Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.
Особеност на нашия форум са темите ,,Снимки от акции“, където споделяме снимки от груповите акции по пренасяне на старотехника. Най-често един човек решава да вземе нещо обемно и вика още някой да му помогне. Напоследък обаче този модел отпадна и по-скоро се появи насоката някой да се снима с новата си находка н ключови места в града, за да го видят колкото се може повече хора и да му се чудят на акъля :)
Тук съм подбрал няколко изключително добри снимки от златния фонд, които да споделя.
Докарване на АСТА-та – български радиоапарат от1 937 г.
Аз и С. Запрянов сме получили телевизор Осогово. Съответно го отваряме в неговата територия:
С Orion 53T816:
С. Запрянов много се радва на София`81 и Мургаш, прибрани от едно село до София:
Помагам на гореспоменатия да докара у тях една София 59 І мод.:
Първият ми Тулан:
Тъкмо съм получил Лира`68 и я разопаковам:
Ноември 2010, тъкмо към края на тоталната система. Аз и Митко ,,опразнихме“ един апартамент в Бъкстон, всеки взе, каквото му е на сърце, а Владислав ни караше. Добре че беше колата му, иначе… щяхме да мислим други начини. Конкретно тук – сгушил съм се до един Рубин 714:
Хубавото е, че груповите акции понякога продължават, макар че не с такъв дял, както преди, тъй като вече не сме ученици/студенти и трябва да работим. Затова се увеличава делът на личната сандък инициатива.
Завчера изпадна това радио на снимката горе. Видимо е доста пострадало, защото е държано във влажно мазе. Но поне всички части без задния капак са уо налице.
Знам само, че моделът е от края на 30-те години и производителят е радио Клингзор, нищо повече.
Драги приятели, здравейте! Дойде време да ви представим СЪКРОВИЩЕТО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ, най-великолепното българско радио до 1945 г., българският царски танк на име Силвания 68! Няма друго толкова голямо по размери българско радио от въпросния период. :)
Заповядайте, ето легендарната Силвания 68:
Старо радио Силвания
Годината на пускане на модела в производство е 1938. Производителят – добре известен на почитателите на българската радиопромишленост от този период – е Радио вести О. О. Д-во, София – инж. Г. М. Георгиев, бул. Дондуков № 37:
Старо радио Силвания
Нещо повече, митичната известност на този модел е допринесла за това той да бъде известен само под името ,,Радио-вести“.
Говорителят е много голям, тежък, масивен и грамаден като капак на тенджера. Въпреки това обаче ес мощност само няколко вата. Вижда са и лепенка с името на собственика, за когото е било предначено радиото, може би:
Старо радио Силвания
Отвътре то самото е също твърде внушително. Лампите му са американско производство, също както и скàлата:
Завчера ми попадна този български монитор, произведен в завод Аналитик Михайловград под шапката на ДСО ,,Изчислителна и организационна техника“ (ИЗОТ). Доколкото успях да разбера от описанието в обявата, с него е бил съоръжаван особен вид Правец 8, използуван от БНА. Има 24-волтово захранване. Година на производство – 1990.
Снимките също са от обявата на човека, който ми го продаде – nikbr – така че дори не се наложи да го снимам.
Днес ще ви покажем един интересен стар документ. :)
В епохата на Царство България желаещите да упражняват професията ,,радиотехник“, за да могат напр. да ремонтират радиоприемници, не е било задължително да имат тази специалност като висше или средно образование (в последния вариант – придобита напр. от Телеграфопощенското училище в София). За целта е било достатъчно да изкарат курс по радиотехника, наричан ,,радиомонтьорски“ именно защото е бил достатъчен за практикуване на тази професия. Курсове са били организирани от известни радиотехници практици и са включвали часове теория и упражнителни дейности, а обучението е завършвало с изпити и издаване на документ. Курсовете е трябвало да бъдат лицензирани от компетентния държавен орган, в този случай – Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Изпитът също е бил с въпросник, отговарящ и стандартизиран според държавните изисквания. Скоро ще качим информация и за това.
