Българските роботи могат всичко

Вижте в Sandacite.BG защо българските роботи могат всичко!

Това четиво от Сандъците – Sandacite ще Ви запознае с първите произведени в България роботи – от всякакъв вид и характер. Предлагаме екскурзията във времето да започне сега!

Има доста определения за понятието промишлен робот. Но с каквито и думи да наричане нещата, истината остава винаги една — става дума за имитация на човешки действия. Или по-точно — замяната на човешката дейност с помощта на машини. Промишленият робот трябва да замени човека там, където за него няма място — под земята, в завода, под водата, във въздуха, в Космоса и така нататък. Списъкът на страните-производителки на промишлени роботи е твърде кратък — този факт също не се нуждае от подробно обяснение. Казано с едно изречение, тяхното производство е много сложно и скъпо. Но веднъж произведени, промишлените роботи бързо се „откупват“ и ефектът от тяхното внедряване е повече от очевиден.

От 1979 година и България намира място в споменатия кратък списък на страните-производителки на промишлени роботи. Нещо повече – нашата страна е с ранг на координатор в СИВ в това направление. Във връзка с изготвените планове за роботизация у нас са разработени т.н. еталонни работни места, в които да се прилагат промишлените манипулатори и роботи. Идеята е изделията на Комбината за промишлени роботи ,,Берое“ в Стара Загора бързо да намерят своето място в производствената сфера. Идеята е била течение на времето все повече работни места да бъдат еталонизирани и адаптирани към възможностите на произвежданите у нас промишлени роботи и манипулатори.

Промишлени балансирани манипулатори Promishleni balansirani manipulatori

Говорейки за българските роботи, не можем да не споменем една твърде интересна особеност, отнасяща се до тяхната конструкция. В световното производство на роботи тогава са оформени три конструктивни тенденции. Първата е свързана с производството на универсални роботи и се развива най-вече от САЩ. Универсалният робот има редица предимства – лесна адаптация към околната среда (респективно смяната на операциите), притежава голяма гъвкавост по отношение на програмирането. За съжаление, цената му свежда до нула положителните черти. Единственият изход от това деликатно положение е производството на големи серии, което намалява значително цената, но по времето на зараждането на българските промишлени роботи това е все още въпрос на по-близко или по-далечно бъдеще.

Другата тенденция в роботиката е свързана с производството на специализирани роботи. През 70-те години нея залагат най-често японските производители. Роботите от този вид са със значително намалени възможности и минимален брой степени на свобода, имат опростено управление и сравнително ниска цена. За сметка на това те трудно се преустройват и се налага разработването на широка номенклатура, което затруднява кзкто самото производство, така и обслужването и ремонта.

Във всяко нещо съществува така наречената „златна среда”. Роботиката не прави изключение от това старо правило. Златната среда в случая е изграждането на модулни роботи. Това е именно пътят, избран от българските специалисти. В този случай различните по вид и тип роботи се монтират от произвежданата гама модули. Степента на унификация в този случай достига 80 процента, което е отлично постижение в тази област. Така роботът става максимално универсален, като запазва ниската си цена. Но какво по-точно представляват българските роботи ? Нека за по-голяма простота се опитаме да ги класифицираме по тяхната сложност.

На снимката: промишлен робот РБ210

ПНЕВМАТИЧНО БАЛАНСИРАНИ РЪЧНИ МАНИПУЛАТОРИ. Този тип манипулатори са произвеждани в четири варианта с товароподемност до 250 килограма. Те намират широко приложение в ковашко-пресовото и щамповъчното производство, като осигуряват пълно механизиране на спомагателните операции при повдигане и транспортиране на товари, детайли и възли. Усилието, което е необходимо за задвижването на ръчните манипулатори, не надвишава 5 килограма, което значително облекчава труда в редица тежки ме само в преносния смисъл на думата производства.

ПОРТАЛНИ МАНИПУЛАТОРИ ПИРИН. Те са разработени в продуктова фамилия с товароподемност до 40 килограма. В зависимост от конструктивното решение имат точност при изпълнение на операциите (така нареченото позициониране) около половин милиметър и се използват при автоматично захранване с ротационно-симетрични детайли на редица програмни металорежещи машини. Хидравличното задвижване и твърдото програмно управление на този вид манипулатори осигурява значителни икономически и експлоатационни предимства.

СТОЯЩИ МАНИПУЛАТОРИ ПИРИН. Произвеждани са в четири модификации, като различните варианти са построени на агрегатния принцип. Те имат точност на позициониране около половин милиметър и товароподемност до 20 килограма. Стоящите манипулатори от фамилията Пирин са използвани за захранване на металорежещите машини с къси ротационни детайли. Те имат електрохидравлично задвижване и автоматично управление, като е предвидена и възможност за ръчни корекции.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 110 (на първата снимка). Имат четири степени на свобода и при максимална товароподемност 10 килограма имат точност на позициониране около половин милиметър. Те служат за автоматизиране на спомагателните операции з машиностроенето и някои други области на производството като получаването на пластмаси, стъкло, керамика. Промишлените роботи от серията 110 се задвижват пневматично и се управляват дистанционно, което гарантира максимална безопасност на обслужващия персонал. Програмирането им се осъществява стъпка по стъпка, което е твърде удобно от практическа гледна точка. Управляващият електронен блок работи в три режима: „Програмиране“, „Работа“ и „Проверка на паметта“, като последният режим гарантира точността на зададената програма във всеки момент по време на експлоатацията.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 210. Те имат шест степени на свобода — максимална цифра в световната производствена практика, като конструкцията е изградена от въртящи се кинематични двойки. При товароподемност до 15 килограма имат точност на позициониране около 5 милиметра. Този вид български роботи имат електрохидраалично задвижване и работят в сферична координатна система. Основното им предназначение е да нанасят прахообразни покрития и бои. В паметта на роботите от фамилията 210 могат да се запишат до 75 паралелни програми с продължителност на технологичните операции до 900 секунди, като прехвърлянето от една програма на друга става само за 3 секунди. Интересното тук е, че роботът се обучава ръчно на така наречена учебна скорост, като операторът имитира необходимата технологична операция, която се запомня от паметта. След това управлението се превключва ка работна скорост, която е няколко пъти по-висока от учебната. Този вид програмиране осигурява големи удобства при експлоатация и е много евтин, защото не се използува математическо осигуряване.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 230. Това са най-усъвършенстваните роботи от серията. Те да използвани за автоматизиране на основните и спомагателните технологични операции. При товароподемност до 600 килограма те имат точност на позициониране около един милиметър, Този вид роботи също имат шест степени на свобода и работят в цилиндрична координатна система. Управляват се от цифрова програма, като за тази серия Институтът по техническа кибернетика и роботика към БАН е разработил усьвършенствано микропроцесорно управляващо устройство, създадено изцяло с български елементи!

