Етикет: сандъците

Киномашина Славянка в Сандъците – Sandacite!

През 1960 или 1961 г. Заводът за киномашини в София започва производството на кинопрожекционния апарат Т-1 с търговско название Славянка. Това е новото попълнение в нашата колекция. Тук ще Ви запознаем с неговите характеристики и схема.

Преносимата теснофилмова кинопрожекционна машина Т-1 Славянка е предназначена за демонстриране на 16 мм звукови филми в зали с вместимост до 200—250 места, с големина на екрана до 5 м² (2,6 x 1,9). Тя влиза в комплекта на тонкиноуредбата Славянка (1-вата черно-бяла илюстрация), който се състои от:

1. Кинопрожекционна машина Т-1 (нея виждате на цветните снимки)
2. Киноусилвател Р-КУП-10
3. Звуков агрегат за Р-КУП-10
4. Автотрансформатор
5. Подвижен екран
6. Свързващи проводници и ин­струменти

Електрозахранването на киноуредбата се осъществява с еднофа­зен променлив ток 110 в 50 Hz посредством автотрансформатора от ел. мрежа с напрежение от 150—240 V, 50 Hz.

Кинопрожекционната машина се състои от една плоска основа с винт за закрепване към усилвателя, върху която са монтирани кино­прожекционната глава, фенерът с осветлителното устройство и двете конзоли с размотаващото и намотващото фрикционно устройство.

За привеждане в движение на кинопрожекционната машина се използува еднофазен асинхронен електродвигател с кондензаторно пускане 110 V, 35 W и 2880 об/мин. На вала на електродвигателя 1 (втората черно-бяла илюстрация е закрепено гуменото колело 2, което фрикционно се зацепва с маховика 3 на обтуратора 4, който е застопорен на единия край на главния вал 5. Последният осигурява въртенето на грайферния меха­низъм и на петходовия червяк 6, който е застопорен на другия край на главния вал 5. Петходовият червяк 6 предава въртенето на зъбното колело 7 на теглещия барабан 8 и чрез паразитното колело 9 на зъб­ното колело 10 на вала на задържащия барабан 11.

При въртене на главния вал чрез надянатия на него ексцентрик 12 и свързания с него фасонен диск 13 се задвижва грайферната рамка 14. На другия край на удължения вал на електродвигателя е надянат стоманен двуходов червяк 15, който се зацепва със зъбното колело 16, закрепено към фланеца на ремъчното колело 17, от което посредством пружинен ремък движението се предава към намотаващото фрикционно устрой­ство. Палецът 18, който се намира върху фенера, служи за освобож­даване на електродвигателя при включването му и за зацепването му отново към предавателния механизъм след 8—10 сек., когато получи нормалните си обороти. За осигуряване на безшумна и дълготрайна работа зъбните колела са изработени от текстолит, а червячните – от стомана. Отстраняването на декадраж става чрез преместване на кад­ровото прозорче. Смазването на всички триещи се детайли е индиви­дуално.

На последната черно-бяла илюстрация е показана схема на филмопридвижващия механизъм на кинопрожекционната машина. Кинофилмът се размотава от подаващата макара 1, която е надяната на вала на размотаващото фрикционно уст­ройство, посредством теглещия 12-зъбен барабан 2. Обгръщайки направ­ляващите ролки 3, кинофилмът се притиска към работните повърхно­сти на зъбния барабан.

Като прави горна гушка, кинофилмът влиза във филмовия канал, а след долната гушка през направляващата ролка 5 попада върху гладкия барабан на стабилизатора на скоростта, към повърхността на който се притиска от ролката 7.

Обгръщайки успокояващите ролки 8, поставени на общ пружиниращ лост, филмът попада на 12-зъбния задържащ барабан 9, към който се придържа от ролката 10. Посредством успокояващите ролки 11, които не се отли­чават конструктивно от успокояващите ролки 8, кинофилмът постъпва в приемащата макара 12, която е надяната на вала на намотаващото фрикционно устройство. Предназначението на ролките 8 е да заглаждат предизвиканите колебания на скоростта на филма от страна на задържащия зъбен барабан, а на ролките // от страна на намота­ващото фрикционно устройство.

Тонлампата 4 V, 3 W се захранва с постоянен ток от селенов токоизправител в усилвателя. Микрооптиката е с цилиндрични лещи.

