни и производствени предпостав­ки за изпълнение на поетите задължения. Нашата страна се специали­зира в разработката и производството на централни процесори със средна производителност и външни запомнящи устройства.

В кратки срокове в състава на ДСО ИЗОТ допълнително се съз­дават и започват да функционират нови съвременни заводи за изчис­лителна техника: Завод за запаметяващи устройства —Стара Загора, Завод за запаметяващи устройства — Пловдив, Завод за запаметяващи устройства — Велико Търново, Завод за магнитни дискове — Пазар­джик, Завод за печатни платки — Русе, Завод за механични конструк­ции — Благоевград, Завод за магнитни глави — Разлог, и Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване — Шумен. Въвежда се изключително стегната система на коопериране между тези заводи, което дава възможност за специализация и ешелониране на производството и за организиране на едросерийно производство на технически средства на изчислителната техника.

ес-9002

Бързо развитие получава и Централният институт по изчислител­на техника (ЦИИТ). Увеличава се количественият състав и започва процес на непрекъснато повишаване на квалификацията на работещи­те в него инженерно-технически кадри. От изключително голямо зна­чение за това са установените преки научно-технически връзки с Ин­ститута по изчислителна техника в гр. Минск, СССР. Тези връзки прерастват в изграждане на съвместни колективи за разработка на технически средства и за решаване на отделни технологични проблеми.

Определено може да се каже, че създадените контакти между съ­ветски и български институти, заводи и специалисти, широко спо­деляният опит по организиране на развойна и производствена дей­ност в областта на изчислителната техника, безкористната помощ, из­разена в предоставянето на конструктивна и технологическа докумен­тацията една от най-важните предпоставки за бързото развитие на изчислителната техника в нашата страна. Тези предпоставки, както и упоритият труд на хилядите млади инженерно-технически кадри в на­шата страна довеждат бързо и до първите значителни резултати.

През 1971 г. в ЗЗУ — Пловдив, започва производството на пър­вите запомнящи устройства с магнитна лента тип ЕС 5012 със скорост на обмен 64 Кбайта/s. Устройствата работят с плътност на запис 32 бита/шш и скорост на движение на лентата 2 m/s. По интерфейсни сигнали те отговарят на изискванията на ЕС ЕИМ, поради което мо­гат да работят в състава на всички модели изчислителни машини от ЕС ЕИМ

През 1972 г. в ЗЗУ — Стара Загора, започва производството на първите запомнящи устройства с магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 Мбайта и скорост на обмен 156 Кбайта/в. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 те.

През същата година в ЗМД -— Пазарджик, започва производ­ството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 Мбайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Всички тези устройства отговарят напълно на техническите изис­квания на ЕС ЕИМ, а също така и на действуващите международни стандарти по отношение на формат на запис, изисквания за взаимо­заменяемост и др.

През 1973 г. в ЗИТ — София, започва редовното производство по съветска документация, изготвена с участието и на български специа­листи, на централните процесори ЕС 2020, както и на комплектните изчислителни машини ЕС 1020Б. Централният процесор е със скорост около 20 хил. операции в секунда и с максимална оперативна памет 256 Кбайта.

Има два селекторни и един мултиплексен канал. В стандартната конфигурация се включват по ббр. външни памети с магнитна лента и с магнитни дискове.

Ако трябва да се говори за действително начало на производ­ството на изчислителна техника у нас, това е периодът 1971—1973 г. През този период настъпва преход от производство на една изчисли­телна машина ЗИТ-151 месечно към годишно производство на хи­ляди външни запомнящи устройства, десетки хиляди магнитни дис­кови пакети и над сто централни процесора и комплектни изчисли­телни машини. В масовото производство се внедряват редица нови технологични процеси, като производство на печатни платки с ме- тализирани отвори, производство на феритни матрици за оперативни памети, производство на магнитни глави за лентови и дискови запом­нящи устройства и др. Усвояват се принципите на проектиране на електронни устройства с цифрови ТТЛ интегрални схеми. През този период се осъществява и проблемно-ориентирано структуриране на Централния институт по изчислителна техника. Обособяват се отдел­ни направления за външни запомнящи устройства, за централни про­цесори и изчислителни машини, за програмно осигуряване и за раз­работване на специфични технологични процеси.

Под ръководството на главния конструктор на изчислителната техника на НРБ и същевременно директор на ЦИИТ ст. н. с. к. т. н. Ангел Ангелов се установява система на успешна съвместна работа със Съвета на главните конструктори, Съветите на специалисти към него и генералния конструктор на ЕС ЕИМ. Това позволява ла се про­вежда стабилна техническа политика в развитието на изчислителната техника. Успешното преодоляване на всички трудности, свързани с внедряването в редовно производство на първите видове външни за­помнящи устройства с магнитна лента и магнитни дискове, затвърдява приетите решения за специализиране на нашата страна в това произ­водство.

В порно in 1975—1976 г. завършва разработката и през 1977 г. са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и мапштен дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капа­цитет 29 МбайТа. Устройството работи със скорост на обмен 312 Кбайта и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време па достъп е 40 ms.