С един още по-усъвършенстван, макар и по-късен български робот, можете да се запознаете ТУК.

Завод за ел табла Добрич

Ето това вече е много важен завод, завод-легенда! Май във всяка втора българска сграда има негово електрическо табло! :)

Заводът за електрически табла Добрич е бил специализиран в производството на апаратура за високо напрежение за нуждите на енергетиката в страната и в чужбина. Произвежданите изделия са с високо качество и с много добри технически параметри — на равнището на произвежданите от водещите производители в тази област. В края на 80-те години над 90% от продукцията на завода се изнася.

По-важните изделия от производствената листа на Завода за ел. табла Добрич към 1987 г. са:

комплексни трансформаторни подстанции — КТП-3 и КТП-ЗС (табл. 1, фиг. 1), с въздушен вход за номинално напрежение 6, 10/0,4 kV, мощност 100, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен извод. Конструкцията е съобразена с изискванията за лесно преместване на различни обекти при минимален разход на време и труд. Предназначени са за захранване на отдалечени обекти— в строителството, в нефтопроучвателните и геологопроучвателните предприятия, за захранване на обекти в отдалечени райони. Работят нормално при температура от —40 до +40°С.

Завод за ел табла Добрич Zavod za el tabla Dobrich

Произвеждат се и други модификации: унифицирана серия комплексни трансформаторни подстанции – КТП 6, 10, 20/0,4 kV, 160, 250 kVA, с въздушен и с кабелен вход, с въздушен и с кабелен извод; комплексни трансформаторни подстанции модулен тип за повишена мощност — 20/0,4 kV, 400, 630 kVA (фиг. 2) — за нуждите на енергетиката в страната.

Заводът за ел. табла Добрич е бил единствен производител в страната на електрически табла за горивна техника от типа АКТ — за управляване на нафтови и мазут- ни горелки (с разход на гориво от 16 до 120 1/h). Голяма част от тях са предназначени за износ.

Произвеждали са се и всички видове силови и релейни електрически табла (по схеми на клиента) за промишлени и жилищни обекти в страната.

Усвоено е производството на шкаф за управление на високомоментни задвижвания, предназначени за управлението на каруселни стругове.

Към 1987 г. е предстояло производството на комплектни полупроводникови устройства за защита, автоматика и управление на енергийни обекти за високо напрежение — електрически мрежи, трансформатори, електродвигатели за високо напрежение и предимно за включване в комплектни разпределителни устройства за напрежение до 20 kV, производство на Комбината за апарати високо напрежение, също в Добрич.

Комплектните полупроводникови устройства имат следните експлоатационни характеристики:

Защита:

земна напреженова (ЗН), земна токова (ЗТ), земна посочна (ЗП).

Автоматично повторно включване (АПВ) Автоматично включване на резервата (АВР) Автоматично честотно разтоварване (АЧР).

Автоматично честотно повторно включване (АЧПВ).

Разработва се преносима комплексна трансформаторна подстанция ПКТП 6,10/0,4 kV, 160, 250,400 kVA с маслен и сух трансформатор, с въздушен и с кабелен вход и с възможност за присъединяване към пръстеновидна схема. Има следните предимства: възможност за бърз монтаж и демонтаж, възможност за транспортиране с шейна, ремарке и с въздушен транспорт. Конструкцията е изцяло обновена с висока степен на защита. Годна е за работа в райони с температура от —50 до +40°С.

Комбинат за апарати високо напрежение kombinat za aparati visoko naprezhenie

През 1987 г. в Завода за ел. табла Добрич е предстояло разработването на подстанции за по-големи мощности — ПКТП 630, 1000 kVA; двутрансформаторни комплексни трансформаторни подстанции (2 x 400 и 2 x 630 kVA). Също – разработването на градски трансформаторни постове с конструкция от лек бетон или полиуретан, а също и на комплексни трансформаторни подстанции за малки мощности — 40 и 63 kVA. Ускорена е била работата по олекотяване и поевтиняване на конструкциите чрез въвеждане на пластмасите като заместители на металните елементи. Работело се и за въвеждане на пластмасово покритие.

А за поздрав от Сандъците – Sandacite ето и това старо, но култово електрическо табло, което и досега служи вярна служба в не един панелен блок! :)

Понастоящем правоприемник на завода е предприятие, също с името Завод за ел. табла Добрич.

Българските термопомпи

Да започнем с простото въпросче: а що е то термопомпа?

Когато специалистите трябва да изразят сбито предимствата на термопомпата, те обикновено привеждат примера, че от нея може да се получи толкова топлинна енергия, колкото от три електрически нагревателни печки, а консумираната електроенергия е равна на тази, която харчи едната от тях. С една дума топлим сe с три печки, а плащаме електричеството само на едната. Възможно ли е това? Първоначалното любопитство, породено от този факт, прераства в изумление, щом се разбере, че к.п д. на термопомпата средно е 3, а може да достигне 5, 7 дори 10? Как така. след като е известно от теорията. че по принцип всяко съоръжение може да има к.п.д. максимум 1?

Не, няма противоречие със законите на термодинамиката. В това може да се убеди всеки, след като се запознае с конструкцията на термопомпата. Тя се състои основно от изпарител, компресор и кондензатор. Те образуват затворена система, в която циркулира флуид (течност) с ниска температура на кипене, например фреон. В изпарителя под действието на температурата на околната среда, флуидът се изпарява, парите се засмукват и сгъстяват в компресора, след което постъпват в кондензатора. Тук се втечняват и поетата от флуида топлина при изпарението се отдава на отопляваното пространство. Ако изпарителят се монтира отвън на прозореца, а кондензаторът вътре в стаята, термопомпата ще затопля помещението за сметка на енергията на външния въздух. При това. поради ниската температура на кипене на работния флуид, новата ,,печка“ ще топли дори когато температурата навън е пад нулата Това на пръв поглед е парадоксално — да ни отоплява студът! Но е толкова реално, колкото високият к.п.д. Впрочем, дайте да обясним и неговите ,,странни“ стойности.

Известно е, че к.п.д. представлява отношение между получената и вложената енергия в едно съоръжение В нашия случай в числителя е придобитата топлинна електроенергия, а в знаменателя — поетата енергия от външния въздух и енергията, необходима за задвижване на компресора (например електрическа). В тази формула обаче първата съставка на знаменателя може да се задраска, защото не харчим пари за нея. И ето че числителят се оказва 2, 3 и повече пъти по-голям от ,,олекналия* знаменател. Така тайната е разбулена. Разбира се, във формулата пренебрегнахме с лека ръка енергията на външната среда, но на практика трябва да се съобразяваме много внимателно с нея, ако искаме термопомпата да работи ефективно. За да черпи нашата нова печка топлина, нейното количество очевидно трябва да е непрекъснато неограничено там, откъдето я взима. Удобни енергийни източници могат да бъдат технологичните води на предприятия, термалните води, изходящите газове от мини и топлинни централи, и, разбира се, околният въздух. В зависимост от вида на средата, от която термопомпите извличат топлина, и вида на средата, на която я отдават след това, те биват: въздух-въздух“, .въздух-вода“, ,,вода-вода“ и ,,вода-въздух“. Например термопомпата, монтирана на прозореца и отопляваща помещението за сметка на енергията на външния въздух и тогава е ,,въздух-въздух“ – такива са например домашните климатици. Ако обаче тя предава топлината на воден резервоар – да кажем бойлер – то тогава термопомпата ще бъде от тип ,,въздух-вода“.