А сега защо да не прегледате и…

[1959] Българска киномашина Балкан

See more

Използвана литература:

Учебник по киномеханика / Ангел Вълчев и др. – София : Техника, 1965. – 284 с. : с черт. ; 24 см.

Кинотехника : Учебник за III курс на Техникума по фина механика и оптика / Йордан Й. Венов, Стойко Ц. Марков. – София : Техника, 1961. – 244 с. : с ил. ; 24 см.

Вижте в Сандъците – Sandacite какво представлява дъговата лампа!

През 1802 г. младият английски химик сър Хъмфри Дейви пропуснал ток от батерия между две леко отдалечени въглеродни пръта и забелязал, че токът не се прекъсва, а създава дъга с ярка светлина. Тази разработка трасирала пътя към бъдещите опити за получаване на светлина чрез използване на електричество.

През 1875 г. руският инженер Павел Яблочков разработва първата масова система за електрическо осветление – вариант на електрическа въгленова дъгова лампа. Два въгленови електрода били поставени отвесно и успоредно един спрямо друг, а двата им края били свързани с тънка метална жичка. Щом през конструкцията преминел електрически ток, се получавала дъга. От действието й въгленовите електроди изгаряли, а между тях имало слой каолин за изолация. Колкото повече напредвало горенето на въглените, толкова повече се стопявал и каолинът, защото електрическата дъга има много висока температура.

Яблочков нарекъл изработката си ,,електрически свещи“. Една такава имала времеживот час и половина-два, но за времето си и това предизвикало всеобщ възторг. Яблочков извършил демонстрация в Париж, а по-късно този начин на осветление бил въведен и в други европейски градове. Но той никога не сметнал, че ,,свещите“ са достатъчно съвършено решение, а постоянно работел за тяхното подобрение.

При дъговите лампи за постоянен ток от 50-те г. например анодният въглен се нагрява по-силно, вследствие на което и по-бързо изгаря. В резултат на това на него се образува кратер с много висока температура, от който се излъчва 85% от светлинния поток, докато катодът излъчва 10%, а самата дъга само 5% от целия светлинен поток. Трайността на електродите е 8 — 20 часа. Според състава на електродите различаваме въглени, коксови, активни и др. електроди. Светлоотдаваемостта на дъговите лампи е 8 — 14 лм/ват. Понеже ат силното загряване електродите постепенно изгарят и се скъсяват, налага се едно регулиране на разстоянието помежду им. Това регулиране на разстоянието се извършва ръчно или автоматично чрез специални регулатори, функциониращи на електромагнитния принцип. Регулаторите биват серийни, шунтови и диференциални. По­неже характеристиката в лампата е падаща и при тия лампи се налага употребата на стабилизиращо предсъпротивление. Дъговите лампи рабютят при напрежение 50 — 00 волта. За запалването им е необхо­димо електродите да се допират и веднага след това да се отдале­чават, при което се появява дъгата. Тия недостатъци правят дъговите лампи непригодни за осветление. Приложение намират при кинопро­жекционните апарати и прожекторите.

Дъгови лампи с волфрамови електроди

Лампата представлява стъклена крушка, в която са въведени два полусферични волфрамови електрода, към единия от които е съеди­нена биметална пластинка. Въздухът в стъклената колба е изтеглен и вместо него е вкаран азот с налягане 75 мм живачен стълб. Когато лампата не е включена под напрежение, електродите са допрени с краищата си. При включването й към мрежата преминаващият през електродите ток загрява биметалната пластинка, последната се огъва и отдалечава допрените електроди, между които се появява дъгата. Лампата работи на постоянен и променлив ток. Във втория случай лампата е снабдена с допълнителен електрод за запалване.

Яркостта на лампата е константна и възлиза на 200 сб с живот 200 — 300 часа, а приложение намира при микроскопията, микрофотографията и микропроекцията.

Кварцова лампа Ултравиолукс от началото на 60-те г.

See more

Пробвали ли сте да регенерирате електронни лампи? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Преди да продължите да четете тази любопитна информация обаче, сме длъжни да Ви предупредим за едно: всички тези хитроумни ,,пинизи“ Емисията се подобрява за известно време – до една година (този срок е относителен и зависи от производител, година на производство, примесите в емитиращия електрод и.т.н. ) След това, ако е регенерирана с някои от описаните методи, електронната лампа си заминава бъзвъзвратно.

Правете тези експерименти само върху не много редки и ценни лампи!

