Петък, 21:30 ч., можете да ни слушате по БНР, програма Христо Ботев, в предаването ,,Аларма“. Основателят и администратор на Сандъцитe – Българският портал за стара техника, Антон Оруш, ще говори за новоизготвения цифров архив на списание Космос, както и за други проекти на сайта като цяло.
Особеност на нашия форум са темите ,,Снимки от акции“, където споделяме снимки от груповите акции по пренасяне на старотехника. Най-често един човек решава да вземе нещо обемно и вика още някой да му помогне. Напоследък обаче този модел отпадна и по-скоро се появи насоката някой да се снима с новата си находка н ключови места в града, за да го видят колкото се може повече хора и да му се чудят на акъля :)
Тук съм подбрал няколко изключително добри снимки от златния фонд, които да споделя.
Докарване на АСТА-та – български радиоапарат от1 937 г.
Аз и С. Запрянов сме получили телевизор Осогово. Съответно го отваряме в неговата територия:
С Orion 53T816:
С. Запрянов много се радва на София`81 и Мургаш, прибрани от едно село до София:
Помагам на гореспоменатия да докара у тях една София 59 І мод.:
Първият ми Тулан:
Тъкмо съм получил Лира`68 и я разопаковам:
Ноември 2010, тъкмо към края на тоталната система. Аз и Митко ,,опразнихме“ един апартамент в Бъкстон, всеки взе, каквото му е на сърце, а Владислав ни караше. Добре че беше колата му, иначе… щяхме да мислим други начини. Конкретно тук – сгушил съм се до един Рубин 714:
Хубавото е, че груповите акции понякога продължават, макар че не с такъв дял, както преди, тъй като вече не сме ученици/студенти и трябва да работим. Затова се увеличава делът на личната сандък инициатива.
Завчера изпадна това радио на снимката горе. Видимо е доста пострадало, защото е държано във влажно мазе. Но поне всички части без задния капак са уо налице.
Знам само, че моделът е от края на 30-те години и производителят е радио Клингзор, нищо повече.
Драги приятели, здравейте! Дойде време да ви представим СЪКРОВИЩЕТО НА ПРАБЪЛГАРИТЕ, най-великолепното българско радио до 1945 г., българският царски танк на име Силвания 68! Няма друго толкова голямо по размери българско радио от въпросния период. :)
Заповядайте, ето легендарната Силвания 68:
Старо радио Силвания
Годината на пускане на модела в производство е 1938. Производителят – добре известен на почитателите на българската радиопромишленост от този период – е Радио вести О. О. Д-во, София – инж. Г. М. Георгиев, бул. Дондуков № 37:
Старо радио Силвания
Нещо повече, митичната известност на този модел е допринесла за това той да бъде известен само под името ,,Радио-вести“.
Говорителят е много голям, тежък, масивен и грамаден като капак на тенджера. Въпреки това обаче ес мощност само няколко вата. Вижда са и лепенка с името на собственика, за когото е било предначено радиото, може би:
Старо радио Силвания
Отвътре то самото е също твърде внушително. Лампите му са американско производство, също както и скàлата:
Завчера ми попадна този български монитор, произведен в завод Аналитик Михайловград под шапката на ДСО ,,Изчислителна и организационна техника“ (ИЗОТ). Доколкото успях да разбера от описанието в обявата, с него е бил съоръжаван особен вид Правец 8, използуван от БНА. Има 24-волтово захранване. Година на производство – 1990.
Снимките също са от обявата на човека, който ми го продаде – nikbr – така че дори не се наложи да го снимам.
Днес ще ви покажем един интересен стар документ. :)
В епохата на Царство България желаещите да упражняват професията ,,радиотехник“, за да могат напр. да ремонтират радиоприемници, не е било задължително да имат тази специалност като висше или средно образование (в последния вариант – придобита напр. от Телеграфопощенското училище в София). За целта е било достатъчно да изкарат курс по радиотехника, наричан ,,радиомонтьорски“ именно защото е бил достатъчен за практикуване на тази професия. Курсове са били организирани от известни радиотехници практици и са включвали часове теория и упражнителни дейности, а обучението е завършвало с изпити и издаване на документ. Курсовете е трябвало да бъдат лицензирани от компетентния държавен орган, в този случай – Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. Изпитът също е бил с въпросник, отговарящ и стандартизиран според държавните изисквания. Скоро ще качим информация и за това.
Та точно такава дипломна бумага сме ви скенирали по-долу. Това е уверение за завършен курс по радиомонтьорство, издадена през 1936 г. Човекът е следвал два месеца тайните на лампите и механизмите, след това криво-ляво е взел изпитите и вече има диплома за радиотехник.
Уверение радиомонтьорски курс
Лектор на курса е известният инж. Г. М. Георгиев, собственик на радиоработилницата ,,Радио Вести О. О. Д-во“ на бул. Дондуков 37 в София (там са се произвеждали радиоприемниците от марката Силвания) и автор на книги по радиотехника и електротехника.
Напълно възможно е той да е отворил радиосервиз след това, или да е започнал да работи в такъв. Кой знае?
На нас ни харесва и снимката на курсиста, приложена на дипломата – с тези петна около изображението е добре оформена. :)
Знаете ли дали съществува български телевизор София`86? Аз само бях чувал някакви градски легенди за такъв. Оказва се обаче, че е бил в производство, макар и вероятно в съвсем малко бройки, след като досега не сме намерили нищичко от него.
Сведенията добих, след като намерих тази брошура:
български-телевизор-софия-86
Тя е единно ръководство за употреба на София`85 и `86 и в нея е описано, че `86 е напълно същата като `85, само че диагоналът на екрана й е 61 см, срещу 42 при `85.
Днес ще Ви представим фотосесия от пренасянето на първия български телевизор Опера 1. Въпросният беше спасен от един пункт за вторични суровини, където само нашата решителна намеса повлия нещата в положителна посока, така щото Операта да не замине за скрап. Схемата бе дълга и сложна, всеки беше полезен с нещо, но накрай се получи така, че трима души обединиха усилията си, за да може да бъде спасена от унищожение поредната бройка от първия български телевизор Опера1 – 1960 г. Кинескоп – западен АW43-80, в повечето случаи – производство на Тунгсрам.
Външно оформлението е силно повлияно от унгарския телевизор телевизор Орион 53Т816 – дори несиметричните вентилационни отвори на задния капак са запазени.
Първият български телевизор Опера 1
Винаги съм харесвал груповите акции, защото те са момент, когато можем да почувствуваме сандъкчийството и откъм неговата по-човешка, сплотяваща страна.
първият-български-телевизор
А това е кадър от производството на Опера 1 в завода Ворошилов, около 1960 г.:
Разглеждайки споменатия Каталог на стоките за народно потребление от 1977 г., попаднах на този неизвестен за мен български телевизор. Описан е като София 31. Вижда се надпис Resprom на латиница, както и 4 сензорни бутона.
Интересното е, че под названието София 31 е известен добре познатият ни преносим телевизор с пластмасова кутия и 31 см екран.
Износното направление на голямата София 31 вероятно е била Унгария. Но нямам никакви други данни за големия износен телевизор и, ако желаете да добавите или предположите нещо, можете да го сторите тук – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=4725&start=20
