Магнетофонна приставка Лира + схема и документация

Магнетофонната приставка Лира е хитроумна разработка на Слаботоковия завод Климент Ворошилов от 1956 г. Тя е пред­назначена за извършване на записи, въз­произвеждане на говор и музика преди всичко в домашна обстановка. Устройството има следните възможности за работа:

1. Запис с микрофон върху магнитна лента
2.  Запис с грамофон  върху магнитна лента

3. Запис от радиоприемник  върху магнитна лента
4. Възпроизвеждане  от магнитна лента
5. Ускорен ход (за пренавиване „на­пред“ и „назад“).
6. Контролиране нивото на записа, който се извършва чрез вградена глимлампа.

Както се вижда от поместената горе снимка, приставката е поместена в малък куфар от изкуствена кожа, тежащ с приставката около 4 кг.

Магнетофонната приставка е оформена върху красиво механически устойчиво ме­тално шаси. Върху него са скрепени всич­ки команди, индикаторната глимлампа, куп­лунг за микрофона и шнуровете за свързване с радиоприемника. Под шасито с два винта е скрепена кутия — шаси от пласт­маса, в която са монтирани предусилвателят и генераторът за изтриван и подмагнитване. С това си оформление магнетофонната при­ставка Лира има красив външен вид, удобно и бързо обслужване и достъп до всички де­тайли при ремонт. Теглото на приставката е около 3 кг.

Специално нашата приставка в Сандъците – сандъците е била пазена изключително добре от своя предишен собственик. Когато я получихме, куфарът беше пълен с цялата й съпътствуваща документация, която можете да разгледате по-долу. Има фактура от закупуването, констативен протокол за приемане на пратката (защото явно приставката е била закупувана от разстояние), изпитателен протокол за успешно преминати проби и оригинално техническо описание. Всичко това е поместено в плик с името на собственика.

Комплектът МП 1 Лира съдър­жа:

1. Магнетофонна приставка — 1 брой.
2. Ролка с магнетофонна лента (180—200 метра) — 1 брой.

3. Празна ролка за магнетофонна лента — 1 брой.
4. Резервни гумени ремъчета — 4 броя.
5. Куплунг — 1 брой.
6. Ключ за из­ключване на висо­коговорителя — 1 брой.
7. Описание — 1 брой.

8. Кутия за транс­порт н съхранение.

При поискване се прибавя малога­баритен динамичен микрофон и допъл­нителна захранва­ща група.

Приставката се захранва от радиоприемника, към който се включва.

Технически данни:

А) Електрически

1) Захранване: от приемника, с който се комплек­тува, а именно: отопление — 6,3 V/0,6 A (за работа на приставката с приемници, от кои­то не могат да се вземат захранващи напрежения, при поискване се дава захранващо устройство)

• анодно напреже­ние — 250 в, 2 mA при възпроизвеж­дане и 14 mA при запис.

2) Честотна характеристика: от 100 до 7000 хц ± 5 дб за лента тип „С“ (за целия каиал запис — възпроизвеждане)

• Нелинейнн изкривявания: К > 7% (за целия канал).

• Ниво на собствен шум: — 30 дб.
• Прослушване на съседната бразда: —40 дб.
• Чувствителност: вход ми­крофон — 2 mV.

Ниво на записващия сигнал – 5-15 V.

• Магнетофонни глави:

изтриваща феритна — 2 х 100 нав

универсална (записваща и въз­произвеждаща) 2 х 1250 нав.

Конкретно нашата приставка е произведена през 1958 г. и е точно 510-тото такова устройство, слязло от производствените конвейери на завода за тази година:

• Ток на изтриване: 240 mA с честота 50 kHz ± 20 %.
• Ток на подмагнитване: 1,1 mA — 50 kHz ± 20 %.

За работа на приставката с приемници, от кои­то не могат да се вземат захранващи напрежения, при поискване се дава захранващо устройство.