Български термопомпи Balgarski termopompi

В началото на 80-те г. започва разработката на именно на ***български* *термопомпи***.

Това е логично предвид повишаването на цените на горивата през 70-те години и желанието да се догонват изясняващите се световни насоки към използване на алтернативни енергийни източници. Но роди тогава, независимо от добрите си параметри, термопомпите остават сравнително сложни съоръжения, следователно скъпи. За собственика е много по-изгодно да си купи неколкократно по-евтината електрическа печка. Наистина термопомпата е скъпа, но тя пък консумира неколкократмо по-малко енергия.

И така, създавани ли са термопомпи в България? Отговорът е положителен. Нещо повече, още през 1983 г. разработките са в такъв стадий, че се очаква серийно производство през следващата 1984 година. По-конкретно става дума за конструкции тип ,,въздух-въздух“, предназначени за монтиране на прозорци и за отопление на жилищни и административни помещения. Те са създадени в Института по електротехническа промишленост ,,Никола Белопитов“ — София, под ръководството на доц. Евтим Найденов и ст.н.с. Любомир Рафаилов.

Ето някои подробности за двата модела български термопомпи ТП-2,8 (втората снимка) и ТП-4,0 (първата снимка), които са показани пред публика на Пролетния панаир в Пловдив през 1983 година: в температурния диапазон от минус 5 до плюс 14 градуса при първата електрическата мощност варира от 1 до 1,3 кВт, а топлинната — от 2,6 до 4,5 кВт, т. е. к.п.д. е от 2,6 до 3,4. За типа ТП-4,0 съответните стойности на мощностите са: електрическа от 1,5 до 1,8 кВт и топлинна от 3,5 до 5,6 кВт (к.п.д. от 2,3 до 3,1). Във всяка от помпите са монтирани по два вентилатора — аксиален и центробежен. Първият стимулира топлоотдаването в изпарителя, а центробежният ускорява процесите в кондензатора. Предвидени са две скорости за вентилация, което дава възможност да се подбира съответна интензивност на отопляване. В качеството на работен флуид термопомпите използват фреон-12 (по-малката) и фреон-22 (помощната). Неприятното обледеняване на изпарителя, което настъпва в течение на работата и понижава топлообмена, се отстранява чрез насочване на струя топъл въздух от кондензатора към изпарителя.

Предвидено е било двете български термопомпи да се произвеждат от Завода за електропещи в Балчик. Очаквало се е всяка от тях при среден к.п.д. 2,5 да реализира годишна икономия близо 5000 кВт електроенергия.

Един колектив намира интересно приложение на термопомпите. Под ръководството на проф к.т н. Гарабед Мумджиян във ВМЕИ ,,Ленин“ — София през 1983 г. е създадена слънчева инсталация за получаване на топла вода за битови нужди, в която е вградена термопомпа тип „въздух-вода“. Схемата е така изградена, че двата „топлоизточника“ — слънчевите колектори и термопомпата – работят в автономен режим. Принципът на действие на инсталацията е следният. Слънчевата радиация се улавя от колекторите и придобитата топлина се отдава на циркулираща вода. Едновременно с това термопомпата поема топлина от околния въздух и също п отдава на загряваната вода За отбелязване е, че термопомпата работи и в часовете, когато няма слънце, стига да е достатъчно топло времето. В инсталацията са използвани два топлинни акумулатора (водни резервоари — нискотемпературен и високотемпературен).

На снимката: комбинирана функционална схема на построената през 1983 г. слънчева инсталация в къмпинг Градина. Тя съчетава действието на слънчевите колектори с възможностите на термопомпата.

Описаната комбинирана система за подгряване на вода за битови нужди дори е реализирана в къмпинг Градина край Созопол. За основа е използвана съществуващата електрическа инсталация с бойлер, подаваща топла вода към душовете. Употребени медни плоски слънчеви колектори и термопомпа с херметичен компресор от серията КК, серийно производство на ХЗ ,,Антон Иванов“ и накрая два топлинни акумулатора, както и система за регулиране и контролиране работата на инсталацията. Процесите в различни точки от инсталацията са следени и записвани. Какви изводи са направили анализаторите?

Добавянето на термопомпа към класическата слънчева инсталация повишава нейната ефективност. По-конкретно става възможно да се намали значително бротя на колекторите, което от своя страна позволява да се заменят по-евтините, но корозионно неустойчиви стоманени абсорбери с медни, характеризиращи се с много по-дълъг живот и представляващи предпоставка за изграждане на директни схеми за получаване на топла вода. Не е без значение и фактът, че термопомпата загрява водата и когато няма слънце — например в края на деня и дори в топлите нощи. Оптимистичните резултати от действието на инсталацията стимулират изграждането на втора инсталация ~ също на Южното Черноморие.

Показаните начинания са показателни за начеващите усилията на 80-арска България да оползотворява дори нетрадиционните за тогава енергийни източници.

Сандъците – Sandacite

Как се печаташе списание Космос

Тази изключително интересна статия е поместена в първия брой на списание Космос, излязъл през октомври 1962 г. Тя отговаря на въпросите на две малки деца, пожелали да узнаят как се подготвя и печата един брой на любимото им (а и на нас!) списание. Тъй като това е първият брой и списанието все още е нямало по-късната си известност, ние предполагаме, че случката е измислена, но забележителното описание на процеса е напълно истинско!

Щастливи сме от възможността да споделим статията с верните си читатели. Автор: Магдалена Исаева.

(Напомняме Ви, че 100 % пълна колекция-архив на легендарното списание Космос, подготвен от sandacite – сандъците, можете да изтеглите напълно безплатно ОТТУК).

,,Всеки ден, когато отваряме пощенската кутия на списание «Космос», се посипват множество писма. Пишат ни пионери от различни краища на нашата страна. Днес получихме писмо, написано от две пионерчета: Стефчо и Катя — брат и сестра. Те разказваха за себе си, за училище, за това, че обичали да четат книжки за пътешествия и приключения. А накрая пишеха:

«. . .Ние много искаме да се запознаем с редакцията на списанието. Искаме да научим къде се печата то. Ако няма да бъде много трудно, ние ви молим да ни покажете печатницата. Ето ви нашия адрес. . .»

Зарадвахме се много, защото никой досега не беше поискал да разбере къде се печата нашето списание. Обадихме им се веднага. И след малко те бяха сред нас, в стаите на редакцията.’ Поприказвахме си малко, дори им издадохме някои «тайни» — какво ще има в следващия брой, в приложението за какво ще се разказва; Но те започнаха да стават нетърпеливи и аз ги поведох.

Прекосихме дългия коридор с червената пътека, затворихме и последната врата и ето ни в печатницата на Държавния полиграфически комбинат «Димитър Благоев».

Посрещна ни оглушителният шум на наборните машини. Край тях сновяха хора в сипи престилки, миришеше на разтопено олово. Двете деца раз глеждаха удивени машините, хората. Всичко за тях беше ново и много интересно. Светналите от любопитство очи и поруменелите бузи издаваха вълнението им. Впили поглед в машините, те сякаш ме забравиха.

– Хайде, — подканих ги аз, — елате да ви покажа къде се печата нашето списание.

Стефчо и Катя ме последваха. Влязохме в монотипния отдел.

— Трябва да знаете — продължих аз, — че наборът е два вида: ръчен и машинен. Списание «Космос» се печата на монотипна машина.

Стефчо и Катя разглеждаха двата апарата, от които се състои монотипът — наборния и отливния.

– Какви са тези ленти – с дупчици?

– Ще ви разкажа всичко по ред. Това е наборният апарат. Той прилича много на пишеща машина, но има повече от 200 клавиша. Когато работникът набира, натиска клавиша на всяка буква и знак. Тогава в апарата специални игли правят дупчици върху тези ленти. А какво става после с тях, ще видим след малко.

В това време Стефчо и Катя учудено трепнаха. Чу се звън и те се огледаха. Но. . . всичко е спокойно. Работникът продължи да набира. След мъничко звънчето пак се обади. Този път Катя попита:

– Като че ли се звънна?

– Да. Наборният апарат има малко звънче. Щом работникът е приключил един ред, то дава сигнал за началото на другия ред.

На снимката: набиране на текст в наборния цех.

Децата следяха напрегнато машината и очакваха да се обади звънчето.

– Елате, ще разгледаме отливния апарат—-подканих ги аз.

Тук те видяха надупчените лентички, които така много бяха заинтересували Стефчо.

– Според дупчиците в лентичката апаратът отлива букви, редове и така—цялото списание.

Стефчо не искаше да се отдели от отливния апарат. Чудно му беше как само по тези дупчици апаратът може да разбере коя е буквата и дали това е буква или препинателен знак.

Когато излязохме от монотипното отделение, спряхме в голяма зала. Нямаше шум от машини, хората работеха мълчаливо и слушаха музика.

—След като отбележат грешките, материалът идва тук, за да бъде поправен. Това се нарича коригиране. То се извършва ръчно. После започва с връзването.

Стефчо искаше нещо да пита, но не посмя да ме прекъсне.

– Нали знаете, винаги преди да се построи нещо — къща, завод или язовир, най-напред се прави план. Ние също правим план за нашето списание. Той се нарича макет. Там точно отбелязваме мястото на разказите и на другите материали, на рисунките и на заглавията. Като има този макет пред себе си, работникът нарежда колонките с набраните букви в строго определен ред по страници.

– Сигурно след това започва самото печатане — каза Катя.

– Преди да отидат на печатарските машини, страниците се нареждат в големи железни рамки. Всяка рамка събира 8 страници от списанието.
– По 8 страници изведнъж ли се печатат?

Всяка, книга и всяко списание се печатат на коли. Една кола представлява голям бял лист. При прегъването му се образуват 16 страници. Те се подреждат в металически рамки. Печатането им става най- напред само от едната страна, после — от другата.

– Как се подреждат страниците? — Стефчо ми зададе още един въпрос.

– Подреждат се така, че когато се прегъне листът, страниците да следват по ред от 1 до 16.

Излязохме от наборния цех и се упътихме нагоре по стъбите н плоскопечатния цех. Стефчо и Катето бяха много доволни. Те вече не се смущаваха и смело задаваха въпроси.

В печатарския цех също ни посрещна силен шум, но пионерите бя ха вече свикнали. Те разглеждаха мълчаливо машините. Разбираха вече сами. Ето два лоста поемат листа хартия, поставят го на място. Намазаната с мастило форма с подредените в нея страници се отпечатва под натискана специален механизъм.

По определен канал листът се нарежда върху другите, а неговото място в това време заема нов лист.

Изведнъж Катя се сети.

– Ами корицата? Къде се печата тя?

Заведох нашите гости в друга зала с машините, които печатат само корици.

– Понеже корицата е многоцветна, не може да се печата изведнъж. Тук всяка машина има определен цвят мастило и печата само една форма или един детайл. След това в машината се поставя друг цвят мастило, започва печатането на други детайли, после —трети цвят и т. н., докато се получи богатата цветна корица.

Напуснахме печатарския цех и отидохме да видим как става сгъването на колите, подшиването заедно с корицата, обрязването на трите страни.

— И тук списанието е вече готово, нали? — попита Стефчо.

-— Да, напълно готово, за да премине в експедиторското отделение. Оттам книгите, списанията и вестниците се пренасят с коли, за да попаднат в нашите пощенски кутии, по будките на РЕП или в книжарниците.

Неусетно се озовахме отново пред редакцията. Стефчо и Катя бяха доволни, че вече знаят как се печата списанието и бързаха да разкажат всичко на своите другари“.

Лампови сигналгенератори СГ3 и СГ4

***Лампови сигналгенератори* СГ3 и *СГ4***

В тази статия ще извадим от архивите тези два уреда, че кой знае – може пък да са полезни някому – ползували са се доста в едновремешни сервизни работилници при ремонта на нашите сандъци. :)

Високочестотен сигналгенератор СГ3

Високочестотният сигналгенератор тип СГЗ е също производство на развойно предприятие ,,Електроника“, по-късно завод Електроника и датира от началото на 60-те години.

Той принадлежи към серията миниатюрни измервателни апарати ,Минимер* и е предназначен за настройка, проверка и ремонт на радиоприемници, в. ч. усилватели и др. Той е основен апарат за радиопроизводствени и радиоремонтни предприятия и работилници, лаборатории на учебни заведения и пр.

Високочестотният сигналгенератор тип СГЗ произвежда синусоидални или амплитудно модулирани високочестотни напрежения в радиочестотния обхват. Състои се от осцилатор, тонгенератор за модулация, модулационно стъпало, индикатор на изхода, атенюатор и захранваща част. В осцилатора е предвидено автоматично регулиране на амплитудата на трептенията, което осигурява голяма равномерност на изходното напрежение във всички обхвати.

От високочестотния сигналгенератор може да се изведе нискочестотно напрежение с честота 400 хц с плавно регулируема амплитуда за проверка на нискочестотни усилватели.

Към апарата е предвидена изкуствена антена, която може да се присъединява удобно към изходния кабел.

Технически данни

честотен обхват 0,1-30 MHz в 6 подобхвата ;

точност на честотата + 2 %;

изходно в. ч. напрежение 1 микроволта: 100 mV, плавно регулируемо;

изходно съпротивление 20 омa, 150 омa;

модулация 30 %, 400 Hz;

изходно н. ч. напрежение 50 mV- 2 в, плавно регулируемо;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127, 150, 220 V;

консумирана мощност 17 W;

размери 282 x 212 x 160 мм ;

Тегло 6,5 кг

Високочестотен сигналгенератор СГ4

Лампов сигналгенератор Lampov signalgenerator

Сервизният УКВ сигналгенератор тип СГ4 също е производство на развойното предприятие „Електроника“ от началото на 1960-те години.

УКВ сигналгенераторът СГ4 спада към серията миниатюрни измервателни апарати „Минимер“ и е предназначен за настройка, проверка и ремонт на радиоприемници с УКВ канал. Той е пригоден да се използува и като вобел генератор, като в комбинация с осцилограф (напр. ОГ2) дава възможност да се наблюдават честотните характеристики на измервания приемник, ‘

УКВ сигналгенераторът СГ4 е основен апарат за радиопроизводствени и радиоремонтни предприятия и работилници. Той произвежда синусоидални напрежения в УКВ обхвата, които по желание могат да бъдат амплитудно или честотно модулирани. УКВ сигналгенераторът се състои от два отделни осцилатора, по един за всеки обхват, от тонгенератор за модулация, модулационно стъпало, индикатор на изхода, атенюатор и захранваща част. При работа като вобел генератор е предвиден специален изход за отклонително напрежеше за използвания осцилограф. Предвиден е и вход за външна амплитудна или честотна модулация. При специална заявка заводът-производител е предлагал възможност вторият обхват може да се направи от 78 до 102 MHz.

честотни обхвати 10 – 11,4 MHz и 60 : 78 MHz ;

точност на честотата + 1%;

изходно в. ч. напрежение 5 микроволта – 50 mV, стъпално регулируемо

изходно съпротивление 70 омa;

амплитудна модулация 30 %, 40 Hz;

честотна модулация + 22,5 kHz и +/- 75 kHz;

външна АМ и ЧМ 50 Hz-:-20 kHz;

напрежение на захранващата мрежа 110. 127, 150, 220 V;

консумирана мощност 32 W;

размери 282 x 212 x 160 мм;

Тегло 6,5 кг

Високочестотен сигналгенератор СГ2

***Високочестотен сигналгенератор* *СГ2***

Високочестотният сигналгенератор тип СГ2 е произвеждан от завод Електроника София след 1954 г. Той е предназначен за произвеждане на високочестотно синусоидално напрежение в честотния обхват от 100 kHz до 30 MHz. Това напрежение може да бъде модулирано както от вграден тонгенератор с напрежение с честота 400 хц, така и от външен източник на нискочестотно напрежение с честота от 50 до 10 000 хн.

Високочестотният сигналгенератор тип СГ2 се състои от следните части : осцилатор, тонгенератор, модулационно стъпало, измервател на изхода, атенюатор и захранваща част.

Осцилаторът има линеен по честота променлив кондензатор. Произвежданите честоти са разделени на 6 обхвата, един от които е разлят — за междинните честоти от 400 до 500 кхц. Настройката на желаната честота се извършва с помощта на удобна и прегледна линейна скала. Регулирането на изходното високочестотно напрежение се извършва чрез регулиране на постоянното захранващо напрежение на осцилаторната лампа. Тонгенераторът служи за модулиране на високочестотни сигнали. Произвежданото от него напрежение с честота 400 хц може да се използува за проверка на н.ч. част на радиоприемници и др. Модулацията се извършва в две решетки па модулационната лампа, с което се постига линейност и при твърде голяма _ дълбочина на модулацията. Измервателят на изхода е лампов и позволява контрола както на изходното в.ч. напрежение, така и на дълбочината на модулацията. Атенюаторът е съчетание от плавен и стъпален регулатор и позволява удобно и точно нагласяване на желаното изходно напрежение.

Високочестотният сигналгенератор е оформен в .метална правоъгълна кутия с дръжка и пак за безопасно пренасяне. В капака е предвидено специално място за прикрепване мрежовия шнур и екранирания изходен кабел.

Технически данни

честотен обхват… 0,1 – 30 MHz в 5 обхвата; 400—500 kHz— разлят обхват;

точност на честотата …. +0,25% от 400 до 500 kHz; +1% от 0,1 до 10 MHz; +2% от 10 до 30 MHz;

изходно в.ч. напрежение: А) 1 V неизменно; Б) 1 микроволт-100 mV, плавно и стъпално регулируемо;

точност на изходното напрежение…….. +20 % до 10 MHz;

изходно съпротивление:

с изход на атенюатора 10 ома, 50 ома;

изход 1 V…… 500 ома;

модулация….. от 0 до 80%, плавно регулируема ;

точност на модулацията . . . +/- 10%;

вътрешна модулация …. 400 Hz +/- 5% ;

н.ч. вход:

честота…. от 50 до 10 000 Hz при + 2 dB;

входно съпротивление 5 000 ом;

необходимо напрежени:е около 2,5 V за 30 % модулация;

н.ч. изход:

честота……… 400 Hz +5% ;

напрежение 0-15 V плавно регулируемо;

изходно съпротивление 2 500 омa;

напрежение на захранващата мрежа: 110, 127, 150, 220 V (50 Hz);

консумирана мощност от мрежата около 45 W;

електронни лампи 2Х6Ж4 (6АС7), 6С5С, ЕАВС80, EZ80, СГ4С;

размери (с поставен капак) 430 x 320 x 230 мм;

тегло около 20 кг.

А какво е сигналгенератор поначало можете да прочетете в ето ТАЗИ лекция на сандъците.

Вижте Първия български осцилоскоп ОГ-1 от 1960 г.!

Първият български осцилоскоп в Sandacite.BG!

И така, дами и господа, след години наред ровене и търсене, най-сетне в Sandacite.BG успяхме да намерим пълно описание и що-годе читава снимка на нещо, любимо на всеки човек, който се е занимавал с ремонт на лампова електроника – първият български осцилоскоп!

Осзилоскопът влиза в производство между 1960 и 1962 г. в завод Електроника София (тогава само Развойно предприятие Електроника) и, естествено, е лампов от мозъка до костите си. Носи названието ОГ1, което лесно да разчетем като Осцилограф, І такава разработка в историята на завода. Нещо повече – за разлика от следващите модели, които се представят като ОН-2, ОН-3, ОН-4 и т.н., прадядо им носи на предния си панел само един скромен надпис – вероятно Електронен осцилограф (разчитате ли добре снимката?). Макар в днешно време на е крайно малко вероятно да се намери екземпляр от това чудо, ние все пак ще спазим традицията и ще Ви разкажем подробно за него. Та, ако все пак някога успеете да го срещнете, поне да знаете кой стои пред Вас. :)

И така, да започваме!

Сервизният осцилоскоп тип ОГ1 е предназначен за наблюдаване на периодични електрически процеси с честоти в границите от 10 хц до 4 мгхц. Той е необходим при различните видове измервания и наблюдения на радиоприемници, радиопредаватели, усилвателни уредби, електроакустични апарати, телефонни съоръжения, ултразвукови инсталации, в импулсната и телевизионната техника и в различни области на силнотоковата техника.

Осцилоскопът OГ1 се състои от: вертикален усилвател с входно устройство, хоризонтален усилвател с входно устройство, генератор на разгъващо напрежение, захранваща част и електроннолъчева тръба.

Усилвателят за вертикално отклонение е с двустъпален предуеилвател (първото стъпало е катоден повторител) и противотактно крайно стъпало. Входното устройство позволява затихване на сигнала 74 dB до плавно и стъпално.

Усилвателят за хоризонтално отклонение е също с двустъпален предуеилвател и противотактно крайно стъпало. Той може да бъде използван както за усилване на външии сигнали, така и за усилване на отклонителиото напрежение от генератора за развиване.

Български осцилоскопи Balgarski osciloskopi

Генераторът на развиващо напрежение е блокиш-генератор със синхронизиращо стъпало,

Захранването е изпълнено по такъв начин, че отклонителните плочи не се намират под напрежение, което осигурява безопасността при работа.

Осцилоскопът тип ОГ1 е оформен в метална правоъгълна кутия с дръжка и капак за удобно и безопасно пренасяне. В капака е предвидено място за мрежовия шнур.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

електронни лампи В1053, ЕСН81, 4 х EL83, 3 х ЕСС85, 2 X EZ80 и 2Ц2С

диаметър на екрана 100 мм ;

вертикален усилвател:

чувствителност на входа 20 mV/см

максимално входно напрежение 300 V

гранични честоти 10Hz и 4 MHz

входно съпротивление и входен капацитет 1,5 мегаома, 9 пикофарада

хоризонтален усилвател:

чувствителност на входа 200 mV/см

максимално входно напрежение 200 V

гранични честоти 10Hz и 2 MHz

входно съпротивление и входен капацитет 1,5 мегаома, 9 пикофарада

генератор за развиване:

честотен обхват от 10 Hz до 200 kHz

синхронизация: вътрешна, външна, от мрежа с честота 5 хц ;

директни симетрични входове за отклонителните плочи:

чувствителност 2 х 7 и 2 х 8 V/см

входно съпротивление 1,5 мегаома

вход за модулация на лъча: от 4 до 30 V, 150 килоома;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127, 150 и 220 V (честота 50 Hz);

консумирана мощност 120 вата

размери (при поставен капак) 240 х 305 х 380 мм

тегло около 16 кг

А, и… между другото… търсим си такъв за нашата колекция! Ако имате и Ви се продава, ще ни кажете ли? :D

Телевизор София`83 + схема и ръководство

Телевизионният приемник за цветно изображение /ТПЦИ/ София’ 83 се произвежда от 1983 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София. Той притежава диагонал на екрана 56 cm и е приемник с високи за времето си технически параметри. Приема цветни телевизионни сигнали по системите СЕКАМ и ПАЛ. Превключването на каналите е сензорно с възможност за запаметяване на 8 програми.

Това е един от първите телевизори в колекцията на сандъците – Сандъците и днес ще Ви запознаем по-подробно с него. :)

Има възможност за възпроизвеждане на сигнал от видеомагнетофон с високочестотен изход.

Звукът на телевизионния приемник София`83 може да бъде записан с магнетофон.

Приемникът е с вградена ефикасна система за електронна защита от всякакви външни и вътрешни претоварвания в захранването.

Заводът-производител гарантира нормална работа на приемника в допустимите граници на мрежовото напрежение/от 198 V до 231 V ~ /. В случай, че напрежението не е в тази норма, необходимо е да се постави външен мрежов стабилизатор.

В телевизора София`83 са използвани интегрални схеми и полупроводникови елементи. Той е кинескоп тип INLINE (с ивична структура на екрана и планарно /в една равнина/ разположение на трите пушки на цветови ,,пушки“). Това премахва влиянието на земното магнитно поле върху цветовата чистота на екрана.

Отличава се с малко тегло, намалена консумирана мощност и висока надеждност, тъй като са използвани полупроводникови компоненти, модерно ключово захранване и лека механична конструкция.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ на телевизора София`83

Телевизионни системи за цветна телевизия СЕКАМ И ПАЛ

Честотни обхвати:

всеки канал от I и III тв обхват – от първи до дванадесета канал

всеки канал от IV и V тв обхват – от двадесет и първи до шестдесети канал

Антенен вход 75 ома, несиметричен

Чувствителност 30 микроволта

Честотна характеристика на канала на звука при неравномерност 3 dB

Максимална изходна звукова мощност >/_ 1,5 W

Захранващо мрежово напрежение 220 V (+ 11 V, – 22 V, 50 Hz)

Консумирана мощност около 175VA

Размери 660 х 465 х 370 mm

Тегло 26 kg

За да се осигури удобно наблюдение на изображението, препоръчва се екранът на телевизионния приемник да бъде на височината на очите, а помещението, в което работи — слабо осветено, по възможност с индиректна светлина.

ИЗБОР НА АНТЕНА за телевизора София`83

Качеството на цветното изображение много зависи от вида и насочването на антената.

Препоръчва се приемникът да работи с външна индивидуална антена за съответния канал или със специална колективна антена, добре ориентирана към предавателя. Допуска се при приемане на повече програми /канали/ в един телевизионен обхват, да се използва широколентова антена /за София — антена от шести до дванадесети канал/.

Приемникът се свързва с антената чрез симетричен кабел 300 или с коаксиален кабел 75 £2 .За произвежданите у нас антени по-гопямо приложение намира симетричният кабел.

При използване на симетричен кабел на антенния вход се включва съгласуващо устройство. То осигурява необходимото съгласуване между кабела и антенния вход на приемника /произвежда се в Слаботоковия завод Климент Ворошилов от началото на 80-те години/.

При употреба на коаксиален кабел задължително се съгласува кабелът и антената, най-често чрез свързване към антената на U-коляно от коаксиалния кабел със строго определена дължина за всеки канал.

Съгласуващото устройство и необходимите щепсели за антенния кабел не влизат в комплектацията на телевизионния приемник.

Щепселите трябв.а да съответстват на употребения тип антенен кабел.

Поради специфичните изисквания при свързването на антената, желателно е монтирането й да се извърши от специалист.

ВКЛЮЧВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННИЯ ПРИЕМНИК София`83

Поставя се щепселът на антената в антенното гнездо на приемника /75 О , несиметричен/.

Включва се мрежовият шнур към захранващата мрежа.

Поставят се регулаторите за яркост – позиция 1, контраст – позиция 2, наситеност на цвета — позиция 4, и сила на звука — позиция 5 в средно положение /фиг. 1 /.

Избира се системата за цветна телевизия чрез бутона „ПАЛ/ СЕКАМ” — позиция 8. Натиснатото положение на бутона съответства на система „СЕКАМ”, която е възприета за нашата страна.

Телевизионният приемник се включва чрез натискане на бутон — позиция 7, /включено/ и се изключва в свободно положение /изключено/. След 5—6 секунди от включването приемникът заработва на програмата, запаметена от бутон № 1 — позиция 6, и индикаторната лампа на бутона светва. Препоръчва се на този бутон да се оставя запаметена най-често гледаната програма.

При токови удари и смущения в захранващата мрежа телевизионният приемник се изключва автоматично, за да се предпази от повреди. Включва се отново, като се освободи и повторно се натисне бутонът — позиция 7.

С ключовете „А” се превключват телевизионните обхвати.

За I телевизионен обхват /от първи до пети канал/ шлицът на ключа „А” сочи цифрата 1 от скалата на фиг. 2, за III телевизионен обхват • /от шести до дванадесети канал/ — 6 и за IV и V телевизионен обхват /от двадесет и първи до шестдесети канал/ — цифрата 21.

С въртене на регулатор „В” се избира плавно желаният канал, който се запаметява.

Тъй като при включване приемникът заработва на бутон № 1 от позиция 6 на фиг. 1, чрез ключ A1 регулатор B1 на програ- матора се избира желаният канал по посочения начин.

С тази настройка върху екрана трябва да се получи цветно изображение.

След като се натисне който и да е бутон /от 1 до 8/ на позиция 6 /индикаторната му лампа светва/ и се извършат операциите с ключа и регулатора на програматора, може да се запамети програма, излъчвана от първи до шестдесети канал, т.е. възможно е да се запаметят 8 програми.

РЕГУЛИРАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО И ЗВУКА при София`83

Желаните яркост, контраст, наситеност на цвета и сила на звука се постигат чрез регулатори — позиция 1, 2, 4, и 5 на фиг. 1, с помощта на цветна изпитателна телевизионна таблица.

Наситеността на цвета се преценява най-добре чрез наблюдаване тена на лицата, изобразени от екрана.

При крайно ляво положение на регулатора за наситеност на цвета изображението става черно-бяло. При крайно дясно положение — изображението се влошава.

ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ВИДЕОМАГНЕТОФОН (VHS)

Сигналът от видеомагнетофон с високочестотен изход се включва чрез кабел в антенния вход на телевизионния приемник. Бутонът за възпроизвеждане от видеомагнетофон — позиция 9 на фиг. 1, се поставя в натиснато пбложение.

ЗАПИСВАНЕ НА ЗВУКОВИЯ СЪПРОВОД на ТПЦИ София`83

Звуковият съпровод на телевизионния приемник за цветно изображение може да бъде записан с външен магнетофон. Той се свързва чрез кабела си към буксата над антенния вход на задната стена на приемника.

Схемата на телевизора София`83 можете да видите тук:

Мощни генераторни лампи и тяхното възстановяване

Изгражданите през десетилетията мощни радиопредаватели в България са, разбира се, изключително от лампов тип. Те и промишлените лампови генератори работят с генераторни лампи от голяма мощност — от 10 до 100 киловата. Радиотранслационните възли в по-големите градове работят с генераторни лампи от средна мощност — от около 500 вата до 3 киловата.

В тази статия в Сандъците- сандъците ще Ви разкажем как са възстановявани повредените мощни генераторни лампи от националните радиопредаватели. Това е естествено продължение на предишна наша статия, в която се занимавахме с ремонта на използваните в различни радиоприемници електронни лампи поначало.

Генераторните лампи представляват триелектродни лампи (триоди), състоящи се от катод, решетка н анод. Те са сърцето на всеки един лампов предавател. С помощта на тези лампи, свързани в съответни радиосхеми, се създават или, както казват в радиотехниката, се генерират радиовълни със строго определена дължина на вълната, характерна за дадения предавател. След това, чрез предавателните антени, тези радиовълни се излъчват в ефира и могат да бъдат приети в различни точки на земното кълбо, с помощта на приемни антени и радиоприемници.

Необходимостта от голяма мощност налага катодът и анодът да бъдат доста големи. От тук се увеличава и големината на цялата генераторна лампа, която на височина понякога достига чак до 1 метър. При мощност над 3 киловата, за да не се увеличават много размерите на лампите, анодите се правят от електролитна чиста мед или високохромирана стомана и се охлаждат с въздух или вода. Друга особеност на тези лампи е, че те работят с високи анодни напрежения — от 3,000 волта до 12,000 волта. При толкова високи анодни напрежения могат да се използват само пряко отоплявани волфрамови или ториево-волфрамови катоди, тъй като катодите с окисен слой на повърхността, каквито са катодите на всички обикновени електронни лампи, много лесно се разрушават при бомбардировката им от положителните йони, които се образуват в лампата поради йонизация на остатъчните газове при тези високи напрежения.

А ето как се транспортира една наистина мощна генераторна лампа – ГУ88П – със своите 55 килограма!

Мощни генераторни лампи Moshtni generatorni lampi

Такаа, а сега, след като се запознахме накратко с този вид лампи, стигаме и до същинската част на темата ни днес.

В началото на 60-те години Министерството на транспорта и съобщенията изразходва ежегодно по 3—4 милиона лева валута, за да закупува от чужбина мощни генераторни лампи. Това е логично, като се вземе предвид, че единичната цена на тези лампи е от 800 лева — за най-малките до 21,000 лева — за най-големите.

Дълготрайността на работата на всички тези лампи е от 1,000 до 1,500 часа и се определя главно от дълготрайността на катода, който изгаря. В складовете на нашите радиопредавателни станции със сигурност и сега дори много излезли от строя мощни генераторни лампи. Независимо от факта, че навремето много от тя са предавани на предприятие „Вторични суровини“, където са унищожавани

Оказва се обаче, че не малко от половината от използваните у нас типове генераторни лампи от средна и голяма мощност, конструктивно позволяват да бъдат неколкократно пълноценно възстановявани. При възстановяването лампата се разрязва в стъклената й част. Заменя се обикновено само излезлият от строя катод с нов, заварява се отново и се повтарят след това всички технологически операции, както при производството на лампите. При това производствените разходи за възстановяване на лампите са нищожни — от около 0.5 % от цената на една нова лампа — при най- големите от тях, до около 10% при най-малките.