Така… не че нямаме доверие на Вашите способности, ама да не кажете после, че не сме Ви предупредили.

А сега, да започваме…

В германското списание Funk (бр. 7-8 от 1948 г.) X. Г. Менде дава кратки упътвания за любителски и професионални на­чини за регенериране на изтощени електронни лампи.

Според него, особени предпоставки за да може една радиолампа да бъде регенерирана, са: гаранционният й срок да е минал, отоплението й да не е прекъс­нато, да няма късо съединение между електродите, видът на катода да е из­вестен или да е възможно да го уста­новим, да може да контролираме лам­пата.

По-нататък статията се занимава с възможностите за регенериране според вида на радиолампата:

Електронни лампи с директно отопление. Лам­пите с чисто метална жичка е не­възможно да бъдат възобновени, защото те умират, когато жичката им се прекъсне или прегори.

Електронни лампи с директно отопление с метален торий на жичката. Познават се по огледалната магнезиева повърхност на вътрешната страна на стъкле­ния балон. Според Менде радиолампи се регенерират по най-прост начин. Внимателно се загрява стъкленият ба­лон, докато част от огледалната по­върхност се изпари. При тази процедура лампата не може да бъде никога повредена, ако, разбира се, не се спука при не­внимателно нагряване. По-специален начин за възобновяване е прегрява­нето на жичката с двойно по-голямо напрежение от нормалното в продъл­жение на няколко десетки минути. Ако при контролата не се забележи подобрение на състоянието, увеличаваме напрежението три пъти, обаче трябва да се има предвид, че  при това е възможно да прегори жичката.

Ако става дума за ценна лампа и ако имаме доста време на разположение, нагряваме жичката с напрежение 1-2 пъти по-голямо от нормалното, и даваме нормално анод­но напрежение. Ако след 5 до 60 минути анодният ток за­почне да расте, намаляваме анодното напрежение, за да не се претовари лампата. Щом престане да се повишава анодният ток или дори започне да намалява, изключваме анодното напрежение и нагрява­ме още няколко минути с нормално напрежение. Ако не е достатъчно, увеличаваме бавно отоплителното напрежение.

Електронни лампи с бариеви дестилаторнн катоди, които познаваме по тъмното бариево огледало на вътрешната стра­на на стъклената крушка и по чинийката с гетер. Не бива да бъдат на­грявани повече отколкото е необхо­димо за регенерацията. Като поглед­нем катода, ние можем да предскажем дали лампата се нагрява при 10 до 20 % по-високо със съединено анодно напре­жение. Наблюдаваме анодния ток и, щом той престане да расте и започне да намалява, връщаме се на нормалното напрежение на нагряване;

3) с претоварване; при бавно уве­личаване на нагряването започваме при 10%, даваме значително отрица­телно преднапрежение на решетката, а на анода даваме най-голямото възможно напрежение, което лампата може да понесе. Започваме да нама­ляваме преднапрежението, докато анодът леко се зачерви от претоварва­не. Оставаме лампата да работи, докато то се появи слабо зелено светене, дължащо се на йонизираните бариеви пари. След ня колко минути увелича­ваме решетъчното преднапрежение, откачваме анодното докато дойдем до нормално напрежение. При изпроб­ването след това се забелязва значи­телно подобрение.

Лампи с бариева паста. Тях ги познаваме по слабо лъскавия или тъ­мен огледален блясък, обикновено на основата (долната част). Възобновя­ваме ги при работа с повишено на­гряване или повишено нагряване и след това работа. Прегряваме с 1,8 пъти повече в продължение на 20 минути или прегряваме с 1,2 пъти повече решетъчно преднапрежение.

Познаваме дали ще бъде възможно регенерирането, наблюдавайки яснотата на жичката. Ако тя е видимо червена при нормално напрежение, то в нея липсва активен бариев окис и ,,подмладява­нето“ е невъзможно. Жичката тряб­ва да бъде много тъмно червена.

Авторът дава три начина за регенериране на тия лампи, от които по-добри са онези, при които се ра­боти с по-ниско напрежение за на­гряване:

• с прегряване: нагряване катода няколко минути с нормално напреже­ние и после плавно го увеличаваме на 1,8 пъти. Поддържаме това загряване 10 минути и се връ­щаме пак на нормалното. Ако увели­чим напрежението само 1,5 пъти, нагряваме в продължение на около 30 минати.

• работа при повишено нагряване: и в продължение на 1 —2 часа черпим нормален аноден ток.
• лампи с индиректно отопление. Те имат катод с бариева па­ста. Възобновяваме ги чрез прегря­ване, работа при прегряване с 20 до 25 % или прегряване и след това ра­бота при прегряване 1,2 пъти по-ви­соко. По-продължителното и по-леко прегряване е по-резултатно. Претовар­ването може да доведе до емисия и до зачервяване на решетката, от която се отделят газове образуващи окиси, които повреждат катода.

По-нататък авторът описва устрой­ство на специален уред за възобно­вяване на радиолампи. Това е в ос­новата си опростен уред за изпроб­ване на лампи, допълнен с точен волтмер за измерване напрежението на нагряване и регулатор за плавно из­меняне на всички напрежения на 10—20—50—80%. Анодното напрежение е само 60 волта и токът се контро­лира с милиампермер: чрез прекъсване веригата на катода може да се изпитва изолацията между катода и жичката. И освен това чрез уреда мо­же грубо да се контролират лампите.

При външно нагряване на радиолампите следва да се вземат мерки за предпазване от евентуално пръсване на лампите, тъй като летящите пръснати стъкла могат да нанесат големи пора­жения по лицето и ръцете на рабо­тещия.

А ето тук една статия, която се занимава с чисто механичното възстановяване на увредени електронни лампи:

Ремонт на стари електронни лампи

See more

Вижте трактора Мургаш в Сандъците – Sandacite!

Наскоро Ви разказахме за българския трактор Болгар 112. Сега е време за още една такава джаджа! :)

Колесният трактор Мургаш №45 датира от 1978 г. Той е с повишена проходимост и устойчивост. Предназначен е за пълно механизиране на процесите по отглеждането и прибирането на селскостопанската продукция от пла­нинските и полупланинските райони (работи при наклон на терена до 25 %), както и за механизиране на редица процеси в животновъдството. Тракторът може да бъде използван и за механизирано обслужване на пътната мрежа, като се съоръжи с комплект от специални съоръже­ния.

Техническа характеристика:

модел на двигателя ДЗ 152/Д 2500/

номинална мощност на двигателя по DIN — 33/45/ kW

размери на трактора:

дължина х широчина х височина — 3450 х 1809 х 1550 mm скорост на движение от 3,67 до 23,4 km/h

надлъжна база — 1900 mm

колея … — 1500 mm

Ето и още нещо от темата български трактори:

Трактор Болгар ТЛ-30А + ръководство за ремонт

See more

Най-сетне лампомерът ИЛ-1  в Сандъците – Sandacite!

Горе виждате първия български лампомер ИЛ1, който е производство на софийския завод Елек­троника от първата половина на 1960-те години. За всички, които работят с електронни лампи, това важен е сервизен апарат, предназначен за проверка на годността на приемно-усилвателни, детекторни и токоизправителни електровакуумни прибори. Той използван във всяка радиоремонтна работилница или сервиз­на служба, магазините за продажба на радиолампи, службите за тех­нически контрол, производствените предприятия, лаборатории и учебни за­ведения, радиоклубове на ДОСО и въобще навсякъде, където се ползват ра­диолампи. В момента също се търси от много хора, занимаващи се с конструиране и ремонт на електроннолампова апаратура, а също и от хобисти, които ползват любимите ни електровакуумни елементи. Затова си заслужава да му отделим едно хубаво статия! :)

Описание

Лампомерът ИЛ1  чрез превключване на отделни вериги осъществява схема, подходяща за дадена проверка при определен метод. Необходимите превключвания се извършват чрез командни устройства, изведени върху лицевата плоча на апарата.

Първо да разгледаме схемата на лампомера, която може може да се определи като съставена от две части: превключващо-измервателна и захранваща.