В схемата на Лира влизат електронните лампи двойни триоди ECC81 и ECC82. Повече за магнетофонната приставка Лира можете да разберете от нейното описание и схема, които можете да изтеглите оттук ==> Magnetofonna-pristavka-Lira

В друга публикация ще се занимаем по-подробно с лентодвижещия механизъм на тази магнетофонна приставка, който е чисто българско производство (отбелязваме това, защото на някои други български лентови устройства от по-късните периоди ,,механиките“ са вносни – напр. унгарски).

А сега нека разгледаме и документацията, която дойде с устройството. Това са първите две страници от техническото описание – както виждате, ,,корицата“ е рисувана с молив, а самият текст е печатан на пишеща машина и след това е размножаван на циклостил:

Поначало, когато дадено устройство се закупува, пред клиента се извършват технически проби, за да се докаже неговата работоспособност. Такива тестове е преминала и нашата приставка и даже са били измерени някои параметри:

Непознатите български електрокари и мотокари в Sandacite.BG!

Днес в Сандъците – сандъците имаме една загадка за Вас. Разглеждайки старите архиви, попаднахме на план за развитието на производството в Комбината за електрокари 6 септември. Този документ е писан през 1964 г. Ние добросъвестно го пренасяме тук и, тъй като имаме дълбока вяра в информираността на своите потребители, се осмеляваме да Ви зададем следните два въпроса:

• долните модели електрокари влизат ли действително в масово производство?
• можете ли да си припомните дали сте виждали или работили с такива?

Предприемаме тази наглед нетрадиционна изследователска стъпка, понеже често се случва да заложените в плановете бъдещи модели да не бъдат качени на производствените поточни линии. Такива случаи има много – първите примери, за които се сещаме, са тези с телевизорите Родопи и Витоша например.

И така, приятно разглеждане! :)

Електрокари с едно задвижвано и управляемо колело. Поради малките си размери те са много удобни за работа в тесни помещения. Предните ко­лела са само носещи, а едно от задни­те колела е едновременно и двигател­но, и управляемо, докато другото се движи свободно. Разработени са вари­анти на високоповдигачи с височина на повдигане на товара до 3,2 и 4,5 м и нископовдигачи с височина на повдигане до 1,25 м. Управлението е воланово, като седалката за водача е разположена перпендикулярно спрямо посоката на движение.

Разновидност на тези електрокари е високоповдигачът

с надлъжно изнасяне на повдигателната уредба.

Особено удобен е за работа в складове с тес­ни коридори. Задвижването на електро­кара се осъществява посредством дви­гател, вграден вертикално в колона, уеднаквена както за цялата група, така и за групата на ръчноводимите електрокари. Тяхната скорост на движение е 8 км/ч.

Ръчноводими електрокари

Разработени са ръчноводим високоповдигач с това­роподемност 1000 кг и ннскоповдигач с товароподемност 2000 кг. Поради ми­нималните си размери и малки тегла те могат да влизат в асансьори.

Ръчноводимите електрокари се управляват от водач, който върви до електрокара.

Командването им става посредством вградени в ръкохватката за управление микровключватели. При пускане на ръ­кохватката тя се връща в нулево поло­жение, при което се задействуват спи­рачката и се прекъсва токът. Скоростта на движение на тези електрокари е от порядъка на 4 км/ч с номинален товар. Високоповдигачите повдигат товарите на височина до 1,7 м, 3,2 м и 4,5 м, а нископовдигачите — до 1,25 м. Предвидени са по два варианта за все­ки тип — с товарна платформа и с вилица за палети.