Ето защо, със съвместните усилия на Министерство на транспорта и съобщенията и Физическия институт при БАН, през 1959 година е създадена производствена лаборатория за възстановяване на мощни генераторни лампи. Няколко души от лабораторията са командировани в Румъния, за да се запознаят с работата на създадената там производствена лаборатория за възстановяване на електронни лампи.

Близо една година отива в проектирането и изработването на необходимата апаратура и съоръжения за лабораторията. Трябва да бъдат преодолени редица трудности, поради това, че тогава у нас няма подобно електровакуумно производство (както – въпреки надеждите – всъщност и никога не се появява), а възстановяването на такива електронни лампи изисква добро познаване на техните конструктивни особености и на технологията на производството им.

Работата започва с възстановяването на 3-киловатовите стъклени лампи от типа „ГК-3000“, „ГМ-100“ и на 30-киловатовите лампи с медни аноди or типа „Г-431“. Всички тези лампи имат катод от чист волфрам.

Изпратените за експлоатация по няколко бройки възстановени лампи от типа „Г-431“ в националните предаватели в Костинброд (телеграфният предавател на БТ А) и в Столник (София—4), са показали безупречна работа и нормална дълготрайност. Първата от тези лампи след регенерацията до 1961 г. е навъртяла вече над 2,000 работни часа. т. е. надхвърлила е гаранционния срок на завода за този тип генераторни лампи. Успешно работят и възстановените лампи от типа „ГМ-100“ и „ГК-3000“, изпратени в транслационните възли в София и Русе.

През 1961 г. е усвоена технологията за възстановяване на 10-киловатовите генераторни лампи от типа „Г-450“ и „ГКО-10“ с катод от чист волфрам. Първите възстановени лампи са монтирани в предавателя в Костинброд.

Тези успехи са дали основание на колектива да смята, че са преодолени вече основните трудности по възстановяването на този тип лампи. Отново през 1961 г. започва подготовката на апаратура за възстановяване на най-големите 100-киловатови генераторни лампи от типа „Г-433“. Обсъжда се и въпросът за възстановяване на мощни генераторни лампи с катод от то риран волфрам.

Нещо повече – конструкторите са вярвали, че не е изключена възможността новосъздадената лаборатория да послужи като база за едно бъдещо производство на мощни генераторни лампи и някои други специални електровакуумни прибори в България. За съжаление обаче, това никога не се случва.

Българският синтез на говор

Дали знаете, че една от най-интересните и актуални и днес области на електрониката — създаването на говорещи машини — можем да се похвалим с български принос? Още през 1976 година cm. н, с. Любомир Антонов от Единния център по физика към БАН получава авторско свидетелство относно метод и устройство за синтез на говор. Редовните читатели на нашия сайт със сигурност помнят, че той е един от тримата разработчици на първия български електронен калкулатор ЕЛКА 6521. За тази негова оригинална разработка, която е била патентована в тогавашните СССР, ФРГ и Франция и други страни, ще Ви разкажем накратко днес в Сандъците – сандъците. Трябва да Ви уведомим обаче, че в тази статия боравим с някои специфични термини и поради това пълноценното разбиране на информацията предполага преди това да сте прочели статията-предшественик ТУК.

Българският метод за синтез на говор се основава на фонемен синтез. За разлика от класическите аналогови синтезатори, при които отделните фонеми се получават чрез смесване на синусоидални колебания с различни амплитуди и честоти, тук синтезът се извършва изцяло от цифрови електронни схеми. Как се осъществява това?

В паметта на компютъра предварително са записани гласови периоди с различни формантни разпределения, елементи от шумови фонеми и различни звуци, съпровождащи речта. Там се съхранява информация и за местата на ударенията и амплитудните характеристики на съответните фонеми. Елементите на речта, записвани в паметта, се избират в зависимост от фонетичните особености на езика, на които машината ще говори.

Текстът, който предстои да бъде прочетен, се подлага на предварителен граматичен анализ. Определят се основните характеристики на изречението: честотна, от която зависи височината на гласа, и амплитудна, определяща неговата сила. фиксират се местата и продължителността на паузите. Следва фонетичен анализ. При него в зависимост от получените до този момент резултати и взаимното Влияние на отделните фонеми се определят съставът, амплитудната характеристика и продължителността на всяка фонема. Така за Всеки един елемент на речта се конкретизират параметрите; амплитуда, продължителност и начален адрес в постоянната памет, посока и скорост на четене. Всички величини се получават в режим реално време.

1, ЕИМ; 2. адресен регистър-брояч: 3, постоянна памет; 4. регистър за посока на броене; 5. регистър за определяне честотата на броене; 6, регистър на броя на адресите за четене; 7, регистър за амплитудно управление; 8. цифрово-аналогов преобразувател; 11, високоговорител; 12. линия за предаване на данни; 13, устройство за управление; 14. генератор на импулси

Според създателя на устройството Любомир Антонов, от едни и същи запомнени елементи могат да се получават различни фонеми само като се променя амплитудната характеристика, скоростта и посоката на прочитането им. Това значително намалява обема на необходимата памет.

По получените данни от паметта се извличат необходимите елементи (началните им адреси се пазят в адресен регистър-брояч). Посоката на четене се определя от регистъра за посока на броене, а скоростта се контролира от регистър за определяне честотата на броене.

При естествената реч човек никога не произнася по един и същ начин еднаквите думи. Тъй като при „езиковия код” съществува и голям коефициент на презапасяване, можем да си позволим и известно ,,творчество“, т. е. ние говорим по-бързо или по-бавно, като не произнасяме еднакво силно целите думи и т. н. За разлика от нас, машината стриктно изпълнява своята програма, всички фонеми се произнасят без отклонение от правилата. Подобна точна реч би звучала твърде неестествено. За дз се избегне педантизмът на машината и за да се получи по-естествена реч, българският метод предлага квазислучайно изменение на дължините и амплитудите.

Следва обработка на „цифрова реч“ от цифрово-аналогов преобразовател. В него се формира естественият аналогов сигнал, Усилвател-модулатор го доусилва до необходимото ниво, като осигурява желаната интонация на цялата дума или изречение. Говорът се възпроизвежда от високоговорител, По бреме на четенето от паметта и възпроизвеждането на поредния елемент на речта ЕИМ анализира и подготвя следващите данни, необходими за управление на синтеза. Ако една ЕИМ е с достатъчно бързо действие, тя би могла да управлява едновременно работата на няколко синтезатора. Удобното в случая е, че бързодействието не е задължително и методът е универсален. В зависимост от нуждите и възможностите устройството може да се реализира нв базата на Всяка универсална ЕИМ, миникомпютър или 16-битов микропроцесор.

Предимствата на българския метод за синтез на говор са много, но може би основното се състои в изключителното разнообразие на синтеза, основаващо се на неограничен речник при сравнително малък обем на паметта. Освен това речта, която се получава, е с добра разбираемост и звучи почти естествено.