Превключващо-измервателната част се състои от:

1. Поле със 7 лампови гнезда (цокли), чиито контакти (крачета) са свързани паралелно и са номерирани от 1 до 9 (долната фигура).
2. Щепселно-п ревключващо поле То се състои от две части: горната част представлява една координатна система от кон­такти. В зависимост от разположението на изводите на ламповите елек­троди и гнездата, същите се свързват към съответните захранващи ве­риги. Чрез долната част се набират необходимите захранващи напреже- жзния, катодно съпротивление и обхват на милиамперметъра. Връзки­те се постигат чрез поставяне в гнездата на предвидените за тази цел щифтове.
3. Галетни и бутонни превключватели. Централно място между тях заема галетният превключвател „Вид работа“ П₄ (4). Той дава възможност за следните проверки и измервания:

а)  В първо положение „К. С.“ се проверява дали има късо съединение между електродите на лампата. В този случай милиамперметърът се изключва, а се включват веригите на електродите на лампата  към превключвателя „Късо съединение“ П₁ (1). С помощта на този пре­включвател се проверява последователно за късо съединение между следните двойки електроди: „g₂—а“, „g₁ — g₂“, „g₁—а“, „к—а“ и ,,к—g1”. Индикация за късо съединение е светване на глимлампата „К. С.“ (7) Проверката се извършва с променливо напрежение 70 V.

б) При второ положение,,—E_gl“ милиамперметърът се включва като волтметър към преднапрежението на първата решетка, подавано към измерваната лампа. Същото се регулира чрез потенциометъра „—Е_g2“ (52),

в) При трето положение „I_Eg“ се измерва анодният ток при по­дадено фиксирано преднапрежение.

г)  При четвърто положение „I_RК“ се измерва анодният ток при ав­томатично преднапрежение. Необходимото катодно съпротивление се набира в границите от 0 до 3100 ома през 10 ома от съпротивленията 54 – 63 с помощта на щепселно-превключващото поле 3. Предвидена е възможност и за външно включване на съпротивление в катодната верига чрез буксите „R_K“ (66). При необходимост същото може да се прибави към съответното съпротивление, набрано чрез превключващо­то поле 3.

д)  При пето положение „Диод“ се проверява емисионната способ­ност на токоизправителни и детекторни лампи. Положението на буто­на „изпр/дет“ се избира според типа на изпробваната лампа.

Схемата за проверка на токоизправителни лампи съдържа: промен­ливо анодно напрежение 200 V, товарно съпротивление 5 и малиамперметър, включен като волтметър с предсъпротивление 9. Падението на напрежението върху съпротивлението 5 зависи от емисионната способ­ност на измерваната лампа и се установява с помощта на милиамперметъра. На скалата на същия има нанесени три цветни сектора за год­ността на лампата: годна -червен, използваема—зелен и негодна — не­оцветен.

Схемата за проверка на детекторни лампи съдържа: променливо анодно напрежение 50 V и товарно съпротивление (14 и 16). Милиамперметърът е включен последователно в анодната верига, като се из­ползува същата скала.

С бутона „220~“ (73) милиамперметърът се превключва на волт­метър, чрез който се проверява мрежовото захранващо напрежение. Проверката е индиректна, т. е. волтметърът измерва изправеното на­прежение 50 V, при което стрелката му трябва да се установи на репера „200~“. При отклонение от посочения репер регулирането на за­хранваното напрежение се извършва с помощта на реостата „220~“ (50).

Бутонният превключвател 10 съдържа следните 6 бутона:

С бутона f₁—f₂“ се превкючва отоплителната жичка на измервана­та лампа от захранващата намотка на трансформатора Тр към верига­та, показваща здрава отоплителна жичка, при което светва глимлампата „К. С.“ (7).

С бутона „К—f“ се прекъсва катодната верига на измерваната лампа за проверка на изолацията катод-отоплителна жичка. Проверката се извършва чрез измерване на анодния ток. Указание за добра изо­лация е рязкото връщане на стрелката на милиамперметъра в нулево положение при натискане на бутона. В противен случай изолацията е влошена.

С бутона „вакуум“ се включва високоомното съпротивление 33 във веригата на първата решетка на лампата. Значителното изменение на анодния ток е указание на влошен вакуум.

Бутонът „изпр/дет“ се използва за проверка на диодни лампи. При токоизправителни лампи бутонът трябва да е в ненатиснато положе­ние, а при детекторни лампи—в натиснато положение.

С бутона,—E_g1 50/10“ се изменят регулируемото с потенциометъра 52 решетъчно напрежение и обхватът на волтметъра от 50 на 10 V.

С бутона „индик.“ се включва високоомното съпротивление 11 в анодната верига при измерване на електроннолъчеви индикатори (маги­ческо око).

4. Поле с букси. Буксите „I_а“ (15) са изводи от анодната ве­рига, дадени накъсо с контакта R_a в превключващото поле. При поста­вяне на щифт в буксата „R_a“ контактът се отваря, което позволява да се включи външно в анодната верига подходящо товарно съпро­тивление. Това дава възможност измерването да се проведе при усло­вия, близки до работните.

Буксите „I_f“ (68) са изводи от отоплителната верига, дадени на­късо с контакта R_f в превключващото поле. При поставяне на щифт в буксата „R“ контактът се отваря, което позволява да се включи вън­шно реостат за плавно изменение на отоплителния ток, амперметър или допълнителен и₃точник за отоплително напрежение.

Буксите „R_K“ (66), както знаем, са изводи от катодната верига, дадени накъсо с контакта R в превключващото поле. Те дават възможност да се включи външно катодното съпротивление последователно с на­браното от вътрешно вградените съпротивления 54 – 63 или външен милиамперметър за измерване на емисионния ток на проверяваната лампа.

Буксите 15, 17, 34, 66, 68 и 71 са изводи от веригите на електро­дите на проверяваната лампа, което позволява провеждане на допъл­нителен контрол или странично измерване на лампа.

Буксите 13, 37 и 36 са изводи съответно ва веригите на анода и решетката и —2 V. Използват се при лампи, на които електродите анод или решетка са изведени на качулка на балона.

Захранващата част на лампомера се състои от:

1. Мрежов трансформатор Тр. Посредством изводи във вторич­ната си страна той осигурява стъпално изменение на напреженията, захран­ващи анодната, екранната и отоплителната верига на измерваната лам­па. В първичната страна на трансформатора е свързан реостатът „220~“ (50) за плавно регулиране на напрежението от мрежата.
2. Изправител. Той е предназначен за подаване на фиксирано отргцателно преднапрежение на управляващата решетка на измервана­та лампа, но се използва и за индиректно измерване на мрежовото напрежение, захранващо първичната намотка на мрежовия трансформа­тор. Изправителят се състои от полупроводниковия диод Д7Ж (42), товарните съпротивления 40, 41, 48 и 49, филтровите кондензатори 46 и 47 и съпротивителните делители 43/44-52 и 38/39-35.

Схемата на лампомера ИЛ-1 можете да изтеглите в две части:

Ако ли пък поначало ви интересува да научите повече за този вид уреди и техния начин на работа, препоръчваме ви да прочетете друга наша статия тук ==>

Какво са лампомерите и как работят

See more

Още едно българско флопи в Сандъците – Sandacite!

Наскоро в своя публикация Ви запознахме с едно от най-популярните флопидискови устройства за български компютри Правец. За разлика от него, днешният ни герой е произвеждан не в Приборостроителния завод Кочо Цветаров в Пловдив, а в ЗЗУ Стара Загора след 1987 г. Представяме Ви ЕС 5040!

Това флопидисково устройство се монтира в едно 5,25-инчово гнездо в кутията на компютъра. Ето и техническите му характеристики:

капацитет на един диск   3,2 мегабита

работни повърхности   1

пътечки  77

напречна плътност на пътечките   1,89 пътечки/mm

плътност на записа на вътрешна пътечка  128 бита/mm

честота на въртене на диска           360 min-¹ ± 2 %

метод на записа – двойна честота

скорост на предаване на данните   250.10^-9 бита/s

време за достъп до съседна пътечка   не повече от 10 ms

време за успокояване на главата    не повече от 10 ms

достоверност на данните  1.10^–9

размери  132 х 262 х 409 mm

захранване от външни източници:

220 V + 10 %; – 15 %; 50 Hz ±1 Hz

+ 24 V/1,5 A

+5 V/1,5 A

—5V 0,15 A

маса 9 кг

Флопи за Правец от 1985 г.

See more

 

Още един магнетофон Nivox в Сандъците – Sandacite!

И друг път в нашия сайт сме Ви разказвали за българските професионални магнетофони Nivox. Този път във вниманието ни е модел 4М, произвеждан от НПО Култура в началото на 1970-те години.

Ето и неговите технически характеристики:

Магнетофонът е напълно транзисторизиран. Снабден е с от­делни усилватели за запис и възпроизвеждане, с четиримоторен лентодвигателен механизъм, два тонмотора — електрическо превключ­ване на две скорости — 9,53 cm/s и 19,05 cm s (по желание на клиента 19,05—38,1 cm/s).

Специална система осигурява постоянен опън на лентата (пр включваем за различни дебелини).