Електрокари и мотокари с напречно изнасяне на повдигателната уредба. За да се осигури рационален и сигурен транспорт на дълги предмети, като дървени трупи, тръби, греди, ламарини и други, който с обикновените типове електрокари се осъществява много трудно,  през 1964 г. в Института по електрокари и мотокари започна създаване­то на група електрокари и мотокари с напречно изнасяне на повдигателната уредба. Електрокарите имат товаропо­демност 1 и 2 тона, а мотокарите — 3 и 5 тона и височина на повдигане до 4,5 м. Тяхната скорост на движение е около 13 км/ч. Управлението е воланово, а за водача е предвидена специална кабина. Регулирането на скоростта ста­ва плавно, безстепенно, посредством безстъпален контролер. Предвидени са около 11 блокировки за предпазване от неправилни манипулации. Тези машини са снабдени с пълна осветлителна и сигнална уредба, изисквани от Правил­ника за уличния транспорт. От тази група е готов за серийно производство електрокарът с товароподемност 1000 кг.

Освен гореизброените групи електрока­ри и мотокари заслужава да се отбеле­жат още: електросамосвалът с товаро­подемност 2000 кг с накланяща се на три страни товарна платформа. Накла­нянето се осъществява по хидравличен начин. Машината има скорост на дви­жение 13 км/ч. Електромобилът с то­вароподемност 1500 кг ще бъде много подходящ за близък градски превоз — за разнасяне на мляко, продукти и други. Мотокарът високоповдигач с товароподемност 3000 кг и височина на повдигане 3,2 м е снабден с дизе­лов вдигател българско производство и от­говаря на съвременното спрямо 1964-5 г. световно ниво.

През същия период сътрудниците на Института разработват още редица нови конструкции електрокари и мотокари с високи тех­нически показатели.

Доволни ли сте от Текст 16?

Днешната публикация в Сандъците ще Ви запознае с нещо необичайно за времето си! :)

През 1986 г. Комбинатът по микропроцесорна техника в Правец започва да изпраща на своите клиенти анкетна карта заедно с текстообработващата програма Текст 16. Целта е потребителите да дадат своето мнение за:

1. Оценка за разбираемост и оформяне на ръководството, за ниво и ефективност на разработката (разб. Текст 16)
2. Откриване и отстраняване на допуснати грешки и несъответствия в системата и техническото ръководство.
3. Идеи за включване на рационални и ефективни функционални решения в следващите версии,
4. Установяване на преки връзки между потребител, разработчик и разпространител, за бързо доставяне и усвояване на новоразработени версии.

На първата снимка е даден пликът с анкетата в затворен вид, а ето го тук вече полуотворен:

За целта трябва да отговорите на следните въпроси:

• Вашата организация, име и адрес за кореспонденция.
• Вашата професия. Какви по вид са Вашите документи и средно по колко страници на ден създавате?
• Кои системни функции използвате? (често; рядко; не използвате)
• Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на системата? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
• Каква е Вашата оценка за нивото и ефективността на документацията? (лоша, добра, отлична – подчертайте)
• Как изучавате и усвоявате системата? (чрез ръководството, чрез помагалата, чрез Help-информация или чрез чужда помощ – подчертайте)
• Открити от вас грешки. Ще Ви бъдем благодарни, ако опишете подробно ситуацията при възникването им.
• Кои елементи в системата, според Вас, са неудачно решени, и какво бихте предложили Вие?
• Какви нови функции бихте желали да притежава Текст 16?
• Други забележки или препоръки за Текст 16 и за разработване на други програмни продукти, необходими за Вашата дейност.

Накрая трябва да изпратите попълнената анкетна карта на адреса, посочен на плика:

КОМБИНАТ ЗА МИКРОПРОЦЕСОРНА ТЕХНИКА – гр. Правец

СОФТУЕРНА КЪЩА ПРАВЕЦ-ПРОГРАМА

ЗА ТЕКСТ-16

2161 гр. Правец

Гореспоменатото проучване е изпълнено, както казахме, през 1986 г. Според нас наистина може да се каже, че въпреки държавното планиране на икономиката и следващото от това стриктно разпределение кой производител (в случая на компютърни програми) какво да произвежда, маркетинговата мисъл на Комбината в Правец е била на доста високо ниво!