Та точно такава дипломна бумага сме ви скенирали по-долу. Това е уверение за завършен курс по радиомонтьорство, издадена през 1936 г. Човекът е следвал два месеца тайните на лампите и механизмите, след това криво-ляво е взел изпитите и вече има диплома за радиотехник.
Уверение радиомонтьорски курс
Лектор на курса е известният инж. Г. М. Георгиев, собственик на радиоработилницата ,,Радио Вести О. О. Д-во“ на бул. Дондуков 37 в София (там са се произвеждали радиоприемниците от марката Силвания) и автор на книги по радиотехника и електротехника.
Напълно възможно е той да е отворил радиосервиз след това, или да е започнал да работи в такъв. Кой знае?
На нас ни харесва и снимката на курсиста, приложена на дипломата – с тези петна около изображението е добре оформена. :)
Знаете ли дали съществува български телевизор София`86? Аз само бях чувал някакви градски легенди за такъв. Оказва се обаче, че е бил в производство, макар и вероятно в съвсем малко бройки, след като досега не сме намерили нищичко от него.
Сведенията добих, след като намерих тази брошура:
български-телевизор-софия-86
Тя е единно ръководство за употреба на София`85 и `86 и в нея е описано, че `86 е напълно същата като `85, само че диагоналът на екрана й е 61 см, срещу 42 при `85.
Легендарният български телевизор Кристал 59 в Sandacite.BG!
Стар телевизор Кристал 59
Ето, най-сетне ни се удаде случай и да запазим за поколенията нещо, което виждам за пръв път от 11 години колекциониране – телевизора Кристал 59. Успяхме да се сдобием с него от обява, последването на която ни отведе в мазе в Центъра на София! :) А какво изникна оттам… виждате сами!
Кристал 59 влиза в производство през 1964 г., а производител е Слаботоковият завод ,,Климент Ворошилов“. Пълното название на този приемник е Кристал Т59-20.
Както и е описано в книгата на М. Серафимов ,,Телевизионни приемници“ (София, ДИ ,,Техника“, 1977 г.), не съществуват никакви разлики между него и една година по-стария от него Кристал 53 (с който ви запознахме ТУК), освен по-големия екран – 59 срещу 53 см. Монтажът е отново обемен тип.
Основните прибори за управление на работата на телевизора са няколко потенциометъра, скрити под традиционното за тази линия телевизори пластмасово капаче в средата под екрана:
Стар телевизор Кристал 59
Този Кристал също може да запаметява 12 тв канала, антенният му вход е симетричен (12 ома) и съдържа 18 радиолампи (Е и Р серия) и 6 полупроводникови диода. Имайки подръка схемата на Кристал 53 (ЦЪК), лесно можете да се оправите и с този. :)
Използваният кинескоп е WF B59G2 с ъгъл на отклонение на лъча 110 градуса, производство на ГДР.
Кристалът консумира 180 вата мрежова мощност, а размерите му са 610 х 500 х 355 мм. Тежи близо 40 кг.
Днес ще Ви представим фотосесия от пренасянето на първия български телевизор Опера 1. Въпросният беше спасен от един пункт за вторични суровини, където само нашата решителна намеса повлия нещата в положителна посока, така щото Операта да не замине за скрап. Схемата бе дълга и сложна, всеки беше полезен с нещо, но накрай се получи така, че трима души обединиха усилията си, за да може да бъде спасена от унищожение поредната бройка от първия български телевизор Опера1 – 1960 г. Кинескоп – западен АW43-80, в повечето случаи – производство на Тунгсрам.
Външно оформлението е силно повлияно от унгарския телевизор телевизор Орион 53Т816 – дори несиметричните вентилационни отвори на задния капак са запазени.
Първият български телевизор Опера 1
Винаги съм харесвал груповите акции, защото те са момент, когато можем да почувствуваме сандъкчийството и откъм неговата по-човешка, сплотяваща страна.
първият-български-телевизор
А това е кадър от производството на Опера 1 в завода Ворошилов, около 1960 г.:
