Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия:

Лелее! Български радиограмофон Херц от Царство България!

See more

 

 

[1958] Първият БГ портативен радиоприемник Турист в Sandacite.BG!

Такаа… ето че дойде време да ви представим Първия български портативен радиоприемник, който, разбира се, е и лампов. :) Той е предназначен да се употребява при пътуване, при излет, на плаж и т.н. Произвеждан е в Слаботоковия завод в София, а в производство влиза през 1958 или 1959 г.

Съответно външният му вид е съобразен с преносимостта му. Туристът прилича на малко пластмасово куфарче с дръжка отгоре. В предната му част е закрепено шасито на приемника, а задната е капак. За да бърничкате вътре в радиото, трябва да свалите капака и тогава пред вас се открива поглед към лампите и батериите му, за да ги сменяте при нужда. Така можете да сменяте  и вида захранване на приемника (мрежово или батерийно) и положението на превключвателя на захранващите напрежения (защото, ако Туристът се захранва от мрежа, той позволява да се избира между напрежение 150 или 220 волта).

Апаратът е четирилампов, реализиран с лампи от D серия – DK96, DF96, DAF96, DL96.

Туристът има следните вълнов обхвати: средни вълни — 520 kHz до 1620 kHz (577 м до 185 м), къси вълни I — 5,8 MHz до 10 MHz (50 м до 30 м), и къси вълни II— 11,5 MHz до 18 MHz (26 м до 16 м). Те се сменят чрез клавишен превключвател. Клавишите ca 4 – три за обхватите и един за включване-изключване на приемника. За да насочите вниманието на Туриста към даден обхват, трябва да натиснете съответния му клавиш. Друго важно: ако приемникът е изключен, клавишът за изключване трябва да бъде натиснат; иначе всяко негово освобождаване, независимо от това дали е натиснат или не клавишът на някой обхват, ще доведе до включване на захранването на Туриста.

Една малка подробност: за по-лесно обслужване на устройството късовълновият обхват (5,8 до 18 MHz) е разделен на два подобхвата, тъй като в противен случай предавателното отношение в задвижването на променливия кондензатор ще се наложи да бъде по-голямо.

Забелязваме, че надписът ТУРИСТ е отлят отделно, не върви заедно с бакелитената кутия:

Туристът си има вградена феритна антена и затова при  работа на средни вълни външна антена не е необходима. При къси вълни обаче тя не действа и затова се налага да използвате външна (за това може да приспособите меден проводник с дължина 2 – 3 метра). Разбира се, тя може да се включи и към другите вълнови обхвати.

По-горе споменахме, че Туристът може да работи с батерийно захранване. Под това се имат предвид анодна батерия и сухи елементи. С тях той може да работи 25 – 30 часа с един комплект. За да превключите радиоприемника да работи от мрежа на батерии, трябва да поставите щепсела на мрежовия кабел в едно там гнездо на напреженовата плочка.

А тука и да се поФалим: специално нашият екземпляр е една от първите бройки Турист – вижте едва трицифрения фабричен номер на шасито – наистина РЕТРО РАДИОАПАРАТ:

Номиналната изходяща мощност на Туриста при клирфактор 10 % е 75 миливата, а чувствителността му е около 100 микроволта за изходяща мощ 50 миливата. При феритна антена чувствителността за същата изходяща мощност е около 600 микроволта.

При мрежово захранване той консумира около 4 вата мощност, а при батерийно — общо 1,1 вт (при батерии с номинално напрежение 90 волта и 1,5 волта).

А ето я  и схемата на радиоприемника Турист –

По-късно в Завода за малки радиоприемници във Велико Търново започват да  правят и други преносими радиа, но вече транзисторни, като напр. това:

[1963] БГ транзисторен радиоприемник Ехо + схема и описание

See more

Лампов радиоприемник Силвания 52 ІІ мод.

Дойде при нас с поражения по кутията, която са ясно видими вдясно – тя е сцепена вследствие на грубо отношение. Освен това се наложи да залипваме двете вертикални летвички, тъй като бяха излезли от жлебчетата си. Липсват и две ,,врътки“.

Иначе по скалата – нищо, което да заслужава отбелязване:

Една от лампите също е повредена – нарушен е вакуумът поради груб опит да бъде извадена от цокъла:

От самите радиолампи 2 са филипсови Миниват, две – американски.

Апаратът притежава трансформатор и превключвател на напрежението между следните стойности:

Още радиоприемници от този производител можете да разгледате в сводната тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10#p19310

Старо радио Херцъ

Това е поредният ХерцЪ, който ни попадна. ,,Радио-лабораторията“  е произвеждала доста на брой модели, като тук ще Ви представяме, поне визуално, всички, до които успеем да се доберем.

Оборудван  е с европейски лампи. Тази фирма използува главно тях, а сме ги описвали и на други места ==> http://www.sandacite.bg/1938-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82-%D1%85%D0%B5%D1%80%D1%86-231-%D1%80%D0%B5/

Конектори за грамофон и втори говорител:

Транзисторен радиоприемник Универсал + схема и описание

Транзисторният радиоприемник Универсал тип РУ-0

е предназначен да работи в два режима: с батерии (като портативен) и със захранване от автомобилен акумулатор 6 или 12 волта.

Притежава два вълнови обхвата – ДВ и СВ.

Приемникът е снабден със скоба-,,автодържач“, за да се закрепва за арматурното табло на автомобил – той затова се и нарича Универсал. Произвежда се от 1971 г., а транзисторите са от ДНПСК Ботевград.

По-надолу можете да прочетете подробното му техническо описание:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Схема на радиоприемник Универсал:

 

[1938] Стар български радиоапарат Херц 231 + реклама

Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.

Радиапаратът е богато орнаментиран със символи на производителя. Освен стандартната месингова емблема вляво на кутията…

…присъства и тази емблема вляво на скалата, която емблема виждаме за пръв път:

Всички потенциометри са на една линия – в интерес на истината не сме забелязвали Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.

Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.

Пред говорителя ни се струва, че оплетката е по-различна от обикновено:

Това, което най-много ни впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер – нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра“ не сме забелязвали:

Капакът е с шрифт, характерен и за други български радиоприемници преди 1945 г. – Nord-West, Pemmidor:

Отвътре се забелязва кондензатори на Tesla… на нас се струва, че е имало по-стар, който е заменен с него. Механизмът зад скалата е идеално запазен, а лампите са от различни производители:

Ами това е! Други български лампови радиоприемници можете да разгледате в тази тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.

За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.

Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:

 

Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.

Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:

Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:

Да погледнем и вътре:

 

 

Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.

Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.

Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.

Експоната можете да коментирате и тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=40322#p40322

Сводна каталожна тема на българските радиоапарати преди 1945-7 г. можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10