Подобни проучвания са правени и от ТК Национален програмен и проектен фонд, по-конкретно с програмата Странд. Потребителите са давали предложения за промени и в следващата версия на софтуера по-голямата част от тях са били уважени (да припомним, че Странд е от програмите, излизали в повече от една версия).

Контролер за запомнящо устройство с твърд магнитен диск

Както сме Ви показвали в други наши публикации, мощните електронноизчислителни машини от 70-те и 80-те г. използуват като външна памет т.н. запомнящи устройства с твърд магнитен диск. За разлика от съвременен хард диск обаче (на който те са предтеча), не е достатъчно просто да включиш едно такова устройство към паралелния интерфейс и то да заработи. За да върши то правилно работата си, му е необходим външен контролер, който не е вграден (както сега), а представлява отделен модул, с размери примерно на микровълнова.

Тогава контролерът се е наричал управляващо устройство.

В тази публикация в Sandacite.BG ще разгледаме именно едно такова устройство, предназначено именно за онази машина на горната снимка.

През 1987 г. в Централния институт по изчислителна техни­ка и технологии в София е разработено управля­ващо устройство, което дава възможност за свърз­ване на две запомнящи устройства с твърд маг­нитен диск (ЗУТМД) с капацитет до 10 Mbyte към МЕИМ с магистрален паралелен интерфейс.

Управляващото устройство е предназначено да приема команди от централния процесор на електронноизчислителната машина и да ги интерпретира така, че да могат да бъдат предадени през ин­терфейса на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. Обменът на данни се извърш­ва в режим на пряк достъп до паметта. По време на инициализация и обмен на информация за със­тояние управляващото устройство е подчинено устройство, а по време на обмен на данни е управ­ляващо по отношение на магистралния паралелен интерфейс. Видът и посоката на обмен на данни се определят от управляващи сигнали от интерфейса. Микропроцесорът в управляващото устройство синхронизира работата му с магистралния пара­лелен интерфейс и дава възможност магистралата да се използва от други устройства, когато упра­вляващото устройство е заето с вътрешни опера­ции или с работа със запомнящото устройство с твърд магнитен диск.

Управляващото устройство съдържа 5 програм­но достъпни регистъра:

регистър за управление и за състояние на уп­равляващото устройство и ЗУТМД;

регистър за адрес от магистралния паралелен интерфейс BAR;

регистър за адрес на запомнящото устройство с твърд магнитен диск;

регистър с общо предназначение MPR

регистър за разширена адресация

Посредством регистрите се обменят команди, информация за състояние на подсистемата и данни.

Управляващото устройство може да извършва следните основни операции: търсене — състои се в прочитане на номера на първия достъпен цилиндър, изчисляване на разликата между номерата на текущия и желания цилиндър и генериране на необходимия брой стъп­ки в необходимата посока към запомнящото устройство с твърд магнитен диск; позициониране на нулев цилиндър; четене/запис — състои се в търсене на необходимия цилиндър и осъществяване на четене или запис с проверка — извършва се запис на сектор със следващо четене и сравнение.

Форматирането на носителя е част от диагностич­ния тест на управляващото устройство. Процесът се извършва на четири цикъла—запис и следваща проверка на заглавията (хедърите) и запис и след­ваща проверка на пътечките.

Блоковата схема на управляващото устройство е дадена на долната фигура.

Обменът на управляваща ин­формация и данни се синхронизира от микропро­цесор под управлението на микропрограма в по­стоянното запаметяващо устройство (ПЗУ). Полу­чените от централния процесор (ЦП) команди за четене, запис и др. стартират последователност от микроинструкции, управляващи запомнящото устройство с твърд магнитен диск и об­мена на данни между управляващото устройство и паметта на МЕИМ.

Микропроцесорът е реализиран чрез две 4-битови секции, които образуват 8-битово аритметич­но-логическо устройство АЛУ. Последователно­стта на изпълнение на микроинструкциите се за­дава от схема за избор на адресите.

