Българският компютър PGC6400 от 1986 г. – прототипът на Пълдин 601

Sandacite.BG разбрахме как е изглеждал българският компютър PGC6400 – прототипът на Пълдин 601.

Български компютър PGC6400

Серията български 8-битови персонални компютри Пълдин е сред легендарните произведения на нашата електроника. Тези машинки остават и много запомнящи се, главно със своята квазисензорна клавиатура. Тя е заемка от компютрите, използвани в индустриална среда, където такава клавиатура най-лесно се защитава от прахови натрупвания:

Клавиатура на компютрите Пълдин

Първият Пълдин – 601 – се появява през 1988 г. и хардуерът му е производство на Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив. След него има и други модели, като напр. 601А от 1989 г.:

Български компютър Пълдин 601А

Корените на тази поредица обаче се появяват още през 1986 г., когато на бял свят излиза машината с не съвсем българското име PGC6400. Този компютър по-късно се превръща в прототип на Пълдините. Той е разработен в Научноизследователския институт по съобщенията ,,Хараламби Трайков“, а проектът е финансиран от ТНТМ. Създателите му са няколко души, сред които  н.с. Ясен Диамандиев и н.с. Мария Бърдарова. Както си му е редът, новият ПК е представен на Пловдивския панаир същата година. Именно този момент виждате на първата снимка в публикацията, а и на тази по-долу.

PGC6400 има някои разлики с по-сетнешния модел Пълдин 601 и останалите от серията. Така например, кутията му е метална, а не пластмасова. Клавишите са в черен цвят, а не в синьо и бяло. Тази снимка дава отговор на понякога задавания въпрос какъв монитор е използван по-късно със стандартните Пълдини – ами обикновен ВММ 310х от михайловградския завод Аналитик, не е правен специален за серията.

Идеята за приложение на PGC6400 е била към него да се включват различни измервателни уреди, данните от които да се прехвърлят, събират и обработват в компютъра. Само че този комплект  да се използва не в лабораторна среда, а да се пренася където е нужно. Оттам и нуждата от клавиатура, по-лесно защитима от мръсотия – все пак измервателната техника често се транспортира и употребава на мястото, където има повредено устройство. По същата причина се налага и компютърът да е малък, тънък и лек и да се носи по-лесно от дотогавашните Правеци.

Български компютър PGC6400

На панаира директорът на Сензорния завод в Пловдив забелязва новата машинка, тя му харесва и той предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, а след това ЗССУ и НИИС сключват за тази дейност договор на стойност 100 000 лв. Тук вече започва историята на Пълдините, която е предмет на друга статия.

PGC6400 е 8-битов компютър. Както и Пълдин 601, той използва българския микропроцесор CM601, произвеждан в Ботевград, с тактова честота 1 мхц. RAM-та е 64 кб, а в графичен режим резолюцията е 320 х 200 пиксела. (Видеоконтролерът на компа поддържа три режима – буквено-цифров (още наричан текстов), полуграфичен и пълен графичен.) При използване на графичния броят на символите в 1 ред на монитора е 52, а редовете са 24. Клавиатурата е квазисензорна и съдържа 77 клавиша (толкова са и при Пълдините), сред които 15 функционални (най-горният ред) и 4 за управление на курсора в четирите основни посоки, тъй като тук все още не е предвидена поддръжка на миша. Предвидени са възможности за включване на принтер и като външна памет – само касетофон. Операционната система е UNI-DOS. Физическите данни са: размери 360 x 255 x 93 мм, тегло 3,5 кг. Доста по-удобен за разнасяне в сравнение с Правеците!

Към момента на панаирното представяне на PGC6400 разработката на широка гама софтуер за него още предстои. Все пак още при представянето си той разполага, разбира се, със системна програма Монитор. След това за PGC и т.н. директен текстов интерпретатор – език за програмиране от високо ниво, който изпълнява операторите на БЕЙСИК. Има и обикновен БЕЙСИК. Написана е и текстообработваща програма, наречена Екранен редактор, като генериран с него текстов файл може да бъде използван от текстовия интерпретатор. След това този софтуер става и част от този, използван при влезлите в серийно производство компютри Пълдин.

А тук намерихме един също много рядък български компютър – не сме ни чули, ни видели втори такъв:

Български 8-битов компютър за електрокардиография от 80-те г.

НОВО – вижте българските сензорни клавиатури от 1980-те!

В Sandacite.BG попаднахме на интересни български сензорни клавиатури отпреди 30+години!

Български сензорни (тактилни) клавиатури

Досега не сме обръщали сериозно внимание специално на клавиатурното дело, а се оказва, че и там има интересни неща, с които можем да се запознаем!

Сензорните клавиатури се наричат още тактилни, тоест допирни, защото клавишът се смята нанесен само чрез допир на пръста, а клавишът не потъва физически надолу заедно с пръста – както е при механичните клавиатури (онези, на които им казваме нормални :D).

Известно е напр., че българските компютри Пълдин, прозвеждани през 1989 – 92  в Завода за сензори и сензорни устройства в Пловдив, пък са с ,,междинен“ тип клавиатури – т.н. квазисензорни. (Клавиатурата на този комп виждате на горната снимка. Прави впечатление, че българската клавиатурна подредба вече е по БДС, вместо фонетична, както примерно при Правец 8-иците.) При квазисензорните клавиатури нещата не стават само с допир, а и с лек натиск на пръста – но много по-лек, отколкото при обикновените механични.

По времето, за което говорим, персоналните и промишлени компютри се управляват само чрез клавиатури – посредством тях се въвеждат командите, които устройствата да изпълняват. Има още време, докато се масовизира употребата на мишки.

Оказва се обаче, че още преди Пълдините нашата компютърна промишленост изработва разнообразни сензорни клавиатури от всякакъв род и предназначение – това са най-усъвършенстваният вид клавиши, произведани в България. И в момента има такива клавиатури, разбира се. Над традиционното място за нея е разположен широка плоскост от мека пластмаса, на която са изчертани местата на обикновените клавиши. На снимката виждате няколко разнообразни такива клавиатури, произвеждани през втората половина на 80-те г. най-вероятно в споменатия пловдивски завод. Те са от серия, наречена ,,ПК-1″ – ,,плоски клавиатури, първа поред разработка на завода“.

Български сензорни (тактилни) клавиатури

Най-голямата от тях е предназначена за компютризираната система (с процесор) за управление на непрекъснати процеси Програма 1024 – напр. поточното производство на различни детайли в машиностроенето. При нея различни движения на промишления робот се задават чрез комбинация от символи програмен код, а той се въвежда чрез тази сензорна клавиатура. Програма 1024 е представена за пръв път на Пловдивския панаир през 1983 г. и получава златен медал, но тогава все още не е със сензорна клавиатура.

От картинката виждаме обаче, че в България са произвеждани и по-малки клавиатури, за други видове устройства – напр. пак програматори на промишлени процеси, командни пултове на роботи и т.н. Напр. микропроцесорната систеа за управление на разнообразни технологични процеси МИК 2000Се е оформена като блок с монитор, останалия хардуер и тази клавиатура отпред. Тя е използвана в комплекси, чрез които да се командва и организира производствената работа в нефтохимическата, биологическата и целолуозно-хартиената промишленост,  а също така за управление на парогенератори и т.н.:

МИК 2000Се

Да видим техническите характеристики на ,,стоката“. Клавишите се задействат при сила на натиск от 1 нйтон, но не е добре тя да е повече от 5, защото са нежни и просто не им трябва. Все пак те потъват малко, но доста малко, за да го усетим – само 0,2 мм. Подобно на традиционните механични клавиши тези също задействат контакти под себе си при натискане. Те са от типа Au/Au или SnPb/SnPb – това са материалите, от които са изработени (Au е злато, а SnPb е сплав от калай и олово; тоест някои контактите отдолу са позлатени). Някои от тези клавиатури се изработват и по поръчка, но най-големите размери, до които можете да си ги поръчате, са 200 х 500 мм.

Клавишите имат и електрически характеристики. Напрежението им е 5 волта, токът – 40 милиампера, а потребявата мощност – 0,5 вата. Постоянното съпротивление е по-малко от 100 милиома, а изолационното – над 2 милиома.

Подобно на харддисковете (защото са с механични части) и традиционните клавиатури, и тези клавиши имат показател за минимален брой цикли натискане – връщане към нормално положение – това е поне 5.10цикъла. Класът на електрическа защита пък е ІР 66.

Що се отнася до условията на околната среда, българските сензорни клавиатури могат да изпълняват задълженията си в температурните граници -20 до +85 градуса и относителна влажност на въздуха до 80 %, а атмосферното налягане трябва да  е между 86 и 106 килопаскала. Не че обикновено се замисляме за тези неща, но щом сега като ги имаме като дани, защо пък да не ги кажем? :)

А ето как изглежда и първата българска компютърна мишка… :)

Първата българска компютърна мишка

Exit mobile version