ес-9003

За укрепване на специализацията ни в областта на запомнящите устройства през периода 1975—1976 г. е разработено и внедрено в производството и първото наше минидисково запомнящо устройство с капацитет 6 Мбайта тип ИЗОТ 1370 и дискови пакети за него тип ЕС 5269 с капацитет 3 Мбайта. Устройството е предназначено да работи като външна памет на миниизчислителни машини. Плътността на запис е 78 бита/mm, а скоростта на обмен — 312 Кбайта/s. Устрой­ството има един несменяем магнитен диск и сменяема касета.

В ЗЗУ — Пловдив, започва производството и на първите минилен- тови запомнящи устройства ИЗОТ 5003 и ИЗОТ 5005. Те са предназна­чени за работа като външна памет за миниизчислителни машини. Двете устройства се различават по диаметьра на ролката с магнитна лента, с която мотат да работят, и по скоростта на движение на лен­тата. Първото работи с ролка, която има диаметър 216 mm, а вто­рото — 267 mm. Скоростта на движение на лентата е съответно 0.32 m/s и 0,64 m/s. Плътност та на запис и при двеге устройства е 32 бита/ mm, като скоростта на обмен е съответно 10 Кбайта/s и 20 Кбайта/s.

В ЗЗУ — Пловдив, се развива и едно ново направление — по раз­работка, извършена в ЦИИТ. се внедрява еднопултоьо устройство за подготовка на данни на магнитна лента. Първият гипопредставител на това направление е устройството ЕС 9002, което и досега се произ­вежда и продава в редица социалистически страни.

След успешното усвояване на централните процесори ЕС 2020 в ЗИТ — София, по съветска документация се внедрява модернизира­ният вариант на този процесор — ЕС 2022. В нето се използува съв­ременна елементна база и с допълнителни конструктивни изменения се постига петкратно увеличаване на бързодействието без съществени изменения в технологията на производство. На базата на този цен­трален процесор е усвоена и модернизираната ЕПМ ЕС 1022Б.

В периода 1975—1976 г. започва развитието и на други важни на­правления на изчислителната техника у нас, като миниизчислителни машини, терминали, системи за телеобработка, системи за подготовка на данни и др.

В завод Електроника — София, се внедрява първият български миникомпютър ИЗОТ 310. Той се характеризира с 12-битова дъл­жина на думата, наличие на външна памет на минилензови иминидискови запомнящи устройства, лентова и дискова операционна система. На основата на микрокомпютъра ИЗОТ 0310 са разработени редица системи, които се прилагат в различни области на народното стопан­ство. Едно от най-важните приложения има многопултовата система за подготовка на данни ЕС 9003, произвеждана също в завод Елек­троника — София. Тя позволява да се включат до 16 пулта за въ­веждане на данни, които след редактиране се записват върху магнитна лента за последваща обработка от ЕИМ. Системата увеличава про­изводителността на операторите за подготовка на данни с 20—40% в сравнение с използуването на традиционните перфокартни устройст­ва. Благодарение на гази система и на усвоените в ЗЗУ -— Пловдив, еднопултови устройства за подготовка на данни нашата страна се специализира по производството на устройства и системи за подго­товка на данни върху магнитни носители.

Перспективността на техническите средства и на системите за телеобработка своевременно е оценена у нас. Първите разработки в тази област започват в ЦПИТ още в периода 1972—1974 г. Разрабо­тен е терминал ЕС 8501, включващ буквено-цифрово печатащо устрой­ство, перфолентен вход — изход и вграден модем със скорост 200 бита/s. Този терминал е внедрен в редовно производство в ЗЗУ — Велико Търново. Разработена е гама от модеми за скорости 600, 1200 и 2400 бита/s и мултиплексор ЕС 8401, както и лрограмно осигурява­не на системи за телеобработка. Това дава възможност в ЗЗУ— Вели­ко Търново, през 1976 г. да бъдат внедрени системите за телеобработ­ка ЕСТЕЛ-1 и ECTEЛ-2, които могат да работят с всички изчислител­ни машини от ЕС ЕИМ. Благодарение на тези разработки нашата страна постепенно се специализира и в системите за телеобработка.

см-5400

Едновременно с развитието на големите ЕИМ продължава разви­тието и на електронните калкулатори. Разработват се редица нови кал­кулатори с български МОС интегрални схеми за икономически и науч­ни изследвания. Внедряват се и калкулатори с печатащо устройство. Усвояват се няколко разновидности на електронни касовиanapatnu. Тези направления са концентрирани за производство в завод Орг­техника — Силистра.

За нашата изчислителна техника периодът 1967—1976 г. е пе­риод на създаване и бурно развитие — период, в който страната ни се превръща в уважаван външнотърговски партньор, а някои направ­ления на изчислителната техника стават традиционно български. За тези резултати допринася всеотдайният труд на инженерно-техни­ческите кадри от системата на ДСО ИЗОТ. Централният институт по изчислителна техника и основните заводи на ДСО ИЗОТ са отли­чавани с високи правителствени награди, а за успешното разработване и внедряване на най-важните изделия редица колективи — разработчици и внедрители, са удостоявани с Димитровски награди. Начало­то, което е поставено през тези години, създава предпоставки HP Бъл­гария да се нареди на едно от първите места в света по производство и износ на изчислителна техника на глава от населението.

От Електрониката в България – минало, настояще, бъдеще. София, ДИ Техника, 1983 г.

Exit mobile version