ПЗУ е с обем 1 Кbyte. Разредността на микро­инструкциите е 48 bit, която се реализира чрез едновременно адресиране на 6 схеми. Спецификата на управление на микропроцесора изисква към изходите на ПЗУ да бъдат включени паралелни регистри. В тях се съхранява текущата микроинструкция, докато схемата за избор на адреса може да избере следващата. Микроинструкцията се раз­деля на полета, които управляват логиката на уп­равляващото устройство. Основни полета са тези, които задават параметрите на АЛУ и преходния адрес на схемата за задаване на адресите. Част от микроинструкцията участва във формирането на условията за преход. Някои полета се използват за генериране на вътрешни тактови поредици и управляващи сигнали.

Редът на изпълнение на микроинструкциите се определя от редица условия — наличие на нулев резултат от АЛУ, наличие на пренос от обработ­ката на данни в АЛУ, от вида на изходните данни от АЛУ и др. Логиката, следяща условията, е реа­лизирана чрез програмируеми логически елемен­ти. Тя генерира сигнал за преход към схемата за задаване на адресите.

Входовете и изходите за данни на 4-битовите секции образуват вътрешни за управляващото устройство магистрали. В зависимост от разрешаващи и управляващи сигнали АЛУ получава данни (DQ+D7) от централния процесор, от ЗУТМД, чете константи от постоянното запаметяващо уст­ройство или чете данни за състояние на запомнящото устройство с твърд магнитен диск. След обработка АЛУ генерира изходни данни (Y0 – Y7), които в зависимост от състоянието на управляващите и разрешаващи сигнали могат да се четат от централния процесор, да се изпращат към ЗУТМД като данни за запис или управлява­щи сигнали или да управляват логиката на контролера. Поради различната скорост на работа на запомнящото устройство с твърд магнитен диск и МЕИМ по време на опера­ция четене или запис се налага буфериране чрез вътрешна за управляващото устройство оператив­на памет. Обменът на данни между ЗУТМД и МЕИМ се извършва на две стъпки с междинно запаметя­ване в паметта на управляващото устройство.

Управлението на ЗУТМД (избор на устройство, подаване на сигнал за посока, импулси за стъпка и др.) се извършва чрез изходната магистрала, която се стробира от вътрешен управляващ сиг­нал.

Данните за запис, буферирани във вътрешната памет на управляващото устройство, постъпват в паралелен вид на входовете на преместващ реги­стър. От изхода на преместващия регистър данни­те в последователен вид през мултиплексор постъп­ват в блок за MFM-кодиране и блок за формиране на контролни символи (ЕСС-логика). ЕСС-логика- та е изградеш от преместващи регистри с паралел­ни изходи, генериращи контролни символи с по­мощта на <32-разреден полином. Предаването на контролните символи става след края на блока от данни. Логиката за MFM-кодиране е изградена от програмируеми логически елементи. Кодираните данни се подават към запомнящото устройство с твърд магнитен диск за запис.

Поради редица механични фактори честотата на записаните върху носителя данни се отличава, ма­кар и слабо, от честотата на прочетените данни. Синхронизирането на прочетените данни става с логика за следене на фазата на прочетения сигнал. Основа на тази логика е схема, преобразуваща фазовото отместване на прочетените данни в ана­логов сигнал. На базата на разликата между едно опорно напрежение и получения аналогов сигнал се коригира синхронизиращата честота. Прочете­ните данни постъпват на последователния вход на преместващ регистър и на ЕСС-логиката. От пара­лелните изходи на преместващия регистър данни­те се записват в буферната памет на управляващо­то устройство. ЕСС-логиката осъществява делене на постъпващата от ЗУТМД информация и генери­ра 32-разреден остатък. Ако остатъкът не е нула, прочетената информация е с грешки, ако остатъкът е нула, няма грешка в прочетените данни.