Стерео или моно на 1/2 или ¼ писта, три глави.

Широчина на лентата – 1/4

Максимален диаметър на ролките 265 mm

Захранване 220 V 250 W, 50 Hz 

Размери 510 х 395 х 190 mm

Маса 23 kg

Eто и другия представен от нас модел, за който стана дума:

Български професионални магнетофони NIVOX

See more

Намерихме тука малко за един стар български ъглошлайф в Сандъците – Sandacite.

Ръчните електрически ъглошлифовъчни машини тип WSBA-1400 и Ш1- 178 са предназначени за почистване на заваръчни шевове и отливки, за шлифоване и рязане на метални плоскости и други материали. Произвеждани са в Елпром Ловеч.
Машините са предназначени за работа при нормални условия на околната среда. Не се допуска използуването им:
— във взривоопасна среда;
— в химически активна среда;
— при температура на околния въздух над 313° К (40° С);
— в особено влажна среда или при наличието на валежи.

1. ОБЩИ УКАЗАНИЯ
Ъглошлифовъчните машини работят с абразивни дискове, допускащи периферна скорост 80 m/s. Изискват променливо еднофазно напрежение.
По отношение на защитата от поражение от електрически ток машините са от клас II, съгласно БДС 8592-77 (СЕЕ 20), т. е. частите им под напрежение притежават двойна изолация (работна и защитна) и нямат приспособление за зануляване и заземяване.

2. УКАЗАНИЯ ЗА ИЗИСКВАНИЯ ПО ТЕХНИКА НА БЕЗОПАСНОСТТА
2. 1. С ъглошлифовъчните машини могат да работят лица, запознати с методите за безопасна работа с ръчните електрически инструменти.
2. 2. При експлоатация на ъглошлифовъчните машини спазвайте следните – изисквания:
— не работете при резки изменения на температурата, предизвикващи кон¬дензация на водни пари по повърхността на изолацията на машината;
— не пробивайте отвори по машината, тъй като това може да доведе до повреда на защитната изолация;
– не работете без предпазители на диска;
— не пускайте ъглошлифовъчната машина под товар;
— не заменяйте диска при включена към мрежата машина.
2. 3. Преди започване на работа проверете:
— затягането на винтовете, закрепването на предпазителя и диска;
— диаметърът на диска да не е по-голям от указания върху табелката;
— изправността на редуктора чрез завъртане на шпиндела с ръка (при из¬ключен електродвигател);
— допустимата периферна скорост на диска да не е по-малка от 80 m/s;
— изправността на захранващия шнур с щепсел.
Той трябва да бъде здрав, без снаждания или наранявания дори на външната обвивка. Не допускайте допиране на шнура до горещи предмети, влажни и маслени повърхности, до остри ръбове.
2. 4. Преустановете работата с машината при възникване на някоя от следните повреди:
— искрене на четките, съпроводено с поява на кръгов огън по колектора;
— изтичане на смазка от вентилационните отвори;
— повреда на щепсела, захранващия шнур или предпазителя на шнура;
— счупване капачката на четкодържателя;
— повреда на прекъсвача;
— поява на дим или миризма, характерна за изгоряла изолация.
2. 5. При работа поставяйте предпазни очила.

Ето и кога е произведена машината, която ви представяме:

3. ПОДГОТОВКА И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА РАБОТА
3. 1. Снемете консервиращата смазка от шпиндела и детайлите за закрепване на диска.
3. 2. Поставяне на абразивния диск (фиг. 1).
Монтирайте предпазителя и абразивния диск съгласно фиг. 1. Затегнете гайката със специалния ключ. Придържайте шпиндела на машината с гаечен ключ 17.
За дискове с дебелина под 8 mm затягащата гайка трябва да се обърне спрямо
положението, указано на фиг. 1.
3. 3. Включване и изключване (фиг. 2).
Натиснете лоста на прекъсвача в положение 1 — машината се върти. Натиснете лоста на прекъсвача в положение 0 — машината спира.

4. 1. Подмяна на шнур с щепсел (фиг. 3).
Отвийте винтовете и свалете капака на полуръкохватката
Отвийте винтовете. Свалете скобата на шнура
Отвийте винтовете, свързващи проводниците на шнура с прекъсвача. Извадете шнура от предпазителя
Монтирайте новия шнур с щепсел в обратния ред (той трябва да съответства по качество на оригиналния).
4. 2. Подмяна на четките (фиг. 4).
Отвийте винтовете, притягащи капачката на четкодържателя
Отстранете износените четки. Поставете новите четки в четкодържателите (само предписаните от завода-производител). Четките трябва да се движат свободно в четкодържателите.
4. 3. Поддържане на машината.
За да използувате машината продължително време в максимален ефект, трябва да полагате за нея съответните грижи.
Почиствайте двигателя и подменяйте греста в редукторната кутия след продължителна експлоатация. Количеството грес е 25 g.
Предавайте машината за преглед или ремонт в специализираните сервизи. Не се допуска ремонт на намотката на котвата и колектора (с изключение на престъргването му), поради опасност от повреда на двойната изолация. При поддържане на машината използувайте следните марки четки и греси:
Четки: 8x16x25 — ОН 09 68443-77 — НРБ ВЗ на фирмата „Heid и. Со.“ — ГФР

Греси: СХ4 (375 А на фирмата „Kluber“ — ГФР FOR 375 BR ,,ФАМ“ — Югославия

С марката на Елпром Ловеч

See more

Българските ексцентрикови преси в Сандъците – Sandacite!

Тези ексцентрикови преси са произвеждани през втората половина на 70-те и 80-те г. в Научнопроизводствения комбинат Вапцаров в Плевен.

Ексцентриковите преси нами­рат голямо приложение във всички области на промишлеността. Възможността за регули­ране на хода, както и всички оста­нали технически параметри ги правят универсални и удобни при експлоатация.

Пресите се използват преди всичко за различни студено-пресови операции: рязане, изсичане, пробиване, калиброване, недълбоко изтегляне, огъване.

Командите се подават ръчно — с една или с две ръце или чрез натискане на педала с крак.

Ексцентриковият вал за всички преси е оформен като се имат пред вид възможностите за включване на допълнително устройство за синхронизиране на машината с други устройства.

Пресите имат следните ре­жими на работа: единични удари, автоматични удари и настрой­ка.

В супорта е предвидено устройство, което предпазва ме­ханизма на пресата от претоварване, като при нужда за кратко време може да се замени. Това е свързано с минимални престои.

Съединителят се включва с помощта на сгъстен въздух от промишлената магистрала под налягане от 4 до 6 Ра.

Тялото на пресите е направе­но от висококачествен материал и конструкцията му осигурява го­ляма стабилност при работа. За ексцентър преси с усилие 250 кН и 400 кН е наклоняемо, а за ексцентър преси с усилие 630 кН, 100 кН и 1600 кН — ненаклоняемо.

Ето и техническите характеристики на ексцентриковите преси:

По желание на клиента пре­сите могат да бъдат направени в тропическо изпълнение – с изпълнение на някои елемети като за страни с тропически климат. Това е често срещана разновидност в българската техническа промишленост преди 1990 г., защото тогава България развива много търговски връзки със страни от Южна Америка.

https://www.sandacite.bg/ухааа-българската-2000-тонна-хидравличн/

Вижте древен български струг в Сандъците – Sandacite!

Намерихме тука едни докИменти на ДСО Заводи за металорежещи машини и един по един ще ги споделим с Вас. Колоната се води от този струг. Датират от 80-те години.

Универсалният струг С8М е предназначен за изпълнение на разнообразни стругарски операции при обработка на детайли между центри, в патронник, в планшайба или в спе­циални приспособления.

На този модернизиран универсален струг могат да се обработват цилиндрични, конични и фасонни повърхности и да се нарязват ми­лиметрови, цолови, модулни и диаметралпитчови резби. Конструктивното решение осигу­рява голяма прецизност на обработка!а и ви­сока производителност при експлоатацията на машината.

По желание на клиента машината е можела да се окомплектува с богата гама от принадлежности.

Технически данни:

Максимален диаметър на обработка:

• прътов материал – мм 30
• над тялото – мм 300
• над супорта – мм 165
• в неподвижен люнет – мм 70
• в подвижен люнет – мм 70

Височина в центрите над направляващите – мм 150

Разстояние между центрите – мм 762

Широчина на направляващите – мм 200

Брой на оборотните системи – бр. 12

Обхват на оборотите – об/мин 85 – 2000

Преден край на вретеното по DIN 55022 – гол. № 5

Диаметър на отвора за прътов материал – мм 32

И още малко:

А за това какво мислите?

[1973] Български струг Перун

See more