От буферната памет на управляващото устрой­ство данните се прехвърлят към оперативната па­мет на МЕИМ в режим на пряк достъп до паметта.

Блок „Тактов генератор“ издава всички так­тови поредици, управляващи работата на управля­ващото устройство. Той е реализиран чрез специа­лизирана генераторна схема, твърдо програмира­на да реализира импулсни поредици с необходими­те честоти.

Управляващото устройство ИЗОТ 1054С.0010 е разработено за вграждане в МЕИМ ИЗОТ 1054С

или в ЕИМ с магистрален паралелен интерфейс. По този начин се разширяват възможностите на МЕИМ за потребителски приложения, като из­ползването им в ГАПС и в други управляващи и изчислителни конфигурации.

Български куфарни грамофони

Куфарните грамофони са с вграден транзисторен усилвател и високоговорители и позволяват без наличието на радиоприем­ник да се възпроизвеждат записи на грамофонни плочи с нор­мален (шеллак) и микрозапис. Накратко казано, те също са вид сандъци и днес ще да Ви покажем следните апарати, произвеждани в България през втората половина на 1960-те години:

 

КУФАРЕН ГРАМОФОН G0—G0 MINI CHANGER – тип Р 101 Шаси автомат тип UA50

Скорости 16 2/3; 33 1/3; 45 и 78tr/min със стерео-доза

Изходяща мощност 1,5 W

Честотна характеристика     100 – 12000 Hz +/- 3 dB

Размери 389 X 240 x 150 mm

Тегло  5,8 kg

Куфар в пластмасово изпълнение, предназначен предимно за портативни цели.

 

КУФАРЕН ГРАМОФОН МОНО 2,5 W — тип Р 102 Шаси автомат тип D със стерео-доза

Скорости   162/3; 33 1/3; 45  и 78 tr/min

Изходяща мощност        2,5 W

Честотна характеристика 60 : 15000 Hz + 3      dB

Размери    415 X 305 X 205 mm

Тегло      10 kg

Елегантен дървен куфар предимно за стационарно ползване с възможност и за транспортиране.

 

КУФАРЕН ГРАМОФОН СТЕРЕО 2 X 2,5 W — тип Р1-3 Шаси автомат тип 56

Скорости                      13 2/3; 331/3; 45 и 78 tr/min

Изходяща мощност        5 W (2 X 2,5 W)

Честотна характеристика 60 – 15000 Hz  +/- 3  dB

Размери                        415 X 305 X 205 min

Тегло                            12,4 kg

Елегантен дървен куфар, предимно за стационарно домашно ползване с възможност и за транспортиране

Производител: ДСО Радиоелектронна и съобщителна про­мишленост – кв. „Захарна фабрика“ — София

Износител: Електроимпекс

 

Излезе книга по история на българските телевизори

На 28.ІХ.2016 от 17:30 в Националния политехнически музей се проведе представяне на книгата Зад синия екран на ст. н. с. инж. Апостол Апостолов . Авторът е работил 35 години в Слаботоковия завод Климент Ворошилов и е живата легенда на конструирането и производството на български телевизори – ,,несменяемият лидер в тази област“, както го нарича в думите си за книгата проф. дтн инж. Живко Железов.  Той беше човекът, който откри представянето на книгата, а какво каза, можете да видите във видеоматериала най-долу.

Събитието събра в изложбената зала на музея дългогодишни колеги и приятели на инж. Апостолов. Той не смогваше да раздаде всички автографи, които желаеше, защото, наистина, хората, които желаеха да се сдобият с книгата му, бяха над сто. В произведението си той проследява хронологично историята на този клон от нашата промишленост. Ние виждаме бавното и трудно начало, последващата специализация и развитие – както лично на отделните хора, така и на производството – после идва ред на увеличаването на производството и на това все по-съвременни и усъвършенствувани телевизори да се появят в България. От книгата ще се разбият много митове и ще научите изключително много интересни факти. На пух и прах са разбити повтаряните често легенди за неконкурентността и ниското техническо равнище на нашето производство. За тази цел последните няколко десетки страници на книгата са изпълнени с български и чуждестранни документи, които доказват качеството и икономическия ефект от разработените и произведени български телевизори.

Защо книгата се нарича Зад синия екран? Защото в годините на юбилейни чествувания на БНТ и БНР обикновено се обръща внимание преди всичко на външната, показната, и на административната част на телевизионната ни история – коя програма кога е започнала излъчване, кой пръв е бил директор, кой е бил водещ, откъде са се водели излъчванията и т.н. А в тази си книга инж. Апостол Апостолов съсредоточава вниманието си върху пренебрегваната, неглижираната част от дихотомията телевизия-зрител а именно апаратната, устройствената й съставна.

Инж. Апостол Апостолов разказва в първо лице, като това придава на книгата вид на личен разказ, а не на научна история. Герои в повествованието са изключително много хора, живели и работили с него по времето на този плодотворен и славен период от българската научно-техническа история. Това е първата книга в българската мемоарна и техническа литература, в която се обръща внимание на този момент, и по наше мнение трябваше да се появи и много по-рано, но явно още не е късно. С известна гордост трябва да кажем, че именно ние от [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] БГ бяхме тези, които поканиха инж. Апостолов след години мълчание да разкаже за някои – по негово желание – епизод от историята на българските телевизори. Резултатът излезе на националния празник Трети март 2015 и можете да го видите тук ==> Интервю

Сред хората, присъствували на събитието, бяха личности, заемали различни длъжности в култови институции като Института по радиоелектроника и технологии, Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по радиоелектроника към ДСО Респром, Слаботоковия завод Климент Ворошилов, СО ИНКОМС и други.

Организационният комитет беше в състав инж. Васил Бояджиев, Захари Миленков и ние от [tooltip id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ keyword_color=“#000″ background_color=“#f6e5c8″]Сандъците[/tooltip] БГ. книгата можете да закупите лично от автора, а с него можете да се свържете на е-поща aapostolov@mail.bg. Цената е 12 лв.

А ето тук Ви предлагаме още хубави снимки и видео от събитието:

Наистина положението с опашката чакащи за автограф и посвещение в един момент стана доста напрегнато за главното ни действуващо лице :)

[tooltip type=“box“ html=“sandacite“ box_background_color=“#f6e5c8″ box_opacity=“0.95″ box_padding=“10″ box_border_color=“#f6e5c8″ box_border_width=“1″ box_border_radius=“0″ id=“d43f60d015a3ada311e2386af97f4534″ /]

Автор: Антон Оруш

Утре ще имам още едно участие – в Часът на Милен Цветков по Нова тв. Основната тема ще бъде, разбира се  архивът на списание Космос. Но явно ще си поговорим и за други неща около сайта и колекциите.

Начален час на предаването: 00:00 ч., Нова тв. Дата: 07.ХІ.2014 г., петък.

Припомняме Ви, че същия ден (утре, петък) може да слушате Антон Оруш и по БНР от 21:30 ч. в предаването ,,Аларма“.

Честотите на излъчване са, както следва:

БУРГАС 95.30 MHz
ВАРНА 104.80 MHz
ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 98.50 MHz
ДОБРИЧ 102.30 MHz
КРЕСНА 89.70 MHz
КЪРДЖАЛИ 99.20 MHz
КЮСТЕНДИЛ 99.30 MHz
ПЛЕВЕН 100.20 MHz
ПЛОВДИВ 91.70 MHz
РУСЕ 95.70 MHz
СВИЛЕНГРАД 94.90 MHz
СИЛИСТРА 107.20 MHz
СЛИВЕН 98.70 MHz
СМОЛЯН 96.00 MHz
СОФИЯ 92.90 MHz
СТАРА ЗАГОРА 98.30 MHz
ШУМЕН 100.40 MHz